Сладка лъжа или горчива истина?

  • 2 115
  • 38
# 15
Сладка лъжа и сладък живот. Истината си я знам и без да ми се казва.
Това ми хареса
Виж целия пост
# 16
Истината искам да знам,  макар че такова понятие като истина е доста относително, освен ако не се отнася до математика, ама и там ...

Аз винаги мога да реша дали да я обвия в сладост, ако не мога да я понеса

За врага- сладката лъжа
Виж целия пост
# 17
Истината, разбира се! Аз съм интроверт, мога да го преживея. Simple Smile
И на врага също. Защо да живее в заблуда?
Виж целия пост
# 18
Истината, колкото и да горчи, винаги има начин да се преглътне, да отмине, да забравиш. Лъжата, е само замазване на очите, не помага, не решава проблеми - поне според мен. Казвам истината и държа да чувам истината. И все пак истината е субективна, тя пък и лъжата има своите вариации. Съвети на приятели давам, само ако ми поискат и винаги казвам, че това е моето мнение, за което те са попитали и те ще преценят дали е валидно за тях или не. Относно "враговете" - винаги мога да призная положителните качества на един човек, в каквито и отношения да сме.
Виж целия пост
# 19
Зависи.
Истините не са това, което са.
Според човека и заслуженото.
За някои горчива истина, за други сладка истина.
За някои лъжа и лъжа.
Виж целия пост
# 20
Аз мога да понеса горчивата истина, но не съм сигурна за другите хора дали могат да я понесат. Но и сладките лъжи не искам да казвам. Аз помня чуждите лъжи. Помня като слон.
Виж целия пост
# 21
С истината трудно се живее. Омръзнало ми е да е трудно. Искам хубаво. Аналогично ми е с надеждата. Има я, в някои случаи няма смисъл, ама пак я има. “Надеждата е един хубав начин да полудееш”. Съгласна съм с Крис:
Сладка лъжа и сладък живот. Истината си я знам и без да ми се казва.
Виж целия пост
# 22
Искам да чувам и казвам само истината. На врагът ми пожелавам да чува лъжи и да казва истината.
Виж целия пост
# 23
Това "за 1 година" винаги е един прът в колелото, особено когато не ми се философства по-дълбоко.  Май ще избера за себе си горчивата истина, хем за 1 година да разбера кой какви истини има за мен и после, ако не съвпадат с моята, да ги разкарам. Stuck Out Tongue Winking Eye За врага също ми е трудно да отговарям, 'щото не знам кой е точно.
Виж целия пост
# 24
За мен - истината, може и да не се окаже толкова горчива Wink
За врага - все ми е тая.
Виж целия пост
# 25
Избирам истината. За всеки.
Пък дали тя ще горчи...е относително.
Зависи колко е била сладка лъжата преди това. Зависи и от степента на гордост на получателя на истината. От неговото искрено желание за усъвършенстване, за доближаването до чист, истинен ( праведен) начин на живот.

Отделно, считам, че има неща, които не бива да се казват директно. Особено, когато се стремим към/ сме избрали  любовта.
Виж целия пост
# 26
+, че личното мнение не е истина и не е моя работа какво мисли този или онзи за мен
но човешките желания и мотиви са 

Виж целия пост
# 27
Без да се замислям отново - № 2.
Щом е истина - винаги то. Колкото и сладка да е една лъжа, сладостта й няма как да ме стопли и зарадва, като не е реалност.
Затова и лично аз предпочитам по-грубоват, но честен човек, пред тактичен и заобиколен, но не особено честен.
Виж целия пост
# 28
Истината винаги излиза наяве рано или късно.. Предпочитам да ми спестят "сладките лъжи", защото после боли повече от измяната...
Виж целия пост
# 29
Предпочитам горчивата истина - може да ме заболи, но пък ще я прежиея. Не искам розови очила, тц.
За врага - сладката лъжа.
Истината винаги излиза наяве рано или късно.. Предпочитам да ми спестят "сладките лъжи", защото после боли повече от измяната...
Именно това искам да си спестя. Повече болка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия