Живот заедно.

  • 7 807
  • 143
Здравейте!
За пръв път се осмелявам да пиша в такава група, но с голям интерес следя темите и се радвам, че има начини за комуникация между толкова много хора, които са компетентни по много теми и наистина могат да помогнат със своя опит. Понякога човек не знае какво да направи и как да постъпи в даден момент затова се обръщам към вас. Не знам дали въпроса ми е за тази група, но се надявам да ми помогнете. Имам приятел от година и отношенията  ни са доста сериозни. За тази една година преживяхме много неща и аз съм сигурна, че това е моята половинка. Както всяка жена и аз искам семейство и деца (на по-късен етап от време), но за да стигнем до този етап ние трябва да заживеем заедно. Смятам, че се познаваме много добре, но казват, че отношенията, когато двама души заживеят заедно опознават и другата част от живота на партньора. Ходили сме на много почивки заедно, но разбира се това няма нищо общо. Аз тайничко в себе си тая надежда, че той ще ми предложи да заживеем заедно, но това предложение не идва и не идва. В началото на връзката ни той много често ми говореше как иска семейство и тогава аз бях малко изплашена и той го усети. От тогава до сега започна да казва има много време, още ни е рано, не мога да си представя, че ще стана баща.. Също така аз съм студентка и ми остава още 1 година  и това някак го поставя като оправдание. Наскоро пак започна да се отпуска по тази тема, но под формата на шегички. Също така семейството ми поставя някакви граници и дори забрани, което него го дразни, но пък се разбират и се харесват взаимно. Има едни периоди за жените, когато просто усещат, че вече е времето и желанието става все по-силно и по-силно. Родителите му също ме приемат и се разбираме прекрасно. Искам съвет какво да направя.. нямам смелостта да говоря с него директно, но не искам и да го изпусна.
Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 1
Според мен няма да се успокоиш, докато не говориш с него по тази тема. Той е видял, че в началото си се изплашила и може би очаква да му покажеш, че вече си готова на тази стъпка.
Защо нямаш смелостта да говориш с него?
Виж целия пост
# 2
Той знае, че съм готова. Повечето ни приятели са семейни и той знае мнението ми за това. Казвам му колко ми липсва, когато нямаме възможност да сме заедно, вечер, че ми липсва и искам да е при мен, но не мога да говоря, защото ме е страх от отказ.
Виж целия пост
# 3
Приятелят ти едва ли може да прочете мислите ти.
Ако сега полагате основите на една дълга връзка, добре е да свикнеш да обсъждаш нещата с него, а не да го чакаш да се сеща.
Кажи му в прав текст, че ти вече си готова да заживеете заедно и си мечтаеш за този момент. Питай го какво мисли по този въпрос. Точно надеждите и мечтите ти се очаква да споделяш с него, а и още много неща.

Ако той смята, че не е сега моментът, нека обясни какво има предвид - кога ще бъде подходящият момент.
Недоизказаните неща водят до глупави недоразумения, нагнетяват се съвсем излишни напрежения и изнервеност.
Ако искаш това да ти бъде най-близкият човек, се отнасяй с него като към най-близък. Разберете се. Той да не е на 50, че така те респектира? Вие сте равни в тази връзка, не се подценявай, не се дръж като дете с възрастен.

Обикновено мъжът предлага годеж и брак (има изключения), но да живеете заедно преспокойно можеш да предложиш ти, без да е странно и необичайно, напротив, съвсем нормално е. Страх от отказ? Сега по-добре ли ти е, да не знаеш на кой свят си?
Виж целия пост
# 4
Какво е това вкопчване в човека, едва от година сте заедно? На колко почивки сте били, колко хубави моменти толкова имате, колко преживяхте за година, че толкова драпаш да живееш с него? И откъде си сигурна, че е точно той, идеалния, с когото да създадеш семейство?
И стига с тия простотии за половинки и четвъртинки, цял човек си търси!
Всеки път, когато се обвързвах, си казвах, този е единственият, и всеки път грешах!
Не искала да го изпусне! Той трябва да внимава, за да не изпусне теб, а не обратното!
Как се бутате да живеете с някой, да му перете чорапите и да му правите мусака преди 25-27 години?
Виж целия пост
# 5
Мисля като Елизабет. Една година е много малко време да се заяви, че този е човекът за теб и край, други няма. Последна година студентка си, вместо да мислиш за кариерно развитие, ти мислиш как да го изманипулираш да заживее с тебе. Звучи ми като да искаш от дома на вашите да се прехвърлиш в дома на техните.

На мен лично такъв начин на мислене и пасивно-агресивни намеци  не ми допадат. Няма как да го накараш насила да ти предложи. Ако е преценил, че му е рано да заживява на семейни начала, ако не е сигурен, че иска да задълбочи нещата с тебе няма да стане колкото и да говориш и настояваш.

Аз не бих повдигла въпроса, ти си наникъде в живота, вероятно и той също, а и се познавате сравнително отскоро. Тези неща, ако не се случват по естествен път и по желание на двамата са измъчена работа.
Виж целия пост
# 6
Не виждам нищо лошо ако сама вдигнеш въпроса. Поне няма да имаш празни очаквания. Освен всичко друго животът заедно е също финансова отговорност. Имате ли възможност да се издържате? Може би той изобщо не иска толкова сериозна връзка през няколоко следващите години. Още сте млади двама.
Виж целия пост
# 7
Най-добре е първо да завършиш  университета,да си намериш работа и след това да заживеете заедно.
Не бързай много.
Приятелят ти учи ли,работи ли?
Ще можете ли сами да се издържате?
Виж целия пост
# 8
Една година е нищо. Не сте се опознали.

А тия ограничения от страна на семейството ти какви са? Биха ли засегнали евентуално съжителство без брак? Да не би да се надяваш той да пожелае да живеете заедно и да се наложи годеж поради въпросните ограничения? Малко ми звучи като да се опитваш отчаяно да намериш начин да го вържеш този мъж. И студентка последна година да иска бебе... Не че е необичайно ама други неща са приоритетни в този период.
Виж целия пост
# 9
Една година е много кратко време. Не прави глупости. Изчакай. Аз направих същата простотия като тебе тогава, само дето се изнесох с него след два месеца връзка. И аз си мислех, че той е голямата "любов". Като помогнах за намирането на жилище и той реши след известно време, че не съм аз жената за него ми показа вратата. Живяхме почти две години заедно - време, което той няма как да ми върне. Нерви, които той няма как да ми върне. Изчакай и го опознай добре - какъв е смисъла, ако след време се разделите, заради неща които си можела да предотвратиш?
Виж целия пост
# 10
А Въпросът с парите как стои? Имате ли достатъчна финансова сигурност за да може да си позволите да живеете заедно? За теб може да не е, но за един мъж (нормален) е много важно да може да подсигури един семеен живот. И не е толкова въпрос на пари, колкото на самочувствие при тях
Виж целия пост
# 11
Авторке, казваш, че се чувстваш готова за семеен живот, но ще можете ли да се издържате самостоятелно?
Иначе разбирам желанието ти да сте заедно, няма нищо лошо, така ще се опознаете и по добре и ако има някакви неразбирателства ще се проявят навреме. За мен е по добре да отделиш повече време на учене, отколкото на въртене на домакинство, но ти си знаеш.

Обмисли хубавичко какво ще е по добре за тебе и ако имате пари му предложи да се изнесете на квартира. Да видим какво ще каже.
Виж целия пост
# 12
Най-добре е първо да завършиш  университета,да си намериш работа и след това да заживеете заедно.
Не бързай много.
Приятелят ти учи ли,работи ли?
Ще можете ли сами да се издържате?
Е, то ако не работят и чакат на някой да ги издържа, ясно защо не е моментът за живеене заедно, семейство и деца. Ако авторката не работи и няма как да плаща част от наема и останалите разходи, не е в положение да повдига въпроса да се нанас да живее при някого.

Чудя се какви пък толкова "много неща" са преживели двама души, млади и прави, без общи ангажименти, които се срещат само за боц, някое кафенце и кратка почивка.
Виж целия пост
# 13
Най-важното - кой ще плаща за издръжката на младата двойка, не е споменато. Любов, екскурзии, мечтата на "всяка жена" за деца и семейство, надеждите - литературната част е отметната, битовата - не.
Виж целия пост
# 14
Ние с мъжа ми живеехме заедно, когато бяхме студенти. Е, вярно, че се самоиздържахме, а и живеехме в общежитие, тоест не беше скъпо.
Не е кой знае какво чудо двама души да живеят заедно. Не значи, че са си се врекли, докато смъртта ги раздели.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия