Какво правите в почивните дни в Covid ситуацията, в която сме?

Е, отидЕ пързалянето, ама дойдЕ разходката!

Това с гърлото ми е до болка познато.Абсолютно същата съм.Всеки месец съм на антибиотици поне 2 накрая инжекции.Реве ми се с глас.Последният път гърлото ми беше рана едвам говорих.След Зинат,Аугментин и Гентамицин пак ме боля една седмица.Моя мъж вика "заболи ли те гърлото,докато не дадем поне 200 лв.за лекац и да отидем поне 5 пъти на доктор няма минаване".Ужасно е,и нищо не ми помага.Нито хомеопатия,нито нищо.Напълно ви разбирам.Защото,който не го е преживял му е много лесно да каже "какво пък толкова едно гърло"

Така е. Кошмар е, но аз избягвам лекарства, защото те не могат да помогнат. Единствено много течности, чай, исландски лишей, допълнителен прием на витамини и антиоксиданти и пазене на топло в областта на гърлото и дихателните пътища. И много чист въздух. Има ли мъгла или замърсяване, става кошмар.
Затова се надявам на снежно време, че снегът "измива" въздуха.

Не обичам зимата, това ми е най-големият зор. Лятото никога не скучая. Има ли слънце ми е добре, но мрачното време не е по моя вкус 🙂 Чета много, прислужвам на всички вкъщи и все пак ми е тъпо с проблясъци. Не обичам тъканици и молове. 
Липсват ми
стоенето навън с децата, зелените дървета и дългите разходки.

Слънце има и през зимата, ако се качиш над мъглата. Снимката е от вчера.

Змия, красиво е.
 Аз съм с бебе. Зима с малко дете  е тягостно, особено пък и в тази обстановка. Някак , когато бях на работа и покрай празниците настроението ми беше по-различно. Тогава можех да си позволя да пътувам, да се "махна"от града и да сменя обстановката. Трета година съм паркирана в хола 😳

Не виждам какво ви пречи да пътувате и да се разхождате с бебета и малки деца. То тогава имаш най-много време реално и е най- хубавото време за семейни пътувания, обиколки, филми, срещи с приятели с деца и прочие.

Ние сме си вкъщи.
Размазваме се от приятни неща.

Е, когато си гледаш децата сама е малко по- различно от семейно 😀

Вие сте си семейство.
Различно е, но зависи само от теб дали ще се разходите из близките околности, или ще си тъгувате по разходката, която не е станала.

От мен зависят много неща, да. Недей така, не знаеш какво е моето положение. Не се дразня, просто споделям. Не мислете, че винаги е едно и също при хората. До околни местности с такси или пеша с количка не мога да отида. Нищо, въпрос на време.
Бъдете здрави и весели празници!
Най- тъмно е преди зазоряване! Все пак всичко ще си дойде на мястото 🙂

С голямо дете е съвсем различно и наистина може да си починеш вкъщи. С бебе или малко дете аз лично не мога. Или поне моето малко е толкова щуро, че постоянно тича, вика, играе, нарежда, нещо иска - за почивка и дума не може да става. Но пък е забавно Почивка - след 5 години може и да се получи.

Естествено, че е различно при всеки.
Затова всеки човек си взема сам решенията, според собствената си ситуация и това как се чувства в нея.
С бебета и малки деца, които гледаш само ти, е трудно да си помислиш за почивка, така е. Както и за разходки в студеното време със сняг - представям си ако сама трябва да обличам и вардя две бебета и/или малки деца. Естествено е топлото и сухо време да ти харесва повече. И на мен мъглите не са ми любими, нито кишата и ниските температури. След декември мразя снега например и да ми обясняват други хора колко е хубав - това е просто безсмислено. Изобщо да обясняваш на друг човек как може и трябва да се чувства в дадена ситуация - няма смисъл. Защото сме различни.
Но пък има и през зимата слънчеви дни - винаги гледам да ги използвам и да съм навън, на слънце, защото тогава това е рядкост и е добре да се използва - и за физическото, и за психичното здраве на човека, вкл. на децата. Днес е гаден ден, като условия навън, но си направих една разходка от 10 км по обяд, като по-топло, и току-що се прибрах. Когато децата бяха малки не можех да си позволя за щъкам където и както ми харесва. Но ги извеждах също всеки ден, стига да не валеше - най-вече заради самите тях. Имах едни 10 години, в които се чувствах постоянно изморена. Защото с мъжа ми ходехме на работа и сами си гледахме децата, без външна помощ и без възможност някой от нас да си остане у дома.
След като мина тази офанзива обаче вече всичко ми е О.К. Гледам само да сме здрави и да върви образованието на децата, както и ние да ходим с мъжа ми където искаме.

Бъдете щастливи! Весели празници!

Никак не е лошо, когато децата са си поели по пътя и ние, техните родители си правим каквото ни е на сърце. Планирам ежедневни разходки в предстоящите почивни( празнични и принудителни) дни. Измислила съм си и маршрутите.

Имам чувството, че сме си отработили това право и много му се радвам и го ценя!
Всеки ден, който ни е свободен, го ползваме за разходка навън. Обожаваме природата и на практика ако навън бе топло и сухо, бихме живели направо там. Само сънят ни бихме предпочели, за сигурност, да е на закрито. Както и банята.

Купувайте кемпер. Прекрасно е!