Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Объркана

  • 8 240
  • 260
# 15
...постоянно е с мен...
От първия пост останах с впечатление, че не си стои вкъщи, освен...
Цитат
...за да се изкъпе, наспи и нахрани.
Е, да като се приберем през другото време е с приятел близо до нас, по всяко едно време мога да отида с колата до тях. За това знам, че жена поне за сега няма.
Виж целия пост
# 16
Според мен сама ще си по-щастлива , вместо да го мислиш какво прави и с кой излиза . Научих един мъдар цитат трябва да свикнем понякога компанията ни да сме самите себе си . Наслаждавай на дечицата си и с времето с тях , докато пораснат . Когато остарееш си намери едно другарче Simple Smile , с което да си изкараш старините и така . Но първо трябва да разкараш съпруга си . Как си финансово , може ли да се издържаш сама ?
Виж целия пост
# 17
Според мен сама ще си по-щастлива , вместо да го мислиш какво прави и с кой излиза . Научих един мъдар цитат трябва да свикнем понякога компанията ни да сме самите себе си . Наслаждавай на дечицата си и с времето с тях , докато пораснат . Когато остарееш си намери едно другарче Simple Smile , с което да си изкараш старините и така . Но първо трябва да разкараш съпруга си . Как си финансово , може ли да се издържаш сама ?
Финансово, ако остана сама ще съм не много по-различно от сега, да работя на минимална заплата, но живея с мама и тате едно дете съм, те също помагат. Той ще плаща издръжка, говорели сме го, поне държи на думата си и пробшеми с това няма да имам. Проблема е в мен самата, толкова се унижавам, чак.не мога да се понасям, не сигурна съм, нямам самочувствие, че мога сама, а знам че мога и ще се справя. Трудно, лесно няма начин ше дам максимума от себе си за моите деца. Просто трябва да преодолея този мой страх от самотата, това може би е най-големият ми пробелм, аз самата да си преча.
Виж целия пост
# 18
Няма да чуеш "Извинявай" , няма да чуеш "Права си". Където и да сте - сами, с децата, той няма да те чуе и покаже разбиране.
 Може би защото осъзнава колко си права, осъзнава къде греши. Но не иска да поеме отговорност и да се грижи за семемейство. А чувството за вина ще го смаже ако не го прехвърли на теб.
   Като начало се научи да разбираш кога си измива ръцете с теб (винаги, когато каже: ти си виновна). Ако си достатъчно борбена и уверена в себе си парираш подобни реплики с : О, я не на мен тия! или: Вината си е твоя, не се опитвай да я прехвърлиш на мен!, Тия вече не минават! Вина не чувствам за това, че ти зарязвааш децата!( или  нещо от тоя род).
 И наистина се оттърсваш от вина, съчувствие към мъжа ти(ма той е уморен или...).
  Гаранция, че след подобни реплики ще избухне, защото вижда, че губи контрол над теб.  Ако се научиш да се съхраниш в такава обстановка, поне ще промениш себе си. Него няма да можеш. Тогава на спокойна глава ще прецениш трябва ли ти такъв мъж.
  На мен не ми беше нужен. Но - аз късно осъзнах що за човек е. Децата порастнаха, а аз все чаках "Извинявай, сгеших." И късно го напуснах.
Виж целия пост
# 19
Според мен сама ще си по-щастлива , вместо да го мислиш какво прави и с кой излиза . Научих един мъдар цитат трябва да свикнем понякога компанията ни да сме самите себе си . Наслаждавай на дечицата си и с времето с тях , докато пораснат . Когато остарееш си намери едно другарче Simple Smile , с което да си изкараш старините и така . Но първо трябва да разкараш съпруга си . Как си финансово , може ли да се издържаш сама ?
Финансово, ако остана сама ще съм не много по-различно от сега, да работя на минимална заплата, но живея с мама и тате едно дете съм, те също помагат. Той ще плаща издръжка, говорели сме го, поне държи на думата си и пробшеми с това няма да имам. Проблема е в мен самата, толкова се унижавам, чак.не мога да се понасям, не сигурна съм, нямам самочувствие, че мога сама, а знам че мога и ще се справя. Трудно, лесно няма начин ше дам максимума от себе си за моите деца. Просто трябва да преодолея този мой страх от самотата, това може би е най-големият ми пробелм, аз самата да си преча.
Вие сте дискутирали евентуална раздяла и той май няма нищо против да се разделите? При теб основната причина да не го оставиш е страх от самотата. Независимо, че не се разбирате ти си готова да стоиш с него, защото те е страх от самотата. Извън отговорностите, които той има към децата, ти не може да го ползваш като лъжлива опора, за да не си сама. Ти трябва да си си опора, тогава ще си по-стабилна вътрешно и няма да оставяш този страх да взима решения вместо теб. Помисли си, сега, когато си с него не се ли чувстваш отново сама, самотна, неразбрана.
Виж целия пост
# 20
А дали не може, с помощта на неговите родители, да го изпъдите, да видим дали няма да му дойде акъла?
Виж целия пост
# 21
Тази тема ми напомня вица за зайчето и робота. Дето зайчето срещнало робота и го попитало:
- Ти защо си направен от желязо? Защо не ядеш моркови? Защо не се страхуваш от нищо?
- Единият от въпросите ти отговаря на другите два - отговорил роботът.
- Ясно! - казало зайчето и престанало да яде моркови.
Simple Smile

Та, мисля си, че преди да се дават мнения по темата, би следвало да се зададе въпросът, който може би съдържа в себе си обяснението за всички проблеми на авторката. А именно: колко тежеше преди 10 години, когато се оженихте, и колко килограма си сега?
Виж целия пост
# 22
Колкото ще килограми да е, онзи като не си гледа, респективно обича децата, пиши го fubar*

Авторке, нито е редно, нито някой може да ти каже дръж се и се бори, или пък напусни го. Защото за нас отстрани е въпрос на добра идея, докато на теб качеството на живот ти виси на решението. Той звучи като човек, който таи някаква жлъч от това, че се е обвързал, вместо да изживява младостта си като свободните си връстници. Ти пък живееш и стискаш зъби. Ако продължава така, ясно е какво ще стане. Човек не живее стискайки зъби при положение, че има изход. Да търпиш и търпиш вместо да хванеш изхода е все едно водата да потече нагоре. В един момент всички чаши ще ти прелеят и ще му биеш шута. Ако това е пътят ви и тук намираш кураж, толкова по-добре.
Имаш време, за щастие.

Това да се ожениш сполучливо на 20 е като да застреляш с вързани очи бягащ на зиг заг слаботелесен.

А, и имай предвид, че чувството за вина не се оправя като му кажеш (на чувството) я се разкарай. Трябва си и уиски.
/шегувам се....не се оправя/

*fubar
Виж целия пост
# 23
Тази тема ми напомня вица за зайчето и робота. Дето зайчето срещнало робота и го попитало:
- Ти защо си направен от желязо? Защо не ядеш моркови? Защо не се страхуваш от нищо?
- Единият от въпросите ти отговаря на другите два - отговорил роботът.
- Ясно! - казало зайчето и престанало да яде моркови.
Simple Smile

Та, мисля си, че преди да се дават мнения по темата, би следвало да се зададе въпросът, който може би съдържа в себе си обяснението за всички проблеми на авторката. А именно: колко тежеше преди 10 години, когато се оженихте, и колко килограма си сега?
Колкото и сега 49 кг. За Щастие. 😁Но има една приказка, за мъжа кокошка за други патка, тъй че и като Мис Силикон да изглеждах в един момент щях да му умръзна и да стигнем до същото положение. 🙂
Виж целия пост
# 24
А дали не може, с помощта на неговите родители, да го изпъдите, да видим дали няма да му дойде акъла?
Не смятам, че е редно да намесвам неговите или моите родители. С този проблем трябва да се справя сама. От негова страна знам, че няма да има проблем да си тръгне.
Виж целия пост
# 25
Теглото ти няма нищо общо. Просто сте се обвързали много млади. Не сте се наживяли и сега го гони желанието да навакса. Първо се започва с приятели, след това жени...
Седнете и си поговорете едно хубаво. Не се стеснявай, а постави твърдо въпроса. Най-притеснителното в случая е, че и с децата не му се занимава. Аз лично не съм оптимист. Хубавото е, че си още млада и имаш време за ново начало. Успех!
Виж целия пост
# 26
Ако наистина сте в малък град, това може да е причината да не си е намерил друга жена. Тези неща се разчуват бързо, все някой ще го види някъде.
Според мен ако намери някоя може тогава наистина да се изнесе и пак оставаш сама. В патова ситуация си.
Виж целия пост
# 27
Не смятам, че е редно да намесвам неговите или моите родители.

Как да не ги намесваш, като вече са намесени? Живеете у тях, помагат ви финансово... Малко мъже могат да го преглътнат това и определено им действа скопяващо – и в сексуален, и във всякакъв друг смисъл. Мъжът ти няма дом, затова и си живее като на хотел.
Той обаче, вместо да се напъне да изкарва повече пари за семейството си, се е отдал на приятели и хоби. Явно само така му се вдига... самочувствието.
Ако си решила да запазиш семейството си, прави стъпки за отделяне. Не при твоите или неговите родители, а сами.  Това, че работите заедно, също е проблем – не можете да си починете един от друг. Вместо през деня да сте разделени и вечер да копнеете за близостта на другия, при вас е обратното.
Ако ще се разделяте, късай. Няма смисъл от дълга агония.
И за издръжката недей много да разчиташ. Както си убедена сега, така след време, ако се появят друга жена и деца в живота му, може да се наложи да я търсиш през съда. Дано съм лош пророк, ама той ако беше малко от малко отговорен, поне на децата си щеше да обръща внимание.
Виж целия пост
# 28
Аз също не съм оптимист за брака ти и то е защото ти имаш алтернатива / твоите родители/.
Аз съм била точно в твоята ситуация, но без да има на кой да разчитам. Майка ми работи изключително стресова работа в Бърза помощ и освен да ме обинява друго не умее.
Мога да ти кажа, че съм слаба, секс и, обаче моят мъж, след като големият син навърши 2 години, буквално не се прибираше. Детето беше изключително болнаво и проблемно, хипер активно, той го гледаше основно, защото работеше на смени и имаше повече свободно време през седмицата, но вечер ме чакаше да се прибера на нисък старт и как ми видеше физиономията изчезваше за 60 сек. По цели нощи и в почивните дни беше по приятели, правеха барбекюта, абе въобще живееше си като ерген.
Той не си позволява много много да ми крещи, защото изкарвам повече пари от него и има някакво уважение, обаче това неглижиране ме побърка. Все сама бях.
Някъде на седмата година от брака се влюбих в един колега, ама той категорично ме отряза, че жена с дете/ тогава имах само едно дете/ не ще.
Толкова огорчения обаче натрупах, та миналата година пак залюбих един манипулатор, и тогава вече щях да умра и за първи път в живота си видях, какво е на мъж, ама въобще да не му пука за теб / а в началото докато ми привлече вниманието бая се постара/.
Така, че аз тия дето ти викат: напусни го тоя, ще срещнеш мъж дето те обича, бих ги попитала: - Ама къде ги срещате бе?
- Ти си в много по -благоприятно положение от мен, защото имаш родители,  които да ти помагат. Тоест ще се справиш и сама. Аз имам пори, но противно на форума, не смятам че деца се гледат с пари, деца се гледат с хора, на които им пука за тях и ги възпитават. Защото най-важното за едно дете е доброто възпитание и отношение, усещането че е обичано.
Към днешна дата мъжът ми си е нон стоп вкъщи. Децата пораснаха, атмосферата е приятна. Питам го:
- Ама ти защо не излизаш вече?
Той ми вика:
- Ама къде да ходя, тия тотално се сдухаха, скучно ми е с тях, едно и също говорят.
Питам го:
- Ама защо ти х години не се прибираше?
Отговаря ми:
- Ами не знам, не бях готов за брак!
А за протокола -ожени се на 30г., не на 18 г.
Разказвам ти всичко това, не за да те натоварвам, а за да ти кажа, че към днешна дата, аз съм доволна, че издържах и сме заедно, защото ако се бях развела, щях да съм сама, без да съм на позицията, на която съм и сигурно на антидепресанти.
Мен това, което реално ми помогна в живота е липсата на помощ от моето семейство. Аз обаче смятам, че ти ще си тръгнеш, аз ако имаше къде да ида, щях да съм си събрала парцалите, още когато детето беше на 2 г. Това просто не се трае.
Виж целия пост
# 29
Леле, Криси, какво си изтърпяла... Гуш.

Към авторката - аз пък ще ти дам съвет първо да си помислиш дали го обичаш и да седнете, поне за последно и да поговорите. Ако и той потвърди, че тотално и окончателно не те обича и не иска семейство, тогава решавай.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия