Незаинтересованост към сферата на работа

За коя сфера става въпрос? IT?

За мен работата винаги е била източник на финанси, а не удоволствие. Не съм кариеристка и не се стремя към нещо кой знае какво. Важно е работата да не ме товари физически и психически. Ако мога да взимам повече пари- добре дошло, ако не- малко пари, но с работа с която не се изтормозвам. Знам, че не звуча много перспективно, но аз не съм човек, който непрекъснато иска да е в екшън, а си обичам спокойствието.

Работата си е работа. Аз работя за пари, те са ми стимула. Удоволствието го намирам в други неща.

Според мен, това, което работиш трябва да ти харесва, пък ако носи и добри пари, още по-добре.

Работата си е работа, важното е да не я мразиш, повечето сфери са или натоварени, или ниско платени, тъй че, ако изкарваш пари и нямаш нерви - всичко е наред. Малко хора харесват това, което правят, като повечето от тях са или със свободни професии, или програмисти (поне от моите познати)

Не знам каква е сферата, но може би е възможност в тази сфера да има някаква интересна специалност като за теб. Така, както например с психология, можеш да подбираш кадри в някоя фирма, или да работиш в рекламата, като определяш как рекламите да достигнат до повече хора, или да работиш с клинични случаи.
Да не започвам да изброявам с икономика какво можеш да правиш.
Няма начин в твоята сфера да няма различни полета на изява, така че да надграждаш над това, което вече си правила.

Пълно щастие няма. Все нещо няма да ти харесва - колеги, местоположение, шефове, работно време, заплата, натовареност, интриги и кариеризъм... Прецени кое ти е важно.

За мен е изключително важно да се чувствам добре на работа. Има ли шанс в друга фирма, с други колеги, да е по-добре?
Парите не ме мотивират да се развивам и израствам. В никакъв случай не са нещо маловажно, но не работя с желание.

Прекарваш половината от живота си, работейки. Според мен е изключително важно да харесваш това, което правиш и да се чувстваш удовлетворен. Всичко си има цена и няма пълно щастие то е ясно. Ако заплатата ти в момента е 5k, а се съмнявам, си помисли дали искаш да се махаш или да се преместиш. Ако наистина печелиш толкова и можеш да си позволиш начин на живот от друга категория може и да си струва, но в противен случай нито ще забогатееш, нито ще обеднееш. При всяка професия има държава, компания, пост, където са скъпоплатени и оценени. Давам ти пример с медицинските лица, в България мизертват повечето, а в САЩ една сестра на по-висок пост и в по-известните щати изкарва сумати пари, колкото докторите. Тоест, прави това, в което мислиш, че ще си най-добър, тогава и пари ще има. Лоши колеги, лоши условия, лоши пари, лоши мениджъри, все нещо може да е и не става пък само с харесване на работата. Проучи нещата и според мен никога не трябва да се робуваш на заплата, която пак казвам не те прави богата, не караш Бентли или нещо? Ако имаш мотивация и се развиваш, пожелавам ти някой ден да караш. Повечето ще ти кажат да останеш, но аз съм категорично против особено ако имаш време, млада си и имаш сили да започнеш наново. С най-добри чувства го казвам, но много хора тук работят каквото и да е, колкото да оцеляват и живота им е децата и мъжете и от това няма по-хубаво, но доколкото чета ти си на друг етап от живота си и имаш потенциала за нещо по-добро. Слушай сърцето си и дерзай! Ще се радвам да споделиш коя е сферата.

Според мен голямата част от хората работят с чисто финансови мотиви, това е реалността. Повечето компании се създават с тази цел и с малко мисъл за друго. И съответно това се разлива надолу и се усеща от всички участващи в дадено предприятие, чак до най-отдалеченото ниво на персонала. Няма как работния процес да бъде създаден с нещо друго на ум, имайки в предвид каква е главата цел - парите. Цялото ни общество е построено върху това. Пари и удоволствие. Няма как да е различно. Всички усещаме колко е сбъркано, но...

Има хора, които влагат повече идеализъм в избора на професия и съответно са по-удовлетворени и по-щастливи с това, което правят. Примерно, ако работейки допринасят към някаква позитивна промяна за някого, или за обществото. Или пък някои от хората, които се занимават с креативни професии - музика, изкуство. Но тези хора са неоценени, не много добре платени, определяме ги като неуспели. А самите професии се оценяват като не-рентабилни и нестабилни, не достатъчно доходоносни. Овен ако не са от по-известните персони на изкуството, които са продали мило и драго за пари и успехи.
Всичко се определя спрямо това, което се цени и търси от хората (парите и удоволствието) макар че виждаме и знаем какво е истински ценно и важно в живота.

Аз лично като бях по-млада пробвах първо да изпълнявам наставленията, които получавах. Те бяха - "Учи за сигурна професия, с която ще можеш да се издържаш." Защото българина идва от бедност, сурово минало и трудности. И е нормално, бабите ни така са отраснали и за това са работили толкова. И сега се радват да ни бутат втора, трета и пета порция, да станем по-едрички
Отнесох се от темата - аз тръгнах да следвам стабилна специалност, за стабилна професия. Намерих си работа и след година се чувствах толкова отчаяна от мисълта, че ще трябва да правя това цял живот. Определено този тип работа не беше за мен. И благодаря на Бога, че пробвах да работя по специалността преди да завърша университета. Опомних се на бързо и се отказах. Напуснах специалността, останах само с работата и няколко години търсих и се чудех какво е подходящо за мен, в какво ще ме бива, в какво ще съм добра. Слава Богу, имаше кой да ме подкрепи и да бъде до мен. Познавам много хора, които са нямали помощ и заради това не са имали правото на избор, който аз имах.
И така, избрах си нова професия, преквалифицирах се, завърших друга специалност и сега работя по нея. Много по-подходяща е за мен и си я харесвам. Харесвам си и работата.
Е, във всяка специалност можеш да намериш ужасна работа, от която да ти се прииска да си пъхнеш главата в боклука, но... това е заради хората, а не заради професията. Ако си заобиколена от добри хора, те могат да направят приятна и най-скучната, досадна и тегава работа. Така че, ако не мислиш че можеш да смениш професията, пробвай да смениш средата (ако не е добра).

Последно време все повече хора започнаха да обръщат внимание на здравето си и да избират работата.Авторката на темата ако нямате семейство опитайте да работите това което искате кога ако не сега.Също смятам,че в работа трябва да се чувстваш добре там минава голяма част от живота ти,аз лично си мислех,че с много работа ще успея уви не успях.Но поговорката за магарето, колкото повече  го  юркаш повече работи в нашата фирма върви.Работя вече 20г там и съм решил да сменям професията защото даже ми р неприятно вече да работя там.

Ако не се чувствате комфортно много ясно, че ще смените. Познавам хора на по 40+, които се преквалифицират и започват от нулата, но са по-щастливи така.

И аз в момента не се интересувам какво се случва в работата (първа година майчинство), не ми е особено захласваща позицията, не съм и с адски многото стаж на нея. Смесица е от няколко позиции, доста таблици, четене на договори, но и четене на оправяне на бъгове в системи и прочие. Преди да се върна ще изкарам я някой курс, я някой сертификат, ще влезна в релси. Някои дни нямах търпение да приключа, че ми писваше да зяпам екрана, други дни съм работила и до късно вечерта. И все пак мога да кажа, че ми харесва. Има доста накъде да се надгражда и развива, а аз съм кариерист донякъде.

Мъжът ми пък мноооого си харесва работата. Постоянно чете, проучва, учи нови неща. Стресът идва от офиса и определени колеги. Но това се решава лесно. Завършил е телекомуникации, никога не е работил в тази сфера.

И аз съм към тези 40г които  се преориентират и ще  се занимавам със съвсем различни неща живота и здраве. Не зная как успяха шефовете ми да убият и последната капчица надежда в мен.

Една позната след 40 завърши право. Много искаше и го направи. И е щастлива с работата си.