Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Не виждам смисъл...

  • 1 718
  • 17
Здравейте, от много време чета, но до сега не съм писала.   Искам накратко да ви разкажа моята история, и да ми дадете съвет.  Вече съм на 18 години, а не виждам смисъл в живота си, от малка чувствам че не съм желана в семейството ми, баща ми ме изостави, а майка ми е болна от много години, много време лежа в болница, но така и не ми сподели какво чувства, не иска да говори с мен. Всяка вечер след като тя се прибере, аз искам да си разкажем как е минал денят ни, да и споделя мъката, която ми тежи. От много време вече, спрях да се опитвам да споделям,и тая всичко в мен, но вече усещам че се променям,  вече не съм щастлива както преди.Спрях да излизам, загубих всякакъв контакт с приятели и близки.    Всеки ден имам нови проблеми, с които аз трябва да се справя, дори и финансови, а никой не го оценява! Стремя се  да бъда силна,  да не се предавам, но вече не мога! Не виждам смисъл в нищо, събуждам се, и  не виждам нищо освен един апартамент,  празен.... имунизиран от щастие, а когато погледна навън, виждам празен, тъмен свят. Преди 3 дена почина пра баба ми, не мога да се съвзема... Не виждам смисъл в живота ми, няма с кой да споделя чувствата си, няма на кой да кажа какво ми е...  за мен винаги е било на 1 място семейството, и все още е, но защо аз не съм важна за тях? Вечерно време не мога да спя, мисля си за живота, това ли е живота? Раждаш се, мъчиш се да станеш човек, и накрая си отиваш ..   Знам че може би, и тук някой няма да ме разберат, ще кажат че съм малка, че живота тепърва ми предстои. Да така е, НЕ отричам!  Не съм голяма на години, но живота ме е срещал с неща които, друг не е!
Виж целия пост
# 1
Моите съболезнования!
Да, семейството е важно, но по-важна си ти. Знам, че звучи егоистично, но някой ден ще имаш свое семейство, може и да нямаш /твой избор/, но в крайна сметка ще си сама и няма да има кой да те наглежда. Затова на първо място трябва да си ти - дали имаш финансова стабилност, имаш къде да живееш и какво да ядеш. Може да запишеш някакво хоби- спорт, изкуство. След време ако просперираш финансово може да пътуваш. Приятелите и другите неща ще дойдат с времето.  Наслаждавай се на живота - гледай филми, работи по нещо, чети книги. Донякъде звучи самотно, защото няма с кого да споделяш, но докато наистина си намериш хора, на които да разчиташ трябва да наблегнеш на много занимания. Не знам какви проблеми имаш, но ако са свързани със семейството, почвай да отказваш да ги решаваш, не си длъжна, няма значение, че си на 18. Успех!
Виж целия пост
# 2
Аз пък мисля, че трябва да се опиташ да възстановиш отношенията си с приятелите си. Поне един истински трябва да имаш, на когото да можеш да кажеш всичко. В семейството не винаги нещата вървят, но е много важно човек да има приятел.
Вожно е да общуваш с връстниците си, да не се изолираш.

С майка ти, при добро желание, също може да успееш да възродиш връзката. Не се отказвай. Може би тя самата се чувства прекалено нещастна, може би тя също има нужда от твоята подкрепа.

Живеем в много трудно времена и сме подложени на изпитания.

По Коледа обаче се случват чудеса!
Пожелавам ти всичко да си дойде на мястото!
Виж целия пост
# 3
Здравей, това че не виждаш смисъл не означава че той няма такъв. Напълно те разбирам как се чувстваш и аз бил в подобно състояние. След като се научих Да си "подреждам" проблемите в живота ми(а те не са никак малко) остана много свободно място за цели и мечтиа именно мечтите и делата на човек придават смисъл на живота. Не оставяй н всичко в себе си това е единствената ти грешка. Споделяй това което чувстваш. Наистина имаш много време да направиш живота си прекрасен.Когато имаш нужда от подкрепа търси я активно, не изгаряй мостовете с приятелите си и с майката ти.
Виж целия пост
# 4
Моите съболезнования!

Намираш се в труден период и е нормално да се чувстваш объркана и нещастна.

1. Промени гледната точка: може би майка ти е прекалено слаба, за да може да ти помогне като те изслуша. Може пък да не иска да те товари с нейните проблеми. Не я съди, но и не екстраполирай твоите очаквания върху нея.
Приеми нея и ситуацията такива, каквито са.
2. Позволи си да бъдеш слаба. Ако ти помага: пореви си!
3. Щом толкова много искаш да споделяш, можеш да си водиш дневник, може книга да почнеш да пишеш, може тук във форума да споделяш - теми има много.
4. Започни някакъв спорт. Движението спомага за стабилен хормонален баланс. Гледай минимум 2 ч на ден да си навън.
Ако имаш недостиг на витБ 12 или Д, също влияе на настроението.
5. В тубата има доста медитации за личностно себеутвърждаване, пробвай.

Успех ти желая и не се предавай!
Виж целия пост
# 5
Благодаря ви, за ценните съвети които ми дадохте. Много от тях съм ги опитвала  за жалост не ми помагат, преди 2 месеца започнах да тренирам, но стимула които имамах се пречупи, като бях малка много обичах да рисувам,  започнах пак да рисувам, но  това че съм  затворила всичко в себе си ми пречи да обърна повече внимание на себе си. Преди година когато майка ми имаше приятел, той се опита да спи с мен.... разказах на майка ми, но тя първоначални не ми повярва. След това си направих татуировка която гласи следното ,,never disappoint yourself to make others happy!,, ( никога бе пренебрегвай себе си, за да направиш другите щастливи! )   Обещах си да го спазвам, но не ми се получава!
Да не очаквам майка ми, да бъде пред цялото време с мен, но поне малко майчина обич да покаже...
Виж целия пост
# 6
Благодаря ви, за ценните съвети които ми дадохте. Много от тях съм ги опитвала  за жалост не ми помагат, преди 2 месеца започнах да тренирам, но стимула които имамах се пречупи, като бях малка много обичах да рисувам,  започнах пак да рисувам, но  това че съм  затворила всичко в себе си ми пречи да обърна повече внимание на себе си. Преди година когато майка ми имаше приятел, той се опита да спи с мен.... разказах на майка ми, но тя първоначални не ми повярва. След това си направих татуировка която гласи следното ,,never disappoint yourself to make others happy!,, ( никога бе пренебрегвай себе си, за да направиш другите щастливи! )   Обещах си да го спазвам, но не ми се получава!
Да не очаквам майка ми, да бъде пред цялото време с мен, но поне малко майчина обич да покаже...А това с приятелите, наскоро започнах да общувам с една моя стара съученичка, но тя замина... А всички други които познавам, ме предадоха във  тежки моменти!
Виж целия пост
# 7
Миличка, напълно те разбирам. Съжалявам много за баба ти! Имаш ли други близки? Друга баба, дядо, леля, които да те разбират? На майка си явно не можеш да разчиташ, което е жалко.

На твоите години не съм преживяла нещата, които са ти се струпали на главата, но като млад човек търсех и не намирах смисъл в живота. Преместих се далеч, сама, за да уча, и имах късмета да се запозная с много симпатични хора, някои от тях са ми приятели и до днес. Точно в следващите години, които ти предстоят, се създават най-стойностните приятелства.
И освен, че намерих приятели, срещнах и още един човек, с когото заедно успях да намеря смисъла на живота. Нека да ти кажа какъв е за мен този смисъл: той е да се радваш!

Явно, освен ако не си ненормален, не може да си доволен нон стоп от всяко нещо, но ако се съсредоточиш, ще намериш смисъла на всеки ден. Например - някой ден си видяла прекрасен залез. Друг ден си забелязала катеричка в парка. Много дни минават, без да се замислиш за смисъла им, но ако се спреш, ще видиш и техния смисъл. Може би някой ден е урок, друг - среща.

Пиши тук за проблемите си. Едва ли всеки ще те разбере, но поне ще излееш горчилката си и ще прочетеш някой доброжелателен съвет.

Не пишеш с какво се занимаваш, в кой клас си, какви са плановете ти за бъдещето. Сподели, недей да таиш в себе си всичко.
Виж целия пост
# 8
Чети книги! Това е много важно. Ако искаш да откриеш себе си, да се заредиш със смисъл, мечти, надежди, понякога да съпреживееш някоя мъка или да откриеш твоята собствена. В тази възраст е много важно да четеш. Чети!!!
Виж целия пост
# 9
Да, задължително чети, и аз нямах много приятно детство, но сега се замислих, че това което ми помогна да не потъвам, бяха книгите на Хари Потър. Ако щеш вярвай и българската литература, която даваха в училище, ми беше страшно интересна. Също може да гледаш и филми, и още по-интересно - да ходиш на театър.
Виж целия пост
# 10
Да имам, имам  други роднини, но никой не ми звъни, нито ми вдигат,   нито баща ми. Единствено другата ми пра баба се интересува какво правя и как съм. Благодаря много за съветите, ще опитам от днес да чета повече книги,  ще излизам с кученцето ми. И ще започна да обръщам и малко  повече внимание на себе си! Благодаря ви от все сърце, че ме изслушахме, и ми дадохте съвети, а не ме упрекнахте. Искрено съм ви благодарна!!!
Виж целия пост
# 11
Такива настроения са абсолютно нормални за пубертета. Да си задаваш въпроси за смисъла на живота. Това е най- философския период от живота на човека и най- чувствителния. Имай предвид, че всички чувства се изпитват много по- силно, отколкото в други възрасти. Най- силно изпитваш любовта, но и болката, смисъла, но и липсата на смисъл. Може да започнеш да записваш тези чувства, направи си дневник. След време ще четеш и ще може да разбереш много неща за себе си, а дори и на другия ден, като прочетеш написаното, да погледнеш себе си от страни. Също така, можеш да си позволиш да пишеш без цензува, просто всичко, което ти хрумва, хубаво, лошо, красиво, вулгарно, изливай всичко на листа хартия. Това е доста терапевтично и даже приятно и освобождаващо. Напиши за всички лоши чувства, които изпитваш, но и добри такива, всички тайни, абе каквото си поискаш, без изисквания, очаквания и критика.
Търси себе си и когато се почувстваш зле, знай, че това е период. Наистина е период, много наситен, от който като излезеш, после цял живот гледаш назад към него и ти се иска да се върне
Виж целия пост
# 12
Имаш кученце? Я ни разкажи малко за него. Как се казва, порода, кастрирано ли е, с какво го храниш?

Във форума има тема на кучкарите.  Без да се оплакваш, отиди там, представи се и чети, питай. Не знаеш колко виртуални приятели ще намериш.
Виж целия пост
# 13
Здравей Слънчице! За мен си едно прекрасно слънчево дете което ми описва преживяване,което и аз съм изпитала,но на по-ранна възраст Simple Smile Разбирам болката и стремежа всеки един ден да бъде по-добър от предишния. Не мога да те посъветвам какво да правиш с отношенията с майка си защото аз самата отдавна нямам такива с моята,но искам да ти кажа никога да не се предаваш и повечко да се забавляваш! Единственото нещо което ще те накара да се чувстваш щастлива са приятелите. Споделяй повече с тях,излизай и никога не се затваряй в себе си!
Виж целия пост
# 14
Работиш ли?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия