"За" и "против" да кажеш на приятел, че си си купил нещо скъпо?

Всичко може да се скрие, ако имаш основание да смяташ, че трябва. Ние скрихме апартамент. Той е закупен от повече от 3 месеца, но роднините на мъжа ми не знаят, нямаме намерение да им казваме. Нито сега, нито в близко бъдеще.
Няма нищо нередно в покупката, нито пък те са ощетени, но са притеснени жилищно, тъпчат се на 28 кв.м - едно стайче  3 възрастни, клаустрофобично е вътре, а ние ще се ширим в 140 кв.м. общо пак 3 възрастни. На тях изобщо не им пука да настояват да се настани поне един от тях, а може би и двама у дома, а това нямаме намерение да допуснем, особено в светлината на факта, че са в това положение по тяхна вина. Тъй като жилищата са две, едното ще остане скрито за неопределено време.
Иначе никога не питам за цени на нещо си, ако искам да си го купя, ще планирам разхода, мога винаги да проверя къде го има и на каква цена.Странно ми е също вторачването в това, което друг има, може би се интересувам прекалено много само от себе си, но не забелязвам кой какво носи или ползва. Апартамент или супер луксозна кола се забелязва, естествено, но не питам, най-често ми е ясно откъде са дошли парите. Коледни подаръци, за рд или друг празник отдавна са престанали да ме вълнуват. Най-често в шарените кутии са само поредните прахосъбирачки.

Аз точно имам пример с кампания за набиране на средства за болно дете и ужасно човешка, но публична проява на родителите.
Да, всички сме наясно, че животът не спира, но аз като организатор поех негативите. И хората бяха пряви по свой си начин.

Хубаво е да се похвалиш и е хубаво да се зардават за теб. С такива хора трябва да имаш отношения.

Ако успея да си купя нещо на цена 100 заплати, не приятелите ми, а цял свят ще разбере.😁
 Сериозно, никога не крия хубавите неща в живота си. Завистливите отпадат бързо, присламчващите се за аванта режа с удоволствие, суеверна също не съм.

Да, има и хора, които са ни приятели в очакване да имат изгода.

О, аз ако мога да си купя нещо колкото за сто заплати наведнъж, ще черпя!

Ако не е с негови пари,защо да му казваш?!Изобщо,заглавието на темата е формулирано странно и дори абсурдно.Та нали сте приятели,не сте длъжни да си давате финансов отчет чак!Но ако приятелството ви се основава на това кой какво си е купил,едва ли е истинско приятелство.

Авторката уточни, явно се притеснява да не предизвика у Пена реакция, подобна на тази за робота чистач. Или съответни мисли.

То повечето хора умрат да разбират всичко за другите както писах по нагоре за мойта приятелка.Срещам преди няколко дни колега който се премести в друга дирекция и го питам как е на новото място и той вика откачил съм има една Диди и двамата я познаваме разпитва ме с подробности за всичко,а за нейните неща нищо не може да разбереш.Да не са приятели,но някои смятат че трябва всичко да знаят за всеки,а за тях никой нищо.Едно към едно с мойта хубавица.За мен щом питаш си длъжен и ти да се изповядваш.

а защо ще казваш, ако никой не те пита? И от какво те е страх като кажеш - че вече няма да ти е приятел ли? Ами ако така то значи никога не ти е бил

Има хора, които обичат да им завиждаш, и затова се хвалят. И ако не събудят и видят завист у теб почват да ти се сърдят, да те предизвикват да им завиждаш, като след като са се похвалили започват да изтъкват как ето - ти това го нямаш. Ако и тогава не се засегнеш, а просто им кажеш "Виж кво скъпа - аз имам много повече от теб, но не съм толкова проста да те дразня с него". Е тогава вече вместо ти да му завиждаш се оказва, че той на теб ти завижда, изпада в нервна криза и приятелството приключва. Личен опит.

Такива хора имат сериозни психологически проблеми...

Знам, но се срещат. Аз специално непрекъснато попадам на такива. Избягвам да се хваля, но ми беше казано от "приятелка", че съм я поканила на гости за да се похваля с дома си. А самата тя многократно ме беше канила на гости преди това и обяснила пак многократно, как сама си е купила апартамента с тежък труд, как на никой не разчита и сама се оправя прекрасно в живота. Явно да намекне, че аз съм зависима от мъжа си. Само дето аз нямам против да съм зависима.
Ако не я бях поканила щеше да ме обвини, че не я каня. Няма угодия, така че аут

Има много хора с комплекси, които имат нужда някой постоянно да им повтаря колко са добри и велики. Някои не са винаги така, само в определени периоди, тогава влизам в положение и се съгласявам с тях.

Зависи,на мен повечето ми приятели са с доходи над 2500 ,така че, не си завиждаме за такива придобивки,на хората,които знам,че работят за малко пари гледам да не се хваля,няма как да се почувстват добре ,човек винаги се сравнява с другия.

Аз не бих казала за каквато и да било покупка, почивка, обучение и прочее. Нямам толкова близки приятели, а и смятам, че рано или късно приятелството свършва. Не заради друго, а заради това, че животът се променя и променя и нас. Това смятам за неизбежно.

Също така, премного лошо съм видяла, злоба и завист с кофите и то от хора, от които не си го очаквал. Ами - винаги е имало завист! Малко, много, но я е имало. И това е когато не се хвалиш, че и не споделяш - а ако споделях какво ли щеше да е?
Аз съм чувствителен човек и на мен много ми влияят приказките и как човекът отсреща се изказва. Какво да направя - такава съм. Трудно преглъщам злоба, много гадно ми става като видя завист и лошотия. Сега ще кажете, ти нямаш истински приятели, и сигурно ще сте прави, обаче предпочитам тактичните деликатни хора и не ми се иска да се поставям в ситуация, в която се вижда, че те същите злобеят. Защото ми става ясно, че човек, който съм ценяла, не е ценял мен. Това кара мен да се чувствам зле, а аз държа да си спестявам подобни изживявания.

От другата страна като съм, не съм завиждала, но ми е ставало неприятно, ако някой вземе да се хвали. Обикновено обаче хвалбите - ама имам предвид хвалби Бай Ганьовска история - не са идвали от приятел, а от неблизък колега или от просто познат, който не знам защо държи баш на мен да каже и подчертае. И не изпитвам злобария, че някой си е взел нещо, а само кофти чувство, че някой ми се фука и то без причина. Да си има кой от каквото има нужда, ама чак пък да си велик щото го имаш и да го правиш на голяма работа... няма нужда.

Забелязвам, че склонните към самохвалство хора са доста..как да го кажа меко.. неинтелигентни, горделиви и като че ли по тоя начин лъскат собственото си самочувствие. Това са тия, мачкащите другите колеги, слагащите пирон под гумите съседи, драскащите с ключ автомобилите. Такива хора не виждам причина да говорят с мен изобщо и не са част от кръга ми, нито аз от техния, но ей-на - умират да се изтъпанят да ми се похвалят.

Е , ако някой познат те пита откъде си си взела нещо или дали си доволна от хотел няма да кажеш?  Извинявам се за спама , но ми стана интересно.