Здравейте!
Аз съм студент и реших да поработя лятото за малко, но попаднах на една неприветлива фирма.
Става въпрос за бившия парк "Патиланци", а сега с името "Park Bobby and Kelly".
Още от първия ден информацията беше недоизказана и всичко беше неясно. Накратко: отношението, с което бях посрещната от началните си не би трябвало да е такова, нямаше никаква прозрачност и организираност на това работно място. Опитваха се да изкарат малко пари на гърба на млади хора. Последните дни (тоест следващия месец след като напуснах) получих най-студеното отношение от управителя им, сякаш го бях засегнала, че му казах истината - тоест, че не управлява добре. Също така имаше голям шанс да не си получа и парите.
Надявам се тази информация да ви е полезна при вземане на решение дали да работите там или дори дали да си заведете детето на мястото.
По-дълго описана ситуацията:
Останах да работя само месец там, защото отношението не се издържаше. Ето и основните причини:
1. На интервюто те питат какви смени би предпочел и после не се съобразяват с казаното. Първият ми ден не ми беше казано каква смяна имам, само в колко да дойда, но не и дали ще е половин смяна или цял ден. Почти към края на половината смяна разбрах, че всъщност трябва да съм цял ден (след като категорично бях заявила, че не искам да работя на двойни смени, за което ми беше казано, че няма проблем) и ми беше даден график, който не отговаряше изобщо на броя часове, които по договор би трябвало да работя. Говорих с управителя, който каза, че ще ги намали и ми даде смени, които вместо 20 часа на седмица бяха стабилни 30 часа на седмица. На следващия ден трябваше още два пъти да се разправям по тази тема, докато всъщност успяха да сложат точно толкова часове на седмица, колко са ми по договор.
2. Има начини да изкарване на бонуси, но никой не ти казва колко ще ти доплатят и как. Някои колеги ми съобщиха, че ми плащали на място, управителят каза, че ще ми ги платят по банков път към заплатата (вече бях дала своя IBAN). В крайна сметка не разбрах дали успях да получа тези пари.
3. Мястото, на което трябваше да се храним, беше изключително мръсно и пълно с котки (котките са сладки, но не е приятно да се опитваш да си ядеш консервата и те да се качват на мръсната и единствена маса и да трябва да си криеш обяда от тях). Можеше да се седне или на стара пейка или на три мръсни стола. Определено не е хигиенично място за ядене.
4. Липсва комуникация между шефовете, управителя и аниматорите. Пред очите ми се е случвало при проблем шефа и управителя да обясняват на някого как негов колега трябва да си оправи отношението, вместо да говорят с въпросния човек.
5. Деня, в който реших да напусна, се наложи да проведа разговор с управителя по повод напускането ми. Той ме попита какъв е бил проблемът. Аз обясних, че се отнасят неправилно към служителите си и не смятам, че искам да работя в подобна среда. Вторият ми проблем беше, че въпросният месец бяха казали, че ще забавят заплатите на абсолютно всички с 10 дена. Когато споменах това, управителя ми обясни, че шефът бил при роднините си в друга държава и в момента нямал възможност да плати заплатите. Аз обясних, че това е без значение и щом в договора има точна дата, то той трябва да си е направил сметка, за да може хората му да си получат парите навреме. След това управителя започна да ме напада с довода, че както аз съм искала да си почивам, така и той си почивал само две седмици в годината и как аз съм била ужасен човек, че не оставям шефа да си почива.
После отново ме попита какъв е проблемът, защото в горните изброени не виждал проблем. Аз повторих причините и заявих, че щом сега бавят заплатите, очевидно ще се случи пак, щом нямат организация. Той каза, че нямало как да съм врачка и да съм ги знаела тези неща, нямало как да предвидя какво ще стане в бъдещето. В този момент той започна да се отбранява с нелогични доводи, защото вече нямаше какво толкова да каже.
Продължих причините с фактът, че откакто съм там съм станала свидетел на доста напускания и новоназначавания и споделих, че това по само себе си не говори добре за работното място. Неговият отговор беше, че ние все още не знаем какво искаме да правим с живота си, още сме малки и нищо не разбираме. Той го работел това от 10 години и знаел как да го прави и коя съм аз да му казвам обратното.
След това ме попита за трети път какъв е проблемът. Очевидно все още не виждаше.
6. Когато си занесох молбата за напускане, управителят се правеше, че не ме вижда известно време, но след това с голяма неохота взе молбата и се отнасяше грубо към мен. Попита го кога ще си получа заплатата и той каза, че като дойда да подписвам прекратяването на договора, ако имало кой да ми плати, тогава можело. Попитах кога ще е това и той каза, че не се знае кой до кога е почивка и не знаел кога ще ме викне. Като цялото нямаше идея. Попитах дали той ще се свърже с мен, за да ми каже да дойда и той потвърди.
Мина седмица без признак от него и му писах по вайбър дали смята да ми връща документите. Получи отговор "да отида да си ги потърся, те не били куриери". Отговорих да спре да се държи некоректно, защото той сам каза, че ще ме викне и той отговори, че ще погледне кога ще са готови документите и ще ми каже. Минаха още няколко дена без признак от него, телефонът му не набираше, нито ми отговаряше. Накрая отидох сама и се оказа, че всичко било готово от известно време. Друг служител ми даде документите и аз го попитах кога ще ми платят и служителят каза, че като е на датата за плащане. Попитах за всеки случай (тъй като вече нямах доверие на никого), че на определената дата ще получа по банков път парите си. Служителят ме помоли да си дам IBAN-a, a аз поясних, че вече съм го дала веднъж. Тя каза, че "сигурно са го загубили" и ми го поиска отново. Не бях подготвена за това (тъй като вече го бях дала веднъж) и не го носих, затова тя взе имейл адреса ми и ми каза, че ще ми пише, за да ѝ го изпратя. Седмица по-късно нямаше и думичка от нея, затова ми се наложи да я издиря във фейбук и там да ѝ го изпратя.
7. По банков път в крайна сметка ми платиха само часовете по договор, без бонуси, нощни часове и извънредни час, които имах. Отидох лично да видя какъв е проблемът и шефът вече знаеше колко да ми доплати наръка. Те правят това с всички, не те викат да си вземеш частта от заплатата и ако не го направи, то си остава за тях. Да не говорим, че спестяват пари, като не плащат на държавата за парите, които трябва да ни доплатят.
Цялото преживяване остави много горчив вкус в устата ми. Отношението беше безобразно и непоносимо. Ако някога имам деца, никога не бих ги завела при подобни мошеници, където измъчват аниматорите, които всъщност трябва да гледат детето ми. Цялото изживяване ми доведе много нерви, рев и прекарвах часове наред ядосана, че съществуват подобни хора. Плюсът на преживяването е че създадох хубави приятелски връзки с колеги; научих се как не трябва да се отнасят към мен на работното място и разбрах как всъщност се "плаща под масата"
Надявам се да разберете какво ви описах и да не повтаряте моята грешка.
Виж целия пост
Аз съм студент и реших да поработя лятото за малко, но попаднах на една неприветлива фирма.
Става въпрос за бившия парк "Патиланци", а сега с името "Park Bobby and Kelly".
Още от първия ден информацията беше недоизказана и всичко беше неясно. Накратко: отношението, с което бях посрещната от началните си не би трябвало да е такова, нямаше никаква прозрачност и организираност на това работно място. Опитваха се да изкарат малко пари на гърба на млади хора. Последните дни (тоест следващия месец след като напуснах) получих най-студеното отношение от управителя им, сякаш го бях засегнала, че му казах истината - тоест, че не управлява добре. Също така имаше голям шанс да не си получа и парите.
Надявам се тази информация да ви е полезна при вземане на решение дали да работите там или дори дали да си заведете детето на мястото.
По-дълго описана ситуацията:
Останах да работя само месец там, защото отношението не се издържаше. Ето и основните причини:
1. На интервюто те питат какви смени би предпочел и после не се съобразяват с казаното. Първият ми ден не ми беше казано каква смяна имам, само в колко да дойда, но не и дали ще е половин смяна или цял ден. Почти към края на половината смяна разбрах, че всъщност трябва да съм цял ден (след като категорично бях заявила, че не искам да работя на двойни смени, за което ми беше казано, че няма проблем) и ми беше даден график, който не отговаряше изобщо на броя часове, които по договор би трябвало да работя. Говорих с управителя, който каза, че ще ги намали и ми даде смени, които вместо 20 часа на седмица бяха стабилни 30 часа на седмица. На следващия ден трябваше още два пъти да се разправям по тази тема, докато всъщност успяха да сложат точно толкова часове на седмица, колко са ми по договор.
2. Има начини да изкарване на бонуси, но никой не ти казва колко ще ти доплатят и как. Някои колеги ми съобщиха, че ми плащали на място, управителят каза, че ще ми ги платят по банков път към заплатата (вече бях дала своя IBAN). В крайна сметка не разбрах дали успях да получа тези пари.
3. Мястото, на което трябваше да се храним, беше изключително мръсно и пълно с котки (котките са сладки, но не е приятно да се опитваш да си ядеш консервата и те да се качват на мръсната и единствена маса и да трябва да си криеш обяда от тях). Можеше да се седне или на стара пейка или на три мръсни стола. Определено не е хигиенично място за ядене.
4. Липсва комуникация между шефовете, управителя и аниматорите. Пред очите ми се е случвало при проблем шефа и управителя да обясняват на някого как негов колега трябва да си оправи отношението, вместо да говорят с въпросния човек.
5. Деня, в който реших да напусна, се наложи да проведа разговор с управителя по повод напускането ми. Той ме попита какъв е бил проблемът. Аз обясних, че се отнасят неправилно към служителите си и не смятам, че искам да работя в подобна среда. Вторият ми проблем беше, че въпросният месец бяха казали, че ще забавят заплатите на абсолютно всички с 10 дена. Когато споменах това, управителя ми обясни, че шефът бил при роднините си в друга държава и в момента нямал възможност да плати заплатите. Аз обясних, че това е без значение и щом в договора има точна дата, то той трябва да си е направил сметка, за да може хората му да си получат парите навреме. След това управителя започна да ме напада с довода, че както аз съм искала да си почивам, така и той си почивал само две седмици в годината и как аз съм била ужасен човек, че не оставям шефа да си почива.
После отново ме попита какъв е проблемът, защото в горните изброени не виждал проблем. Аз повторих причините и заявих, че щом сега бавят заплатите, очевидно ще се случи пак, щом нямат организация. Той каза, че нямало как да съм врачка и да съм ги знаела тези неща, нямало как да предвидя какво ще стане в бъдещето. В този момент той започна да се отбранява с нелогични доводи, защото вече нямаше какво толкова да каже.
Продължих причините с фактът, че откакто съм там съм станала свидетел на доста напускания и новоназначавания и споделих, че това по само себе си не говори добре за работното място. Неговият отговор беше, че ние все още не знаем какво искаме да правим с живота си, още сме малки и нищо не разбираме. Той го работел това от 10 години и знаел как да го прави и коя съм аз да му казвам обратното.
След това ме попита за трети път какъв е проблемът. Очевидно все още не виждаше.
6. Когато си занесох молбата за напускане, управителят се правеше, че не ме вижда известно време, но след това с голяма неохота взе молбата и се отнасяше грубо към мен. Попита го кога ще си получа заплатата и той каза, че като дойда да подписвам прекратяването на договора, ако имало кой да ми плати, тогава можело. Попитах кога ще е това и той каза, че не се знае кой до кога е почивка и не знаел кога ще ме викне. Като цялото нямаше идея. Попитах дали той ще се свърже с мен, за да ми каже да дойда и той потвърди.
Мина седмица без признак от него и му писах по вайбър дали смята да ми връща документите. Получи отговор "да отида да си ги потърся, те не били куриери". Отговорих да спре да се държи некоректно, защото той сам каза, че ще ме викне и той отговори, че ще погледне кога ще са готови документите и ще ми каже. Минаха още няколко дена без признак от него, телефонът му не набираше, нито ми отговаряше. Накрая отидох сама и се оказа, че всичко било готово от известно време. Друг служител ми даде документите и аз го попитах кога ще ми платят и служителят каза, че като е на датата за плащане. Попитах за всеки случай (тъй като вече нямах доверие на никого), че на определената дата ще получа по банков път парите си. Служителят ме помоли да си дам IBAN-a, a аз поясних, че вече съм го дала веднъж. Тя каза, че "сигурно са го загубили" и ми го поиска отново. Не бях подготвена за това (тъй като вече го бях дала веднъж) и не го носих, затова тя взе имейл адреса ми и ми каза, че ще ми пише, за да ѝ го изпратя. Седмица по-късно нямаше и думичка от нея, затова ми се наложи да я издиря във фейбук и там да ѝ го изпратя.
7. По банков път в крайна сметка ми платиха само часовете по договор, без бонуси, нощни часове и извънредни час, които имах. Отидох лично да видя какъв е проблемът и шефът вече знаеше колко да ми доплати наръка. Те правят това с всички, не те викат да си вземеш частта от заплатата и ако не го направи, то си остава за тях. Да не говорим, че спестяват пари, като не плащат на държавата за парите, които трябва да ни доплатят.
Цялото преживяване остави много горчив вкус в устата ми. Отношението беше безобразно и непоносимо. Ако някога имам деца, никога не бих ги завела при подобни мошеници, където измъчват аниматорите, които всъщност трябва да гледат детето ми. Цялото изживяване ми доведе много нерви, рев и прекарвах часове наред ядосана, че съществуват подобни хора. Плюсът на преживяването е че създадох хубави приятелски връзки с колеги; научих се как не трябва да се отнасят към мен на работното място и разбрах как всъщност се "плаща под масата"
Надявам се да разберете какво ви описах и да не повтаряте моята грешка.
