Инатливо момиче на 7 - как да се справя?

  • 6 955
  • 19
# 15
Понякога просто трябва да оставим децата да се издънят за дребни неща, за да им дойде акълът за по-сериозните. Нека да отиде без домашно на курса по английски или без домашно на училище и да си понесе забележката в дневника или направо двойката и следващия път ще се научи. Иначе няма как да пораснат. Човек интуитивно си гледа интереса - решава кое му е по-важно - да понесе последствията или да свърши работа. Не казвам, че работи всеки път, но като цяло се натрупва някакъв опит. Правим едни неща, за да получим награда, а други, за да избегнем санкция.

Всъщност изобщо не работи! Работеше едно време с нас, но с днешните деца не работи. Та какви други отговорности имат днешните деца, освен да учат и евентуално да си оправят кревата?
Те просто свикват да се движат лекичко на долу по плоскостта. Започва да им харесва, родителите ги обгрижват и те са ОК.
Ако не говориш и не обясняваш всеки ден, не даваш примери и не отделяш ежедневно време, един ден просто осъзнаваш, че изобщо не знаеш какво и как се случва с децата ти...
Преди малко слушах урока по биология на голямата от 10 деца които госпожата посочи да си  прочетат домашното, за да ги препита и оформи за края на срока, имаше само едно дете.
Аз познавам родителите на тези деца и ги гледам какво пишат в групата за тази госпожа, за онази госпожа и едва ли допускат, че децата им са без домашно в края на срока, когато трябва да бъдат оформяни. После госпожите са проблема!
А всъщност за да отгледаш и възпиташ едно дете, което да стане достоен човек, трябва ежедневно да влгаш в него време, сили и нерви, и накрая съм толкова изтощена...
Виж целия пост
# 16
За днешните деца не знам, защото днешните деца са всякакви - и такива, които са отговорни, и такива, които са безотговорни. Всяко семейство решава нещата вътрешно. А учителите защо им ходят по акъла на неучещите, идващите без домашно и т.н. не знам, страх ги е явно, че някой ще им се кара за ниската успеваемост. Обаче и родителите трябва да преглътнат хапа, че децата учат толкова, колкото искат и колкото смятат, че ще им се размине, ако не учат. В крайна сметка училището не е само за отличници, а когото го мързи или смята, че има по-важни неща от ученето, ще си носи последствията. А после като ревне "ти защо не ме накара", ще получи отговор "с добро не стана, а с лошо не бива - ти направи това,което искаше". А особено в десети клас са достатъчно зрели, за да си правят сметката. Не са чак толкова неориентирани, колкото си мислим - така им е изгодно. Движат се лекичко, защото родители и учители им позволяват да се движат лекичко.
Виж целия пост
# 17
Много неща правят днешните деца, стига да им се даде начален старт. Нужно е малко усилие в началото от страна на родители, после то си тръгва в коловоза.
Дъщеря ми е на 9. До преди пандемията почти всеки уикенд беше на състезание. Когато другите деца спят, ние пътувахме. Когато другите играеха, тя учеше. Сега е малко по-мързеливо, но няма състезания и тя много страда. На половината от натоварването й не биха издържали деца, които не са научени. Тези, които са, им харесва и чакат с нетърпение.
У дома няма задължение да си оправя леглото, да шета и прибира. Набивам в главата й, че това ще го върши като голяма, а още по-добре е да има уреди за повечето дейности и/или човек, който да ги отмята, срещу заплащане. Много важно, че на 9 не си е сгънала пижамата сутрин. Аз също не го правя, но това не ми пречи в живота.
За първата забележка през тази учебна година получи колело, с уговорката, че докато караме ще учим уроците. Просто си я изпитвам в движение, ама така стана даже по-ефективно и забавно. Обяснила съм, че най-лесно е да я набия или накажа, но не ми е това целта. Защото след шамара и наказанията следват лъжите от страна на детето и от там се започва безсмислена война.
А и в крайна сметка не може да е добра във всичко. Което й е силата да го развива, другото колкото може, с наша помощ и така.
Виж целия пост
# 18
Дъщеря ми е на 7 години, 2ри клас и имам огромен проблем с ината й. Не знам аз ли бъркам някъде или просто е с такъв характер....дайте ми съвет как бих могла да общувам нормално с нея.
Когато я накарам(подканям)  да свърши нещо, никога ама никога не го прави от първия път! Повторя 10 пъти и накрая се рязвикам. Тя не се впечатлява и от това, даже ми отговаря. Да се инатеше за едно две неща-добре, но то е за всичко и в края на деня съм смазана психически Sad
Това положение е откакто се помня, не е от вчера или днес та да кажеш някакъв период е.... Иначе в училище се държи прекрасно, слуша и изпълнява всичко, само хвалби съм чувала от госпожата й.

Ама те не са ли всички така? Simple Smile

Аз дете, което да прави всичко от първия път като му се каже не познавам. Винаги е  - след малко, имам работа сега, не виждаш ли, че правя едикакво си. Пък иначе имам златно дете и аз като тебе, няма проблеми в училище и всички го хвалят.
Значи остава да не се дразниш, да не изпадаш в яд и да правиш въпросното нещо вместо него и да не се карате за маловажни неща. Остави го да поеме отговорност за домашните и задълженията си, дори и да се издъни някой път.
Виж целия пост
# 19
Потвърждавам. На 8 и половина е същата работа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия