Професионално ориентиране за младежи - онлайн консултации с Ели Мантовска

Един от най-често задаваните “неудобни” въпроси към всеки тийнейджър е: “Реши ли какво ще учиш/работиш?”

Бих искала да предложа някои алтернативи, които могат да Ви помогнат да засегнете темата ненатрапчиво. И двете ми племенници са на 17 години и в момента това е може би най-неудачният въпрос към тях. Вместо това може:

1) Да поговорите за любима книга или филм, свързани с определена професия, която смятате, че би била интересна за младия човек. Може да подарите или заемете биографична книга или да изгледате заедно интервю с човек, практикуващ дадена професия и да обсъдите наблюденията си.

2) Да предложите идеи за доброволческа или платена работа или стаж, в област, която може да представлява интерес. Включително и в условията на пандемия има възможности за дистанционна работа по конкретни задачи, които да дадат “вкус” за евентуална бъдеща кариера.

3) Да проведете “интервю” с тийнейджъра, доколкото е възможно безпристрастно. Може да е под формата на игра и всеки от семейството да отговори на въпроса, който му се падне. Например, въпроси като:
 - С какво ... (любим предмет в училище) ти е най-интересен?
- Какви качества ти допадат най-много у вдъхновяващите учители/ръководители?
- Как биха те описали приятелите?
- В каква професия смяташ, че близките ти биха те припознали?
- Ако можеше да си измислиш  несъществуваща длъжност, каква би била тя (например “ловец на хвърчила”, “главен изпълнителен директор по щастието” и т.н.)
- Каква суперсила би искал/а да имаш?
- На кой човек (познат, историческа личност, герой от книга/филм) се възхищаваш?

За всеки отговор може да се даде и обосновка защо.

4) Ако младият човек вече има изявен интерес в няколко сфери, може да му предложите да проведе детайлно проучване в Интернет и сред познати за естеството на работата, търсенето на този вид специалисти, заплащането, подготовката, която се изисква. Ако тийнейджърът се нуждае от помощ, може да потърсите сред познатите Ви хора, които биха се съгласили да бъдат интервюирани/да покажат един свой служебен ден. След това, на база на критерии, определени предварително от младия човек, нека анализира информацията и я представи на близък човек.

5) Да вземе безплатно онлайн един учебен клас от специалността, която го интересува. В момента много университети дават такава възможност и това е начин младежите от рано да се запознаят с естеството на материята, която биха учили.

7) Да си направите всички в семейството безплатен поведенчески анализ и да обсъдите резултата. Например анализът “16 личностни типа”: https://www.16personalities.com/bg

Да посети онлайн или на място университет, да научи повече за преподавателите, да се запознае със студенти, вече завършили специалността.

9) Да напише автобиографията си на 35 г днес.

10) Да подарите книга, свързана с кариерно развитие, например “Какъв е цветът на твоя парашут” от Ричърд Нелсон Боулс.

Надявам се тези идеи да Ви помогнат да започнете и продължите разговор по темата като подкрепите самостоятелния избор на младите хора.

Здравейте!
Може ли конкретно да се спрете на всяка една от изброените от вас възможности?Защото така всеки може да предлага, обаче пропускате да обясните реално как точно става.
За  1-дайте пример за книга или филм, където  е описана професия, без тя да бъде идеализирана, без фокуса да е върху личния живот на героите.Също и за биографична книга или интервю.
2  Къде в БГ мога да поискам да работя доброволно, като ще се докосна до естството на работата, а не да ме пращат да нося кафе, да чистя или да върша всичко друго, но не и работа, коя е тази фирма, този работодател?Може да си мечтаем за такова нещо, но дайте действащи предложения.
3  "Каква суперсила искаш"-това за хора на колко години подхожда?
4  Как се прави детайлно проучване на професия- обяснете стъпка по стъпка- при кого, с какъв подход, как да се държим така, че да не ни изгонят още на втория въпрос, защото никой не е длъжен да си губи времето с нас, да ни обяснява и бихме се разочаровали.На кого да платя, за да ми обясни подробно, но и да свърши работа, в смисъл не да ми дрънка общи прказки, не и да представя нещата прекрасни и вълшебни...Излиза, че само ако имам свои хора някъде, може и да ми обърнат внимание, амо тогава за какво са ми консултанти като вас?
5  Кои са тези многото университети в БГ, дето дават безплатен онлайн или присъствен курс по някакви специалности?Там по една специалност се учи 4-5години, а този курс колко време трае и до колко човек бива правдоподобно информиран за естеството на работа.Как това се случва-лекции, посещения на работни места, друго?
6  Предлагате да посетим университет на място и там към кого да се обърнем за естеството на бъдеща работа, без да ставаме за смях?Казвате запознаване със студенти и преподаватели-отново никой не е длъжен, съответно няма и да се занимава с питащи и търсещи.Живеем в България.
Ако предложението ви е сериозно, отговорете на всичките ми въпроси конкретно, не с общи приказки.Иначе не виждам смисъл от  консултации по професионално ориентиране при специалист, ако ми говори като всяка баба от пейките пред блока.

Здравейте и благодаря за предизвикателството! Задължена съм, че сте отделили време да обмислите и коментирате детайлно поста ми, ще се постарая да Ви отговоря изчерпателно.

Само бих искала да напомня, че предложенията ми са с цел започване на разговор с тийнейджър, а не са с цел кариерна ориентация. Желанието ми беше да Ви дам идеи да поговорите Вие с младите хора около Вас, да използвате възможността на празниците, за да повдигнете темата за техните кариерни цели по начин, който няма да предизвика негативна реакция.

1. Пример за книга - трудно ми е да дам примери за всички професии, може да ми пишете на лични, ако конкретна сфера Ви интересува, ще потърся информация. Например, аз лично наскоро съм чела две биографии - на Стив Джобс ("Стив Джобс, Официална биография") и на Илън Мъск ("Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще"). И в двете бяха обхванати теми, свързани с професионалните им избори като предприемачи, отношенията им с подчинените екипи, уволненията, които се предприели, грешките, които са допуснали като собственици на бизнес. Бих дала тези книги за пример на млад човек, който се интересува от бизнес, Информационни технологии, стартъпи, управление на хора, търсене на инвестиции, предприемачество. За мен поне там идеализация липсваше.

Отделно, онлайн изданието на вестник Капитал предлага интервюта с изявени специалисти от разнообразни сфери. Възможно е да има идеализиране дотолкова, доколкото хората, които участват обичат работата си и говорят с гордост за нея. Препоръчва рубриките "Професии" (https://www.karieri.bg/news/professions) и "Кариерно планиране" (https://www.karieri.bg/news/career-planning)

МОН също имат много богата информация за избор на професии, включително и тестове за определяне на професионални интереси. Може да се запознаете със сайта подробно: https://orientirane.mon.bg/?m=1.

Полезен би могъл да е и сайтът Какви да станем (http://www.kakvidastanem.bg/), където са представени кратки характеристики на над 250 професии и образованието, което е нужно, за да бъдат практикувани.

2. Лично аз много се пазя от вярвания "ние, в България никога няма..." - те са в наш ущърб, особено, ако ги предаваме на младежите. Нека сами се убедят кое могат или не да постигнат у нас. Ако ние сме загубили вяра, че нашите действия биха довели до промяна, нека крепим доколкото можем тази вяра у младите хора.

Ако младият човек не желае да се предлага като 'непоискан доброволец', може да прегледа наличните мисии в TimeHeroes. Ето пример за една мисия, активна в момента: https://timeheroes.org/bg/mobal-stefan-cherkezov/dobrovolci-covi … al-veliko-turnovo. На сайта може да се види и кратко видео как доброволчеството помага на младежите в намирането на работа.

Мога да дам пример с една от големите ветеринарни клиники в София, където са стажували младежи, на които не им се е налагало да носят кафе. Лично аз също съм стажувала през 90те години и не съм носила кафе. Но и да носят кафе, не виждам нищо унизително или нередно в това, стига, разбира се, да не е единственото им задължение. Доста висях на копирната машина, но пък и имах достъп да чета документите, които преснимах и от тях научих доста за работата на фирмата, на бранша и за естеството на работата. Много ми помогна и че слушах разговорите на колегите, включвах се с каквото мога (вероятно не са били блестящи идеите ми) и изградих контакти, които после ми помогнаха да остана на работа във фирмата. Самата аз съм работила с много доброволци и винаги съм се отнасяла с уважение към тях. И не съм забелязала сред колегите ми отношението, за което говорите.

Тук мисля, че действащото предложение е младият човек да помисли какво може да предложи (да речем преводи от български на английски език), да потърси конкретен контакт с фирмата и да посочи, че доброволно предлага услугите си за Х часа на седмица. Наскоро в една от групите за търсене на работа млад човек беше отправил подобно предложение и получи доста предложения. Какво би спечелил тийнейджърът:
- ще се научи да работи със служебна кореспонденция
- ще има опит в превод на специализирани (в желаната сфера) текстове, вкл терминология
- ще се запознае с хора от средата
- ще получи ясни критерии за оценка на работата
- ще се научи да борави със срокове, напрежение, изискваща работа.

Ако желаете, пишете ми на лични коя сфера Ви интересува и ще съдействам с идеи за контакти, които свободно могат да се вземат от Интернет.

3.  За всяка възраст. Аз например бих искала да имам суперсилата да променям разбиранията на хората само с един свой пост Вашите думи ме подсетиха и за още един въпрос, с който може да играете у Вас:
- Ако си представиш, че си вече баба/дядо на 90 години и погледнеш назад, какво би искал да си учил на 20?

И ето още едно предложение за въпроси, които да замислят младия човек. Може да подарите карти, които едно младо момиче създаде преди няколко месеца. На линка може да намерите много конкретно уроците, които е получила, докато е работила по проекта за собствен бизнес. Мисля, че може да е полезен материал по точка 1 (https://---shoretner923-2KvNZns). Възможно е тиражът на картите да е изчерпан, ако е така, питайте за нов тираж.

4. Ще се опитам в следващия месец да подготвя подробен пост как се прави детайлно проучване на професия без да се налага да се плаща на някой. Междувременно, отново препоръчвам идеите от точка 1 - Капитал и МОН.

А да имате свои хора някъде не е лошо, въпросът е как използвате тези контакти. Като кариерен консултант определено препоръчвам младежите да изграждат и развиват своята мрежа от контакти (няма нищо общо с 'връзки').

Консултантите няма да Ви помогнат да създадете връзки, няма да направят проучването вместо Вас, няма да Ви дадат готови решения. Знаете тази банална истина - търсенето на работа е работа на цял работен ден. Кариерният консултант е във Ваша подкрепа: може да поговорите с нас, за да изясните целите си, да обсъдите варианти за най-удачния за Вас кариерен път, да подготвите нужните документи за кандидатстване, да се представите на интервю за работа и др.

5. Самата аз преподавах 3 години в Техническия университет в София и част от материалите ни са свободно налични в Интернет. Има курсове на университетско ниво в Кан академия (на български и английски език), в Уча. се има задачи от университетско ниво по Химия (подготовка за кандидат-студенти), също имат и клас по Предприемачество.  Corsera има безплатни университетски курсове от университети като Йеил, Станфорд и тн (на английски език). Великотърновският Университет има на страницата си списък с подобни курсове на различни езици (https://www.uni-vt.bg/bul/pages/?page=2864&zid=83). Добавям и виртуално обучение от Бавария: https://www.vhb.org/.

Много от тези свободни курсове са препоръчани от ЮНЕСКО за младежи от цял свят.

СофтУни имат също редица безплатни курсове, може да разгледате на сайта им ("https://softuni.foundation/projects/open-training-content/"). Някои са записи на лекции, други са за самообучение.

Също мисля, че ако предложите Вашите въпроси на някой млад човек, а именно как да намери безплатни онлайн семинари, какво се учи в даден безплатен курс относно естеството да засегнатата професия, може да се получи много интересен разговор. Ето например много накратко резултат от първия въпрос, който зададох на познат млад човек - намери запис на лекции по Механика в канала на доц. д-р Д. Русчев в YouTube.

6. Всеки, който се е обърнал към мен и колегите ми преподаватели е бил посрещнат с разбиране и любопитство. Но не е нужно да се търси връзка с преподавател, може да е със завършил студент. Като потенциален студент съм се свързвала с администрацията на специалността (по мейл адрес, взет от страницата на Университета) и помолих за контакти със завършили студенти, за да задам няколко въпроса. Доста от университетите вече поддържат подобна база от данни на завършили и биха предоставили такъв контакт.

А ако тези така важни въпроси се посрещнат със смях, бих се обърнала към друга инстанция и ако в крайна сметка не намеря отговор - бих се замислила какво мога да науча на това място...

Благодаря Ви за интересните въпроси, постарах се да отговоря изчерпателно, но времето ми е ограничено. Оставам на разположение за още питания и пояснения. Успех на младия човек, когото подкрепяте!

Благодаря за съветтите!

Здравейте, Ели,

благодаря за интересната и полезна тема.

Имам 2 въпроса:
- Как можем да сме сигурни, че професионалният избор на един тийнейджър е това, което Е наистина правилното за него/нея?
Говоря за възрастта 14-15 г. и за факта, че съвременните деца имат нереалистични представи, създадени от интернет, филми и пр.
И колкото и да му разказвате, това което ние като големи хора знаем, той/тя смята, че знае повече от нас и е по-добре запознат/а.

- Ако имаме избор, коя е най-добрата възраст за заминаване в колеж?
Селективните колежи искат да вземат детето още след 6-ти клас, но на тази възраст те са психически и емоционално много неукрепнали.
Имам познати, които избраха този вариант и децата им се върнаха с тежки депресии още след първата година.
Запозната съм с причините за тези депресии и не бих искала да причиня това на детето си и семейството ни.

Благодаря предварително.

Здравейте и благодаря за интересните въпроси!

Ще отговоря в отделни два поста, сега бих искала да се спра на:

Това е може би най-трудното за всеки родител на подрастващ. Мога да препоръчам следните 6 идеи за повишаване на обективността и точността:

1) Да обсъдите с младия човек попълване на тест за професионални интереси. В България има подобни, които Фондация Хестия предлага: https://hestiabg.com/bg/karierno-orientirane/.

2) Да започенете разговор за евентуални бъдещи професии с независимо трето лице. Това може да е доверен близък, когото тийнейджъра уважава (може да е и някой само с няколко години по-голям, който е избрал своята професионална посока наскоро).

3) Да обмислите разговор с училищен психолог или кариерен консултант.

4) Да започнете разговор как младият човек си набира информация, за да вземе професионално решение. Споменахте нереалистични представи изградени на база филми, интернет и др. Може би може да предложите други източници (например сайтовете, които посочвам по-горе, срещи с хора на конкретни длъжности и т.н.)

5) Да обсъдите с детето какви са рисковете от прибързано решение или взето на база нереалистична информация. Какви последствия може да носи подобно решение?

6) Да насочите младия човек към варианти как може да валидира решението, към което клони преди окончателно да го вземе (напр посочените по-горе идеи за доброволческа работа, стаж, програми от типа 'мениджър за 1 ден' и др).

Ще се радвам да обмислите предложенията и да споделите Вашата обратна връзка.

В следващите дни ще отговоря и на втория въпрос.

Здравейте, Ели,
Благодаря за изчерпателния отговор и ценни насоки.

Това, което до момента сме правили (а то си е дълъг процес):
- чиракуване през ваканциите (при познати), където да види нещата отвътре и как се печелят парите;
- да се запознае в детайл с биографиите и професионалния път на своите гурута, чиито постижения следи в интернет;
- разговаряме ненатрапчиво през определен период от време и обсъждаме нагласите.

Ще тествам някои от съветите Ви и ще пиша.
Сърдечно благодаря

Отлични идеи! Благодаря, че ги споделихте тук, ще са от полза и на други родители.

Бих добавила още:
7. Да потърси интервюта със своите гурута и да си представи, че им задава още въпроси, например: "Какво друго бихте работили"; "Кое е най-трудното в работата Ви". "Какво жертвате, за да се реализирате в тази сфера". Ясно е, че човекът отсреща няма да отговори, но измислянето на въпросите ще помогне на младия човек да вникне малко по-дълбоко.

8. Да обсъдите как се градят умения за подобна работа и как могат да се прехвърлят в друга сфера тези умения. Например, даден изпълнител на музика е успешен и защото познава добре езика (за да пише текстове), защото е анализирал как работи музикалният бизнес (не просто е слушал музика, а е следил за тенденции, какво се харесва, как се създават контакти), развил е ораторски/презентационни умения, тренирал е гласа си и т.н.

9 Да разкаже на някой за мечтаната професия - добре е това да е някой, който има критично мислене и би задавал въпроси. Може би така младежът ще си даде сметка какво (още не) знае.

10. Да изследва част от професията като се запише на курс, например творческо писане, ако желае да пише текстове за музика.

Какво мислят приятелите на тийнейджъра за неговия кариерен избор? Понякога това също може да е добър коректив за обективност...

И моите наблюдения, като Вашите са, че малко деца имат емоционалната и психическа зрялост да се отделят в друг град или държава на 12-13 години. А понякога и самите ние, родителите, не сме готови за раздялата.

Въпросът е много дълбок и ми е трудно да дам общ съвет, защото зависи от много фактори, включително и финансови (дали детето ще живее само или с близки на новото място, дали има т.нар. пансион към училището, какви са мерките на безопасност и каква подкрепа може да получи детето от възрастен на място и т.н.). Зависи много и какви са ползите, които ще получи младият човек в учебното заведение, доколко има аналог наблизо и т.н.

Бих Ви насочила:
1. Да опитате с вариант за временно отделяне, напр обменна програма, курс или лагер, при който детето ще живее в чужбина за малко по-дълъг период (2-3 месеца), възможност за гостуване при близки за 1 срок/семестър
2. Да се допитате до самото дете, за да проверите какви нагласи има
3. Да "симулирате' подобна среда, ако имате такава възможност - да оставите детето само за уикенд или през седмицата и да обсъдите как се е справило с отговорности като учене, поддържане на дома и т. н.

Мога да Ви насоча и към книга, за съжаление, все още не е преведена на български език, която дава на родители и младежи идеи как се гради самостоятелност и кога тази самостоятелност е достатъчна за отделяне в колеж/учебно заведение. The Self-Driven Child: The Science and Sense of Giving Your Kids More Control Over Their Lives by William Stixrud PhD, Ned Johnson.

А какво мисли самото дете - кога ще е готово да се отдели в колеж? Ако сте пробвали някоя от горните идеи, какво е мнението Ви?

Боже, колко се радвам на тази тема! Случайно попадам на нея, ще изпратя на приятелки майки в това положение

Ако може да споделя впечатление:
Контекст: Синът ми е на 17 г. 10 клас в езикова с Немски, Голям Зор е този език , но учи англ. в друго езиково училище и ще вземе диплома Кеймбридж догодина.
Разговаряме все по-често по темата, особено подходящо мога да споделя, е ако имате общо хоби, занимание, и използвате това време. Трудно е между обяд, вечеря, спорт и т.н да се вмъкне и тази тема между другото. Трудно се подхваща този разговор

Да споделя важно наблюдение :
децата не разбират, че като завършат напр. Право, не стават задължително адвокати за цял живот, че има много повече от наказателно и семейно право.
Или че инженер не значи техник, механик и лежане под машините
Т.е. Не им е ясно какво може да се работи с дадено образование, че професиите може да са много и че това, че си учил и завършил нещо, не значи, че само това работиш. Ако не са видели от близки, какво значи развитие и израстване, е трудно да обясниш. Трябва да даваме примери на децата за тези неща .


Много ми в трудно с доброволчеството, а чуждите университети ценят това. Но на запад това е култура градена десетилетия.
Търся такива възможности в Пловдив.

Следя с интерес, ще се опитам да приложа триковете от по-горните постове!

Благодаря Ви, @MarietaYo! Милите Ви думи дават смисъл на времето, което влагам тук и ме карат да се чувствам полезна.

Споделеният от Вас опит е изключително ценен, защото показва, че:
- има смисъл от целенасочени усилия;
- разговорите с младите хора в правилното време и с умел подход им дават подкрепа, която те оценяват
- макар и ежедневието ни да е свръх-заето, може да се намери начин за разговор по темата извън шаблона.

Доколкото ми е известно в различните гимназии профилите се избират по различно време и има автономност в решенията на училището какво да предложи. Избрал ли е вече профил за последните 2 години Вашият син и какво му помогна да вземе решение?

Здравейте отново, Ели,

Много съм благодарна, че намирам такъв професионалист, за да задам своите си въпроси, защото повечето препоръки са много общи и не винаги приложими към всяко дете.

Препоръката Ви за "The Self-Driven Child: The Science and Sense of Giving Your Kids More Control Over Their Lives" е страхотна. Аз си я купих в електронен вариант преди около година. Тя ми даде много отговори и спокойствие - да слушам детето си и да не го пресирам с решения, за които го усещам, че още не е готово.

Просто се питах за тази преходна възраст - доколко можем да се доверим на изборите й/му.
Смятам, че трябав да им се дава повече време.

За влиянието от приятели не съм много убедена, защото има т.нар. трендове, които децата следват само и само да са в общия тон.
Например, момчетата стават успешни бизнесмени, изобретатели или пък хакери, а девйките задължително спасяват света от глобален глад или пък борят климатичните промени.
Това са много характерни за ранните тийн години неща.

С оставянето на място, различно от дома сме пробвали с дълги лагери, но това беше преди Ковид.
Сега нищо такова не е възможно и скоро май няма да е.
Сега само слушам, усещам и говоря с детето.
Подбираме онлайн тестове/изпити, за да види как е и да не се стресира прекалено, когато дойде време за истинските.

Благодаря от сърце за чудесните насоки и съвети!

Аз лично съм изгубена в т нар профили.
Чакам да започнат да учат присъствено, за да започна да питам.
Неговите интереси са 2 коренно различни посоки - история и физика...

Благодаря Ви, luchia! Надявам се с овладяването на пандемията и връщането на възможностите за свободно пътуване да може постепенно и в безопасни условия да проверите заедно с детето готовността му да се отдели.

MarietaYo, задължена съм за отговора. Пожелавам Ви успех и без напрежение да изберете профил!

Бях споменала, че ще предоставя идеи как да търсим информация за професиите, но по-горе сте предложили чудесни варианти, аз също споменавам в първия ми отговор насоки и мисля, че засега сме изчерпали основните канали.

Това е тема, с която родители са се обръщали към мен и винаги е представлявала трудност за всички участници. За младия човек, защото среща разочарованието на своите близки, за родителя, които се е надявал или дори планирал друго бъдеще на детето си и за мен - защото ролята на кариерния консултант не включва подобна триада.

Въпреки всичко, разбирам сложността на ситуацията и макар да няма как да се намеся в нея, мога да предложа някои въпроси, които се надявам да уталожат напрежението и да помогнат да се стигне до облекчение в отношенията в семейството.

Въпроси към родителя за самоанализ:

- Кои са моите причини да е важно синът/дъщеря ми да продължи да учи?
- Кое мое вярване или притеснение стои зад тази тема?
- А как би се развило бъдещето благоприятно за младия човек, ако все пак не учи?
- Какво е онова малко нещо, което все пак ми носи утеха в този избор?
- С какво най-много се гордея у детето?
- Как тези качества биха го подкрепяли в живота дори и да не учи сега?

Въпроси от родителя към младия човек:

- Кога планираш да продължиш образованието си? (ако има такъв план)
- Какво ще се промени между сега и тогава?
- Кои са факторите, които ще са налице, за да продължиш да учиш?
- Ако не учиш в университет, как ще поддържаш/развиваш уменията си?
- Какво е ако се промени, би обмислил възможността да учиш в университет?
- Как това, с което избираш да се занимаваш вместо да учиш, ще те доведе до самостоятелност?

Разбира се, от изключителна важност е този диалог да се води в момент, когато емоциите са се уталожили.

Във всяко семейство ситуацията би се развила по различен начин. Как биха се развили нещата при Вас, ако това е реален сценарий?

Как се справяте с ситуацията когато децата се измъкват от въпроса с настояването, че има няколко наистина успешни предприемачи, които не са ходили в университет. Аз лично вярвам, че това е правилен път, но получаването на общо икономическо образование е много полезно за всеки бизнес. Все пак децата са доста уклончиви...
Благодаря

Благодаря за интересния въпрос! Ето моят отговор:

1) Бих препоръчала на първо място да създадем възможност децата да се запознаят с биографията на тези предприемачи и мнението им за висшето образование, което често всъщност е именно, че е добре да се учи в университет. Много от тях са държали речи пред випуските на едни от най-престижните университети. Чували сте вероятно речта на Стив Джобс. А голяма част от тях по-късни са взели степен (напр Бил Гейтс).
2) Какво стои зад този довод? Дали младият човек осъзнава, че това са по-скоро изключения, а не правило? И каква е била причината тези предприемачи да напуснат училище? А как са продължили да се учат? Какво всъщност е нужно, за да си успешен предприемач?
3) Във все повече училища има програми за предприемачество, включително и като възможност за профилиране в последните години на гимназията. Това е възможност младежите да се запознаят с широката база от знания, която стои зад успеха на предприемача
4) Силно препоръчвам на родителите и на самите млади хора да се запознаят с концепциите за прогресивно мислене спрямо фиксирано мислене на Карол Дуек, професор по психология в Университета Станфорд и упоритостта на Анджела Дъкуърт, професор по психология в Университета в Пенсилвания. Препоръчвам да изгледате заедно видеата, ще Ви отнемат общо 16 минути, но ще Ви дадат много храна за размисъл.

Ето връзките към видеата (със субтитри на български език):
 - Силата да повярваме, че можем да се усъвършенстваме, Карол Дуек https://www.ted.com/talks/carol_dweck_the_power_of_believing_tha … k&language=bg
- Упоритост - силата на страстта и постоянството, Анджела Дъкуърт https://www.ted.com/talks/angela_lee_duckworth_grit_the_power_of … erance/transcript

Надявам се това да Ви е било полезно. Какви доводи изтъквате Вие в разговорите с младите хора в полза на университетското образование?

Благодаря, наистина не се бях досетил за тези варианти.

Здравейте, Ели!
Може ли за съвет или вашето мнение?
Имам огромно желание да уча и да се развия извън България като кариера и като цяло. Харесвам да пътувам, интересувам се от политика, новини също, обичам да контактувам с чужденци, от години съм влюбена в азиатската култура.  Според вас какво би било подходящо да запиша да уча? Не знам в каква посока да се насоча конкретно за учене в университет.
Благодаря.

Здравейте, Александра!
Благодаря за доверието. Поздравявам Ви за широките интереси и за амбицията.

Разбирам, че се интересувате от съвет какво да учите. Бих Ви предложила следните въпроси за размисъл:

1) Самопознание:
За да добиете още по-широка осъзнатост за силните страни, довършете следните твърдение (за себе си, писмено):

„Приятелите ми смятат, че ме бива в …“,
„Родителите и роднините ми се гордеят, че съм…“,
„Най-лесно и най-добри оценка изкарвам по…“
„Приятно ми е да…“,
„Винаги бих предпочел/а да…“
„Често правя…“,
„За да науча нещо, аз… „
„Справям се лесно с …“

2) Започнете с ограничен избор.
Например, 2-3 специалности, за пример ще използвам Японистика. Запознайте се с възможностите за обучение в България, опциите за прехвърляне в Япония или други азиатски държави, където се учи специалността.

Кои унверситети са най-препоръчвани от и за чужденци? А какви са техните изисквания? Какви условия за адаптация предлагат? С какво съдействат по преместване и установяване? Има ли изисквания за владеене на езика или ниво за владеене на английски език? Кои от изискванията покривате? А тези, които не поркивате - можете ли да наваксате в обозримо време с тях?

Научете повече за пазара на труда в България (или чужбина), например, вижте към момента обявите за работа: какви умения, качества и опит се търсят, колко обяви има, какви свободни работни места има. Как би се реализирал професионално (в България или друга държава) човек, завършил Японистика?

Потърсете интервю с публична фигура, представител на професията (в Интернет) или минал през подобен път. Аз например следя във Фейсбук Юлиана Антова-Мурато - автор на няколко книги, която живее в Япония и разказва за живота там. https://www.facebook.com/youliana.antonova

Използвайте своите лични контакти – родители на съученици, приятели на преподаватели, на Вашите родители и роднини, които могат да допълнят картината. Може би чрез тях ще стигнете до познанство с българи, заминали да учат там и които ще могат от първо лице да Ви споделят информация. Или ще Ви запознаят с японци, които са се установили в България и биха споделили повече?

3) Вложете седмица в проучвания.
Погледнете отново списъка с Вашите силни страни, който се е очертал по-горе. Пасва ли специалността? Имате ли желание да тръгнете по този път?

Ако отговорът е не, продължете по друга нишка, която може би ще е изскочила, докато проучвате тази.

4) Накрая може да обобщите Вашите проучвания
„От наученото, смятам, че ще ми е интересно да уча и работя в сферата на…“
„Моите силни страни биха били най-ценни в … професия“
„Ще се чувствам най-удовлетворен/а като…“


Ако имате още въпроси, свържете се с мен.

Много ми помогнахте и ми дадохте надежда❤️ Благодаря ви от сърце.

Здравейте, г-жо Мантовска!
Много благодаря за чудесните идеи, които давате на нас родителите! Аз имам следния въпрос: Дъщеря ми в момента е в седми клас и ни предстоят матури и избор на ново училище, съответно се колебаем между езикова и търговска гимназия. Вие какъв език след английски бихте препоръчали да се учи?

Благодаря предварително!

Здравейте!
Преди да изкажа лично мнение на база на опита, бих Ви предложила следните въпроси, с които се надявам да улесня избора:

Какви са интересите на детето?

Може би детето вече има интереси към конкретна култура или държава, към дадено хоби, изкуство или спорт, някоя книга я е запалила любопитството й към дадена тема. Избирайки езика като изхождате от този интерес е вероятно дъщеря Ви да има много по-висока мотивация. Млад човек, когото наскоро консултирах, имаше интерес към Кей-поп култура и покрай това започна да изучава корейски език сам.

Къде обмисляте дъщеря Ви да продължи да учи?

Ако обмисляте образование в чужбина, много български семейства се насочват към Германия, където има доста възможности за достъпно висше образование. В САЩ предимство често е владеенето на испански език. Франция предлага възможности за изучаване на редица хуманитарни специалности в реномирани университети, като Сорбоната. Също така, в много страни в Африка, както и в Канада се говори френски език.

В семейството кои други езици владеете?

Би било относително предимство, ако някой от най-близките владеят този език, за да помагат/практикуват с дъщеря Ви. Или вс лучай, че имате близки, които често пътуват или живеят в държава, където езика се говори, дъщеря Ви би могла да гостува и упражни знанията си.

Какво е нивото на преподаване за дадения чужд език, което училищата около Вас предлагат?

За някои училища е трудно да осигурят постоянна позиция за висококвалифициран преподавател по по-рядко срещаните езици. Появява се текучество, липсват кадри. Проверете исторически как стоят нещата с дадения език в предпочитаните от дъщеря Ви училища.

Колко време ще има възможност дъщеря Ви да влага и какво ниво очаквате да достигне в гимназията?

В средните класове често се преподава и втори чужд език, освен английски език. Но рядко е интензивно и не е достатъчно, за да придобие младия човек възможност свободно да общува. Може да се наложи да инвестирате допълнитено време, усилия и финанси. А ако изберете паралелка с интензивно изучаване на този език, бих Ви насочила да обсмилите колко време пък ще е нужно, за да поддържа и надгражда детето знанията по английски език.

Какви езикови умения ще се търсят в България и света след 10 години?

Това е наистина трудно да се предскаже. Очевидно е, че в България родените след 1985та година рядко владеят руски език, освен в двуезичните семейства, така че този език може да се окаже предимство. Китайският език (мандарин) се оказва една привлекателна възможност за младите хора, заради глобализацията и икономическия растеж в тази страна. В момента един от малкото сектори, в които наемането на нови служители расте са центровете за изнесени услуги, където често се търсят кадри с 2 чужди езика, предимно европейски (заради часовите пояси). Но по темата можем да спекулираме много...

Ако детето няма свои лични предпочитания, моето мнение е да й предложите да прецени дали иска да се насочи към немски или френски език.

Макар и от сравнително по-трудните езици за овладяване, те имат общо с английския, който тя вероятно вече владее. Все още са често търсени у нас и в чужбина в комбинация с английски език. Специалистите, които преподават тези езици са повече и обикновено нивото на подготовка, което училището може да предложи е много по-добро. Същото важи и за частните школи, ако се появи необходимост за допълнителни уроци.

Пожелавам на дъщеря Ви и на цялото семейство здраве и успех! Ще съм благодарна да споделите дали/кое Ви е било полезно.

Много благодаря за изчерпателния отговор по темата, г-жо Мантовска!
Аз също споделям вашето мнение и подходих по този начин към дъщеря си, но излиза, че на тази възраст малко деца са ориентирани и знаят какво искат и къде ще продължат обучението си. Това прави избора на език доста труден и вероятността да учи език, който впоследствие няма да й влезе в употреба и доста голяма / това го казвам и от личен опит със завършена Френска гимназия/. Трябва ли тогава да я насоча към другото й желание - търговска гимназия?

Здравейте Канели,
Зная, че питате госпожа Мантовска, но ми се иска да споделя личен опит.
Синът ми започна да учи английски в определено училище/школа от 2-4 клас. Супер. Децата не разбират как научават езика. След 1.5 години рам говореше свободно с мой колега канадец на различни теми.
Пожела да учи немски и руски в гимназията - тотално разочарование. Първо и двата езика са в пъти по-трудни. От опит го казвам, учила съм и двата. Английският е фактор за кариерата ми. Второ системите и методиките в БГ образованието не са мръднали от преди 25 години. Английски все още се учи с транскрипции в езиковите гимназии - англичаните не знаят какво е това. Трето - мотивация чрез подтискане и “демотивация” от рода на “не знаете, не ставате”...да не говорим, че една година по руски почти не караха часове, а в настоящата година учителят очаква от тях да говорят с акцент!!! Дори таблица с падежит, предлозите и въпросите не са им дали. И като цяло е борба за оценки. До там, че срочната оценка по ХХ предмет се формира като средно аритметично, независимо, че на класната работа е показал знания и умения за повече от въпросното средно аритметично.
Силно съм разочарована отБГ училище, но не зная каква беше алтернативата...
Да не коментираме т.нар профилиране, което ни очаква. Изпращат писмо от директорката - изберете а)... изберете Б)....

Извинявам се за ОФФ темата, но е важно как се преподава, какви методики се ползват и т.н.
Успех!

Здравейте и благодаря за полезната дискусия, MarietaYo и kanely!


Много трудно е да се отговори на този въпрос без контекст. Разбирам, че понякога е почти невъзможно да разберем какви са онези интереси на детето на 11-13 години, които формират бъдещите професионални цели.

Ако клоните към търговска гимназия, бих Ви предложила следния подход:
1) Към детето - потърсете някой, който учи или до съвсем скоро е учил в търговска гимназия. Нека детето си подготви няколко въпроса по собствена инициатива и ги зададе (без Вие да присъствате).

2) Към Вас - кои преносими умения детето може да научи в гимназията?

Един от най-харизматичните бизнес лидери, с когото съм имала честта да работя и който има няколко изключително успешни начинания зад гърба си, твърдеше, че няма значение какво сме учили в университета. Единствено наученото в гимназията било от значение. Разбира се, имаше предвид периода 13-19 години, не учебното заведение. Това мнение подкрепя идеята, че в тийн годините е важно да развием онези основни умения, които ще ни трябват в живота, независимо от работата: умения за разрешаване на конфликти, за отстояване по подходящ начин, за изразяване пред аудитория, умения за работа с хора от различни държави и култури, търсене на иновативни решения и т.н. Предлагам Ви едно интервю, в което макар и от преди доста време, се говори по темата: http://jobtiger.tv/obrazovanie/koi-sa-prenosimite-umeniya

Отговорите, които вярвам, че ще Ви помогнат:
- Какви програми предлага училището за развитие на тези умения? (ако учат на проектна основа - какво значи това? Кога въвеждат понятието проект?)
- Как училището развива учителите си? (Каква квалификация имат преподавателите по основните предмети? Как продължават да учат?)
- Какъв опит имат в участие в международни проекти? (Не само олимпиади, спортни или други състезания, а и съвместни инициативи с учебна цел. Имат ли ученици от чужбина?)
- Кои от тези умения държите детето да учи в училище и какво искате Вие да го научите? (Бих Ви предложила дори да си направите списък с уменията и критерии, по които да следите за напредъка, както и дейности, с които да доразвиете у дома тези умения)
- Как се оценява у учениците умението да отстояват себе си? (Как се възприема, ако ученик не е съгласен с оценката си? Как може да "ескалира" своето несъгласие? Това може да разберете освен чрез контакти, запитване към официалния мейл на гимназията и тук, във форума)
- В кои ВУЗ-ове продължават децата си след гимназия? (Аз съм завършила 164 ГПИЕ, "Мигел де Сервантес" и до днес най-голям процент от завършващите продължават с хуманитарни науки, например. За мен това е знак, че влизат деца основно с подобни интереси, чиито умения за езици се шлифоват още повече. Разбира се, че има много изключения Но бих очаквала в езиковата гимназия основните преносими умения да са в този контекст).

Запишете си отговорите и понякога се връщайте към тях в бъдеще, за да "сверите часовника".

Звучи като много работа, но от клиенти, минали по подобен път, знам, че помага за създаване на по-добро ниво на информираност и осъзнатост както на детето, така и на цялото семейство. А и тази работа дава лидерски пример на детето как да решаваме дилеми.

Поздравявам Ви за отговорното отношение и Ви пожелавам успех. Ще се радвам да споделите дали предложените от мен идеи Ви бяха полезни.

Здравейте,
Какво мислите за въпросниците на сайта nextstep.bg като инструмент за професионално ориентиране?

Здравейте!
Подобни тестове биха могли да се използват като ориентир, особено в комбинация с разговор с кариерен консултант от агенцията, която ги организира или училището на детето.

Фондация Хестия предлага тестове включително и в помощ на седмокласници и техните родители, които се колебаят към каква гимназия да се насочат.

Здравейте! Бих искала да пожелая на всички семейства светли празници!

И тъй като следващите дни ще сме заедно у дома или на път, бих Ви предложила един любопитен подход, с който заедно с младия човек да обследвате интересите му/й.

Може би вече сте запознати с работата на Саймън Сайнек, автор и изследовател в областта на лидерството и предприемачеството. Той говори за прост метод за задаване на въпроси.

Как да го използвате в разговор и младежите:

Задайте последователно следващите въпроси по тема, която интересува детето. Може да е хоби, любима електронна игра, дори книга или филм
Защо? Защо се вълнуваш от ... Кое те въодушевлява? Кое те увлича най-много?
Как? Как ... ще се развива в бъдеще? Как искаш ти да участваш?
Какво? Какво би променил/а в...? Какво би добавила? Какво ти дава? А ти какво даваш?

Вярвам, че от този разговор може да излезнат още много интересни теми, включително и допирателни до бъдеща кариерна реализация. Ще се радвам да споделите, ако решите да изпробвате.

Ето и ТЕД лекцията на Саймън Сайнек: https://www.ted.com/talks/simon_sinek_how_great_leaders_inspire_ … ction?language=bg.  Изгледайте/изслушайте и обсъдете, защо не на път в колата?

Очаквам с радостно нетърпение да споделите какъв резултат сте потигнали в дискусията!

Здравейте! Търсих книгата на Нед Джонсън, която препоръчахте в началото на темата, но не я откривам на български.

Здравейте! За съжаление книгата все още не е издавана на български език. Свързала съм се с Издателство Изток-Запад, за да обсъдим вероятността да я издадат, засега няма твърдо становище. Ако искате, може да препоръчате на издателството книгата като попълните формата на техния сайт: https://iztok-zapad.eu/preporuchay-kniga.

Здравейте! В момента абитуриентите празнуват и вероятно децата Ви, на които остават още 1-2 години в училище, са канени на изпращания. Бих искала да Ви предложа няколко алтернативи на въпроса “А Мария какво ще прави сега като завърши?”. Този въпрос може да бъде възприет с недоволство, дори враждебност или укор от младия човек.

- Какви са впечатленията ти, кои свои силни страни ще използва Мария занапред?
- Как мислиш, че се чувства Мария на завършването?
- Кое ти изглежда като логична стъпка, ако беше на мястото на Мария?
- Какво е харесвало най-много на Мария в училище, как мислиш?

Споделете други “отключващи разговор” въпроси, които сте ползвали, моля.

Здравейте! Бих искала да споделя с англоговорящите родители и младежи HBR Ascend. Това е проект на Харвард Бизнес Ревю. Целта му е да подпомага младите хора в:
- избор на кариера
- първи стъпки на работното място
- финансова грамотност и др.

Ползват различни социални медии, вкл и ТикТок.

Ето линк: https://hbr.org/ascend

Имат и любопитен подкаст, Christine vs Work, в който водещата кани гости, с които разрешават реални проблеми от работното място. Така младият човек може да се сблъска с проблематиката в сферата, която го интересува в безопасна среда.

Ето и една интересна статия-пътеводител:
Как за 5 седмици да си намерим работа
https://hbr.org/2021/03/a-five-week-guide-to-getting-a-job

Моля, споделете с приятелски семейства, може да е тъкмо вдъхновението, от което се нуждаят.

Здравейте!
Предлагам Ви тема за дискусия с младите хора около Вас по теорията на д-р Amy Wrzesniewski, преподавател по Организационно поведение в Университета в Йейл.

Каква е разликата между хората, които възприемат професията си като:
1. Работа
2. Кариера
3. Призвание

Ето кратко въведение по темата (на английски език): https://hbr.org/2012/04/make-your-job-more-meaningful

Здравейте!
Днес бих искала да споделя с Вас още един ресурс с информация за професии. На сайта може да намерите и въпросник, с който младият човек може да се насочи към евентуални сфери на професионален интерес. Въпросникът може да попълнен и от родителя от името на детето.

znam.be

Искампда Ви благодаря!!!! Всичко, което споделяте е толкова интересно и полезно!!! Дали можете да помогнете при избор на профили на предмети за 11 и 12 клас. От една страна трябва да отчетем интересите на децата, а от друга да имаме представа за изискванията на Университетите а също и цялата динамика на променящи се интереси и предмети формиращи дипломата....

Алегра,
Същата болка и ние имахме. Вече избрахме.
Синът ми е с 2 езика. Немски и руски. Не иска матури по тях. Избра География и Икономика за 3ти Профил. Защо: лекар няма да стане, т.е биология и химия отпадат. Математиката в профилираните часове е наченки на висша математика. Трябва са си повярвал, за да ги учиш. История е хубаво, той обича, но матура по история = зазубрени дати и имена.
За втория предмет, който може да се смени в 12 клас избра български . Предвид, че матурата по БГ е задължителна, и си иска подготовка повече от стсндартните 2-3 часа, е добре ако не в 11, поне в 12 да се вземе като допълнителни часове.
Синът ми искаше Физика за профил, но тази година “по решение на педагогическия съвет” няма. А децата какво искат .... кой го е еня
БГ университвтите все още не са поставяли условия. Но те не са дорасли до нищо... това ако не сте го гледали е Мнооого показателно https://bntnews.bg/news/obrazovanie-v-minalo-vreme-zashto-v-univ … -1157624news.html
За чужбина малко се притеснявам, но нямахме много избор.

Здравейте! Много благодаря за милите думи, радвам се да разбера, че намирате темата за полезна, това ме мотивира да продължа.

Смятам, че изборът на профил е отличен краен момент младият човек да се замисли за избор на университет/кариера, ако все още не го е направил. И да упражни уменията си за анализ, планиране и вземане на решения.

Така че разбирам и отчитам важността на този момент за младежа, и за семейството.

- Какви възможности имат младежите още сега да се запознаят с програмата, която се изучава в профилите (от сайта на МОН, но и в разговор с училището)?
- Какъв е интензитетът, кои са темите, ниво на трудност, вид практическа ориентация, доколко се доближава до университетски курс и как надгражда стандартните часове извън профила.
- Кой ще преподава, каква квалификация има? Каква е мотивацията на този учител?
- Какво провокира другите деца, с които ще се събират в часовете от профила да изберат него: колко сериозно ще учат, какви са техните оценки и постижения.
- Има ли някакви състезания/олимпиади, за чиято подготовка профилът ще е плюс?

Виждам няколко пътя на избор:
1) Пълен фокус: профил, с който младият човек ще кандидатства. Така усилията в последните 2 години в гимназията ще са целенасочени към основните 1-2 предмета, в които знанията и успехът да са най-високи
2) “Произволен и лесен” профил, който дава общи насоки и ако не е това, с което младежът ще кандидатства, то няма да му отнема твърде много време, за да му остава енергия, която да вложи в предмета/тите, с който ще се готви
3) “Базисен” профил, който дава широка база от познания и/или съвпада с бъдещите професионални интереси на детето, например, ако ще учи бизнес специалност, може да запише профил икономика или предприемачество, за да се запознае с основите.
4) “Любопитен” профил, който е от интерес на детето, дори и да не планира да работи/учи в сферата. По-леко се влагат усилия в нещо, което ти се отдава или те радва. Например, младият човек ще учи медицина, но обича английски език и тези допълнителни знания ще му донесат удовлетворение и ще му помогнат в бъдеще.
5) “Допълващ” профил, който ще даде ценни знания. Например, ако младият човек планира да учи архитектура, може да запише бизнес ориентиран профил, за да изгради и предприемачески знания или информатика, ако изучават приложения, които са важни за дизайн/архитектура.

Ако има възможност, лично аз като човек, водил интервюта за работа с хиляди младежи, освен участия в състезания/олимпиади, бих препоръчала някаква форма на стаж или доброволческа работа. Това би дало много ценни знания и контакти на младия човек и би било от значение за университети в чужбина и работодатели (вкл и в България). Показва, че има някакви работни навици, амбиции и интереси, че е бил в работна среда (дори и неплатено или “само” като продава сладолед) и че влага усилия за изследва интересите си. Сочи за зрялост, която малко млади хора имат, особено ако е придружено от осъзнатост какви умения са шлифовани/придобити. Мисля, че работодател не би се интересувал от профила в гимназията за друго освен да разбере как младият човек е взел едно от първите професионално насочени решения в кариерата и какво е научил от този избор.

А за университетите в България - по-скоро не се интересуват, би имало значение може би за някои магистратури, където кандидатите минават интервю и/или изпращат мотивационно есе и младежът може да използва формата, за да обърне внимание на профила, ако има отношение.

Може да използвате и някои безплатни тестове, повече като общ ориентир и забавление, за да получи младия човек насоки какво би било интересно (например от по-горния ми пост).

За жалост, както и MarietaYo е писала, не винаги предложените профили са мотивирани от интересите на текущите класове, а по-скоро от възможностите на училището и наличието на подготвени преподаватели.

Ако имате конкретни въпроси или тема за избор, може да пишете тук или на лично съобщение.[/list]

Търся някаква възможност за стаж / дейност да предложа на сина ми именно с цел опознаване на професии. С цел кариерно/образователно ориентиране. Някакви идеи за Пловдив? Срещали ли сте такива? Официално да се предлагат? Напр приемаме ученици за ... х седмици да ... напр. сортират информация във фирма / банка / и т.н знам, че звучи много благотворително, но ако някой има идея как по друг начин да разберат какво могат да работят като завършат напр. Икономика, в някаква форма...
Споделете...
Може и на лични.

Здравейте, MarietaYo!

Ако младият човек е между 16 и 18 години, бих го насочила единствено към формално обявени стажове, тъй като сключването на договор изсиква малко повече условности и обикновено големите фирми са подготвени по-добре. Плюсът е, че често тези програми имат и много добавена стойност - обучения, включително и за кариерна ориентация (напр в Lidl: https://jobs.lidl.bg/uchenici-i-studenti),

Ако е над 18 години, бих го посъветвала и сам/а да търси възможности, по начин, сходен на търсене на работа (да избере фирми и тип дейност, с които може да е полезен и да изпрати документи и мотивационно писмо на избрани фирми; включително и да се свърже с кариерни центрове към университетите в града и/или трудовата борса).

В момента все още тече кандидатстване за стаж и видях, че 3 банки търсят стажанти за офисите си в Пловдив (макар че обикновено по това време срокът за текущото лято е изтекъл): https://---shoretner923-3v5K55Q (дано линкът сработи от jobs.bg е). Бих окуражила младежите да кандидатстват, дори и да не са все още студенти и да обяснят ясно каква е мотивацията им. В нашата организация сме правили изключения именно, защото мотивацията ни е впечатлила.

Ето линкове и за доброволческа работа (видях, че има и в Пловдив опции):
- Стажове в България и в чужбина към неправителствени организации: http://youthub.bg/category/karierno-razvitie/stazh/
- Инициатива на ТаймХироус за ученици: https://kupatanageroite.com/

Някои от големите компании с офиси в София предлагат и дистанционни опции, но е добре да търсите на сайтовете на фирмите, например:
- Sutherland: https://www.sutherlandglobal.bg/bg/stipendii-sutherland/
- Кан Академия: https://bg.khanacademy.org/careers/interns

Като допълнителна идея, не регламентирана с договор, но също валидна като опит (доброволно или срещу джобни) споделям какво съм работила аз или съм ползвала услуги на близки младежи:
- Преподаване или помощ с уроците на по-малко дете
- Гледане и измисляне на занимания на по-малко дете
- Участие в подготовка за конкретна инициатива, изложения, панаири (напр подреждане на щанд)
- Сортиране на документи в частна фирма на познати (актуализиране на база данни, елементарна инвентаризация, подреждане на фактури или договори)
- Провеждане на проучване и писане на чернови за статии, транскрибиране на интервюта
- Поддръжка на офис консумативи, работа на копирна машина
- Подреждане и инвентаризация в магазин/книжарница, вкарване на продукти в онлайн магазин
- Организиране за продажба на вещи или мебели с благотворителна или друга цел
- Създаване на рекламни брошури/флаери и/или раздаване в търговски обекти или навън
И още много идеи… Съветът ми е преди да започне задачата, младият човек да помисли какви умения очаква да затвърди. И след края да сравни очакванията си с реалността.

Ето пример за продажба на сладолед:
- общуване с непознати, правилен “тон” на разговор (формален или фамилиарен, как да предвидя с кого как да говоря)
- експериментиране с умения за продажба
- боравене с пари (смятане на ум, връщане на ресто, какво ще стане ако дойде клиент с банкнота 20 лв и нямам да върна, как да осигуря ресто и тн)
- повече за машината за сладолед, за вкусовете, за поддръжката
- кои вкусове са най-предпочитани, защо, какво значение има представянето им пред клиентите, как изглежда витрината, къде е мястото на продажба
- какви маркетинг похвати се ползват? До какви резултати водвт? А ако променя Х, ще стане ли У?
- какво привлича клиентът? А какво го отблъсква?
И други…

И не на последно място - разпитайте приятелите си и родителите на съученици - възможно е някой да търси стажант или да е склонен да приеме, дории да не го е обмислял досега.

Ще съм благодарна, ако някой ни сподели история на успеха за стаж/ученическа програма, в която е участвал като тийнейджър или пък детето му се е включило.

Пускам отделен пост, защото се обръщам към всички тук.

Ще съм много задължена да се мотивираме взаимно с идеи!

Благодаря много, Ели Мантовска!
Ще работим сега по въпроса!

Желая Ви успех!

А щом младият човек владее няколко езика, може и с преводи да се занимава.

Ще съм благодарна да споделите как са се получили нещата!

Надявам се септември да мога да споделя подобен опит за моето дете, което получи разрешение от инспекцията на труда, за трудов договор. Ваканцията вече ми се струва много кратка

Поздравления! Пожелавам опитът да е полезен и да остави отлични спомени у младия човек. И Ви очаквам със споделен пример и похвала.

Започвам инициатива за интервюта с вдъхновяващи млади хора и как са направили своя професионален избор.

Споделям първото интервю с млад човек, който разказва как е избрал своето професионално поприще. Дима е на 19 години и вече работи по призванието си.

https://5pod5.com/profesionalno-orientirane-za-mladeji/dmitrii-kamenskii/

Ето този съвет от Дима силно ме впечатли:

Ако познавате млад човек (14-25 години), който би искал да се включи в инициативата и да вдъхнови връстниците си, ще се радвам да ми пишете на лични.

Коя част от споделеното впечатли младите хора около Вас най-силно?

Чудесна история!
В контекста на тази и друга тема във форума, свързана с образованието, повече министри и учители трябва да прочетат по-дол Ив цитат от това “признание” на Дими:
Силно, ясно, крещящо за помощ!!!
Кое от изучаваното в училище ти помогна да се ориентираш професионално?
Нищо. Абсолютно нищо, изучавано в училището, не ми помогна. Повечето учители са отдавна намразили децата и работата си, не са готови към промени и иновации, всичко ново ги плаши. Не могат да възприемат учениците си като хора и личности.

Разбира се, не всички. В моето училище имах страхотни учители по история и литература, които са ми дали много в постигане на сигурност в собствените сили.

Здравейте! Предлагам на Вас и децата Ви следващото интервю от поредицата. 17-годишната Рая споделя за стажа, избора какво да следва и кой й е помогнал:

  https://5pod5.com/profesionalno-orientirane-za-mladeji/ra … eva/   


С ключова дума #вдъхновение може да намерите интервютата на сайта.

Ще се радвам да споделите Вашето мнение. А ако познавате млад човек, който би искал да се включи, ще съм благодарна да пишете.

Здравейте! Надявам се, че се наслаждавате на лятото!

Бих искала да споделя едно видео като тема за разговор и размисъл, с или без децата (за съжаление, няма субтитри на български език, има на над 20 други езика).

Как да отгледаме успешни възрастни:

https://www.ted.com/talks/julie_lythcott_haims_how_to_raise_succ … ut_over_parenting

Какво мислите?

Здравейте,

Дъщеря ми е 9 клас и не може да реши към каква професия да се насочи. Има афинитет към езиците, психологията и философията и иска да работи нещо свързано с това да помага на хората, но няма силен интерес към нито една професия.
Какво бихте ни препоръчали, за да се насочи по-конкретно и да има време да избере подходящи профилиращи предмети.

Здравейте!
Благодаря за въпроса.

За избор на профил в последните години в гимназията сме обсъждали и преди, затова няма да се фокусирам върху тази част.

Относно стесняването на опциите:

Това е процес, който ще се развива нормално в следващите 1-2 години.

Ето някои стъпки, които да обсъдите с дъщеря Ви:
- нека в рамките на 4-5 седмици се самонаблюдава и си записва кога е усетила вълнение да научи повече по дадена тема или е изпитала удовлетворение от нещо, което е направила. Може да си отбележи с ключови думи или с 1-2 фрази (разговор с Мария: помогнах на Мария, каза, че се е почувствала по-добре след разговора ни; Пост в социалните мрежи: кучетата виждат само в сиво, любопитно ми беше да науча повече) и какви умения или склонност е упражнила. Това упражнение може да правим и ние, за да центрираме кое е важно за нас. Дъщеря Ви може да го повтаря в следващите години, когато изпитва съмнения или колебания
- в края на периода ще има много храна за размисъл, може дори да се очертаят конкретни действия и сфери, които й се отдават и/или я мотивират
- така очертания модел може да се опита да сравни с изискванията/характеристиките на дадени професии (примерно, осъзнала е, че често обяснява на по-малкия си брат нещо понанглийски език и той предпочита тя да му разясни, пред кой да е друг член на семейството —> може да разгледа повече за педагогика и преподаване на чужди езици)
- след това или паралелно може да провери какви специалности има в сферите, които я интересуват и сте изброила по-горе и да се запознае с професиите и предизвикателствата (напр преподавател на различни възрасти, психолог или терапевт, преводач, специалист Човешки ресурси, логопед и др). Това може да стане в разговори с познати на подобни позицио или с търсене в Интернет (посочила съм източници в предните постове)
- поканете я да поговори с по-големи от нея младежи: как те са избрали какво да учат, кое е било разковничето. Това се надявам да я поосвободи от тежестта на избора, която понякога може да е много демотивираща младия човек и дори да го стопира да действа
- предложете й да си представи, че пита близките си (или действително да ги попита) по какъв повод биха казали: “Ех, добре, че беше ти, та да … (помогнеш/кажеш/направиш и т.н.). Така ще научи за силните си страни и за призванието си в очите на другите
- може да й предложите различни онлайн въпросници (като вече споменатите в темата - личностни профили или за кариерно оривнтиране). Бележка: тези въпросници не претендират за пълна точност, тъй като типизират, което може да служа единствено като повод за размисъл и само-анализ, а не тясно и точно профилиране
- нека помисли и каква професия би си измислила сама под формата на метафора. Може да го направите и като семейна игра. Целта е всеки да разкаже каква е мечтаната му работа чрез въображението. Може вместо думи, да се нарисува, апликира от списания и брошури - според предпочитанията. Целта е отново да се освободим от тежестта на избора, а и да предизвикаме подсъзнанието да ни подскаже още нещо.
- поканете я и да си представи как се чувства на 29 години в края на един изключително успешен работен ден: на кого ще се обади, за да отпразнува, как ще отпразнува, какъв би бил поводът за този успех и т.н - отново използваме въображението, за да освобидим напрежението и да търсим някои отговори, които са в самите нас
- ако в училището й има кариерен консултант или психолог, може да си насрочи разговор. В някои грядове има кариерни центрове, които също предлагат услуги за учащи
- и както вече стана ясно, аз съм голям привърженик на стажовете за ученици, защото именно така младежите придобиват работни навици и научават повече за себе си като част от екип и организация. Ето например възможност за човек с хуманитарни интереси: https://azcheta.com/az-cheta-praznuva-15-i-rozhden-den-i-tarsi-svoite-stazhanti/

Ще съм благодарна да споделите дали Ви е било полезно и какво е предприела дъщеря Ви. Вашият споделен опит ще е полезен и за други хора тук, сигурна съм.

Здравейте!
Една от поканите, които винаги отправям към младите хора, с които работя е да помислят каква е метафората за идеалната им работа, призвание, роля в живота

В петък се навършиха 70 години от първото издание на "Спасителят в ръжта" от Дж. Д. Селинджър. Там съм срещала една от най-силните метафори за роля в живота:


В тази връзка Ви каня да споделите тази метафора с младежите около Вас и да ги поканите да помислят за своя.

Какво споделиха те?

Благодаря за чудесните идеи!

Здравейте!
Ето нещо интересно по темата за професионалното ориентиране и за по-малките деца (8+ години) от #Музейко:

https://www.muzeiko.bg/bg/news/detail-specialna_programa_za_deca … ad_8_g_-3787.html

Среща с метеоролог-океанолог:

Здравейте!
Запознати ли сте с 11те изпълнителни умения?

В книгата “Умни, но разсеяни”, авторите систематизират тези умения и обясняват с какво са важни.

https://www.facebook.com/1530583443867283/posts/2928965127362434/?d=n

Мисля, че е очевидно как развитието на тези умения е свързано с професионалното и личностно израстване.

Работите ли целенасочено с младежите около Вас за тези умения?

Здравейте!
Иска ми да Ви обърна внимание на все повече нови формати за ранно професионално ориентиране на деца.

Вече стана дума за срещите, които Музейко организират.

Днес ми се ще да спомена летните лагери, където децата могат да научат повече и за професиите. Ето някои примери:

- Някои приюти за кучета организират летни лагери, където може да се научи повече за професиите, свързани с животните (вкл ветеринарна медицина и обучение на кучета),

https://www.facebook.com/LHFluckyhunt/photos/a.1169859473093323/ … 648096641/?type=3

- Някои ферми, където може да се научи повече за земеделие, планиране и организиране на реколтата, напр Близката ферма

- летни лагери за деца, където младежите могат да доброволстват като помощници и да се запознаят с оргянизация на събития за деца

Вие взехте ли предвид евентуалните професионални интереси на децата при планирането на лагер или школа това лято?

Нови/различни формати за ранно професионално ориентиране на деца.

Както съм споменавала, едно от честите притеснения на родителите на младежи е: "Тя не знае какво иска да прави след гимназията".

Ето някои идеи в помощ на младия човек как да опознае още по-добре интересите си:
- Още от по-ранни ученически години, детето да изпробва различни допълнителни дейности.
- Може заедно да си изберете критерии за оценка на интереса.
- На определени периоди, преглеждайте "рейтинга" на дадена дейсност - това ще помогне на детето да осмисли какво, защо и колко (не) му харесва и ще подсили критичното мислене, както и ще даде възможност да опознае себе си.
- Не се притеснявайте, ако след 10тина посещения, детето изгуби интерес и отказва да ходи - поощрете го да следва интереса си.
- Нека не са само 2-3 посещения, защото може да не са достатъчни.

През септември в София ще има изложение на извънкласните дейности, повече може да научите тук:

https://www.facebook.com/events/572701277067905?active_tab=about

Чудесна покана, но България не се свежда до София

Съгласна съм, дано повече подобни изложения се провеждат онлайн и/или из цяла България.

Иначе сред организаторите са и школи извън София, например Варна.

Здравейте!
Във връзка с темата от последните седмици, бих искала да Ви предложа разговор с младите хора около Вас:
- споделете им как Вие сте избрали кариерния си път
- припомнете си основните решения, които Ви се е налагало да вземете - какво е стояло пред Вас, кой или какво Ви е повлияло да отидете в тази посока, какво Ви е дал този избор
- спомнете си какво Ви е движило: кога и по какво сте усещали, че е дошло време за промяна (да смените позицията, фирмата, бранша)
- помислете и за примери за успешни кариерни завои, обсъдете какво са били най-големите Ви страхове преди съответната промяна
- има ли нещо, за което съжалавате? Ако можехте да се върнете назад, как бихте го променили?
- а с какво се гордеете във Вашия работен път?

Целта е младият човек да погледне през Вашите очи, да отнемем от тяхното напрежение, че на 16-18 години “трябва” да направят един-единствен избор за цял живот. А всъщност кариерният път е низ от най-различни решения, познанства, пропуснати или реализирани възможности.

Споделете, как мина разговорът?

Всичко споделено от Вас е много, много полезно!!! Благодаря!!!

Благодаря Ви! Вдъхновявате ме да продължавам 🌹

Здравейте!
Какво е последното, което научихте от децата си? Имам предвид буквално: те Ви преподадоха, показаха, обясниха по спонтанен и естествен начин (не да ги изпитваме или да се преструваме, че не знаем)?

Позната ми каза, че голямата й дъщеря й е показвала как да работи със зуум. И макар да се е чувствала леко изнервена от разменените роли, в крайна сметка са се забавлявали. Дори тийнейджърката е споделила, че явно хич не им е лесно на учителите. Защото някои хора разбирали едва след третото пояснение 🤣.

Защо тези възможности са “златни”?
- Създават почва за самочувствие у детето “Аз обяснявам на мама нещо, което не знае”
- Дават ни възможност да се свържем по положителен начин
- Научаваме повече за интересите на детето. И научаваме нещо ново
- Разбираме още за силните страни на детето: как показва/обяснява, в какво “гори”, до каква дълбочина стига.

А как е свързано с кариерното развитие, мисля, че не е нужно да Ви убеждавам.

Как децата се учат да приемат и дават обратна връзка?

Нещо, с което може да им помогнем е да им дадем възможност да се самонаблюдават. След това да отговорят кои 3 неща са им се получили добре и кои 3 неща биха могли да подобрят.

Например, ако тренират някакъв спорт, може да запишете на видео (с тяхно съгласие) представянето им и след това те да изгледат записа. Докато го гледат, нека си набележат тези 3+3 неща.

Освен че така научават повече за себе си, се виждат отстрани, опитват да постигнат някаква обективност в самооценката си, те се учат и да са по-емпатични. А тези умения ще им послужат в работата в бъдеще със сисгурност. Добавена стойност ще е и вероятността да се задълбочат и да достигнат до осмисляне какво им носи удоволствие в това, с което се занимават (в този спорт).

Да се посмеем малко Честни съвети за кариерна ориентация:

https://youtu.be/9x2_xd6F4dQ

Здравейте! Надявам се, че за всички първият учебен ден е донесъл положителни емоции и жажда за нови знания!

Днес съм горда да споделя разговора ми с Радостин Чолаков, когото може би някои от Вас познават. Той е едва на 15 години, но зад гърба си има много успехи. Спечелил е множество състезания и конкурси по математика и информатика, разработва собствен проект за изкуствен интелект, като програмист организира няколко благотворителни инициативи в помощ на българското училище.

Ето някои цитати от интервюто:


Целият разговор може да прочетете на сайта ми:

https://5pod5.com/radostin-cholakov/

Привет, Ели! Ще постна тук въпрос от моята дъщеря, която сама попадна на темата и ме помоли да ползва акаунта ми:
“Здравейте,  ученичка съм от 11 клас в паралелка Лайстунг в 91 Немска езикова гимназия. Отличителното на моята паралелка е, че завършвам с две дипломи- българска и немска, и карам редица писмени и устни изпити по математика, немски и биология или химия (по избор), за да ги получа. Аз съм тип “Консул” по препоръчания от вас тест - асертивна, организирана, последователна, устремена и емпатична. Чудя се между професии като юрист, ветеринарен лекар и психолог, аналогично към съответните учебни програми в университети в Германия или Австрия. Имам лека непоносимост към кръв и не обичам атмосферата на болници, хуманната медицина не ме влече, макар и да съм с паралелка биология и химия.
Как да направя правилния избор? Ветеринарната медицина ми е фаворитът в момента, заради любовта ми към животните и привързаността ми към двете ми кучета (бих проверила дали ще е поносимо за мен да съм свидетел на различни опреации на животни, ако се намери такъв стаж за мен). Благодаря предварително за вашите съвети!”

Здравейте, @mtz!
В отговора ще се обърна към дъщеря Ви. Ако Вие или тя имате въпроси, пишете ми тук или на лични.

Здравейте!
Поздравявам Ви за целеустремеността, за структурирания подход и за амбицията - мястото, където сте избрала да учите, писмото Ви, поведенческия въпросник и въпросите Ви ме карат да мисля, че сте млад човек с лидерски качества, който е на прага на успешна кариера.

Като администратор на теста мога да добавя, че според поведенческия въпросник някои от подходящите роли за "консул" са свързани с хора - преподаване, коучинг, управление на екипи, връзки с клиенти, продажби. Често хората с този поведенчески профил са амбициозни и се издигат бързо до мениджмънт позиция. Също така те сякаш са особено успешни като предприемачи или собственици на малък бизнес или франчайз, защото гонят целите си и умеят да работят в екип.

В тази връзка, и трите роли, към които се стремите отговарят в някакъв аспект на профила, и трите са свързани с работа с хора, сферата на подкрепата. И в трите ще са Ви нужни качества като умение да слушате, да се дистанцирате от собствените си емоции, да взимате бързи решения, да се интересувате искрено от добруването на другите, да действате с осъзнато чувство за ред и справедливост.

Със сигурност най-полезно ще Ви е да сте "сянка" на някого на подобна длъжност или да сте на кратък стаж.

1) Помислете какво целите да научите в това време.
1) Разговаряйте с човека, към когото ще сте прикрепена по какъв начин може да проверите/научите това, какво за него/нея би било ценно да знаете, за да придобиете пълна представа.
2) След стажа/"сянката" се опрете на близък, който е максимално обективен, за да може в разговор с него/нея да Ви помогне да си сверите очаквания спрямо придобита информация.

Освен за стандартните места като правни кантори или отдели във фирми, вет клиники или кабинети, практики на психолози, помислете и за алтернативи. Например: неправителствени организации, които подпомагат с правни съвети или психологическа помощ различни групи в риск, вкл и по телефона/онлайн, доброволчески организации, които спасяват животни от улицата, треньори за кучета, приюти за кучета, кастрационни центрове и др.

Едно упражнение, което се надявам да Ви е полезно, но няма как да замести стажа:
Начертайте 3 кръга, които се засичат, т. нар Вен диаграма.
1) с Вашите силни качества (които са такива според Вас, според близки, учители, приятели, според профила)
2) с Вашите интереси (опитайте да сте максимално детайлна, например: "Обичам да говоря с един човек, но не и пред повече от 3-4", "Обичам кучетата, но ме е страх как бих овладяла по-едрите породи в кабинета", "Обичам да изслушвам, но се дразня, когато не следват съветите ми")
3) с всичко, което знаете за дадената професия

Повторете това упражнение за всяка от трите професионални сфери и вижте къде има най-голямо припокриване.

Относно вет. доктор, тъй като наскоро ми се наложи да съм по-дълго време в една клиника, Ви предлагам освен за притесненението от кръв, да помислите и как бихте се чувствали в следните ситуации:
1) идва стопанин, който очевидно не се грижи добре за животното си. Обяснявате за нужните грижи, предоставяте му план за сумата, която ще струват. Животорешаващо е. Той си тръгва гневен и без да заплати, защото "за някакво куче аз няма да дам толкова пари".  
2) при Вас идва стопанин, за чието куче се грижите отдавна. Нощес кучето си е отишло, в друга клиника, която е денонощна. Там са направили преглед, който е показал силно възпаление. Стопанинът се обвинява, че 2 пъти е пропуснал да даде изписания от Вас антибиотик по текущото лечение. Вие знаете, че това, за жалост е било фатално. Човекът е отчян и има нужда от утеха. Какво ще изберете да му кажете?
3) В клиниката влиза човек, който се грижи за много бездомни животни, носи животно в много тежко състояние. За жалост, този човек дължи огромна сума и управителят е забранил да поемате нови пациенти под негова опека. Как ще постъпите?

Пожелавам Ви успех и вярвам, че ще сте ценна част от всеки екип!

Наскоро имах удоволствието да проведа разговор с Ели Качаунова. Тя е част от Образователния екип на Детски научен център Музейко и модератор на специалната програма за професионално ориентиране за деца над 8 години – „Професия под лупа".

Разговорът беше много интересен за мен и ме изправи пред предизвикателството да се замисля колко рано и как можем да заговорим за професионална ориентация с децата.

Ето един от любимите ми цитати:
“ Някои професии сякаш постоянно присъстват в медийното пространство. А защо да не представят професията на човека, който поправя и поддържа нещата в детската градина? Или на жената, която приготвя вкусните гозби, с които се хранят? Така те ще имат уважение към труда и значимостта на всяка професия съвсем от рано. Някак нивото на образованието и професията са свързани. А според мен децата е добре да знаят, че всички професии изискват експертиза и са достойни за уважение.”

Повече вижте тук: https://5pod5.com/profesia-pod-lupa/

Вашият тийнейджър сравнява ли се с другите?

Много често младите ми клиенти смятат, че някъде сериозно грешат, щом като повечето им връстници вече отдавна знаят какво ще учат/работят, а те все още се чудят.

В такъв случай им предлагам следната посока за самоанализ:
- какво вероятно знаят другите за себе си, което може би аз все още не зная? (Често тук отговорът се крие в някое хоби или изявен интерес у другите)
- кой или какво вероятно им е повлиял, за да решат? (В някои случаи другите са деца в семейства на потомствени професии и сякаш винаги са знаели, че нямат думата и е ясно с какво ще се занимават. Или са повлияни от близък или от социални медии/книги и тн)
- до колко тази увереност на другите е подплътена?
- какво би било усещането на моя млад клиент, ако беше на мястото на друг, знаещ какво иска? Сега, когато може да го усети, разкрива ли му/ѝ се нещо повече?

Баба ми твърдеше, че няма човек, на чието място наистина бих искала да съм, ако знам повече за историята му/ѝ.

Затова си мисля, че е полезно да обърнем погледа на младия човек отвън (сравнението с другите, какво прави другите различни/успешно/решими), навътре - какво е по силите на клиента да промени за себе си.

А Вие как помагате на младите хора около Вас, когато се сравняват?

Здравейте! Днес предлагам тема за разговор с Вашите пораснали деца:

Чували ли сте за Принципа на Питър?

В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност.


https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Принцип_на_Питър


Мисля, че би било полезно да чуем мнението на младите хора. Наскоро имах няколко разговора с младежи, в които обсъдихме принципа. От там разговорът естествено тръгна в посока защо работим и какво правим, когато мотивацията ни свърши.

А при Вас накъде тръгна разговорът?

Здравейте!
Днес бих искала да Ви предложа информация за различните езици на любовта при децата:

https://5pod5.com/5te-ezika-lyubov-detza/

Как това знание е свързано с кариерното ориентиране?
1) Когато знаем как най-лесно и бързо да достигнем до детето, защото говорим неговия език на любовта, бихме могли да усетим как да го подкрепим така, както то най-вече има нужда
2) Обикновено точно по време на нашето "специално време" с младия човек, той/тя би се чувствал в защитена среда да сподели мисли, които иначе задържа в себе си
3) Когато умеем да говорим и слушаме на вълните на тийнейджъра, изграждаме връзка на взаимно доверие.

За всичко това би ни помогнало да знаем повече за езиците на любовта и как да ги използваме в нашия контакт с децата ни.

Здравейте!
Днес бих искала да Ви поканя да помислите и да споделите с младия човек до Вас:

С кой човек Ви е било най-трудно да работите? Какво сте научили от този опит? Къде сте използвали наученото?

Ако детето Ви се включи в разговора, може да му зададете същоте въпроси. Вероятно има някой учител, с когото комуникацията и работата е по-тежка. Какво стои зад това?

Освен, че ще се свържете с младия човек, ще му дадете възможност да осмисли трудността и да види плюса от нея - наученото. А вероятно и много от Вас ще се съгласят, че често в живота ще срещаме подобни трудности и такава нагласа би ни била от полза.

Бях срещала цитат преди време, че над 80% от хората напускат работа не заради лошо възнаграждение, а заради влошени отношения с ръководителя. Какво учим в тези моменти и как можем да се подготвим за тях?

Надявам се дискусията да е приятна и ценна. Ще се радвам да споделите до какъв извод сте стигнали, Вие или младите хора около Вас.

Здравейте!

Днес бих искала да Ви представя едно безплатно приложение, което може да помогне на младите хора да се подготвят за изпит по забавен начин:

https://quizlet.com/

Млади хора са ми споделяли, че им помага за:
- организация на обемен материал в по-рязбираеми подчасти
- създаване на мини тестове, напомнящи компютърна игра
- учене в група - може да се правят приятелски съревнования

Каква е връзката с кариерното ориентиране?

Наскоро имах разговор с родител, който търсеше начини да мотивира детето си да учи. Бяха опитали различни подходи, например по История да гледат и обсъздат кратки филми, по математика да търсят практическо приложение на знанията, за да осмисли детето защо е важно да учи напр обиколка на цилиндър. Мотивацията за учене, структурирането на материала, градивните дискусии със съученици са все качества, които ще са от голяма полза в бъдещето професионално развитие на млдия човек.

Аз самата наскоро научих за приложението. Ето, че и ние цял живот се учим

Вероятно децата Ви вече знаят за това приложение. В такъв случай, помолете ги да решите заено някой куиз или се съревновавайте за правилни отговори за единица време. Може да се окаже приятна семейна игра, а и полезно за нас да си припомним някои факти или формули.

Ако се осмелихте да пробвате, как мина?

Здравейте!
Наскоро водих разговор с родител, който обмисляше да предложи кариерна консултация на тийнейджъра си. Стана дума за това каква представа от “семейна икономика” имат децата. Заговорихме и за това каква е връзката с разбирането им за независимост, за осъзнатостта от постоянен източник на доходи, за финансовата грамотност на младежите. И как, разбира се, всичко това влияе на избора на учение и кариера.

Затова днес бих искала да Ви предложа идеи в тази насока:
- обсъдете с младия човек какви са разходите на семейството като покриване на сметки, спестявания за почивки, разходи по храна, облекло, забавления и др
- обсъдете идеите на младежа как би реорганизирал/съкратил разходите от негова гледна точка
- ако планирате празнично меню в следващите седмици, обсъдете го с тийнейджъра и му възложете да налрави списък на всички продукти, нужни за рецептите, да провери какво имате налично и какво трябва да се купи още (да обмисли и качестовоти и количеството, както и съставките на продуктите, а и ако някои продукти се ползват рядко - как биха могли да се оползотворят и извън празничното меню). Да сметне колко ще струва и да направи бюджет (или обратното, Вие му задайте бюджет и го изпратете да пазарува като се вмести в него).
- после да обсъдите как му се е видяла тази отговорност

Лично аз си спомням, че един от първите ми уроци в самостоятелния ми живот беше, че отида ли да пазарувам гладна, се връщам с много неща над бюджета

Споделете с децата си какви са били Вашите уроци и кога за първи път са Ви поверили подобна отговорност и колко сте били подготвени.

Ще се радвам да се включите с коментар как подобно занимание би повлияло на разционализацията на избора на работа.

Здравейте!
Благодарна съм, че сме заедно вече една година. Подготвих 16 карти с въпроси, с които можете да направите семейна игра. С тях ще поканите младите хора около Вас да се замислят за своите интереси, предпочитания и силни страни. Надявам се цялото семейство да се забавлявате!

Може да изтеглите безплатно картите от сайта ми:

https://5pod5.com/karti-s-vyprosi/

Ще се радвам да споделите обратна връзка.

Бъдете здрави, сплотени и силни! Весели празници!
Ели

Здравейте и за много години!

Днес имах повод да поговоря с млад човек в процес на избор на професионална посока. Стана дума за това как възприема оценките от училище. Впечатли ме нейната гледна точка: оценките не са измерение на усилията, нито на знанията. Те са начин системата да ни уравни помежду ни. Макар да не съм напълно съгласна с тази гледна точка, я намирам за любопитна храна за размисъл.

Как говорите Вие с младежите около Вас за оценките? Как разбират те смисъла им?

Представям информация за едно семейно събитие тази неделя, което може да представлява интерес за Вас и децата Ви:

  https://---shoretner923-3qLH9MD
Онлайн-форумът "Умни професии за умно бъдеще" е семейно събитие, предназначено както за деца между 1 и 4 клас и техните родители, за ученици над 7 клас от профилираните училища, студенти, така и за работещи инженери и преподаватели.

Събитието е напълно безплатно с предварителна регистрация.

Здравейте! Днес Ви предлагам да поканите младите хора до Вас на разговор за честността, маменето и преписването.

В днешния бюлетин, Анджела Дъкуърт, изследовател на упоритостта (grit), споделя, че в последните две години в условията на пандемия и с нарастване на тревожността, нараства и процентът на мамене и преписване от ученици и студенти. Според нея причината се крие в твърде дълго трупания стрес, който отнема от мотивацията.

Говорите ли с младежите до Вас за чесността? И как тя пречи или помага? И каква ценност е за Вас, за семейството, за тях? Предлагам Ви следния въпрос:



Какво научихте от разговора?

Здравейте!

Днес се включвам с едно кино предложение: поканете Вашето пораснало дете на филма “Петя на моята Петя”. И заделете време след това да обсъдите не само филма, а и:
- кое провокира у него/нея толкова силни чувства и непримиримост?
- какво би го/я задействало към промяна на системата: кауза, подкрепа за някого, желание за промяна…
- ако беше учител, какво би преподавал и на  ученици на каква възраст?
- коя негова/нейна ценност би го подтикнала да се противопостави на авторитет (учител, директор, ръководител в бъдеще)?

Пожелавам Ви да се насладите на филма и разговора!


(Кадър от филма, снимка: Интернет)

Здравейте!

Днес споделям с Вас една отлична възможност:

https://on.ft.com/3JvvacT

Подкаст-аудио библиотека за деца и ученици търси водещи - младежи между 13 и 20 години:

https://voicelip.com/podcast

Колебаех се дали да споделя тази възможност, защото личната ми философия е всички да сме по-далеч от технологиите. Най-вече децата и младежите. Но ето, че и аз съм онлайн по това време…

Ако смятате, че конкурсът ще е от интерес за младите хора около Вас, споделете възможността с тях.

Здравейте! Днес един пост от поетесата Петя Кокудева ме накара да се замисля кои умения за писане са важни преди да започнем работа. И как младите хора се учат на тях?
- автобиография (CV)
- мотивационно или придружително писмо
- благодарствено писмо след интервю
- служебен имейл: грабваща вниманието тема, обръщение, сбито и професионално изложение?

Прилагам скриншот на нейния пост.

Как се учат Вашите деца на тези умения? И кога и от кого?

Здравейте и честит празник на жената!

Днес споделям за събитието Дни на кариерата. Провежда се в различни градове в страната и виртуално. Може да е полезно за младите хора:

https://careerdays.bg/bg/national-careerdays

Здравейте! Днес споделям серия от семинари, които да подпомогнат нас, родителите, да опознаем уникалността на детето. Мисля, че опознавайки и подкрепяйки уникалността, можем да сме най-добрите “кариерни консултанти” на децата. Събитията са насочени към родители на деца между 5 и 14 години.

Повече информация тук:

https://parentacademy.bg/events/opoznai-svoeto-unikalno-dete/

Национална мрежа за децата кани деца над 14 години да се включат в анкета, с която оценяват практиките на държавата спрямо децата. Може да поговорите с млдите хора до Вас относно личното мнение, обратната връзка и ролята на гряжданското общество.

Ето и линк към анкетата:

https://---shoretner923-3tHNKbi

Здравейте! Студентка съм и следвам "Предучилищна и начална училищна педагогика". Напоследък съм много объркана, относително бъдещата си професия. Истината е, че не знам, какво точно искам и дори дали, това което следвам е правилното за мен. Трудно ми е да се спра на една професия, тъй като ми се въртят много в ума, например като: учител, социален работник, психолог, писател, моден дизайнер и компютърно проектиране. Идеите са доста, но нямам представа към кое да се насоча. Макар и в момента да съм се насочила към учителството, не съм сигурна за това. Важното за мен в бъдещата ми професия е не само да получавам заплащане, но и тя да ми носи удоволствие, да ме радва и най-вече да знам, че това което правя, помага по някакъв начин на хората. Затова ми е толкова трудно да се спра на една от тези изброени професии и не знам, коя точно да избера. Какви насоки може да ми дадете и как мога да разбера, кое е за мен? 🙂

Здравейте, Цвети и благодаря за търпението! По някаква причина не съм видяла поста, многи съжалявам!

Разбирам Вашите колебания, съвсем нормални са, дори бих казала достойни за адмирации - да сте млад човек с толкова широки интереси!

Какво смятам, че ще Ви е полезно:
1) направете си мини 360 градуса проучване сред познати. Нека са около 10 души, които Ви виждат в рязлична светлина (преподаватели от университета/училище, роднини, по-малки и по-големи от Вас, приятели и хора, с които сте имали организационни/делови отношения, но все пак Ви познават достстъчно добре). Попитайте ги според тях като какъв професионалист Ви виждат и по какви причини, кои са Вашите силни страни, в каква ситуция са си казали “Ех, добре, че беше Цвети”. След това анализирайте информацията и търсете общото.
Това упражнение ще Ви даде опора да се погледнете отстрани, с чужди очи.

2) направете си мини проучване на всяка от възможностите, които обмисляте. И след това извадете списък с уменията, знанията и качествата, които са нужни в тези професии. Какво Ви грабва? А какви пресечни точки виждате? Все повече от новите професии съчетават няколко традиционни кариери в една. Например: може да сте учител по моден дизайн, което да включва и работа със специфичен спфтуер за дизайн. Или да тествате приложения за моден дизайн и са обучавате потребители/да пишетв потребителска документация.

Може да работите като социален работник по призвание и мисия като сте учител по компютърни науки в специално училище или в квартали с предимно малцинствено население. И в междучасието да рисувате с децата дизайн на облекла, което да ги предразположи да стоят в училище по-дълго.

Вгледайте се в тези пресечни точки, зашото може да се окаже, че точно в такава уникална комбинация се крие Вашата сила.

3) няма да Ви изненадам като Ви предложа да потърсите стаж. В сайта на МОН има възможности, разгледайте ги

https://praktiki.mon.bg/

4) предлагам Ви 3 безплатни семинара, които може да Ви помогнат да погледнете на темата "за какво служи училището, каква е ролята на образованието и децата личности или граждани са?". Мисля, че ще Ви помогнат като храна за размисъл за ролята, която може да определите за себе си по тези допирателни:

https://www.facebook.com/FoundationKaleidoscope/posts/5044977772214490

Благодаря още веднъж за търпението. Пишетв ми на лични или в сайта, ако имате въпроси.

Вярвам, че ще намерите Вашата уникална професионална реализация и се радвам, че има млади хора като Вас, които внимателно обмислят посоката на развитие! Успех!

Здравейте!

Днес бих искала да Ви споделя един инструмент за установяване на силните страни на децата от Агенцията за закрила на детето:

https://sacp.government.bg/за-деца/вашите-силни-страни-работна

Здравейте! Надявам се, че сте имали прекрасни празнични дни!

С наближаването на баловете, все по—голяма част от младежите от 10 и 11 клас,  се замислят за предстоящия кариерен избор. Едно често срещано притеснение е: “Ами ако се окаже, че това, което избера да уча/работя не ми харесва?”

Ето някои идеи:
- дайте пример със себе си и с Вашите родители/близки: колко промени сте преживели и как сте се адаптирали
- покажете им резултатите от анкетата тук, в темата
- обсъдете фактологично “цената” на промяната и последствията, така че младите хора да са запознати с потенциалните загуби. Понякога в представите ни всичко е по-страшно от действителността. Нека се запознаят с това, което ще им вземе, но и даде една промяна на специалност в университета или на изцяло нова сфера на развитие по-късно.
- Според данни от изследване, направено в Канада, на днешните младежи предстоят още повече промени в целия им бъдещ професионален живот: над 15 смени на длъжността, до 5 промени на индустрията, в която са заети, множество роли, които едновременно ще заемат (мултитаскинг), планирани и непланирани периоди без работа.

Гъвкавостта и адаптивността при промяна могат да са изключително ценни качества. Обсъдете кога на Вас и на тях им се е налагало са ги упражняват. Какво сте научили?

Добро утро!
Каня Ви да изгледате тази ТЕД лекция с младежа/девойката до Вас. За жалост, няма субтитри на български език, само на руски език.

https://www.ted.com/talks/eduardo_briceno_how_to_get_better_at_t … gs_you_care_about

Може да обсъдите:

- какво е зона на учене? А на представяне?
- къде най-често съм аз? А ти?
- кога можем да правим грешки?
- кои микроумения можем да практикуваме? В името на кои макроумения?

Надявам се този разговор да отвори нови хоризонти за Вас и младите хора. Ще се радвам да споделите впечатленията си.

Преди няколко месеца водих семинар за 10класници в Испанската гимназия в София и младежите ми споделиха, че един въпрос им се е сторил особено полезен и забавен:

Попитайте родителите си как сте играли като малки. А какво още си спомнят от интересите ви като малки?

Всъшност този въпрос дойде, когато осъзнах, че едната ми дъщеря играе с много хъс ролеви игри, в които раздава роли и дори реплики на всеки, който е готов да се включи (даже и на котките). Не знам дали ще стане автор/сценарист/режисьор, но съм си го записала, за да й го напомня поне като фаза от 1-2 години, която беше много важна за нея.

Какво е онова специално нещо, в което децата Ви се потапяха като малки?

Здравейте! Ако младежите около Вас се чудят дали да работят през лятната ваканция, ето някои идеи от Академия за родители:

https://parentacademy.bg/tiineidgur-rabota/

Здравейте! Фейсбук страницата People of Sofia популяризират много интересен проект: “Твоята първа работа има значение”. Ето скорошно интервю, което много ми допадна:

https://www.facebook.com/178972875597633/posts/2085472201614348/?d=n

Здравейте! Днес бих искала да поднеса на Вас и младежите до Вас едно видео като храна за размисъл:

https://www.ted.com/talks/bruce_feiler_how_to_master_a_life_transition/

Основният въпрос е: “Какви умения градим, за да се справяме с преходните периоди в живота?”

Авторът в провел изследване със стотици участници в търсене на отговора. Той определя т нар “живототресение” като особено значима житейска криза.

Надявам се видеото да Ви даде възможност да поговорите с младите хора как те могат да са по-подготвени за подобни преходи.

Здравейте! Често родители са споделяли, че се чудят дали да разрешат на детето да се откаже от спорт или музикален инструмент едва няколко месеца след започването на уроците.

Ето една интересна статия (на английски език) по въпроса. Подкрепена с научни изследвания:

https://characterlab.org/tips-of-the-week/sample-then-specialize/

Здравейте! Наскоро ми попадна интервю на тема “професии и умения на бъдещето”. Споделям го с Вас, може би ще е повод за интересен разговор с младия човек до Вас:

https://m.economy.bg/world/view/50910/Tova-shte-se-profesiite-na … ist-Krischyn-Krom

Здравейте, аз съм професионална балерина и виждам желанието в моето 6 годишно момиченце да танцува. Затова искам да я науча на разни неща. Проблема е там, че винаги започвам с игра и с хубава музика и всичко е наред до мига в които я понатисна повече или дам по сложно движение, тя веднага се отказва. Отговаря ми, че е малка за това или пък, че аз не съм госпожа. Друг път плаче истерично, все едно съм я насилила зверски. Същото е и с буквичките и цифричките.  Тя иска но няма търпение, иска веднага да направи шпагата или веднага да зачете , затова и бях измислила предизвикателсво в което, всеки ден по 5 мин се разтяга и я снимам за да види сама резултатите си . Това даде успех, но за кратко.  Не харесва да и казвам истината, аз пък от своя страна не мога непрекъснато да я поощрявам без причина...Как да и кажа, че може шпагат, като тя не го може. Желае само да я хваля. Много е енергична и исках да я запиша при учител да плува, и след първият урок отказа било сложно и била малка...сега само се ципликаме в басейна, Заведох я на художествена гимнастика по нейно желание, да ама пък там госпожите били строги. Не мога да я оставя така просто на таланта и знам от опит трябват умения.... и затова Намерила съм една възрастна дама, която е много добър педагог по балет, но тя отказва викайки силно, че не иска. После твърди, че иска да стане балерина. За това изкуство над 8 години вече си закъснял   Какво мислите, аз нахвърлях някой подробности, предварително благодаря Simple Smile

Здравейте!
Поздравления, че търсите как да подкрепите дъщеря си! Чудесно е, че има интерес към балета, нещо, което може да Ви сближи още повече и в бъдеще.

Бих искала да Ви предложа няколко идеи:
1) въпроси за размисъл към Вас:
- колко е важно за Вас дъщеря Ви да се занимава сериозно с балет?
- какво виждате, че я радва и й се получава с лекота, тя е в т нар “зона на потока” (където умение и предизвикателство св срещат на такова ниво, че детето да се “изгуби” в дейността). Обикновено за децата това е някаква форма на игра - с вода, с камъчета, или да се справя с някаква физическа трудност - катерене, прескачане.
- какво от това наблюдение може да Ви помогне в другите области, където тя е склонна да се отказва? Може би трябва да се надградят постепеннно умения (както правите) или да се намали нивото на предизвикателство (трудност, време, което отнема)
- как визуализирате напредъка? Много ми подадна идеята Ви за снимка, какво още може да направите? Сещам се да отбележите с тебешир някакво място, до която тя да вдигне крака си, например и всеки път да измервате постижението й

2) Идеи, насочени към детето:
- да играете ролята на много смешен спортен коментатор: “Дами и господа, София излиза на сцената. Завърта се елегантно, прилича ли Ви на пеперудената фея? Да, днес тя особено много прилича на фея!”
- да давате глас на усилията й: “виждам колко се стараеш, правиш…. (Точно описание на положените усилия, дори на пръв поглед да не водят до голям резултат)
- да отбелязвате на глас как предполагате, че се чувства. Тя е голяма, така че не е нижно да я “учите” на емоциите, може да се свържете с предполагаемото чувство като дадетв пример със себе си на същата възраст: “пх, този шпагат е толкова труден. Знаеш ли, че ми отне 1 година, за да започна да го правя. Толкова се ядосвах, ставах червена като домат!”
- да обсъждате и четете книги за спорт, мисля, че в поредицата за Франклин имаше няколко истории по темата. Има и анимационен филм, Балерина (Leap, 6+  год, според commonsense media).
- може да поговорите с нея за това как работи тялото и мозъка и защо не можем да правим добре нещата от първия път винаги добре, а трябва да се упражняваме (т нар прогресивно мислене, growth mindset). И да й дадете пример с нещо, което е преодоляла с упражнения. Най-очевидното е да й разкажете как е проходила.

Ако искате, свържете се с мен за лична консултация, в момента първата среща е безплатна.

Пожелавам успех на Вас и детето и Ви поздравявам за всички усилия да я подкрепите!

Здравейте! Ако и Вие, като мен, сте възпитавани в дух “никога не се отказвай”, може този пост да Ви е полезна храна за размисъл. И за дискусия с младите хора до Вас:

https://www.instagram.com/p/CfCqsxyP2vW/?igshid=YmMyMTA2M2Y=

2022 е Европейската година на младежта.

Може да споделите тази страница с младежите до Вас, за да се запознаят с различните интересни инициативи, които предстоят:

https://europa.eu/youth/year-of-youth_bg#activities

Здравейте!

Днес Ви предлагам един материал на тема: “Доброволчество и деца”:

https://parentacademy.bg/dobrovolchestvo-za-deca/

Кое Ви се струва най-подходящо за Вашето дете?

Здравейте!
Предлагам Ви по-различен формат, който разказва по забавен и достъпен начин за първата работа:

https://www.libruse.bg/view?name=Кампания%20Първа%20работа&news=1712

Здравейте!

Днес бих искала да Ви обърна внимание на един любопитен проект - Невидими линии. Основната цел е да подпомогне хората, най-вече девойките, да научат повече за здравословно поставяне на граници.

https://invisiblelines.org/

Споделям ресурсите, защото често работя със зрели жени, които все още се учат да поставят и отстояват градивно граници в служебния и личен живот. Като кариерен консултант и бъдещ развитиен психолог вярвам, че това е много важно умение.

А как мислите Вие - умеят ли младите хора около Вас да боравят с граници - лични и чужди? Как това би се отразило на бъдещото им професионално развитие?

Здравейте! Една от професиите, от която моите млади клиенти често се интересуват е тази на психолога. Днес Ви предлагам линк към записи от уебинари на тема “Професия психолог” на НБУ (от 2021 г):

https://kognitivna-nauka-i-psihologija.nbu.bg/bg/seminar-profesiq-psiholog

Лектори за различни изявени професионалисти от областта, които разказват повече за своето професионално развитие, как са направили избор на тази специалност, какво ги мотивира. Надявам се да са интересни и ценни за младежите, които се интересуват от подобна кариерна реализация.

Здравейте!
Днес бих искала да споделя една статия за нас, родителите. Тя разглежда темата как нашата кариера влияе на децата ни. За жалост е само на английски език:

https://hbr.org/2018/11/how-our-careers-affect-our-children

Как мислите Вие, особено родителите с пораснали вече деца - доколко Вашето отношение към работата е повлияло на отношението на децата Ви към тяхната?

Здравейте! Чувствате ли, че имате професионална посока? Или се носите по течението? А как стои въпросът при младите хора около Вас?

Имам честта и привилегията да работа с амбициозни и целеустремени младежи. Един от страховете им е да не загубят тези свои качества, ако сивотата на рутината ги погълне. Това пречи на някои от тяхнда вземат решение накъде да се насочат - че изберат ли от рано, има риск да им дотегне, да загубят себе си.

Споделям Ви една статия, която може да послужи като повод за размисли и разговори в семейството:

https://hbr.org/2021/09/do-you-feel-a-lack-of-meaning-at-work-yo … ld-be-languishing

Какви мисли и чувства провокира темата у Вас?

Здравейте! Днес бих искала са предложа и напомня за един инструмент за обратна връзка. Младите хора, на които съм го предлагала споделят, че винаги научават нещо полезно за себе си чрез него:

То е вид опростен процес на 360градусова обратна връзка и всеки може да го организира за себе си, както предпочете. Най-бързо и ефективно е с безплатна платформа като гугъл формуляри. Важно е попълването да е анонимно, доколкото отговорите няма да издадат автора им.

Какво представлява:
3-5 въпроса, например:
кои са силните ми страни?
- ако можеше да ми измислиш идеалната работа, каква би била?
- напиши мк един момент, в който си си казал/а: “Леле, добре, че беше той/тя, че иначе не ми се мисли какво щеше да стане!”
- ако стана известна, с какво би било?
- кое в мен кара хората да искат да са наоколо?
- върху какво от поведението ми би било добре да поработя?

На кого да го изпратят?
На поне 7-10 близки, които ги познават в различни роли: учители, треньори, роднини (включително и по-малки и много по-възрастни), приятели и т.н.

Ще съм благодарна да споделите каква полезна информация научиха младежите до Вас за себе си.

Здравейте!

На 15 септември ТаймХироус слагат началото на третия сезон на "Купата на героите" - доброволческото състезание на училищата в България.

🔔 Отбелязват повода със "Свободен час" — първия по рода си фестивал за младежко доброволчество.

🕓 Кога: 15 септември, четвъртък, 16:00 - 20:00
📍 Къде: SOHO на улица "Искър" 4, София
🚪 Вход: свободен

Вижте повече тук:
https://facebook.com/events/s/%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0% … /469791805155023/

Защо социалната интелигентност е от значение?

Социалната интелигентност е също толкова важна, колкото и коефициентът на интелигентност, когато става въпрос за щастие, здраве и успех. Емпатичните хора са по-малко склонни да изпитват тревожност, депресия или да имат зависимости на по-късен етап от живота си. Освен това е по-вероятно да бъдат наети на работа и повишени, да печелят повече пари, да имат по-щастливи бракове и по-добре адаптирани деца.

Бърза проверка за Вас и Вашето пораснало дете:

Помислете за себе си. Колко от тези неща са верни?

- Имам много привтелства, които са взаимноизгодни, приятни и подкрепящи.
- В повечето случаи мога да разбера как се чувстват другите хора и имам добра представа как да реагирам по подходящ начин.
- Взаимоотношенията с другите ме карат да се чувствам добре със себе си.
- Хората в живота ми ми помагат да бъда себе си.

Източник:
https://characterlab.org/playbooks/social-intelligence/

Здравейте! Днес се обръщам към семействата с по-малки деца с предложение за книга, която може да послужи като повод за разговор за професиите.

Прочетете повече:
https://foxbooks.bg/2022/05/30/s-glava-pod-kilima/

Моят съвет е да избягваме да питаме малките деца какви искат да станат като пораснат. Но пък не пречи да си поговорим за професиите и за приноса, който всяка работа носи.

Вие използвате ли детските книги като повод за разговор?

Според мен не е лошо да се питат децата. Ще дам пример със себе навремето класната, може би в 4 клас ни каза да напишем на едно листче. Аз написах учителка по математика или английски. Не станах това, но сега си давам сметка, че наистина щеше да е много подходящо за мен и в момента с такава професия щях да бъда доста успешна. Като малка обичах много да си играя на учителка.

Много благодаря за отговора!

Моето мнение е на база на един станал вече изтъркан въпрос.

А може би е добре да се говори по темата, без натиск, а с любопитство:
- коя професия ти е интересна?
- за каква работи би искал/а да научиш повече?
- знаеш ли какво правят хората, които работят в кухнята в училище? А какво е да работиш в банка?

Подобни въпроси вероятно биха задействали детското въображение и любопитство по по-подходящ начин. Но няма нишо лошо и във въпроса Какъв искаш да станеш, стига да не го усети детето като натиск от възрастните.

Здравейте!
Музейко стартира отново работилниците Професия под лупа, с темата за Дълбините на океана на 8 октомври:
https://www.muzeiko.bg/bg/news/detail-profesiya_pod_lupa-4251.ht … l?date=1665176400

Работилниците са подходящи за деца над 8 години.

Прочетете и интервю с Ели Качаунова, един от организаторите:
https://5pod5.com/profesia-pod-lupa/

“Отлагането е толкова старо, колкото и времето. Може да се каже, че е основен човешки импулс." George Ainslie

Здравейте!
След като отлагах този пост известно времв бих искала да Ви поканя да поговорите с Вашите близки млади хора за … отлагането

Споделям една статия (на английски език), която е добра храна за размисъл:

https://www.newyorker.com/magazine/2010/10/11/later

Здравейте!
Бих искала да споделя едно безплатно Ръководство за родители за изграждане на увереност в тялото:

https://www.dove.com/content/dam/unilever/dove/global/comms/uniq … e_bg-37475259.pdf

Защо го свързвам с кариерна ориентация на младежи?

Може би е кристално ясно, но увереността по отношение на тялото е част от цялостната увереност. Тя е влияе на поведението на младия човек, на социалната му адаптация, от там и на академичното и професионално представяне.

Радвам се, че има подобно достъпно ръководство за нас, родителите. Пожелавам Ви приятно четене и ценни разговори с малдежите около Вас!

Здравейте!
Днес каня Вас и младежите около Вас безплатно да направите психометричен тест.

Може да преминете на български език от кутийката с езика.

Ще получите веднага обобщен резултат, а ще може да участвате и във валидацията на инструмента за България:

https://thomasinternational.fra1.qualtrics.com/jfe/form/SV_9BIru … exUeknf8sr6Ti4PyE

Здравейте! Днес бих искала да Ви поканя да обсъдите с младежите около Вас и да потърсите отговори на:



- Колко често участвам в конкурси, състезания, класации?
- Какво ме мотивира да се включа?
- А какво ме отблъсква или плаши?
- По чие желание се включвам?
- Какво научавам, когато НЕ печеля?
- А когато печеля?

Ще се радвам да споделите отговорите, които намерихте, благодаря!

„Базар на професиите” е най-голямото публично изложение за запознаване на учениците с различни професии. Тази година датите са 25 и 26 ноември, а мястото - София Тех Парк. Поканени са всички младежи на възраст между 10 и 23 години, събитието е безплатно.

https://www.unglobalcompact.bg/?p=11547

За тази новина може да научите от бюлетина Lifelong learning на Алекс Джандева. Ако искате, може да се абонирате за нейния интересен бюлетин тук:

https://landing.mailerlite.com/webforms/landing/k2t0x2

Здравейте! С идването на края на календарната година, обикновено правим оценка на постигнатото. Напоследък много се говори за практики, вдъхновени от благодарността за това къде сме.

Днес Ви предлагам превод на един разговор на тема “Благодарността като добродетел”.

Ценно ми е да чуя мнението Ви: на Вас и юношите до Вас - съгласни ли сте с проф. Дестено?


Дейвид Дестено - професор по психология в Североизточния университет и автор на четири книги, сред които "Емоционален успех: Силата на благодарността, състраданието и гордостта - ни разказа за изненадващата сила на благодарността. Ето няколко акцента:

- Всеки иска децата му да бъдат по-благодарни. Но защо благодарността е толкова важна?

Благодарността е свръх-добродетел. Тази идея датира още от Цицерон, който казва, че благодарността е не само велика добродетел, но и родител на всички останали добродетели. Когато изпитвате благодарност, вие ставате по-честни. Това намалява значително процента на измамите. Когато изпитвате благодарност, това ви прави по-щедри. Давате повече средства на други хора. Това ви дава и повече търпение и постоянство. Когато изпитвате благодарност, отдавате по-голямо значение на бъдещите печалби. Така че сте по-склонни да влагате време и усилия в момента, дори да е трудно.

Освен това, когато се чувствате благодарни, моралният ви компас става по-силен. Когато виждате, че други хора извършват прегрешения, вие /се придържате към по-високи морални стандарти. Очакванията ви се повишават.

- Това ли е отрицателната страна на благодарността?

Не, това е нещо хубаво. Ако се чувствате благодарни и видите, че човек А се отнася лошо с човек Б, по-вероятно е да се намесите и да се опитате да кажете на човек А: "Не бива да правиш това". Ако видите ваш приятел да казва нещо нелюбезно или да дразни някого, тогава е по-вероятно да се застъпите. Така че моралният ви радар се подобрява.

- Защо не сме по-благодарни по природа? Ако благодарността има толкова много ползи, защо просто не сме благодарни през цялото време?

Мисля, че една от причините е, че като общество сме толкова фокусирани върху себе си - върху собствените си цели и постигането на напредък. За да бъдете истински благодарни, трябва да сте фокусирани върху другите.

Разбира се, хората ще кажат: "О, благодаря", ако направите нещо за тях. Но има разлика между бързото изразяване на благодарност и това да спреш и да си позволиш да почувстваш емоцията.

За много хора чувството, че са задължени на някого, е негативно. Някои хора смятат, че ако им се наложи да поискат помощ, това ги кара да изглеждат слаби.

Но всъщност това е погрешна представа. Изследване на Сара Алгоу, Крис Овис и други психолози установява, че ако видим някой да изразява благодарност, го възприемаме като по-добър човек. Всъщност хората ни харесват повече, когато го правим.

Благодарността ни прави готови да се жертваме за този човек - не само за да върнем дълговете си, но и за да се отблагодарим и да помДейвид Дестено - професор по психология в Североизточния университет и автор на четири книги, сред които "Емоционален успех: Силата на благодарността, състраданието и гордостта - ни разказа за изненадващата сила на благодарността. Ето няколко акцента:

Всеки иска децата му да бъдат по-благодарни. Но защо благодарността е толкова важна?

Благодарността е супер добродетел. Тази идея датира още от Цицерон, който казва, че благодарността е не само велика добродетел, но и родител на всички останали добродетели. Когато изпитвате благодарност, вие ставате по-честни. Това намалява значително процента на измамите. Когато изпитвате благодарност, това ви прави по-щедри. Давате повече средства на други хора. Това ви дава и повече търпение и постоянство. Когато изпитвате благодарност, отдавате по-голямо значение на бъдещите печалби. Така че сте по-склонни да влагате време и усилия в момента, дори да е трудно.

Освен това, когато се чувствате благодарни, моралният ви компас става по-силен. Когато виждате, че други хора извършват прегрешения, вие ги придържате към по-високи морални стандарти. Очакванията ви се повишават.

Това ли е отрицателната страна на благодарността?

Не, това е нещо хубаво. Ако се чувствате благодарни и видите, че човек А се отнася лошо с човек Б, по-вероятно е да се намесите и да се опитате да кажете на човек А: "Ей, не бива да правиш това". Ако видите ваш приятел да казва нещо нелюбезно или да дразни някого, тогава е по-вероятно да се застъпите за този човек. Така че моралният ви радар се повишава.

Защо не сме по-природно благодарни? Ако благодарността има толкова много ползи, защо просто не сме благодарни през цялото време?

Мисля, че една от причините е, че сега като общество сме толкова фокусирани върху себе си - върху собствените си цели и постигането на напредък. За да бъдете истински благодарни, трябва да сте фокусирани върху другите.

Разбира се, хората ще кажат: "О, благодаря", ако направите нещо за тях. Но има разлика между бързото изразяване на благодарност и това да спреш и да си позволиш да почувстваш емоцията.

За много хора чувството, че са задължени на някого, е негативно. Някои хора смятат, че ако им се наложи да поискат помощ, това ги кара да изглеждат слаби.

Но всъщност това е погрешна прогноза. Изследване на Сара Алгоу, Крис Овис и други психолози установява, че ако видим някой да изразява благодарност, го възприемаме като по-добър човек. Всъщност хората ни харесват повече, когато го правим.

Благодарността ни прави готови да се жертваме за този човек - не само за да върнем дълговете си, но и за да се отблагодарим и да помогнем на другите. А не като: "О, страхотно, ти ми направи подарък, сега и аз трябва да ти купя нещо". Това не е този вид отплата. Това е радостно разплащане. Когато се чувствате благодарни, вие не само излизате извън рамките на възможното, за да помогнете на човека, на когото сте благодарни, но и го връщате напред. Тоест, ако съм ви благодарен и видя някой друг, който има нужда от помощ, е също толкова вероятно да му помогна.

Когато едно дете получи подарък, например от баба и дядо, винаги му напомняме да благодари. Добра идея ли е това?

Зависи от начина, по който го правите. Ако децата се чувстват смутени или засрамени, че не са направили нещо, те искат да избягват тези ситуации, защото се чувстват неудобно. Затова е по-добре да кажете: "Ето какво направиха баба и дядо за теб, което не трябваше да правят. Не е ли това прекрасно?"

Това, което кара хората да се чувстват благодарни, е да знаят, че хората са излезли от пътя си, за да направят нещо. Така че направете го положително преживяване, а не срамно.

Кое е нещото, което можем да направим, за да помогнем на децата сами да се чувстват по-благодарни? 

Можете да моделирате как да се наслаждавате на благодарността. Да речем, че съседът ви е донесъл бисквити. Отделете 30 секунди, за да се съсредоточите върху това как ви кара да се чувствате тази малка проява на доброта. Споделете с децата си каква е разликата между това, че сте спрели и сте обърнали внимание на това чувство на благодарност. "Уау, това беше просто най-милото нещо. Чувствам се страхотно, като знам колко внимателен е нашият съсед и колко много се грижи за нас!" В крайна сметка наслаждаването на моментите на благодарност през деня се превръща в навик.

Точно както при лекарствата, където може да приемате няколко дози, това помага на чувството на благодарност да остане в организма ви. Защото когато го усещате, тогава то влияе най-силно на поведението ви.

Някакъв съвет за финал?

Звучи глупаво, но благодарността е като приемането на витамин за добродетел. Тя укрепва много добродетели, а не само самата добродетел на благодарността. А не като: “Ти ми направи подарък, сега и аз трябва да ти купя нещо". Това не е този вид отплата. Това е радостно разплащане. Когато се чувствате благодарни, вие не само излизате извън рамките на възможното, за да помогнете на човека, на когото сте благодарни, но и предавате доброто напред. Тоест, ако съм ви благодарен и видя някой друг, който има нужда от помощ, е много вероятно да му помогна.

- Когато едно дете получи подарък, например от баба и дядо, винаги му напомняме да благодари. Добра идея ли е това?

Зависи от начина, по който го правите. Ако децата се чувстват смутени или засрамени, че не са направили нещо, те искат да избягват тези ситуации, защото се чувстват неудобно. Затова е по-добре да кажете: "Баба и дядо направиха нещо мило за теб, без да е имало нужда. Не е ли това прекрасно?"

Това, което кара хората да се чувстват благодарни, е да знаят, че някой си е създал неудобство, за да стори нещо за тях.

- Кое е нещото, което можем да направим, за да помогнем на децата сами да се чувстват по-благодарни? 

Можете да сте модел за подражание как да се наслаждавате на благодарността. Да речем, че съседът ви е донесъл бисквити. Отделете 30 секунди, за да се съсредоточите върху това как ви кара да се чувствате тази малка проява на доброта. Споделете с децата си каква е разликата между това, че сте спрели и сте обърнали внимание на това чувство на благодарност. "Това беше толкова мило от негова страна. Чувствам се страхотно, като знам колко внимателен е нашият съсед и как се грижи за нас!" В крайна сметка наслаждаването на моментите на благодарност се превръща в навик.

Източник:
https://characterlab.org/tips-of-the-week/vitamin-g/?

Здравейте! Открих ви днес и бързам да се възползвам от възможността да получа компетентното ви мнение. Дъщеря ми е ученичка последна година. От доста време се беше ориентирала към определена специалност, която аз също харесвам, но пък смятам, че не това е сферата, в която тя би развила напълно потенциала си. Но нейното мнение беше друго и тя категорично ми отговаряше, че това е избрала и ще учи. С цел да не и се меся, а изборът да си е изцяло неин, аз го приех. Но преди 10-ина дни заяви, че се е отказала /предполагам под влиянието на някой учител/ от досегашната специалност и в момента е в чудене към коя специалност да се насочи.
Нейни силни страни са чуждоезиковото обучение, разработването и представянето на проекти, комуникацията с различни хора. С нещо такова и се иска да се занимава - Динамична дейност, свързана с разработване и представяне на проекти пред аудитория. Тя самата е много комуникативна. Работила е през последната година като доброволец към няколко организации, като изпълняваше дейност като координатор и свързваше ментори с ученици,  а също участваше и в екип по разработването на бизнес план.
Та в тази връзка коя специалност би била подходяща за нея?

Здравейте и благодаря за доверието!

Без да знам досегашните ѝ квалификации и темите, които ѝ се отдават и я вълнуват, на база на споделеното от Вас бих насочила дъщеря Ви да разгледа повече информация за сферите на пресечна точка между проекти, обучения и комуникация. Това може да са Човешки ресурси, Връзки с обществеността, мениджър проекти в различни организации. Но може да е в по-широк спектър работа като журналист или учител/университетски преподавател. Някои училища и много университети участват в проекти и са им нужни вътрешни кадри, които да ги ръководят. Може да погледне и ролите на мениджър на проекти в големи организации, работещи в ИТ сферата. Там често търсят хора с чуждоезиково обучение и организационни умения.

А какво да учи: с тези качества може да се насочи към висше образование, което ще ѝ помогне да ги шлифова, например бизнес или икономика. Но дори и да избере по-хуманитарно насочена специалност като Журналистика, ПР, ЧР, филология, от споделеното от Вас смятам, че вероятно ще я тегли практиката и ще започне работа рано.

В тази връзка, ако започне работа още докато учи и ако реши да се развива в посока управление на проекти, може да договори с работодател съответната сертификация. Към някои български университети вече има и магистърски програма в тази област.

Нешо допълнително: ако имате възможност, поговорете за причините да се откаже от досегашния си план. Подкрепете я: вероятно е било трудно решение и е възможно в момента да е объркана, останала без план. А може в такъв разговор тя да се чуе, че споделя свои притеснения, които изказани на глас пред Вас да ѝ осветлят други възможности, за които аз не бих се сетила.

Здравейте! Днес бих искала да насоча вниманието Ви към събитията Професия под лупа на Музейко. Форматът е подходящ за деца между 8-12 годишна възраст.

На 10/12 предстои темата SOS Ветеринари. Може да научите повече в събитието:

https://m.facebook.com/events/653208469918552/

Здравейте! Днес от 15 часа ще има безплатен уебинар за кариерна ориентация на младежи на Развий се. Всички записали се ще получат и запис.

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=pfbid02bUomqeYB1cBfb … d=100086607891850

Здравейте!
Предпразнично бих искала да Ви поканя да разговаряте с децата и юношите до Вас как различните от нас намират работа и дават своя принос в обществото?

Предлагам Ви като храна за размисъл следните източници:
- Фондация “Светът на Мария”, които осигуряват работа в Дневен център за трудови занимания за хора с интелектуални затруднения „Светове” https://www.mariasworld.org
- тази статия (на английски език) за подобни практики https://www.npr.org/sections/pictureshow/2022/12/05/1127032061/h … tual-disabilities

Може би сред по-младите от нас се намират социални предприемачи, на които ще хрумнат нови идеи?

Здравейте! Днес Ви предлагам да обсъдите с младежите до Вас тези думи на Найджела Лоусън:


Какво научихте за себе си и младия човек до Вас в този разговор?

Здравейте и за много години! Пожелавам на Вас и близките Ви много здраве, удовлетворение и лекота.

Днес Ви споделям една ТЕД лекция (за жалост, само на английски език), която ни кани да помислим колко важна е саморефлексията в избора и движението на кариерата. Бих добавила - и в живота въобще, например като родители.

https://www.ted.com/talks/paul_catchlove_how_a_habit_of_self_ref … prove_your_career

Какво означава за Вас “саморефлексия”? А за младежите до Вас? Как се развива това умение?

Здравейте! Днес се обръщам към семействата, чиито деца са се насочили към инженерни/технически специалности в престижни университети. Предлагам да последвате в социалните мрежи Мартин Вечев. Той участва в подбора на студенти в някои от най-големите университети и споделя и за този свой опит.

 https://www.facebook.com/martin.vechev  

Здравейте! Наскоро попаднах на тест за кариерна ориентация, който не е научно-базиран и доколкото разбирам, не претендира за точност и оригиналност. Споделям го като една бърза и безплатна възможност младите хора около Вас да получат храна за размисъл. Може да го изпробвате и Вие. Нека това е по-скоро покана за игра, отколкото сериозен инструмент за самоанализ:

https://forjobhunters.com/тест-подходяща-професия/

Здравейте!
Днес бих искала да Ви предложа един сайт и подкаст на тема кариерно развитие за Вас и младежите около Вас:

https://80000hours.org/

Как чрез работата можем да повлияем за добро? Различното е, че информацията е базирана на научни източници. Ще Ви помогне да обмислите кариерни решения от гледна точка на проблем, решение, влияние и съвпадение с лична предпочитания.

Здравейте!
Попаднах на сайта на неправителствена организация, която подпомага кариерното развитие на ученици:
https://edu-compass.com/

Нямам отзиви за работата им, но може би ще Ви е интересно да разгледате програмите им и да ги поканите в училището на Вашето дете? Не можах да намеря информация за финансови и други условия, пише, че са обучили над 3200 деца.

Здравейте!
Споделям обява за платен стаж към организация, която често работи и с доброволци. Може би младежите до Вас биха проявили интерес към стаж и/или доброволческа работа?
Предложение за стаж: Координиране на акции „Знание на улицата“ в София

Здравейте! Днес повдигам темата за честността. Мисля, че няма нужда да Ви убеждавам как тя е свързана с кариерното развитие. В края на текста ще видите източниците.

Как мога да "премеря пулса си" по отношение на честността?
За да прецените текущото си ниво на честност, попитайте се доколко са верни следните твърдения за вас:

- Упорствам да казвам малките лъжи, които улесняват живота.
- Дори ако другите мамят, аз спазвам правилата.
- Ако платя за нещо и получа твърде много ресто, го връщам.
- Казвам това, което мисля, дори ако другите може да не са съгласни с мен.
- Много бих се постарал да върна изгубен портфейл.


Как да насърча честността у младите хора?

Да бъда модел. Децата са по-склонни да бъдат нечестни, след като знаят, че са били излъгани, дори когато лъжата е малка. Затова е по-добре да избягвате да говорите по дадена тема, отколкото да лъжете за нея. Излезте от ситуации, в които сте в конфликт на интереси, за да ви е по-лесно да бъдете честни.

Отбелязвайте я: Признавайте, когато хората са честни в трудни ситуации: "Беше ми трудно да чуя, че не сте харесали историята ми, но се радвам, че ми дадохте откровена обратна връзка." Също така забелязвайте, когато другите реагират добре на честността: "Сигурен съм, че си бил ядосан, когато брат ти е счупил играчката ти, но се гордея с теб, че си постъпил мило, след като той си е признал". Хвалете етиката пред постиженията: "Възхищавам се на твоя отбор за това, че показа добро спортно поведение, дори когато другите играчи нарушиха правилата, за да спечелят."

Дайте им възможност. Когато децата признаят, че са направили нещо нередно, реагирайте разбиращо. Помогнете им да признаят нечестността, да я обсъдят и да обещаят да постъпят по различен начин при следващата възможност. Насърчавайте ги да размишляват върху значението на доверието и да намират начини да си напомнят за тези принципи. Например учителите могат да напишат заедно с учениците си кодекс на честта в началото на учебната година и да го поставят на видно място. И се възползвайте от календара: новият срок, новият месец или дори новият ден могат да бъдат ново начало за честността.

Източници:
Дан Ариели е професор по психология и поведенческа икономика в Университета Дюк, основател на Центъра за напреднал самоанализ и автор на седем книги, сред които "(Честната) истина за нечестността".

Яел Меламед е награждаван режисьор и съавтор на проекта "(Не)честност" заедно с Дан Ариели.

Питър Майндл е ръководител на катедрата за оценка на честта и характера и доцент във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт.

Здравейте!
Предстоят Дни на кариерата в няколко града, както и виртуално. По-долу споделям информация от организаторите.

За 22-ра поредна година Национални дни на кариерата ще представи водещи работодатели, отворените им позиции и кариерни възможности. Шест академични града - София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Русе, Габрово и Виртуален ден ще съберат над 100 компании от различни сектори. Вече над 80 компании са заявили участие за седемте събития и броят им расте всеки ден.

След София турнето на Национални дни на кариерата 2023 продължава във:

-    Велико Търново - 4 април - Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, пети корпус;
-    Виртуален ден - 5 април - Онлайн на платформата на Brazen Technologies;
-    Габрово - 6 април - Технически университет;
-    Пловдив - 8 април - Пловдивски Панаир, Конгресен Център;
-    Варна - 8 април - Хотел-галерия „Графит“;
-    Русе - 11 април - Русенски университет „Ангел Кънчев“.

Регистрацията за посетители е безплатна на сайта на събитието.

https://careerdays.bg/bg/national-careerdays