Доведен татко

  • 7 189
  • 116
# 105
Само че, това не са всички.
Има достатъчно разумни люде, които питаят дълбоко уважение и любов към втори родител и хич не ги еня за биологичния.

Когато има емоционална и дългосрочна обвързаност, полагаш грижи, внимание и отношение, имаш право да взимаш отношение. Нещата са много комлексни и с малко акъл и усет се случват.
Виж целия пост
# 106
Едното не пречи на другото - те пак са много признателни и обичат родителите си, но ги влече и към биологичните.

И как точно, ако един мъж не е баща на детето ще има право на отношение? Само защото живее с родителя на детето? Нали знаеш приказката, която често тийновете изстрелват - "ти не си ми баща/майка и нямаш право да ми казваш какво да правя". И това е вярно, пък ако ще този мъж или тази жена цял живот да са посветили. По закон какво право има този човек? Никакво. Дори на бележника му няма право да се разпише, пък нека е решавал задачи с него десет години.
Виж целия пост
# 107
Знам за един случай, двама си имат дете. Майката няма интерес, детето е гледано от майка и в провинцията. Просто никога не е искала да се грижи за него, иначе не е лош човек. Развеждат се, бащата заминава за далечна чужбина с детето. Отказва всякакъв контакт на майката. След пълнолетие, детето издирва майка си. Тя е очарователна жена, то я обиква и си стават близки.
На мен ми се струва малко несправедливо към бащата, защото той излиза лошият.
Виж целия пост
# 108
А, аз да го ледам от мръвка, да ми вика - не си ми майка колкото иска.
Ако ме бива, даже няма и да се наложи да ги чуя тези работи.
Виж целия пост
# 109
Тц, това е самозаблуда. Твоите мисли и усещания са различни от неговите мисли и усещания. И да те бива, и да не те бива - все тая.
Виж целия пост
# 110
Това че стават близки някой ден не значи че не питае чувства (синовни)към който го е отгледал.Не  е проблем да се грижи някой ден за биологичния родител, променят се ситуациите, че не са се разбрали двамата родители , не значи  и децата да скъсат връзки.
Разбирам тезата,  но говорим  за родител -кой  е?Който  е. Другото си е  друго.
По- ясно казано ,който те създава като личност, грижи се  и страда по теб.Биологията  си влече, но не отменя целия път на човека.
Виж целия пост
# 111
Само да вметна една важна подробност - този, който се грижи, често е и "лош", защото изисква и забранява, а не само дава. Малко като в приказката "само който не работи, само той не греши". Става един ореол на родителя, който не участва, защото той като не участва няма възможност и да е лошият, който казва "не". Другият с малко хубави приказки и подарък много лесно печели, защото само дава, а не изисква.
Виж целия пост
# 112
То за това равносметки се правят от възрастни.Докато растат децата  се люшкат.Идеалното е да няма раздели и дори "лош" родител  си е ясен родител.Но  не става така особено напоследък.Старите помним други времена.
Не знам какъв бе поводът ,но скоор големият ми , възрастен , син ми каза, че имам много натрупан  и неотработен гняв.Той клъвна един семестър психология   и почна да се произнася, но като се замислих си е прав. Чак сега осъзнавам  колко подчинена съм била в някои отношения и ме е яд ,много години след ситуациите.Ама така влияят темите тук, замислящо.
Що ме е яд най-много?Защото жената бе втора ръка и не се слуша женски акъл,  а ако не е въртиопашка, че и такива винаги е имало, и не става дума за любови само, а за отношения също, винаги жената изисква домът да е  уреден, децата - обгрижени в детайли(и емоционално и всякак подкрепени) жената е домът.Умните мъже във всяко време, преди и сега се вслушват и подкрепят жена си.Без да правят нещастни другите наоколо.
Виж целия пост
# 113
Историите в такива случаи са страшно много, различни са и няма как да се каже кое как е или как ще бъде.
Виж целия пост
# 114
Децата се привързват към тези, които се грижат за тях. И най-вече когато заедно с грижите се чувстват обичани.
По този повод се сещам за Марио Балотели- италиански футболист, национал, по едно време беше звездата на отбора. Той е черен, осиновен доста късно към 10 годишен от италианско семейство. Много обичаше осиновителите си, много пъти го беше казвал и демонстрирал, а когато истинските му родители го потърсили след като станал известен и богат, ги беше разкарал.
Така че не всички се юрват да търсят онези, които са ги изоставили, нищо че са им биологични родители.
Виж целия пост
# 115
Марио Балотели не е изоставен и не е осиновен, а пратен в приемно семейство за година, защото родителите му живеели в лоши условия- едностаен заедно с друго семейство и още дечуря, а той имал някакъв здравословен проблем от раждането. В началото е вземан всяка седмица от родителите си, но това започва да му тежи. Родителите му са опитвали да си го връщат няколко пъти, но съдът решавал, че вече е отчужден. Сменя си името, избирайки името на приемните родители, вероятно като получава италианско гражданство на 18г.

Не е имало нужда да търси истинските си родители. Той ги знае кои са, знае имената им и ги е посещавал редовно до 10 годишна възраст. Неговата реалност е много различна от реалността на осиновените, които понякога даже не знаят имената на истинските си роднини, къде са и дали са живи.

Западът в момента е пълен с хора като Марио Балотели. Като Марио Балотели в един момент избират да се отдалечат от родното семейство, защото ги е страх от непознатото, не харесват начина на живот на роднините или просто не желаят промяна.

Знам за един случай, двама си имат дете. Майката няма интерес, детето е гледано от майка и в провинцията. Просто никога не е искала да се грижи за него, иначе не е лош човек. Развеждат се, бащата заминава за далечна чужбина с детето. Отказва всякакъв контакт на майката. След пълнолетие, детето издирва майка си. Тя е очарователна жена, то я обиква и си стават близки.
На мен ми се струва малко несправедливо към бащата, защото той излиза лошият.

Не е несправедливо и не излиза лошият. Хората имаме майка, но и баща. В един момент се нуждаем повече от единия, а в друг от другия. Някои майки не могат да гледат малко дете, но са прекрасни майки на тийнове и възрастни. При други е обратното.

Може детето да не е било щастливо с бащата, сравнявайки живота при бабата с този при него.
Виж целия пост
# 116
Знам за един случай, двама си имат дете. Майката няма интерес, детето е гледано от майка и в провинцията. Просто никога не е искала да се грижи за него, иначе не е лош човек. Развеждат се, бащата заминава за далечна чужбина с детето. Отказва всякакъв контакт на майката. След пълнолетие, детето издирва майка си. Тя е очарователна жена, то я обиква и си стават близки.
На мен ми се струва малко несправедливо към бащата, защото той излиза лошият.

Това направо е излючително очарователна жена и като цяло не е лош човек! Ще падна! И да несправедливо е към бащата, много по-лесно е да се преструваш на родител на един вече голям самостоятелен човек!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия