Мъничко спокойствие

  • 5 494
  • 29
# 15
"Тръгвам " При нас не действа това , гледа ме дали вървя и бяга , но не след мен Simple Smile и така тичам след него . Но като се хвърля на земята ще го оставя да си реве и няма да се ядосвам вече.
Виж целия пост
# 16
"Тръгвам " При нас не действа това , гледа ме дали вървя и бяга , но не след мен Simple Smile и така тичам след него . Но като се хвърля на земята ще го оставя да си реве и няма да се ядосвам вече.
Предлагам да пробваш при сигнал "тръгваме след 5 минути" да започнеш подготовка за търгуване - прибиране на играчките например. След което просто го връзваш в количката или триколката, ако не иска да тръгне. При сина ми подейства, дори когато беше на годинка. След няколко такива опита бързо схвана, че трябва доброволно да тръгне. При дъщеря ми не се е налагало - тя си тръгва по сигнал.
Виж целия пост
# 17
За да избегна истерии по повод тръгването от площадката, аз започвах обратно броене през 5 минути. Стартирах от 15-20 минути и го уведомявах колко още му остава. При сина ми действаше, а беше несговорчив в тази възраст.
Виж целия пост
# 18
"Тръгвам " При нас не действа това , гледа ме дали вървя и бяга , но не след мен Simple Smile и така тичам след него . Но като се хвърля на земята ще го оставя да си реве и няма да се ядосвам вече.
Моята е на 1г.4м. когато и кажа, че аз си тръгвам, тя ми маха за чао и си продължава по пътя си.. Гледам си я сама, и добре те разбирам. Цял ден едно и също.. Чистене, готвене, приспивне, хранене и пак чистене .. Свободното ми време е от 21ч., когато тя заспи, но тогава вече съм " труп " ..
Виж целия пост
# 19
Когато се тръшката, децата са афектирани и никакви аргументи не помагат.

Или се обяснява предварително, за да не истерясват, или се ползва методът с 5те минути/броене.
Като родител можеш да предвидиш в коя ситуация може да истеряса и взимаш превантивни мерки.

Умора, глад също допринасят за театрални постановки.

Обикновено номерът с “аз тръгвам” не функционира, защото децата не мислят: мама тръгва, трябва и аз иначе оставам сам. Те са само тук и сега и не мислят за последствия. За тях трябва да мисли родителя.
Виж целия пост
# 20
Когато бяха моите в тази възраст, обикновено имахме уговорка: ще поиграем малко на площадката, след което ще отидем да напазаруваме или еди какво си. Когато мама каже, че тръгваме - тръгваме. Общо взето минаваше...
Виж целия пост
# 21
В никакъв случай не искам да звучи като критика, но игаете ли достатъчно с детето си? Може тази нервност да е призив за внимание. При дъщеря ми,когато нервничи я захласвам с друга игра и така успяваме да говорим за поведението ѝ. Всяко дете е различно и ви съчувствам,но на тази възраст мисля,че повечето обичат да играят с родителите си, успокояват се и комуникацията се улеснява.
Виж целия пост
# 22
До болка позната ситуация. Моята дъщеря също много се тръшкаше и беше много палава на тази възраст. Не се чувствай виновна, че си си изтървала нервите,  но да си знаеш, че това обикновено има само обратен ефект. Ти си поизпуснала парата, а то още повече се е изнервило.
Това тръшкане обикновено приключва, когато децата дръпнат малко с говора и могат да изразят с думи какво искат/не искат. После тези тръшкания преминават в словестни преговори. Аз до ден днешен имам чувството, че преговарям с терорист като обсъждаме нещо с моето дете Stuck Out Tongue Winking Eye толкова е нахъсана да защити гледната си точка, че за мен често е доста изтощително.
За съжаление първите няколко години ако нямаш някоя баба да ти помага, за никого не са лесни. Чувала съм разни митове и легенди за кротки деца, но моето не е от тях
Виж целия пост
# 23
"Ужасните 2" са така, най-отвратитенщлният период в живота ми, не говори, но емоции на макс, само идеята за излизане до магазина ми вдигаше кръвното. Просто ще отмине, какво ли не пробвах, беше кошмар. Най-лошото, което си причиних е да приемам упреци от външни хора, че не се справям с детето си.
Виж целия пост
# 24
Упреците ми бяха дошли до гуша. То се тръшка, аз се напрягам, мисля някакви стратегии, "вода" тече от мен и отстрани "майка ти май малко те бие теб?". Иде ми да се обърна и ...... Rage
Виж целия пост
# 25
Моят син е на 1,6г. Имам време за себе си единствено, когато спи.. два часа на обяд и час-два вечер ако заспи навреме. През останалото време го включвам в домакинските неща, за да мога хем да свърша работа, хем и с него да се занимавам. Той много обича да чистим, да готвим, да перем и т.н. това ме спасява. Единствено чинии не ме оставя мия, затова ги мие баща му Sunglasses за пазаруване го оставям на баба му, че да не го мъкна сред много хора. Бих могла да оставям при бабата и повече, но честно казано предпочитам да сме заедно. Само с хранененто и ние имаме малко проблеми, че не яде всичко, но мисля, че това е период, през който повечето деца минават.
Трикове, които ползвам ежедневно са да му насочвам вниманието към нещата, които аз искам. Примерно не искам да скача по леглото и му казвам "със сигурност не можеш д наредиш пъзела с пожарната" и бам, той отива там. Друг трик ако много ми писне, му отварям килера и го оставям да рови там (обезопасено е, може да бута само неопасни неща). Отделно имаме и котка и тя същоме спасява за известно време докато се гонят и я мачка /котката е голяма и може да се спасява сама Stuck Out Tongue Winking Eye естествено и разходки навън ако време позволява. На площадка поне търчат на спокойствие...
Виж целия пост
# 26
Имам дете на 2г. Много е палав и непослушен , още не говори но разбира.
Всеки ден ме влодява, прави се че не ме чува не харесва яденето , много трудно дите . Сама го гледам бащатае  в чужбина. Понякога   толкова много Имам нужда от мъъничко спокойствие , чувствам се много уморена .
Търча за абсолютно всичко сама ...
Тръгнахме на ясла ,тъман си викам ураааа малко ще си почина след него ....ноо уви ето че почна да се розболява много често ... Вашите деца боледуват ли често ? Имате ли време за себе си ??

Какво значи търча за всачко сама и имам нужда от малко спокойствие?  Това е да си родител винаги на педал а това е едва началото.А след 10-12г когато влезне в пубертета какво ще правите при положение че вие сега сте изморена? Радвайте се на тези моменти прекарани заедно  с малчо след време ще ги търсите😊 .Сега е времето да дадете всичко от себеси относно възпитанието.Успех и не се предавайте🤗🤗🤗
Виж целия пост
# 27
Всеки човек има нужда от спокойствие понякога.
Виж целия пост
# 28
Е, ти пък... Как така спокойствие ще искаш след като си родител... Всяка ужаваща се мама знае, че след като роди и настъпва края на живота... край на тихите вечери с чаша вино... как така спокойствие ще иска.. каква мама е ако не се себеотрече в името на детето.. и те така, с майките мъченици
Joy
Виж целия пост
# 29
Е как, ставаш родител и забравяш, че си човек. Smiley Задължително трябва да си майка-герой, иначе не си майка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия