Според мен пак опираме до липсата на комуникация лекар-пациент и лекар-близки. Когато се каже лоша новина се започва те да не са Господ, че определят това кой ще живее, колко, защо го оставят без терапия и т.н Много са трудни тези решения, но когато става въпрос за терминални фази на заболяването, понякога наистина няма смисъл от ХТ.
Както обясних вече, разсейките са се получили по време на първите две терапии, като за това лекарите не ни бяха казали и преди две седмици благоволиха да го направят.
Е, като няма смисъл от ХТ и като веднъж вече са опитали, лекарите имам предвид, и виждат, че няма резултат, а напротив, човекът започва да линее все повече, защо, аджеба, трябва да повторят химиотерапията!? Можеха по-рано да обяснят нещата като че ли... Изглежда, както винаги, че съдбата на даващите се, е само и единствено в техните ръце... А къде са в този случай благословените ръце на лекарите? Сигурно в техните джобове..
П.П. Разбира се няма как да сложим всички лекари под общ знаменател... Поклон пред хората, които съвестно си вършат работата и които знаят що е морал и грижа за болния... Жалкото е, че с всеки изминал ден броят на почтените лекари драстично намалява...