Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №19

Демир беше готов да и даде 150000, но това беше цената, която той каза, че е реалната цена за неговия конак.
А Йълмаз удвои тази фактически нереално висока вече цена.
Около смъртта и след това аз виждам Мюжгян много тъжна. Тя винаги е обичала Йълмаз и ми се струва, че тя много страда за него. Също и за детето, което остава без баща. Нейното дете наистина остава без баща за разлика от детето на Зюлейха. Нищо, че Зюлейха, без изобщо да мисли, каза, че Аднан остава без баща. Надеждата и към Фикрет е колкото за нея, толкова и за детето. Мюжгян много ясно реагираше, когато Фикрет говореше как ще играят, ще ходят някъде с него и така, защото ще има баща. Мюжгян, според мен, е спряла да мисли, оставила се е на Бехидже, аз виждам Мюжгян много отчаяна.  Да видим как ще постъпи Фикрет, когато разбере, че са тръгнали.

Според мен, сега се вижда разлика между Зюлейха и Мюжгян. И двете губят човек, когото обичат, и двете имат деца. Зюлейха говори за малка къща и едно палто, но остава при сигурното, няма нищо напротив да получава още. Докато Мюжгян е идеалистка. Нейната постоянна тема и тревога е да не останат сами, детето да има семейство. Тя затова не се отдалечава и слуша лудата Бехидже. Не знам как Мюжгян ще понесе удара от това, че леля и е убила Хюнкяр.
Аз съм дотук, лека нощ!

Момичета, опитвам се да я разбера Мюжгян, но не мога, честно казано. Мюжгян знае кой е Фекели; знае, какво е преживял; била е свидетелка на много неща и на добрината му; знае, какво иска леля й...и въпреки това, тя не намери сили в себе си да й се противопостави и да отдаде дължимото на себе си, чувствата си и на Фекели, а и да последва сърцето си при Фикрет. Какво е това подчинение, каква е тази сервилност?! Леля й я хокаше и я навикваше като куче. Та, коя е леля й, за да се възползва от парите на Йълмаз? Искала да живее на улица Мода. Мюжгян няма ли ум да помисли малко, кой, как, какво.
И какво семейство ще има Керем Али, когато заминат за Истанбул? Леля Бехидже. Тя ли ще играе с детето на топка и ще лови с него риба?
Ако останат, Керем Али ще има дядо Фекели и може би баща - Фикрет. Ще намери ли Мюжгян в Истанбул човек като Фекели, който да е винаги в помощ и зад гърба й...на нея и детето? Така ли лесно се намират такива хора. Леля й каза, че Фекели не бил дядо на Керем Али. Каза го в очите на Фекели, въпреки всичко което са виждали в онзи дом. А, как тогава Мюжгян слуша приказките на леля си, че някой ден ще срещне лекар или адвокат и той ще стане баща на Керем Али. Лелята си противоречи, за да замазва очите й и Мюжгян не се усеща. Не мога да го приема. Тя сгреши много.
Лично за мен, ако беше идеалистка, Мюжгян щеше да остане при Фекели и да се опълчи на леля си. Идеалистите имат своите вярвания и очаквания и се борят за тях. За мен, Мюжгян е просто една много объркана и заблудена жена, която е вдетинена в последно време. Съжалявам я много, яд ме е на нея, но повече ме е жал. Ще видя как ще реагира на новината за наследството. Това ще покаже много.
Лучия
Катя, като се върнах да пре-прочета коментираното и видях, че си писала и ти. Интересно ще е, ако Юмит знае за Севда. Помня, че Фикрет не реагира на историята за Севда. Той тъкмо се беше появил, но сякаш не прояви интерес. Може да е било нарочно.
Лека нощ и от мен!

Добър вечер
Изгледах няколко сцени с онлайн озвучка и какво ми направи впечатление, макар че не всичко разбрах. (Девойката, която озвучава има неясна дикция и някои части от изречението направо ги сдъвква.)
Отмъщението на Фикрет е предизвикано от собствените му спомени. Майка му на смъртното си легло чува заканите му и му казва, че Аднан вече не е сред живите и не го е насъсквала. Човекът, който изхвърля Фикрет и майка му, й извиква, че ако Аднан бей разбере, че е довела това "копеле"(!), няма да й позволи да живее и това е траен спомен у Фикрет. Още повече на фона на показания контраст между двете момчета. А самият Фикрет говори за "нашата опетнена чест", за което трябва Демир Яман да си плати. На Демир би трябвало да му е присветнало нещо във връзка с Фикрет, защото пред него казва, че в Чукурова уважават гробовете и на враговете си и такова нещо никога не се е случвало.
Що се отнася до Фикрет - Мюжгян, активната страна в тази серия е на Мюжгян. Не знам доколко ще се окажа права, но в Мюжгян Фикрет като че ли вижда отхвърлената си, самотна майка и тук той е много чувствителен. Появява се някаква мекота в отношението му към Мюжгян, за разлика от отношението му към Умит. В последната сцена Фикрет казва на Умит: "Най -после..." и това може да се тълкува двузначно - най-после е пристигнала любовта му или най-после компанията на отмъщението е пълна. Аз съм по-склонна да мисля второто, защото в погледа му имаше нещо ... може би цинично. Това не е поглед на влюбен мъж, а по-скоро на властващ мъж.
Мюжгян в момента е безволево същество, иска едно (да остане в Чукурова, Фекели й предлага дори да й открие частна клиника), но изпада в безтегловност пред виковете и нарежданията на Бехидже. Явно като се отърват от Бехидже, Мюжгян ще си върне самочувствието. Струва ми се, че е настроена борбено по отношение на Умит, дори пред леля си заяви, че тя се чувства чукуровка.
И още нещо ме впечатли - споменаването на някакво име от Зюлейха по повод шиенето на сватбената рокля на Гюлтен, предизвика интересна реакция на Севда, застана нащрек. Някаква особена връзка е загатната с тая фамилия Чуракчи (ако правилно съм чула и изписвам). Интересно е и решението на Сание часовникът на Хюнкяр да остане у Зюлейха, но за това - друг път.
И накрая, най-важното помоему - Демир и Зюлейха започват на чиста и честна основа, със съзнанието, че са съпрузи на хартия, по договор (вкл. и договор за владеенето на холдинга Яман), зачитайки свободата и автономията на другия. А нататък, дали ще се движат един към друг (към което ги подтиква Севда), или всеки в своя си орбита? Ще видим, но Демир видимо е омекнал като човек и ... не само към Зюлейха.А и промото на сериала радикално е сменено, което подсказва нов разказ.

Привет и от мен
Катя, моите впечатления съвпадат, само за едно нещо сякаш имах по-различно усещане: за погледа на Фикрет към Юмит. На мен ми се стори, че я гледа нежно и в думите: "най-накрая" мисля, че имаше предвид, че е нямал търпение да я види. Защото коментираха, че и двамата трудно са играли ролята на непознати по време на приема в ресторанта. Не отричам, че Фикрет има чувства към Мюжгян, но още ми е трудно да преценя какво точно се случва с него. Дали той осъзнава, че ще изпадне в много сложна ситуация и въпреки това поема този риск или още не може да се усети, какво се случва с него и Мюжгян. Лично аз мисля, че е първото. Защото Фикрет не изглежда объркан, напротив...той пое инициативата до момента - помощта за Бехидже, преди това изслушването на Мюжгян и конкретни коментари; разходката, по време на която той й правеше намеци, хвърляше й погледи и т.н.; Фикрет има цялата нужна информация, както за положението на Мюжгян и миналото й, така и предполагам за самата Юмит. Той има всичко необходимо като арсенал, за да може да анализира нещата и да вземе решение, но той сякаш влиза в някаква игра. Фикрет явно знае, какво прави, но мисля, че накрая ще пострада и то от Юмит. Неприятно ми стана, че въпреки факта, че Фикрет знаеше, че Юмит ще дойде като главен лекар на мястото на Мюжгян, те двамата явно са решили точно такава поява на Юмит...която поява създаде много неприятности за Мюжгян. Т.е. Юмит много добре знае коя е Мюжгян и какво й се е случило само преди няколко месеца. Странно ми е, че съюзниците са взели решение тя да дойде, измествайки Мюжгян и отнемайки й мястото. И начинът, по който дойде Юмит - без да се представи, наперена и "студена". И се питам: нужно ли беше да й го причиняват, все пак, това неудобство на Мюжгян? И така да го кажа: защо Фикрет (като "глава" на операцията и евентуално лидер на отмъщението) избра този подход, който да създаде проблеми на Мюжгян и в крайна сметка доведе до скандали и заминаването им?! Фикрет много добре знае, че Бехидже ще чака парите на Йълмаз и ще иска да заминат веднага след като мине времето от три месеца за траур. Т.е.той може да очаква действия от страна на Бехидже, а чрез появата на Юмит, която измества Мюжгян, той сам подпомага и дава коз в ръцете на Бехидже. Особено неприятен ми е Бахтияр. Докато Мюжгян разказваше на Фикрет притеснена и засрамена за случката с Юмит, онзи се подсмихваше с ръка на устата и въртеше очи с някакво задоволство и сякаш се забавляваше. Мисля, че Фикрет е добър човек, но имам съмнения, че ще се забърка доста зле в това отмъщение и ще нарани доста хора накрая. Вече казах, че моите прогнози са, че Юмит ще разбере, че той е влюбен в Мюжгян и тя съответно ще се захласне по Демир, като така може би ще започне да "играе" срещу плана на Фикрет. От своя страна - Зюлейха ще се чувства заплашена като господарка на конака, ще чувства заплаха и за децата си. Като жена, също мисля, че няма да й е безразлично, защото тя е свикнала да приема любовта на Демир за даденост и сега, ако има друга жена, която може да спечели любовта му, Зюлейха ще реагира. На никоя жена не би й било приятно да й отнемат това, което тя смята, че й принадлежи (дори и да мисли, че не го иска и че не й е нужно).
Харесаха ми съветите на Севда. Да, Йълмаз е мъртъв, а Зюлейха и Демир са живи и т.н, но се чудя, как тогава тя не е последвала своя собствен съвет, а е останала сама толкова години и вечер пиеше ракъ пред портрета на Аднан, който е починал от 20 години. Тя е останала сама най-много на 40 години (на колкото е бил и Аднан, когато е бил убит, а се предполага, че и тя като Хюнкяр са по-малки от него), била е млада и красива, надали е нямало свестни мъже наоколо, които да се интересуват от нея; можела е да има семейство и деца.
Още не съм гледала интрото, но мярнах, че накрая: на мястото на образа на Йълмаз между двете жени сега стои конакът. Дали Мюжгян и Зюлейха ще влязат в битка за конака...така както се бореха за Йълмаз?

За съжаление, аз ще пропусна гледането на този сериал. Даже последните 2 епизода не съм ги гледал и не смятам да го правя. За мен историята приключи със смъртта на Йълмаз. Пожелавам Ви приятно гледане на оставащите епизоди и дано се сбъднат нещата, които искате да се случат. Определено беше много интересен сериал, за жалост според мен просто твърде дълго го разточиха и можеше да приключи по-рано.

cukur, разбирам те. Аз честно казано вече нямам претенции, какво точно ще стане в Чукурова, но все пак ми е интересно, как ще завърши тази история. И за мен, основната интрига приключи със смъртта на Йълмаз и отношението вече ми е съвсем различно.
Всичко оттук нататък е нова история с лек нюанс от старата - това, което Йълмаз остави и в личен план и в стопански такъв; и отварянето на друга страница от старата история преди години.

Здравейте!
Така. Какво разбрах аз от 80-ти еп.
Демир си е там, където беше, Зюлейха се издигна още по-нагоре и сега двамата вече напълно отговарят на г-н и г-жа Яман. Зюлейха зае всички позиции, заемани приживе от Хюнкяр: в  чифлика, в холдинга и висшето общество на жените. Сега двамата са готови за нападението на групата на Фикрет, когато нападнат Демир като правоприемник на Аднан, Зюлейха също е готова и трябва да отговаря за Хюнкяр, ако е нужно.
Епизодът пусна малко повече светлина върху това какво е замислила самата Зюлейха, как по-подробно изглежда съгласието, дадено на третия месец след смъртта на Йълмаз. Преди всичко въпросът: коя точно Хюнкяр стана кумир на Зюлейха? Тази от портрета в конака на Яман или Хюнкяр от портрета в спалнята на Фекели, която той поздрави с „Добре дошла, Хюнкяр Фекели!“


Севда разсъждава пред Демир за възможностите пред него на базата на това,  че Йълмаз вече не е жив. Зюлейха обаче вижда друга перспектива: тя чака срещата с Йълмаз в деня, когато и тя ще умре. Йълмаз е мъртъв, но нейната любов към него е жива. Това, което Зюлейха прави, насочва към мислене, в което е включено поведение като на Хюнкяр, но не само тази от времето на Яман, а и на тази Хюнкяр, която в последния момент от живота си се освободи от Яман и се съедини със своя любим. Зюлейха следва Хюнкяр от стаята на Фекели: Хюнкяр Фекели.
Зюлейха остана при Демир като негова жена с брак на хартия: живеят отделно, тя не се интерусава къде  и с кого той се среща и защо закъснява, откъсна се от корена на Яман – Азизе, като не и отговори каква е на Демир, обясни това и на Севда, семейната фотография замени с такава с Хюнкяр и децата – но фотография, която напомня бягството с Йълмаз и това е показателно. Много интересно са използвани цветовете: червено – цвета на любовта, но и на войната, и сиво – като безцветно и възможност човек да е „невидим“, „неприсъстващ“. Двете героини – Зюлейха и Юмит „играят“ с двата цвята. Зюлейха е в ярко червено, граничещо с гротеска, напълно неподходящо за нейното състояние, когато е навън и демонстрира несъществуващи отношения и настроение с Демир, и в сиво, когато е в дома им.
 

Точно обратното е при Юмит, която в болницата се появи, облечена и обута изцяло в червено, готова с червените ботуши да смачка под краката си всичко, което се изправи на пътя и. С това Юмит напомни тежките бойни обувки, с които Фикрет се изкачи в кабинета на Демир. А също и дискретната червена подметка на черните обувки на Мюжгян в началото, които говарят за друго поведение, в което обаче също присъства червеното. Но когато е на обществено място, където я виждат за пръв път и където присъстват враговете – там Юмит е в сиво.
Така двете героини подсказват как да разбираме поведението им на съответните места и то е обратно за всяка от тях, къде всяка от тях „атакува“ и иска да бъде забелязана в определено качество и къде все едно я няма.


Зюлейха приема всичко и иска да е силна. Това, което тя не вижда в момента, прави от нейната сила нож с две остриета: да е силната Хюнкяр Яман в момента е добре, но в следващ момент това може да я превърне в мишена, такава, каквато е Демир за баща си Аднан. Защо обаче сега Зюлейха иска да е силна? За своя и защита на детето, за тяхното бъдеще – сигурно. Но има още нещо, което тя прави в същия момент, и то открива една друга перспектива, в която желанието да бъде силна, има още и друго значение. Зюлейха е извикала своя съсед от Истанбул, който познава двамата с Йълмаз като двойка, очаква се да може да следва интереса на Зюлейха и да запази в дискретност нейното действие в откриването на убиеца на Хюнкяр. Пет и повече години не сме чули нищо за този човек. В същото време Демир и институциите издирват убиеца, самата Зюлейха присъства в това, обявена е голяма награда, но защо Зюлейха предприема свое издирване и защо това за нея е толкова важно? Да открие кой е убил Хюнкяр Яман – нейна майка - сигурно. Но ние познаваме всички герои и е ясно, че не е само това. Зюлейха прави това тайно от Демир, той може в един момент да разбере, но е важно, че не е говорила с него преди да извика този човек. От начина, по който го прие в конака – разговаряха само двамата, този човек също разбра, че трябва да запази работата си в тайна. Според мен, разобличаването на Бехидже е важно за Зюлейха заради Мюжгян. Зюлейха знае, че силната и която диктува, е Бехидже. Като я премахне, Мюжгян става слаба. Тук Зюлейха се доближава до поведението си във втори сезон, когато атакуваше Мюжгян, за да достигне до Керем Али и Йълмаз. Сега подозирам подобни намерения, но в променена обстановка. В клуба Зюлейха изрази мнение, че Йълмаз е приемал Фекели за свой баща и Керем Али е негов внук. Което Бехидже отрича. Интересно е, че тук, понеже има интерес, Зюлейха защитава духовните връзки, които отрича в собственото си семейство. Но Зюлейха знае и още нещо, че само тук синът и от Йълмаз може да носи името Йълмаз и фамилия, различна от Яман. Да отиде тя при Фекели с детето или Фекели да дойде и довърши започнатото от Йълмаз като победи Яман – това са далечни перспективи, но в такава посока работи Зюлейха. Фекели нарече и Демир свой син – това работи в посоката, желана от Зюлейха. В тази много далечна перспектива Зюлейха вероятно вижда и другия син на Йълмаз до себе си. Дотогава Зюлейха трябва да е силна и да използва всяка възможност. В такава далечина тя може би вижда себе си по пътя на Хюнкяр, която на финала от Яман, стана Фекели. Може би така Зюлейха вижда възможност да остане вярна на любовта си и да върне на децата, ако не баща им и неговото име, то поне близкото до него. Това влиза в противоречие с последната воля на Йълмаз, който ги повери на Демир, но пък  може би отговаря на намеренията на Зюлейха от времето, когато каза „да“ на брака с Демир. Защо Зюлейха се насочва към такава идея, само от вярност към любовта си? Или може би така пази себе си от предателство в любовта? Смятам, че е вярно това, което Демир и каза в нощта след погребението на Хюнкяр, че усеща в Зюлейха малка взаимност към неговите чувства, затова виждам в поведението и сега и двете причини. Зюлейха търси в какво да се хване, за да стои вътрешно далече от Демир. Човекът от Истанбул вероятно нататък ще и помага с разследвания в самия Истанбул, там започва да се вдига завесата и ще и бъде необходим свой човек. Такава виждам аз Зюлейха в момента, преди да започнат същинските действия на скритите засега общи врагове срещу нея и Демир.

Мюжгян не си тръгва само заради Бехидже. Мюжгян показа две лица: когато има до нея човек – виждали сме това с Йълмаз, а сега - и с Фикрет, тя става друга. И съвсем различна е, когато този човек се отдалечи от нея, тогава минава под властта на Бехидже и става кукла на конци. Двамата с Фикрет се сближиха по темата на деца с нещастно детство. Когато Фикрет се върна след преживяванията на гробището и срещата с Юмит, той отказа предложението на Мюжгян да пият кафе. Мюжгян се дръпна в себе си. Тя е много чувствителна,  веднага след това отново стана Мюжгян, която лелята управлява – въпреки нежеланието на Мюжгян, двете тръгнаха за Истанбул. В хотела тя сама каза причината да се съгласи: „Лельо, защо тези, които обичам, не ме обичат?“ Това е синдромът „Мерилин Монро“ – зависимост от мъжете в нейния живот, каквото мислене носи в себе си Мюжгян, пренебрегната още като дете най-напред от своите родители. Затова тръгна, защото реши, че Фикрет я изостави така, както това направи и Йълмаз. Преди да каже това на Бехидже Мюжгян се оттегли в другата стая, в главата и преминаха спомените с Фикрет и последния – как той след много пъти, когато сам я търсеше, тази вечер и отказа да пият кафе. Мюжгян изобщо не се вълнува от наследство и пари. На мен ми се струва, че Фикрет ще я върне и така може би ще повтори поведението на Йълмаз, който я връщаше от нейните опити да бяга. Те почиват на страха от това да бъде изоставена, Мюжгян бяга, за да предвари изоставянето. Но може да ги върне и човекът на Зюлейха. Как Фикрет ще се държи към Мюжгян – от това много зависи развитието на действията нататък.
Очертава се някаква разлика между нещастното детство на Фикрет и това на Юмит. Фикрет от дете е живял с травмата да е изоставен и нежелан, майка му не е говорила с него на тази тема, но той е виждал нейното страдание от срама. Като дете той се е справял сам, точно така, както и Мюжгян – тя му разказа много подробно спомени от своя живот. Докато Юмит каза нещо, което ме кара да мисля, че нейният баща е обичал и нея, и Севда: „Баща ми много ви обичаше. Имаше ваши плочи у дома.“ Юмит е била обичано дете, но само от бащата, който обаче и е говорил за майката с любов, дори ако тази любов е била само към певицата Севда, а майката – вероятно заедно с бащата – ние не знаем дали от него тя е разбрала за Севда като своя майка, но когато е разбрала това, зедно с него, който е обичал поне нещо в Севда, я обвинява в това, че ги е изоставила. Нещо такова се очертава и тази история е различна от историята на Фикрет, който е бил обичан от майка си, но майката е ненавиждала бащата.
Групата на отмъстителите създава в мен някакво особено усещане: на детска банда, която играе някаква игра. Заедно с това организацията е сериозна – като за възрастни. Но подтикът за всичко това – спомени и травми от детството, извеждат в съзнанието децата. Много голяма е отговорността на Севда, която трябва да посрещне тези деца във война с другото дете в конака. Среща-война на децата, останали отвън заради любовта и с Аднан, с детето на Аднан, останало под негова и сега нейна защита. Демир притежава не само богатствата на баща си, но е живял с любовта на двамата, от която любов са били лишени Фикрет и Юмит.
Как ще взаимодействат намеренията на Зюлейха с новата обстановка? Докато тя се бори с Бехидже дали вече не е под наблюдение от Юмит? Прави впечатление присъствието на една жена, която при награждаването стои  на масата на Юмит, а след това в клуба – срещу Бехидже. Облечена е в червено, но винаги върху него – сякаш да го скрие – има нещо друго, в клуба това е наметнат сив шал. Докато обсъждат кандидатурата на Зюлейха, тя не каза нито дума. Дали е човек на Юмит?
Отделно е ролята на Шермин, която тласка Зюлейха все по-нагоре. Ще видим как ще се държи, когато започне новата война, в която тя ще има интерес на страната на противника.


„Отмъщението“ на Фекели и Йълмаз продължава. Не е необходимо никой нищо да прави.
Това, което става днес, е заложено в самото начало, процесите са верижно свързани и всичко продължава.

Привет
Ваня, благодаря за споделеното! Четох с голям интерес!
Лично за мен, както бях писала и преди, лека взаимност на чувствата на Зюлейха към тези на Демир беше невъзможна при жив Йълмаз, без това да се отрази на заложеното до момента в образа на Зюлейха и без това да обезличи и обезсмисли всички нейни тежки и силни думи, изказани по повод на любовта й към Йълмаз. Именно за това, Йълмаз трябваше да умре, за да се даде възможност за възникване впоследствие на взаимност от страна на Зюлейха към Демир. Не мисля, че Зюлейха - като образ, е създадена, за да обича двама мъже едновременно или дори да има някаква взаимност, макар и с различна сила и стрепен към двама мъже по едно и също време. Ако това беше възможно, то щеше вече да се е случило до сега. Също така, образът на Йълмаз можеше спокойно да остане в действието, а не да го "убият" и Зюлейха в един момент и след някакви събития да се откаже от любовта си към Йълмаз и да се влюби в Демир. Аз очаквах такъв момент с изказване на истината за Аднан. Или след реакция на Йълмаз или след негови действия - например започване на съдебни дела за отнемане на Аднан както от Демир, така и от Зюлейха (логично) - аз очаквах постепенно обръщане на Зюлейха. Очаквах и някакво обръщане на Йълмаз към Мюжгян в общ фронт за Аднан. Но, лично за мен, сегашното развитие на нещата в действието показва стремеж на СЦ към запазване на заложеното в образите и на Йълмаз и на Зюлейха, както и запазване на описаното относно любовта им. За това, лично аз не мисля, че в момента Зюлейха се пази от Демир и се страхува да не предаде любовта си към Йълмаз. В момента, тя продължава да е вярна на тази любов. Но по пътя напред в живота, Зюлейха ще развие взаимност към Демир и това е заложено още със смъртта на Йълмаз и в начина, по който той се сбогува със Зюлейха и говори с Демир. Но, за тази взаимност ще се изиска малко време...все още я няма от страна на Зюлейха, защото иначе - заложеното в образа на Зюлейха и всички нейни гръмки думи за любовта й към Йълмаз ще се изпразнят от съдържание донякъде и няма да имат тази стойност. Мисля си, че ако Демир наистина усещаше в Зюлейха малка взаимност към неговите чувства, то той не би поискал развод. Не виждам смисъл Демир да поиска развод точно в момента, когато след толкова време и сили от негова страна е съзрял малка взаимност у Зюлейха, която взаимност с времето на брака би могла да се развие. Не мисля, че Демир би се отказал от Зюлейха, ако виждаше надежда за любовта си и някаква взаимност в нея, не би се отказал от нещо толкова чакано. Още повече и сега - след смъртта на Йълмаз, Демир би търсил бавно, търпеливо и тактично разгръщане на тази взаимност, ако вярваше, че има такава, а ние виждаме от разговора му със Севда, че той сякаш се беше отказал и предал да чака и залагаше вече на родителството и на съвмнестния живот със Зюлейха като родители. Севда му вдъхна кураж и вяра, подсили надеждата му, която не би била толкова подтисната, ако Демир вярваше в някаква взаимност още след смъртта на Хюнкяр и още повече сега - когато Йълмаз го няма.
И Зюлейха - ако тя изпитваше нещо към Демир, то не би имало причини да не последва чувствата си сега, защото Йълмаз й каза, че я поверява на Демир - на другия мъж, който я обича както него, обича и детето. Т.е. предателство не би имало, защото самият Йълмаз я постави до Демир, когато видя, че смъртта му е близо. Още повече, че Зюлейха пред обществото демонстрира именно това - някакво примирение, че любовта й с Йълмаз вече е невъзможна след смъртта му и желание да запази брака си с Демир и да продължи напред и заради децата си. Ако Зюлейха изпитва малка взаимност към Демир, защо да се крие и то вкъщи сред стените на конака, като навън демонстрира друго...и хората показват, че я разбират? Защо Зюлейха ще се "дърпа" от Демир по този начин, ако има някакви чувства към него (още повече след неговата промяна след смъртта на Хюнкяр и спасяването на Йълмаз), след като имаше и благословията на умиращия Йълмаз, след като така или иначе демоснстрира близост с Демир в обществото и вижда, че никой не я съди за това нейно решение?! За мен лично, това нейно поведение сега не би имало логика, ако Зюлейха вече е развила някаква взаимност, макар и малка към Демир.
Това е моето виждане относто този въпрос, но разбира се, всеки усеща нещата по различен начин.
Много е интересна ситуацията при Юмит: предполагам, че бащата на Юмит (от богато семейство) и Севда са се обичали и тя е родила от него, но семейството му е отнело детето й чрез някаква интрига, измама и лъжи. Така че, вероятно се е получило някакво недоразумение между Севда и този мъж - уж тя го е изоставила или той нея, може семейството му да я е заплашило или да са й казали някакви лъжи, да са я принудили да се оттегли, да излъже и т.н. Има много варианти. Именно тогава, Севда да се е преместила от Истанбул в Мерсин и да е започнала да пее в казиното. Малко след това среща и Аднан. Бащата на Юмит може с болка да й е разказвал за Севда (пряко или Юмит сама да е усетила или разбрала нещо), бидейки заблуден от семейството си и може да е следял кариерата на Севда. Може Юмит да си мисли, че Аднан Яман е бил в основата на това, Севда да се откаже от детето си. Нещата може да са били представени така. Ще видим.
Много голям гаф на СЦ с този познат на Зюлейха - свързан с полицията, който познава и Йълмаз и ги знае като двойка, която е щяла да се жени. Оттук, биха могли да се зададат куп въпроси за действия и решения на Зюлейха и Йълмаз в началните серии, които действия всъщност са основополагащи за рзвитието на историята нататък. Ако Зюлейха и Йълмаз познаваха полицай или бивш полицай, то защо директно не се обърнаха към него за помощ и съдействие, разказвайки цялата история, вместо да слушат майстора. И после Зюлейха - вместо да се обади на този човек и да разкаже всичко, искайки помощ, тя тръгва да вярва на Хюнкяр и да се омъжва за Демир, при условие, че е имало много важен човек в Истанбул, който е можел да им помогне. Този човек сега е тръгнал от Истанбул и след толкова години идва на помощ на Зюлейха, така че няма как да се мисли, че тогава не би им помогнал, когато познанството им е било съвсем близко. Мисля, че СЦ трябваше да измислят някаква друга ситуация с този мъж. Защото всеки зрител веднага си задава именно тези въпроси.
Хубава събота!

