Живот заедно.

  • 7 786
  • 143
# 135
Оставям това тук:
Скрития риск на живеенето преди брака
https://www.psychologytoday.com/us/blog/sliding-vs-deciding/2014 … risk-cohabitation
Виж целия пост
# 136
...за мен да факта, че човекът е почти на 30, заедно са от 1 година и "вече" не бърза да заживеят заедно е достатъчно показателен, че не бърза със сериозните стъпки. Или един вид е индикация, че не е готов за "сериозно обвързване".
Логично!!! Така изглежда, отвсякъде.
Всее паак бих поговорила с него, ако аз му бях гадже. Ей така, бика за рогата и да се знае кое и защо.
Виж целия пост
# 137
Не вярвам толкова умело да се прикрива (ако има какво да прикрива), че да не се виждат такъв тип недостатъци, но както и да е.. Предполагам, че прекарват не малко време заедно и все пак остават един при друг поне няколко нощи в седмицата... Едва ли само ходят на дискотека и кино. Та тей де, който има очи, ще види Simple Smile
Въобще не става дума за прикриване, просто на веселото не личат много от чертите на характера. Да прекараш няколко нощи с един човек или да си на почивка с него, на заведение, е съвсем различно.

Затова и има толкова много градски легенди как след сватбата всичко се променя. Просто едно време са заживявали заедно след нея и изведнъж като гръм от ясно небе са виждали съвсем друг човек пред себе си. Сега това може да се избегне толкова лесно...

...за мен да факта, че човекът е почти на 30, заедно са от 1 година и "вече" не бърза да заживеят заедно е достатъчно показателен, че не бърза със сериозните стъпки. Или един вид е индикация, че не е готов за "сериозно обвързване".
Всъщност той вече е искал, но тя е казала, че е рано. Напълно възможно е да не смее да повдигне отново въпроса, за да не се тълкува като притискане. Топката е в нейните ръце.

Колкото повече статии на психолози чета, толкова повече се убеждавам колко далеч са от истината. И не говоря само за брака. Затова въобще не им обръщам внимание, гледам само реални ситуации, в реалния живот, не обобщени - някои ядат зеле, други пиле, значи всички ядат пиле със зеле Simple Smile
Виж целия пост
# 138
Има си разлика.
Когато живееш с родители, съквартиранти или сам/а, там подсмърчаш, лекуваш се, изкарваш си МЦ, пълниш кошчето с типични за теб отпадъци, въобще всичките стандартни и нестандартни неразположения в общия случай не стигат до половинката ти, за когото се пазиш в перфектна изкъпана и епилирана форма без газове. А като заживеете с половинката, се почва - чорапи, чинии, не толкова често бръснене, топло/студено ми е - я намали/усили печката/парното, анцузи вместо жартиери, той иска на кръчма - тя на дивана да чете, нужда от кош за боклук заради тампоните, бутилки от бира и вино уж за вторични на терасата, единият болен, пък другият мрънка как щял да се зарази, неговата майка му звъни твърде често, тя на нейната майка звъни твърде често и списъкът може да продължи до безкрай.

И таман се напаснете (ако изобщо) за тези дреболии (защото наистина Е дразнещо и некомфортно през 90 секунди да изниква някакво нещенце, дето не е както си го мислел и това дразнене Е нормално) - и се оказва, че той не искал да сключва брак или тя иска да гони кариера и без бебе още поне 5 години. Или изникват репродуктивни проблеми. Или изключително сериозни здравословни такива.
Затова е хубаво и да има някакъв период на съвместно съжителство, че да се види дали ви изникват дразнещи дреболии през 90 секунди, или можете поне на битово ниво да се напаснете.
Виж целия пост
# 139
Прочетох линка много внимателно. Малко ми напомня за онази статистика, според която шофьорите на Мерцедес страдат по-често от инфаркт, от колкото шофьорите на Рено. Числата показват една статистическа истина, НО зад която се крият съвсем други фактори и данни.
Виж целия пост
# 140
Хора, аз не съм против съвместното съжителство.. Самата аз живея с мъж. Просто казвам, че е хубаво първо да видят дали са на една вълна, дали гледат в една посока... Тя твърди, че дори не може да говори с него на темата за живеенето заедно. Какви заживявания какви 5 лева?
Имам много приятелки, които така "заживяха" ама без ясна визия за бъдещето с човека, именно защото всичко се случи прекалено бързо. Ами "поживяха си" 5 години+ и после кой откъде е, стана работата.
Ето още малко материал за размисъл по темата:
https://medium.com/her-outlette/sliding-vs-deciding-cohabitation-f411a1b6e86
Виж целия пост
# 141
С най-добри чувства към авторката - думи "бакалавАр" и "наще" не съществуват.
 Наскоро чух как жена на 28 години, определяща себе си като момиче,  се изрази за друга "онова момиче" (на 35 години). За това се сетих, докато четях темата.
Ти си повече под контрола на родителите си от шестнадесетгодишната ми дъщеря. Струва ми се, че твърде много зависиш от чуждото одобрение. На твое място бих излетяла първо от семейното гнездо, бих си поотръскала перушината, че тогава да свивам свое собствено гнездо. Възрастта ти е добра за семейство, но според мен зрелостта ти още се бави по трасето и ще сбъркаш. Ще ми е много интересно да пишеш след време как са се развили нещата при теб. Желая ти успех!




Виж целия пост
# 142
Може би първо трябва да поговориш с родителите си затова. Ако те ти правят проблеми - е много вероятно , ако той го знае, разбира се ,да го е страх да направи тази крачка или да го прави неуверен, да си мисли, че ако те попита, ти ще се съгласиш , а оттам ще дойдат и проблемите - вашите да се месят и т.н.
Подготви първо почвата и тогава говори открито с него, че искаш да живеете заедно.
П.С. не бързай толкова много, защото има вероятност нещата лееко да се променят, когато заживеете заедно - всички навици,хобита,неща които харесва и не харесва - идват на яве.
От друга страна, пък, няма как ИСТИНСКИ да опознаеш един човек, докато не заживееш с него.
Виж целия пост
# 143
Какво е това вкопчване в човека, едва от година сте заедно? На колко почивки сте били, колко хубави моменти толкова имате, колко преживяхте за година, че толкова драпаш да живееш с него? И откъде си сигурна, че е точно той, идеалния, с когото да създадеш семейство?
И стига с тия простотии за половинки и четвъртинки, цял човек си търси!
Всеки път, когато се обвързвах, си казвах, този е единственият, и всеки път грешах!
Не искала да го изпусне! Той трябва да внимава, за да не изпусне теб, а не обратното!
Как се бутате да живеете с някой, да му перете чорапите и да му правите мусака преди 25-27 години?
Tова е нещо, което аз бих казала. Много точно се е изразила Елизабет особено относно това, че се буташ на някой вместо той на теб. Мъжа е този, който трябва да се бори и преследва една жена, а не обратното. Отиди и му кажи какво искаш заяви ясно какво очакваш от връзката ви като цяло и ако не сте на едно мнение не си губете времето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия