Октомврийче чака право под елхата Дядо Коледа да дойде на вратата.Тема 9

  • 15 526
  • 761
# 585
Привет, на моят син Панадол не му действа. Само Нурофен, но той много дразни стомаха и трябва да се внимава.
Последния път като беше с температура и без други симптоми се оказа Ковид. След като спадна температурата се обрина целия и според педиатърката така ставало при малки деца след прекаран вирус. А дали е така 🤷♀🤷♀🤷♀
Мами, вие събирате ли малките с други деца да си играя? Мен ме е страх с толкова грипове, зарази, ала бала, но пък не искам да стане асоциален и не знам какво да правя
Виж целия пост
# 586
Не, не го събирам.
Приоритет No 1: да е жив и здрав и да има живи и здрави родители, баби, дядовци....
Асоциален няма да стане, защото това нещо все ще мине и тогава ще се върнем към нормалността. Ще се социализира, къде ще ходи- все пак е на 1 година.
Коронавирусът е много сериозно нещо. Аз наистина не разбирам защо хората го подценяват- нямат ли починали от него познати???
Тази сутрин разбрах, че най- добрата ми приятелика, кума, кръстница на децата ми, е в плачевно състояние с коронавирус- не може дори да говори.
Пазете се, хора, още малко търпение. Нека на първо време оцелеем- ние и семействата ни. За децата травмата от изгубен близък би била много по-голяма, отколкото това, че на 1 година не е играло достатъчно с други деца.
Виж целия пост
# 587
Днес бяхме на преглед. Дарио е с бебешка шарка/ розеола/ тридневна треска/ шестата болест.
Това са най известните и имена.
Висока температура и обрив след 3-4 дни.
Той от днес вече е с обрив.
Поне това е краят на тази история.
Виж целия пост
# 588
Милото детенце! Хайде от тук нататък само игри, без болести! Simple Smile

Днес бяхме на преглед. Дарио е с бебешка шарка/ розеола/ тридневна треска/ шестата болест.
Това са най известните и имена.
Висока температура и обрив след 3-4 дни.
Той от днес вече е с обрив.
Поне това е краят на тази история.

Виж целия пост
# 589
Чудесна новина, Америкас. Щом има обрив, стискам палци и Т да мине най-накрая.

Коронавирусът... направо ужасна тема. И аз не го събирам с деца и ние не се виждаме с хора (освен майка ми) и това започна много да ни влияе вече. Ние за жалост имаме познати полинали и то не един при това много близък човек от семейството. Въпреки страха от вируса,  напоследък просто не издържам вече да не правя нищо. Никъде не ходим, с никой не общуваме, детето на улицата като види друго дете се смее и тръгва към него, а аз го дърпам настрана като все едно е най-страшното нещо на света да се доближиш до хората. Писна ми вече. Излязохме по центъра на разходка и вместо да се разтоварим, ние се напрегнахме още повече, защото през цялото време криволичехме да минаваме на дистанция от хората.

Малко завиждам на тези, които не са толкова стриктни и ме е яд, че и аз не мога да съм такава, защото вече психика не ми остана. Като мине пандемията сигурно ще вляза в лудница вече.
Виж целия пост
# 590
Аз гледам на тази ужасна ситуация като урок- ако щете и за децата ни- човек трябва да постъпва така, както смята, че действителността налага, а не да стисва очи и да се прави, че тя не съществува.
Иначе и аз съм много социална, изолацията ми тежи. Не помня от кога не съм се издокарвала..., токчета, това-онова... Wink
Дънки и апрески, завъртяна коса на кок и айде навън- естествено, далече от хората!... Wink Това е животът ми сега.
Виж целия пост
# 591
Ние ходим на площадката но като цяло той не прави контакт с други деца и те с него също ..в един и същ кръг от хора е от доста време родителите му и тук там някоя баба ..
Виж целия пост
# 592
И ние така сме се изолирали с две деца още на неговата възраст и само с тях се виждаме, като те много и не си играят, Защото са още малки. Дори рядко ходим на площадката и ето и трите цъфнаха с тая шарка......

Та явно или наистина трябва са се сам сами или да преживеем, че нещо друго ще хванат, ако не е Ковид.
Виж целия пост
# 593
Аз го събирам с деца. Като излезем на улицата и като ги види е на 7 небе от щастие, че си вижда приятелчетата. Сега както беше сополив не иска и вънка да седи, защото ги няма децата и няма с кой да играе.
Виж целия пост
# 594
Ние си излизаме, събираме се с приятели, според мен няма как да се ограничим напълно. Мъжът ми е постоянно сред хора, майка му е лекар, виждат се често, няма как да си ограничим контактите. Аз и да не излизам, той като е на работа, все тая...
То нали го и изкарахме всички де. На една приятелка момченцето е в 5 клас и онзи ден, както си стоял вкъщи, се разплакал, защото не искал вече да си стои вкъщи Sad
Виж целия пост
# 595
Точно по темата с ковид вчера един колега от работа е починал от същото. На 30 години без придружаващи заболявания. Не съм мигнала снощи буквално изобщо. Кога ще се свърши с тая мъка не знам, но започнах много да се отчайвам.

Пазете се, момичета. Виждате или не други хора, все си е опасно. Вече навсякъде може да се заразиш и няма гаранция, че ще си късметлия.

Дайте нещо по-ведро. Какво правят малките тези дни? Какво ново са научили? Вече са големи и с всеки ден стават все по-интересни.

Моят хубостник вече не исла да седи в количката и почти никога не я ползвам. Повече ми пречи. Много е започнал да разбира. Смее се като ние се смеем, плаче като плачем. Разбира като се скараме или като ни е криво. Изобщо е като отражение на нашите емоции. Растат му четири зъба едновременно и е мъка.
Виж целия пост
# 596
Да, нека го раздадем по-ведро.

И аз забелязвам как с всеки ден има нещо ново и интересно. Например - когато се преструва си сменя походката. Пълен актьор. Беше взел една пръчка, ходи с нея като с бастунче (май е забелязал съседа ни) и ходи с прикляквания. Или пък си сложи панталоните на главата или се увие с някой шал и пак започва да ходи с прикляквания. Много е смешен.
Взех една магнитна дъска за рисуване, и той постоянно се занимава с нея.

Но наистина страшно много разбира! И виждам и се усеща, че разбира. Сменя си интонациите в бърборенето. Нямам търпение да проговори.

Също така тероризира кучето ни малко по-интензивно. Играят си уж, и после почва да го гони да го дърпа за опашката или да го щипе. Горкото куче Cold Sweat
Виж целия пост
# 597
Ох а Дарио след тази шарка и 4 дни темп стана ужасен. Постоянно реве и се тръшка за всичко. Даже за играчка която нещо е наумил да направи с нея и не може. Направо не се търпи.

А иначе и той всеки ден прави нови неща, опитва да казва някакви думи, но нищо не излиза от устата му освен "Ъъ".

Преди два дни бяхме на двора и аз всеки ден обикалям с една лопатка и чистя акитата от кучетата, та обикалям аз и гледам по земята с лопатката, по едно време пристига нашият и нещо иска да остави в лопатката. Пуска си ръката и в нея лайно от кучето. Хахахаха
Чистник е детето- помага ми Grinning
Виж целия пост
# 598
Здравейте и от мен!
При нас тези дни все едно и също. Обикаляме навън с малкия, ходим за храната от кухнята, играем вкъщи и така.
Днес се е подсякъл и плака сутринта. Онзи ден нямаше гащички на памперс и взех на пуфис - с тях винаги се подсича като сменя рязко марката... Мазах го, сякаш е по-малко червено вече...
Иначе се опитва да вкарва нови срички. Примерно - куку, коко, днес се учеше да казва корем. Simple Smile
Виж целия пост
# 599
Нашата хубавица казва много малко думи: мама, тата, хаааду (хайде), маау, но има в репертоара си какагугууу "кукуригу" Grinning, а вчера се опита да каже портокал Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия