Здравейте дами!Моля ви за съвети.От 3 години сме женени с моя мъж,нямаме дете.От 2 години живеем в Германия,обаче нещата м/у нас не вървят(поне за мен е така) чувствам се нещастна,нежелана и необичана.От известно време не спим на едно легло и съответно интимен живот нямаме,той спи в хола и всеки път казва,че е заспал,като гледа тв(това за мен е оправдание)не ме прегръща,не ме целува както преди,никакво внимание от негова страна.Не правим нищо заедно,не сме излизали от доста време двамата заедно.На думи казва,че ме обича но действията му показват точно обратното.Нещастна съм,много съм объркана дали да си тръгна или да остана.Моля за съвети. 😔
Виж целия пост
Семеен живот
- Публикувана: 12 ноем. 2020, 00:39 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2020, 19:43 ч.
# 1
12 ноем. 2020, 01:33 ч.
Поговорете със съпруга си. Може да има някакъв стресиращ фактор, питайте, нещо с работата, финансите, с родителите му, депресивен епизод. Като нямате все още дете е по лесно тръгването. Но може би е редно да си изясните какво се случва.
Виж целия пост
# 2
12 ноем. 2020, 02:12 ч.
Окей,да финансово малко не сме добре в момента но според мен това не е причината.Преди известно време се опитах да говоря с него но за него всичко е добре между нас.Думи много деля няма.За него приятелите му са на първо място и мен това ме дразни.
Виж целия пост
# 3
12 ноем. 2020, 04:34 ч.
Бракът е съвместно съжителство и споделяне на общи цели и интереси. Говориш със съпруга си без да го питаш защо при нас нещата не са наред, а директно задаваш въпроси които теб те интересуват.
1. Защо не излизаме заедно?
2.Защо спиш в другата стая?
3.Защо не сме интимни?
4......защо, защо, защо....и не приемаш отговори всичко е ОК, не е ок според теб и твойте разбирания т.е има проблем.....търсиш и намираш проблема, обсъждате реашвате, ако не стане кой от където е...това е бракът човекът до теб да е най-милия, най-найййй и ти да си най-важния човек в животът му...иначе си е...
"добре ми е вкъщи, готвят ме, перат ме...чистят ми....ако ми се прище секс има...."
Бракът е равноправие! Ако не се чувстваш щастлива, пренебрегната търсиш причината, ако не може да се реши възникнал проблем мислиш, какво искаш ......слагаш плюсове, минуси и ....нямаш деца , нещата са по - лесни...
Животът е кратък, не го пропилявай за да бъдеш НЕЩАСТНА!
Виж целия пост
1. Защо не излизаме заедно?
2.Защо спиш в другата стая?
3.Защо не сме интимни?
4......защо, защо, защо....и не приемаш отговори всичко е ОК, не е ок според теб и твойте разбирания т.е има проблем.....търсиш и намираш проблема, обсъждате реашвате, ако не стане кой от където е...това е бракът човекът до теб да е най-милия, най-найййй и ти да си най-важния човек в животът му...иначе си е...
"добре ми е вкъщи, готвят ме, перат ме...чистят ми....ако ми се прище секс има...."
Бракът е равноправие! Ако не се чувстваш щастлива, пренебрегната търсиш причината, ако не може да се реши възникнал проблем мислиш, какво искаш ......слагаш плюсове, минуси и ....нямаш деца , нещата са по - лесни...
Животът е кратък, не го пропилявай за да бъдеш НЕЩАСТНА!
# 4
12 ноем. 2020, 05:36 ч.
При мен май минусите са повече,но ме е страх да си го призная и най вече да го приема.
Виж целия пост
# 5
12 ноем. 2020, 06:20 ч.
Добро утро, Em95,
преди 6 години и малко приключих връзка, която продължи 13 години. Тръгнах си точно в момента, който описваш. Най-трудно в емоционален аспект и най-трудно ми беше да призная пред себе си, че не виждам бъдеще с този човек защото не общуваме. Да сложа всичко хубаво, което преживяхме и всичко, което изградихме в графата "браво на нас, но не е само това важното в съвместния цял живот".
Сега знам, че постигнахме важни неща заедно и съумяхме на тяхна основа да продължим всеки по пътя си.
В момента и двамата сме щастливи в семействата си, запазихме хубав спомен един за друг и той го показа последно преди месец - отиде да дари кръв за баща ми.
В момента на раздялата бях на 34 год., връзката започна в студентските ни години и пораснахме заедно. Дете нямахме, което не улесни нещата, но е факт и, че не усложни и натовари момента допълнително.
Ако имаш нужда от време сама пред себе си да признаеш, че отношенията ви няма накъде да се развиват - дай си време без да бягаш от тези мисли. Ще ги изплачеш и ще се раздереш отвътре, но по-добро нещо за себе от това не можеш да направиш - да се съхраниш. Това ти е аргумента, ти не виниш него, ти искаш да спасиш себе си от отношения, които не ти дават нищо. Него няма какво да го питаш, виждаш отношението и действията му.
Мъж, който държи на теб го показва.
Виж целия пост
преди 6 години и малко приключих връзка, която продължи 13 години. Тръгнах си точно в момента, който описваш. Най-трудно в емоционален аспект и най-трудно ми беше да призная пред себе си, че не виждам бъдеще с този човек защото не общуваме. Да сложа всичко хубаво, което преживяхме и всичко, което изградихме в графата "браво на нас, но не е само това важното в съвместния цял живот".
Сега знам, че постигнахме важни неща заедно и съумяхме на тяхна основа да продължим всеки по пътя си.
В момента и двамата сме щастливи в семействата си, запазихме хубав спомен един за друг и той го показа последно преди месец - отиде да дари кръв за баща ми.
В момента на раздялата бях на 34 год., връзката започна в студентските ни години и пораснахме заедно. Дете нямахме, което не улесни нещата, но е факт и, че не усложни и натовари момента допълнително.
Ако имаш нужда от време сама пред себе си да признаеш, че отношенията ви няма накъде да се развиват - дай си време без да бягаш от тези мисли. Ще ги изплачеш и ще се раздереш отвътре, но по-добро нещо за себе от това не можеш да направиш - да се съхраниш. Това ти е аргумента, ти не виниш него, ти искаш да спасиш себе си от отношения, които не ти дават нищо. Него няма какво да го питаш, виждаш отношението и действията му.
Мъж, който държи на теб го показва.
# 6
12 ноем. 2020, 08:07 ч.
Ако се погледнеш отстрани - ще се харесаш ли?
Ако не се харесваш, защо си причиняваш този мазохизъм?
Ако не можеш да си отговориш защо - съветвам да потърсиш психолог или някакви курсове за самопознание и развитие.
И нещо важно - колкото повече седиш нещастна, толкова повече ще рушиш здравето и психиката си.
Виж целия пост
Ако не се харесваш, защо си причиняваш този мазохизъм?
Ако не можеш да си отговориш защо - съветвам да потърсиш психолог или някакви курсове за самопознание и развитие.
И нещо важно - колкото повече седиш нещастна, толкова повече ще рушиш здравето и психиката си.
# 7
12 ноем. 2020, 08:10 ч.
Както обикновено се случва, държи се възможно най-гадно, за да си тръгнеш ТИ, и ТИ да си виновна пред приятели и роднини за провала на вашето семейство. Класика.
Чака да ти свърши търпението, съжалявам. Има живот и след разделите, бъди сигурна.
Виж целия пост
Здравейте дами!Моля ви за съвети.От 3 години сме женени с моя мъж,нямаме дете.От 2 години живеем в Германия,обаче нещата м/у нас не вървят(поне за мен е така) чувствам се нещастна,нежелана и необичана.От известно време не спим на едно легло и съответно интимен живот нямаме,той спи в хола и всеки път казва,че е заспал,като гледа тв(това за мен е оправдание)не ме прегръща,не ме целува както преди,никакво внимание от негова страна.Не правим нищо заедно,не сме излизали от доста време двамата заедно.На думи казва,че ме обича но действията му показват точно обратното.Нещастна съм,много съм объркана дали да си тръгна или да остана.Моля за съвети. 😔
Както обикновено се случва, държи се възможно най-гадно, за да си тръгнеш ТИ, и ТИ да си виновна пред приятели и роднини за провала на вашето семейство. Класика.
Чака да ти свърши търпението, съжалявам. Има живот и след разделите, бъди сигурна.
# 9
12 ноем. 2020, 09:08 ч.
Мъж, който държи на теб, го показва. Това е истината.
Ако имахте деца бих ти дала доста съвети.
В твоя случай нямаш какво да губиш, колкото по-рано си тръгнеш, толкова по-щастлива ще бъдеш!
Нито един мъж на тоя свят не заслужава да си нещастна, нито един. Ти си най-важна.
Казвам ти го като жена, която е била точно в такава ситуация. Сега положението е доста по-добро, но смятам, че когато нямате деца, усилията не си заслужават. В една връзка трябва и двамата да искате да сте заедно, когато единият не иска, другият просто си търси нещо по-добро.
Виж целия пост
Ако имахте деца бих ти дала доста съвети.
В твоя случай нямаш какво да губиш, колкото по-рано си тръгнеш, толкова по-щастлива ще бъдеш!
Нито един мъж на тоя свят не заслужава да си нещастна, нито един. Ти си най-важна.
Казвам ти го като жена, която е била точно в такава ситуация. Сега положението е доста по-добро, но смятам, че когато нямате деца, усилията не си заслужават. В една връзка трябва и двамата да искате да сте заедно, когато единият не иска, другият просто си търси нещо по-добро.
# 10
12 ноем. 2020, 09:12 ч.
Пак ида аз, чувствам се съпричастна защото играх този филм.
Когато нашата раздяла стана известен факт на обкръжението ни, аз получих поздрави. Не защото той е кофти, а защото отстрани си личало, че не сме един за друг.
Питах ги тези същите защо не казахте по-рано, в отговор тишина.
Ми тишината и от моя страна продължава и не и се види краят. Така че, най-вероятно поздрави ще получиш от чуждите, а от "своите" лайтмотива е да ходиш да се продаваш за х лв. на месец. При мен бях 10 000 лв. на месец, остойности ги баща му на бившия ...
Виж целия пост
Когато нашата раздяла стана известен факт на обкръжението ни, аз получих поздрави. Не защото той е кофти, а защото отстрани си личало, че не сме един за друг.
Питах ги тези същите защо не казахте по-рано, в отговор тишина.
Ми тишината и от моя страна продължава и не и се види краят. Така че, най-вероятно поздрави ще получиш от чуждите, а от "своите" лайтмотива е да ходиш да се продаваш за х лв. на месец. При мен бях 10 000 лв. на месец, остойности ги баща му на бившия ...
# 11
12 ноем. 2020, 09:29 ч.
Имаше зададен уместен въпрос от Ева+.
Ти работиш ли, или работи само той?
Имаш ли социални контакти, извън контактите с мъжа ти?
Може да се чувстваш изолирана и самотна, защото нямаш приятели, роднини, няма къде да ходиш и какво да правиш. Нямате и деца, за които да се грижиш и с които да си общуваш.
Може затова да си се фиксирала върху мъжа ти, като единствен източник на общуване, и когато той си дойде уморен от работа, това, което получаваш, не компенсира цялата ти самота и изолация.
Ако е такъв случаят, помисли си да научиш езика, да започнеш работа, да имаш някакви занимания, които да ти носят удовлетворение.
Виж целия пост
Здравейте дами!Моля ви за съвети.От 3 години сме женени с моя мъж,нямаме дете.От 2 години живеем в Германия,обаче нещата м/у нас не вървят(поне за мен е така) чувствам се нещастна,нежелана и необичана.От известно време не спим на едно легло и съответно интимен живот нямаме,той спи в хола и всеки път казва,че е заспал,като гледа тв(това за мен е оправдание)не ме прегръща,не ме целува както преди,никакво внимание от негова страна.Не правим нищо заедно,не сме излизали от доста време двамата заедно.На думи казва,че ме обича но действията му показват точно обратното.Нещастна съм,много съм объркана дали да си тръгна или да остана.Моля за съвети. 😔
Ти работиш ли, или работи само той?
Имаш ли социални контакти, извън контактите с мъжа ти?
Може да се чувстваш изолирана и самотна, защото нямаш приятели, роднини, няма къде да ходиш и какво да правиш. Нямате и деца, за които да се грижиш и с които да си общуваш.
Може затова да си се фиксирала върху мъжа ти, като единствен източник на общуване, и когато той си дойде уморен от работа, това, което получаваш, не компенсира цялата ти самота и изолация.
Ако е такъв случаят, помисли си да научиш езика, да започнеш работа, да имаш някакви занимания, които да ти носят удовлетворение.
# 12
12 ноем. 2020, 11:05 ч.
Аз само предполагам, че в момента не работи и вероятно мъжът гледа на нея вече само като на гърло, което трябва да храни. Не че го оправдавам, просто предполагам, че е това... Нали където немотията влезе през комина, любовта изхвърчала през прозореца, нещо подобно беше фразата.
Авторке, бих се махнала от този дом. Дали в друг квартал или друг град в Германия или пък връщане в България, според мен не си струва да се мъчите с взаимен живот. Описанието на вашия брак ми прилича баш на пенсионерско ежедневие в най-скучния му вид - ако не работи телевизорът, тишината ще ви продъни ушите. Той явно е загубил интерес или нещо сериозно го мъчи - но ако с теб не го е споделил, значи така или иначе не те чувства близка. Крие се зад телефона, телевизора.
Виж целия пост
Авторке, бих се махнала от този дом. Дали в друг квартал или друг град в Германия или пък връщане в България, според мен не си струва да се мъчите с взаимен живот. Описанието на вашия брак ми прилича баш на пенсионерско ежедневие в най-скучния му вид - ако не работи телевизорът, тишината ще ви продъни ушите. Той явно е загубил интерес или нещо сериозно го мъчи - но ако с теб не го е споделил, значи така или иначе не те чувства близка. Крие се зад телефона, телевизора.
# 13
12 ноем. 2020, 11:36 ч.
Трябва да се научиш да бъдеш щастлива със себе си, от себе си, заради себе си.
Не бива да очакваме от някой друг да ни направи специални, за да цъфтим. Когато цъфтиш, заради теб си, ще го забележат и другите. Опитвам се да кажа, че дори и да се разделите, това не значи, че ще се чувстваш добре. Говорете, но хората не обичаме да казваме истината и чакаме другия да се сети сам.
Виж целия пост
Не бива да очакваме от някой друг да ни направи специални, за да цъфтим. Когато цъфтиш, заради теб си, ще го забележат и другите. Опитвам се да кажа, че дори и да се разделите, това не значи, че ще се чувстваш добре. Говорете, но хората не обичаме да казваме истината и чакаме другия да се сети сам.
# 14
12 ноем. 2020, 11:44 ч.
А ти с какво точно се занимаваш тези 2 години?Какви са твоите планове и цели? И защо не ги следваш?
Ако човека до теб не откликва на целите ти, не съпътства мирогледа ти, не е ли ясно какво следва и без да питаш тук?
И аз бях в подобна връзка, само че без брак(за малко ми се размина тая грешка) и с немец (още по-тегаво откъм комуникации демек) и просто си запалих чепиците на обратно. След няма и две години бях вече омъжена и с дете тук в бг.
Виж целия пост
Здравейте дами!Моля ви за съвети.От 3 години сме женени с моя мъж,нямаме дете.От 2 години живеем в Германия,обаче нещата м/у нас не вървят(поне за мен е така) чувствам се нещастна,нежелана и необичана.От известно време не спим на едно легло и съответно интимен живот нямаме,той спи в хола и всеки път казва,че е заспал,като гледа тв(това за мен е оправдание)не ме прегръща,не ме целува както преди,никакво внимание от негова страна.Не правим нищо заедно,не сме излизали от доста време двамата заедно.На думи казва,че ме обича но действията му показват точно обратното.Нещастна съм,много съм объркана дали да си тръгна или да остана.Моля за съвети. 😔
Ако човека до теб не откликва на целите ти, не съпътства мирогледа ти, не е ли ясно какво следва и без да питаш тук?
И аз бях в подобна връзка, само че без брак(за малко ми се размина тая грешка) и с немец (още по-тегаво откъм комуникации демек) и просто си запалих чепиците на обратно. След няма и две години бях вече омъжена и с дете тук в бг.
Препоръчани теми