Пише отдавна във форума, но този път прецених, че ще ми е по-лесно да се скрия зад анонимността. Историята е дълга и всичко приключи с провал в един дългогодишен брак. Вече не ми е мъчно, направих каквото беше по силите ми за да го спася, но ние просто бяхме различни. Все още живея в дома му, той дори не подозира, че другата седмица вече ще ме няма, но го обмислях отдавна и решението ми е окончателно.
Имам нужда от малко кураж, не да ме хулите за това дали наистина съм направила всичко възможно, а да ми дадете малко сила за да се чувствам и аз подкрепяна от някого, когато утре погледна детето в очите си и му кажа,че нашият нов дом вече ще бъде на друго място. Страх ме е, много ме е страх...Няма да крия, от година и половина в живота ми има друг мъж и го обичам много, той мен също.Нямам скрупули,че ще нараня настоящия си бивш съпруг, той е прекрасен човек и и също има право на щастие,което аз немога да му дам. Страх ме е, защото днес си намерих квартира,прекрасен малък апартамент...само за мен и детето ми. Утре трябва да сключа някакъв договор и вътре в мен се е стегнало нещо от страх може би или и аз незнам от какво. Събитията се развиха така бързо, че краката ми се подкосиха от " тичане " към новия живот. Родителите ме не ме подкрепят,не съм го и очаквала от тях...никога не са ме разбирали и съм сама...Само аз и детето ми, което се надявам да разбере защо го правя ако не сега, то надявам се все някога.
Виж целия пост
Имам нужда от малко кураж, не да ме хулите за това дали наистина съм направила всичко възможно, а да ми дадете малко сила за да се чувствам и аз подкрепяна от някого, когато утре погледна детето в очите си и му кажа,че нашият нов дом вече ще бъде на друго място. Страх ме е, много ме е страх...Няма да крия, от година и половина в живота ми има друг мъж и го обичам много, той мен също.Нямам скрупули,че ще нараня настоящия си бивш съпруг, той е прекрасен човек и и също има право на щастие,което аз немога да му дам. Страх ме е, защото днес си намерих квартира,прекрасен малък апартамент...само за мен и детето ми. Утре трябва да сключа някакъв договор и вътре в мен се е стегнало нещо от страх може би или и аз незнам от какво. Събитията се развиха така бързо, че краката ми се подкосиха от " тичане " към новия живот. Родителите ме не ме подкрепят,не съм го и очаквала от тях...никога не са ме разбирали и съм сама...Само аз и детето ми, което се надявам да разбере защо го правя ако не сега, то надявам се все някога.
...и тогава всичко ще дойде на мястото си !