А може ли конкретно за тези верижно свързани процеси, в чието начало стоят Фекели и Йълмаз? Защото от предходния текст, концентриран върху Зюлейха (и нейните подли планове), Фикрет и Умит, не става ясно как точно Фекели и Йълмаз и тяхното "отмъщение" е повлияло на упоменатите. Не се вижда Фикрет да споделя планове с живия Фекели, а предсмъртният завет на Йълмаз няма нищо общо с отмъщение, даже напротив. Че отмъщение има, няма спор, ама в началото му и причина е Аднан Яман според показаното до сега.
Между другото, червената официална рокля на Зюлейха в случая (а цветове имат символика в определен контекст) символизира власт, властта на Госпожата (което в Чукуровското разбиране има определен обществен, не само семеен, статус).

Катя, с теб винаги се чувствам като на изпит.
Кажи ти как разбираш това, за което задаваш въпроси.
Не, писмен договор между Фекели и Фикрет за участие в отмъщението няма.
Но Фикрет се появава в Чукурова, когато друг преди него вече е преполовил мощта на Яман. Фикрет знае и използва това, както и присъствието на чичо си в Чукурова.
Думите на Фекели, които цитирам доста често, са неговото предвиждане за развитието след основното, което те двамата с Йълмаз направиха: промяната на съотношенията в Чукурова. Фекели знае какво трябва да се бутне в пирамидата с кубчета, за да започнат процеси и пирамидата да се срути и да се подреди нова фигура. Той е предвидил това, което се случва досега и което предстои. Той не знае в какво ще се изразява това конкретно, но предвижда, че ще има пренареждане в цялото общество, което ще стигне до най-вътре в семейството. Това нали го видяхме: обществото се раздели на про-Йълмаз и про-Демир, роднините се изпокараха, приятелите отидоха на другата страна...Ако Демир не беше дал сигнал за тези процеси с брака със Зюлейха – това е началото, което показват с всеки епизод, Фекели и Йълмаз нямаше да бъдат изобщо в Чукурова, естествено - и Зюлейха, Хюнкяр щеше да е още жива, Севда щеше да си живее в Мерсин и Фикрет нямаше да се върне в Чукурова по този начин, защото го няма чичо му, а Юмит щеше да търси майка си в Мерсин...и т.н. Продължаващото отмъщение, дори когато тези, които са го започнали искат да го спрат или вече не са живи, не е в тяхната власт. Но е задължително отмъщението да се разбира в кавички. Верижната реакция не се изразява в пряка връзка между конкретните действия в смисъла на уговорки, а в това да има последователност и всяко следващо действие да предизвиква нова вълна от процеси. Както казва Фекели, розата не може да разцъфти преди да е дошло времето за това. Затова Фикрет и Юмит се явяват сега, а не когато току-що Фекели е излязъл от затвора, а Демир още гони Йълмаз по полето с пистолет.

Здравейте
Забравих да спомена нещо за 80 епизод, което остави в мен много неприятно и някак си тежко усещане. До момента показват огромната мъка на всички по Хюнкяр - ходене на гроба й; Демир постави веднага на стената в хола на конака портрета, който носеха до ковчега й; Фекели сложи картина над камината в спалнята си; разговори за Хюнкяр; спомени за нея; всеки нейн близък се обръщаше към нея в някакъв тип свой диалог; реакциите на Хамине; дрехите на Хюнкяр, бижутата, чантите; стаята; акциите; наследството на Хюнкяр като стопанка, като председателка на женския клуб и т.н. Такова нещо за Йълмаз не видях и е много жалко. По реакциите на неговите любими хора...или по-скоро: по липсата на реакции..., сякаш са изминали много години от смъртта му, а са минали само три месеца. Нито видяхме някой да ходи на гроба му; нито да сложи снимка в хола на конака на Фекели; няма разговори за Йълмаз, няма спомени за него; няма импровизирани диалози с него или обръщения към него; няма фокус върху негови неща - вещи или това, което е оставил след себе си като дела. Нищо. Единствената, която споменаваше Йълмаз беше Бехидже и то по отношение на наследството, свързано с пари и желанието за харчене от нейна страна. Сякаш Йълмаз не е съществувал или е починал преди 20 години. Така усетих аз атмосферата и никой сякаш вече не си спомня за него. За това, че Мюжгян вече не си спомня за Йълмаз и има други мечти и трепети - разбирам я, но очаквах много повече и от Зюлейха и от Фекели като поведение. Не ги дадоха двамата да разговарят за Йълмаз на гроба му, да си спомнят, да споделят. Зюлейха знае, че Йълмаз е продал всичко на Хюнкяр, но за три месеца не успя да намери време да поговори с Фекели - как е той, що е и да му разкаже за това, което знае; не видяхме Зюлейха на мястото, където щеше да е къщата им; не я видяхме на тяхното място на дънера до реката в някакъв разговор с него, подобно на този с Хюнкяр в стаята на Хюнкяр, разглеждайки вещите й.  Имам своя теория за всичко това и тя няма общо с действията на героите в сериала, а по-скоро със СЦ. Много постно в това отношение. Претупаха набързо смъртта на Йълмаз. Наблегна се на моргата, погребението и на опакованото му тяло, което беше ненужно, но се пропусна показването на моменти с мъката на любимите му хора само няколко месеца след смъртта му. Все пак...трябва да се следва някаква елементарна логика и да се покажат някои дори и кратки моменти, свързани със скръбта на близките и по Йълмаз. Липсата на това, в сравнение с показаното за тъгата по Хюнкяр "боде окото". Но, имаше слухове при рускините именно за това. Жалко, че и те се оказаха верни.

Добро утро
Сега разбирам, Ваня.
От обяснението и сравнението с розата на Фекели, разбирам, че отмъщението в кавички, според теб е природен процес  и не зависи от човешките воля, избори, решения. Такива по принцип са верижните процеси, химични или ядрени. Доколкото обаче в един сценарий става дума са човешки идеи и решения, аз тръгнах да търся връзка между изборите и решенията на героите. Защото, въпреки че човек е  природно същество, той има воля и не е подчинен изцяло на природните закони (от типа на гравитацията, поради която една снежна топка може да се превърне в лавина). Човек може да взема решения и против тях, иначе не би имало история, която е човешко дело, а не просто повторение, каквото е случващото се в природата. Ти все цитираш думите на Фекели към Йълмаз непосредствено след излизането им затвора. А от това време героите извършиха много действия и в резултат и двамата споменати герои се отказаха от отмъщението, чийто смисъл все пак е в старото: "Око за око, зъб за зъб", което се пренася и върху рода. (Такова сега виждаме заявено от Фикрет в началото на новата история.) Конкуренцията на пазарна основа се подчинява на други закони (търсене/предлагане) и на човешки решения, планове и действия. В новата серия Демир казва на Фикрет, че вижда в него нов силен конкурент в Чукурова и го казва с усмивка. Ние не знаем какво ще направят героите в бъдеще (дали емоциите на Фикрет и Умит ще надделеят, или накрая ще има примирие, каквото видяхме в отношенията на Фекели и Йълмаз - Демир) и точно затова човешките истории са интересни. Засега сценаристите не акцентират върху отмъщението като повик на кръвта (на природата). И според мен те са наясно, че то е саморазрушително.
Приятен ден!

Здравейте
Според мен, сигналът за верижните процеси даден от Демир с брака му със Зюлейха не би бил успешен без оцеляването на Йълмаз и най-вече без желанието на Йълмаз да замени физическото отмъщение със стопанско такова. Ако Йълмаз се беше отказал да отмъщава или беше следвал физическото отмъщение, нищо от това, което сега беше постигнато в стопанския сектор нямаше да бъде налице за толкова кратко време. Йълмаз създаде промишлената палата и първи нейн председател стана Демир, с ралика от един глас срещу Йълмаз. В еп.80, Демир събра членовете именно на тази промишлена палата, за да съобщи решението си за акциите на Хюнкяр.
Ето това не би било възможно да се случи само преди 2-3 години, когато Демир не приемаше конкуренция и се стараеше да я унищожи, стремейки се да е единствен собственик на Чукурова, каквато е била мечтата на баща му.
Да, идеята за лоялна конкуренция и замяна на монопола и "задкулисните споразумения - танто за тунто" е нововъведението, за което Йълмаз и Фекели имат голяма роля, освен въвеждане на модернизация в промишления сектор - машини, системи и друг тип взаимоотношения с работниците.
За мен, дотук се простира влиянието на Фекели-Йълмаз по отношение на Яман. Демир ревизира своята стопанска политика и системата на Аднан вече е в миналото. Както това беше писала подробно и Ваня. Сега, предстои ревизирането на семейните отношения, свързани с единствения наследник и това ще поеме Фикрет. Демир ще се промени и адаптира и на тази основа.
Хубав ден на всички!
П.П. Дано има фрагман днес.