Накратко: преди 3 дни усетих дразнене и малък обрив няколко см под гърдата си. Първоначално помислих, че се дължи на изпотяване, тъй като хормоните ми все още бушуват здраво и все ми е горещо. Освен това гушкам бебка повече от тази страна. Онзи ден обаче с ужас установих, че има наличие на пъпчици, пълни с водниста течност и без да губя време запазих първия час за дерматолог. Вчера мина прегледа и диагнозата ме шокира - Херпес Зостер. Поговорихме надълго и нашироко с дерматоложката, тя ме успокои, че не е много тежък и с лечение за няколко дни би трябвало да го преборим. Съгласих се, защото искам да се преборя с тази гад възможно най-бързо, и тъй като имам близо 5л замразена кърма във фризера, реших, че предпочитам да преустановя кърменето за да се излекувам и да не вредя на бебенцето си. Лечението е назначено точно за 5 дни, и тъй като малката приема по около 800мл на денонощие, сметнах, че няма да има проблем.
При мен от самото начало кърменето е драматично. След почти 3 дни на АМ в болницата, докато трескаво очаквах кърмата ми да потече, бебка категорично отказа да суче. Може би заради прекалено големите ми препълнени гърди, или заради вдлъбнатите ми зърна, детето просто пищеше и се гърчеше само като и предложа. Все пак упорито исках да давам кърма, тъй като беше в изобилие, и се започна сагата с изцеждането и хранене от шише, която продължи близо 2 седмици (от там и запаса от 5л кърма във фризера, заради хиперлактация). Обаче нещо в мен постоянно прошепваше да не се отказвам от кърменето и че може би все още има надежда. Така се обърнах към консултант. С помощта на тази прекрасна дама и силиконови зърна, с доста усилия успяхме да накараме бебка да засуче. И общо взето от тогава не е спирала. Качихме 1100гр за месец, а за втория още не знам, тъй като на 11.11 сме на консултация и тогава навършваме 2 месеца. Но като гледам пухкавите и бузки, пълните памперси и осезаемо натежаващото и дупе, мисля, че отново ще бъдем в норма с наддаването. Всичко беше чудесно. Близостта и удоволствието от кърменето не мога да опиша с думи и да сравня с нищо, изживяно досега. Въпреки, че сменяхме доста пози и отне време да се нагодим, всичко си струва.. Освен това, заради сукането от силиконови зърна, бебка не отказва и шишето, така че ако се наложи да я оставя за няколко часа и да свърша нещо неотложно, проблем с храненето нямаме. Досега..
Лечението за херпеса е следното: Aciclovir - 5 пъти по 1 таблетка, Movalis - 1 на ден, Невробекс - 3 пъти по 2 таблетки и кремче Mixtura alba + някаква добавка (приготвен в аптека) . Цедя се през 3-4 часа за да стимулирам лактацията и естествено хвърлям кърмата с мъка на сърце..
Въпросите ми са следните:
1. Да речем че вторник на контролния преглед всичко е наред и спра да приемам лекарства, колко време трябва да изчакам, преди да кърмя отново?Според фармацевта в аптеката - поне седмица, което ми се вижда малко пресилено.. При положение, че според e-lactancia.org Ацикловир е напълно безопасен по време на кърмене, а Мовалис - много нисък риск. 24 часа няма ли да са достатчно..
2. Боя се (дано не се случи), че ако евентуално се наложи още няколко дни прием на лекарства, или наистина да изчакам повечко, преди да кърмя.. Запасите ми няма да стигнат и ще прибегна до АМ. Как е най-добре да се комбинират нещата? Да започна да редувам от сега хранене с кърма и хранене с адаптирано мляко? Или да давам 50мл кърма и 50мл АМ? Или да си давам кърмата и след 3 дни на контролния преглед да видим какво ще стане.. Наистина съм объркана, а искам да направя възможно най-добрият избор за детето си, и в същото време да кърмя възможно най-дълго.. Страхувам се, че ако я храня няколко дни с изкуствено мляко, после няма да иска да хапва кърма.. Нямам опит, за първи път съм майка, а наистина искам да продължа този прекрасен, интимен процес възможно най-дълго..
Моля, посъветвайте ме.