Изпадане в "дупка" преди рожден ден.

  • 1 414
  • 18
Не знам дали съм в правилния раздел, но искм да попитам има ли и други, които преди и около рожденния си ден
изпадат в едно тъпо настроение, тъга, тревожност...
До сега не бях обърнала внимание, но тази година от няколко дни преди рожденния си ден съм изключително раздразнена, апатична, нещастна, нервна...не знам как да го опиша. Случвало се е предишни години.
Изобщо не ми е празнично, предколедно или каквото там трябва да е...
Аз ли нещо не съм наред?
Виж целия пост
# 1
Очевидно не касае само теб, щом си има име и е описано:

https://www.edna.bg/svobodno-vreme/krizisnite-saturnovi-dupki-vi … ia-ni-den-4649464


Мисля, че това си е съвсем нормално за хора над 30-40 годишна възраст, защото почват да се замислят, че времето тече и вече не е чак толкова далеч напред моментът, когато ще изтече.
Или другояче казано, до един момент човек се радва на рождените дни, защото отбелязват развитие, но после вече не им се радва, защото означават остаряване. Аз също не изгарям от кеф, че ми е дошъл рожден ден, но в Сатурнови дупки чак не падам.
Виж целия пост
# 2
На мен ми се случва всяка година, започва около месец преди рождения ми ден. Тази година беше особено изострено чувството на тъга и тревожност. Незнам на какво се дължи, вменявам ли си или наистина изпадаме в черна дупка ....
Виж целия пост
# 3
Благодаря.
Изобщо не подозирах, че тези Сатурнови дупки са истина.
Виж целия пост
# 4
И аз съм така.
Безразлично ми е, изобщо не се вълнувам за рожден ден или пък за предстоящите празници... Правя всичко заради семейството ако бях сама щеше да е 'ден като ден'.
Виж целия пост
# 5
Не знам за сатурновите дупки, но на самия си рожден ден по правило съм прекалено чувствителна, някакви взривове от емоции, съвсем излишни неща. Аз си го обяснявам с осъзнаването на хода на времето, което е доста ирационално, защото няма как да си жив, ако не остаряваш по малко.
Виж целия пост
# 6
Благодаря.
Изобщо не подозирах, че тези Сатурнови дупки са истина.

Кой е казал, че са истина? Просто наистина има нещо (аз писах какво е според мен), а от там нататък обяснения всякакви. Дали е от Сатурн или е по-прозаично - както си избереш да вярваш Simple Smile
Виж целия пост
# 7
Искам да ви кажа, че изобщо не се страхувам от остаряване, или изтичащо време. Това си е нормален ход на живота, и не можем да го спрем. Необяснимо ми е, защо по дяволите съм толкова раздразнена.
Виж целия пост
# 8
Почти всяка година изпитвам същото чувство. Аз обаче си го обяснявам с това, че аз не обичам да си празнувам рождения ден. Не съм го празнувала от малка и цялата тази церемония с подаряването на подаръци, черпене ми идва в повече всеки път.
Тази година /на 29 съм/ реших , че вече е време да имам дете или по-скоро че вече закъснявам. Това също доведе до една "дупка".
Ако не си удовретворен от някаква част от живота ти в момента е така. Също така смятам, че и този проклет коронавирус  и всичко, което произтече от него, обърка много психиката ни.
Виж целия пост
# 9
Едва го изтърпявам този ден - хора, които цяла година не са се сещали за мен или не са се държали добре, точно в един ден - едни фалшиви усмивчици, едно лигавене...
Виж целия пост
# 10

Тази година /на 29 съм/ реших , че вече е време да имам дете или по-скоро че вече закъснявам. Това също доведе до една "дупка".

Ще вметна, че не закъсняваш.
Виж целия пост
# 11
Мисля, че човек си прави равносметка някаква дори и да не го мисли съзнателно и понякога "сметките" не излизат, не сме доволни в някоя област (или в повече от една). Поне при мен мисля, че е от това. За съжаление и по нова година ми е същото.
Виж целия пост
# 12

Тази година /на 29 съм/ реших , че вече е време да имам дете или по-скоро че вече закъснявам. Това също доведе до една "дупка".

Ще вметна, че не закъсняваш.
Повярвай ми, знам. Но обществото, родителите и познатите смятат, че щом имаш дългогодишна връзка и си около 30 години, няма какво да чакаш. И когато близките ти двойки вече го правят, считат, че ние трябва да сме следващите. А да не говорим за съученичките ми от гимназията- децата им вече са първолаци.
А пък майка ми като каже, че на моите години вече е била родила и мен и сестра ми и е въртяла домакинството ме побърква.
Така че, твоите кризи около рожденния ти ден напълно ги разбирам. И при мен те не са само около тази дата от годината.
Виж целия пост
# 13
Накратко казано имаме 11 месеца късмет и за 12тия месец не оставал.Не знам дали сама се концентрирам над лошите неща и каръщината, но определено всяка година месец преди рожденният ми ден ми се струпват почти всички гадости от годината, правя нелепости и ми е депресирано, тревожно и тъжно.
Вярвам в Сатурновата дупка и избягвам нови начинания и пътувания през нея за да мине уж по-гладко Grinning
Виж целия пост
# 14

Тази година /на 29 съм/ реших , че вече е време да имам дете или по-скоро че вече закъснявам. Това също доведе до една "дупка".

Ще вметна, че не закъсняваш.
Повярвай ми, знам. Но обществото, родителите и познатите смятат, че щом имаш дългогодишна връзка и си около 30 години, няма какво да чакаш. И когато близките ти двойки вече го правят, считат, че ние трябва да сме следващите. А да не говорим за съученичките ми от гимназията- децата им вече са първолаци.
А пък майка ми като каже, че на моите години вече е била родила и мен и сестра ми и е въртяла домакинството ме побърква.
Така че, твоите кризи около рожденния ти ден напълно ги разбирам. И при мен те не са само около тази дата от годината.
На 29 е напълно ОК да си живееш живота.
Ако човека до теб не предразпога да поискаш дете, направи си услуга , не му раждай. И аз на твоята възраст бях шапка на тояга. Сега близо 10 години по късно съм омъжена с дете, с хубава (до някъде) работа, собствено жилище, спестявания...Наредиха се нещата, преди ковид да дойде и да ми покаже, че всъщност няма такова нещо "подреден живот".
Не се оплаквам от нищо, обаче пак ми е тякакво терсене...Сатурн ли е какво е...не знам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия