Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Дали е добро това, което правим когато си мислим, че правим добро или как да постъпя?

  • 3 541
  • 40

Анкета

Да кажа ли на сина му?

Опции:

От сутринта нещо сериозно не ми дава мира и не знам как да постъпя.
Става въпрос за мой колега, с когото се познаваме от години и преди години бяхме дори приятели. Но животът ни завъртя с ангажименти и в работата като се видим си приказваме, но не се виждаме като някога извън работа.
Човекът е добър, свестен, грижовен, сам отгледа сина си, но заради това, че някога жена му ги заряза, има проблем с алкохола. Проблемът е за него, на околните дори с това не създава проблеми.
Днес сутринта, на път за работа, го срещнах. Спрях да се качи в колата, че вървеше пеша и той едва се качи. Като стигнахме каза, че не е добре от няколко дни, като последно дни преди нова година пак се видяхме и ми направи впечатление нещо, което днес беше вече очевидно и нямаше как да ми се е сторило. А и самият той сподели няколко доста тревожни факта докато се оплакваше, че нещо не е наред. Проблемът е сериозен и се развива бързо, той има нужда от спешна лекарска намеса и болнично лечение, но какъвто е кротък човечец, каза че споменал нещо на личния си лекар, той буквално го е отсвирил... Самият той явно не е съвсем наясно какво му е и защо му се случва това, както и че е нужно бързо да се лекува. Положението е необратимо, но така, ако нищо не се направи е обречен и то... съвсем не далеч в бъдеще. Не искам да звуча като Господ, но положението наистина е спешно.
Та, той живее сам (с котката). Синът му от няколко години живее и работи в чужбина. Последно си беше тук преди 2 месеца. Момчето е оправно и кораво, има силна връзка с баща си защото се гледаха двамата само, но знам, че моят познат няма да му се оплаче, че не е добре като се чуват, за да не го тревожи.
Знам също и че не е моя работа аз да съм приносителя на неприятната вест и да пиша на сина му, че баща му не е никак добре, защото колкото пъти съм опитвала да помогна когато някой е в затруднение, винаги, винаги се е стигало до потвърждение на максимата "направи добро, изяж л@йно". А съм сигурна, че ако момчето разбере, че баща му има спешна нужда от помощ, ще направи каквото е нужно и ще си дойде. Финансово също няма да му е проблем да му осигури лечение. И няма време... Положението е сериозно и става въпрос за дни! Обаче... имам ли това право? Че не ми е задължение или въобще работа дори, е ясно. Но иначе... 😟 А ме изяде отвътре това, че за този добър човек трябва нещо добро да се направи и да получи облекчение. Ако говоря с останалите колеги, не знам дали някой ще се наеме да му помогне. Аз не мога, ако ще кажете "ами направи ти нещо". След ковид сме, изморявам се и още не съм добре, мъжът ми го изкара много тежко и двамата още се възстановяваме. А и не смея да му обясня на колегата ми какво му е всъщност и защо му се случват тези неща със здравето и с тялото... защото не е моя работа. Сигурно задавам отговори... но ми е криво, защото един добър човек е сам и в безизходица. Имам нужда от мненията на безпристрастни хора, защото така, отстрани се вижда по ясно когато човек не е ангажиран емоционално.
Не знам и за тук ли е въпросът ми... Ако не е, модератор ще го премести на подходящото място, но имам нужда от насоки как да постъпя. Ако не направя нищо, нещата ще следват своя естествен ход и няма да продължи дълго. Може би така е редно, да не променяме пътя на съдбата на друг човек, защото после това се отразява на нашия живот по някакъв начин. Казвам го от горчив опит...

ПП. Отговорите в анкетата са формирани по този начин, защото за мен има значение.
Виж целия пост
# 1
Не разбрах, след като личният лекар е "отсвирил" човека, ти от къде знаеш диагноза и че човекът буквално умира до дни?
Каква е диагнозата, която си разпознала с един разговор, без преглед и изследвания?

Ако е в тежко състояние, да викне бърза помощ, или да отиде на друг лекар. И да, ако знаеш адреса на сина, не пречи да му пишеш или да му се обадиш, но сигурна ли си, че наистина са така нещата, както ти си ги възприела? Ти предложи ли му да говори със сина си и той какво каза - говорил ли е?
Виж целия пост
# 2
Грубо казано, ако това ще спаси живота на човека, аз бих изяла лайната. С две думи - щях да кажа на сина без да се мотая.
Виж целия пост
# 3
Цироза -> асцит...
И не съм казала, че умира до дни, а че това състояние води след себе си проблеми и с други органи, ако няма адекватна медицинска намеса. Вече се задъхва, отслабнал е, няма апетит, болят го бъбреците и краката му са подути.
Виж целия пост
# 4
Ако си сигурна, пиши на сина. Не схващам, как може да си, но това е друга тема. Но ако приемем, че си права и го вярваш, тогава какво те спира???
Виж целия пост
# 5
Преди време той беше вече в болница по този повод. Тогава спря и пиенето за малко, но... Казах, не съм Господ, но не съм и неграмотна до степен да си помисля, че го боли зъб и затова коремът му е троен от преди 6 дни.
Виж целия пост
# 6
Аз бих му се обадила, пък те да се оправят, дали е такова състояние, дали синът вече знае и прочие. Няма с какво да помогнеш, не можеш да го гледаш, така че поне това можеш да направиш.
Виж целия пост
# 7
Струва ми се редно да кажеш на сина.
Виж целия пост
# 8
Да приемем, че си права за здравословното състояние на човека. Постави се на мястото на сина, който е държан в неведение и който вероятно няма да успее да си дойде навреме, за да се сбогува с баща си, когато положението съвсем се влоши. А бащата вероятно вече има нужда от грижи. Щом живее сам, вероятността да умре сам и в адски мъки е голяма. И ще го намерят... След дни, когато... сещаш се. С котката, умряла от жажда.
Аз бих се обадила.
Виж целия пост
# 9
Ох... Това е твърде хорър дори за моите представи. Имах предвид, че цирозата е необратима, че трябва да му се помогне и да се овладее положението с проблема в момента, а не, че умира до дни!
Но, благодаря, отговорите ви ми помагат.

Колкото до личния лекар - преживях такова лекарско безхаберие по време на боледуването от ковид на мъжа ми, който буквално се върна от оня свят, че да не отварям приказка за това и отсвирването изобщо... Мога много да кажа!
Виж целия пост
# 10
95% от случаите съм против намесата, колкото и доброжелателна да е тя. За мен тази ситуация е от останалите 5%. Но трябва наистина да си напълно сигурна за диагнозата.
Виж целия пост
# 11
Да, мисля, че синът му трябва да знае.
Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.
Скоро, както си писала и за доброто и л@нито, направих същото и е свързано с ковид.
Човек твърдеше, че е обикновен грип и ще му мине, както всеки грип.
Човекът е на 76 и твърдо заяви, че нямало да става опитно зайче в някоя болница.
Обадих се на дъщеря му.
В болницата естествено нямаше места, закара го на скенер, предписаха лекарства. Още се възстановява, но има сили и желание да ми се сърди.
Нека се сърди! А пред себе си съм спокойна, че съм направила каквото трябва.
Виж целия пост
# 12
"направи добро, изяж л@йно". А съм сигурна, че ако момчето разбере, че баща му има спешна нужда от помощ, ..
Тоест колебаеш се дали да кажеш на сина, че бащата е болен. Аз бих искала някой да ми каже, ако родителите ми са в такава ситуация и мълчат. Не бих определила  като направено "добро" или "лошо"; това е просто една информация, която бих искала да зная.
Виж целия пост
# 13
Добре е, че питаш, ситуацията е деликатна. Аз съм против непоисканото добро. Според мен, говори с колегата ти и го убеди сам да потърси сина си и да му каже. Също, говори с него да отиде на лекар. Ти един вид му помагаш, дори с това, че го изслушваш, може да е избрал да сподели именно с теб.  Може да очаква нещо от теб, в смисъл някаква опора за в бъдеще.
Виж целия пост
# 14
Така, говорих с шефа на групата ни. Той е приятел със сина на колегата. Каза, че знаят, че виждат какво е положението... Че много пъти са говорили с човека, че това с влизането в болница, източването на корема ще е за трети път (мислех, че ще е за втори...). Че първия път се и стреснал и е спрял пиенето, както и аз казах, че стана, но после... това е по-силно и винаги побеждава хората. Пое ангажимента да говори с момчето, защото и колегите виждат, че нещата отиват на зле, а само сина му може да го накара да направи нещо за себе си в това отношение. Друго не мога да направя. Но и това е нещо. Все пак мъжете са по-близки с момчето, аз... не толкова, макар да работеше и той при нас 2-3 години.

Да, хора, колебая се дали да кажа. Аз съм от тия, дето вярват в розови слонове и се втурвам да помагам когато някой има проблем. Хората приемат помощта когато имат силна нужда от нея, но после, ако все пак не им се получи или пък нещо друго не така, както са очаквали, се обръщат и ти казват: ами кой те е молил да помагаш! И пак го правех до скоро. Но като се опариш много пъти, накрая спираш да бъркаш направо в огъня, все пак! А и като видиш как на теб никой не се втурва да помага когато ти имаш нужда, някак почваш да се замисляш за какво си все Матросов на амбразурата... Та започвам и аз да съм против непоисканото добро.
И тия информации, които на нас често ни се струват много добра идея, още по-често се оказват коляма грешка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия