Та, чудя се, нормално ли е човек да е толкова незаинтересован от сферата, в която работи? Чувам и двете мнения: "Човек може да е добър в нещо, само като го прави с желание.", но и "То, ако беше забавно, нямаше да го наричат работа.".
Отделно от това, имам огромното желание да сменя държавата, в която живея. Обаче, започна ли да си приготвям документите за кандидатстване, се замислям: 1) Ама аз пак ли искам да се набутам да го работя това същото? 2) Ако реша да сменям специалността, трябва първо да се преквалифицирам, после да почна пак от най-ниското стъпало, пък и няма гаранция, че новото ще ми хареса.
Та ще ми е интересно да чуя вашите мнения относно това, доколко работата трябва да носи удоволствие и вдъхновение и до колко трябва да се разглежда просто като източник на финанси.
Мерси!