Здравейте, предварително се извинявам, ако подобна тема е била публикувана тук. Ще се старая да съм максимално кратка, тъй като търся съвет. Пише ви момиче на 19г.
Преди няколко седмици се запознах с едно момче, което наистина притежава всички качества на желания мъж - красота, интелект, доброта и чувство за хумор и не, не преувеличавам. Той е с 3 години по-голям от мен, учи хубава специалност, амбициозен е, преминал е през доста неща в живота си , тъй като ми разказа неприятни истории във връзка с израстването си и дови бих признала , че този човек е достигнал едно много високо ниво за възрастта си.В началото започнахме да си пишем за всичко, комуникацията беше на едно доста зряло ниво - открита и без някакви задръжки, интересна и стояхме през нощта, за да си пишем. Всеки ден - нови и нови теми, рични и дори не чак толкова.Наистина по много неща си приличаме - начин на мислене,навици,наистина супер напасване на характери. Цялото това нещо със задълбоченото запознаване, телефонни разговори и чат изтрая 1 седмица, след което той дойде до града ми , за да се видим. Излязохме и всичко беше хубаво, но едно нещо малко ме смути - целувахме се прекалено много (не съм ги броила, просто го казвам за ориентир) и някак си ми харесваше, но подсъзнателно не изпитвах нуждата да целувам този човек. Сега някои ще си помислят, че момчето е само за нятискането, но ето един факт - тъй като аз първоначално имах съмнения за тази хубава комуникация, си мислех, че ще ме забаламосва и че ще ме използва, но той ме увери, че за да ми докаже, че не е заради единия секс, може да ме целува, когато аз кажа. Та така, беше ми приятно с него на срещата, но сякаш този етап в отношенията ни, до който ние бяхме стигнали, трябваше да е поне след едномесечен контакт, а не едноседмичен. След като се прибрах, започнах да чувствам някакво странно чувство на топлина в отношенията ни, но с дните след излизането постепенно интересът ми започня да спада. Първоначално се чудех какво е това странно състояние, не можех да го установя, започнах леко да се виня за тези неща, но истината е , че открих, че всъщност е загуба на интерес. Чатът и разговорите не са секнали, аз му казах и за загубата на интерес - той каза, че ще направи всичко по силите си, за да се наредят нещата и да се осъществи нещо, но истината е ,че и нещо не ми дава отвътре да спра контакта с него , защото наистина е много стойностен и си заслужава( и не, не е за да го използвам или нещо подобно). Искам да ми дадете съвет - дали някой е изпитвал подобно нещо - когато в началото е бил много пренавит за дадено нещо, трябвало е да се случи на всяка цена, а след това е губил интерес? Дали е възможно това ми възприятие към него да е защото много избързахме изобщо с цялата комуникация - тоест трябвало е да е по-плавна, не толкова открита и директна, не толкова явна, защото именно в началото е самата тръпка, а тази тръпка при мен я няма, наистина я няма.Няма го желанието ми да тръпна в очакване да ми напише нещо(както беше в началото). Разбрали сме се все пак да се видим, за да видим как ще продължат нещата и въпреки ,че самата аз виждам как комуникацията ни е някак скучна , чист нормален контакт -чих казала като за хора над 25г., нещо отвътре ми казва да изляза с този човек, да се опитам да му дам шанс, защото виждам наистина колко си струва и как се опитва да направи така, че нещата да са окей, а аз самата също искам подсъзнателно да се получат и се виня, че нямам интерес. Забелязала съм сякаш, че прекалено добрите момчета , които не се опъват на жената, доскучават някак си по-бързо от тези, които са по-темпераментни, а именно , че той е уравновесен и спокоен, емоционален е , но не и прям в емоциите. Започнах да се чудя дали пък не съв си изяснила в главата дали искав само тръпка, или сериозно взаимоотношения, но истината е, че отношенията между нас на този етап, са меко казано скучни - няма го това привличане (дори по чат, дори по телефонен разговор - когато провокираш другия), някак си в началото на всяка връзка, колкото и да е зряла, в повечето случаи го има именно флирта,когато все оке си в процес на опознаване на другия, на изучаване, което ние просължаваме да правим, но някак си аз нямам желание да го разнищвам , тъй като самият той ми се е открил супер бързо. Моля за съвет, наистина искам да видя мнение отстрани относно това, което изпитвам към човека, защото не ми се иска да го губя , но ако и занапред липсва тръпката и въобще желанието да прекарваш времето си с този човек, то защо да се обричам на скука и уседналост отсега, когато трябва наистина да усетя живота?
Виж целия пост
Преди няколко седмици се запознах с едно момче, което наистина притежава всички качества на желания мъж - красота, интелект, доброта и чувство за хумор и не, не преувеличавам. Той е с 3 години по-голям от мен, учи хубава специалност, амбициозен е, преминал е през доста неща в живота си , тъй като ми разказа неприятни истории във връзка с израстването си и дови бих признала , че този човек е достигнал едно много високо ниво за възрастта си.В началото започнахме да си пишем за всичко, комуникацията беше на едно доста зряло ниво - открита и без някакви задръжки, интересна и стояхме през нощта, за да си пишем. Всеки ден - нови и нови теми, рични и дори не чак толкова.Наистина по много неща си приличаме - начин на мислене,навици,наистина супер напасване на характери. Цялото това нещо със задълбоченото запознаване, телефонни разговори и чат изтрая 1 седмица, след което той дойде до града ми , за да се видим. Излязохме и всичко беше хубаво, но едно нещо малко ме смути - целувахме се прекалено много (не съм ги броила, просто го казвам за ориентир) и някак си ми харесваше, но подсъзнателно не изпитвах нуждата да целувам този човек. Сега някои ще си помислят, че момчето е само за нятискането, но ето един факт - тъй като аз първоначално имах съмнения за тази хубава комуникация, си мислех, че ще ме забаламосва и че ще ме използва, но той ме увери, че за да ми докаже, че не е заради единия секс, може да ме целува, когато аз кажа. Та така, беше ми приятно с него на срещата, но сякаш този етап в отношенията ни, до който ние бяхме стигнали, трябваше да е поне след едномесечен контакт, а не едноседмичен. След като се прибрах, започнах да чувствам някакво странно чувство на топлина в отношенията ни, но с дните след излизането постепенно интересът ми започня да спада. Първоначално се чудех какво е това странно състояние, не можех да го установя, започнах леко да се виня за тези неща, но истината е , че открих, че всъщност е загуба на интерес. Чатът и разговорите не са секнали, аз му казах и за загубата на интерес - той каза, че ще направи всичко по силите си, за да се наредят нещата и да се осъществи нещо, но истината е ,че и нещо не ми дава отвътре да спра контакта с него , защото наистина е много стойностен и си заслужава( и не, не е за да го използвам или нещо подобно). Искам да ми дадете съвет - дали някой е изпитвал подобно нещо - когато в началото е бил много пренавит за дадено нещо, трябвало е да се случи на всяка цена, а след това е губил интерес? Дали е възможно това ми възприятие към него да е защото много избързахме изобщо с цялата комуникация - тоест трябвало е да е по-плавна, не толкова открита и директна, не толкова явна, защото именно в началото е самата тръпка, а тази тръпка при мен я няма, наистина я няма.Няма го желанието ми да тръпна в очакване да ми напише нещо(както беше в началото). Разбрали сме се все пак да се видим, за да видим как ще продължат нещата и въпреки ,че самата аз виждам как комуникацията ни е някак скучна , чист нормален контакт -чих казала като за хора над 25г., нещо отвътре ми казва да изляза с този човек, да се опитам да му дам шанс, защото виждам наистина колко си струва и как се опитва да направи така, че нещата да са окей, а аз самата също искам подсъзнателно да се получат и се виня, че нямам интерес. Забелязала съм сякаш, че прекалено добрите момчета , които не се опъват на жената, доскучават някак си по-бързо от тези, които са по-темпераментни, а именно , че той е уравновесен и спокоен, емоционален е , но не и прям в емоциите. Започнах да се чудя дали пък не съв си изяснила в главата дали искав само тръпка, или сериозно взаимоотношения, но истината е, че отношенията между нас на този етап, са меко казано скучни - няма го това привличане (дори по чат, дори по телефонен разговор - когато провокираш другия), някак си в началото на всяка връзка, колкото и да е зряла, в повечето случаи го има именно флирта,когато все оке си в процес на опознаване на другия, на изучаване, което ние просължаваме да правим, но някак си аз нямам желание да го разнищвам , тъй като самият той ми се е открил супер бързо. Моля за съвет, наистина искам да видя мнение отстрани относно това, което изпитвам към човека, защото не ми се иска да го губя , но ако и занапред липсва тръпката и въобще желанието да прекарваш времето си с този човек, то защо да се обричам на скука и уседналост отсега, когато трябва наистина да усетя живота?
