Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Дали е добро това, което правим когато си мислим, че правим добро или как да постъпя?

  • 3 475
  • 40

Анкета

Да кажа ли на сина му?

Опции:

# 30
Аз имам майка, която живее сама в България и знам, че не всичко ми споделя за да не ме притеснява. Правилно и много благородно си постъпила.
Виж целия пост
# 31
Но трябва да уважаваме мнението и на майка ти, която не иска да те тревожи, както и този човек. 
Виж целия пост
# 32
Помогни, та ако ще после да те заплюят! Малко хора останаха със съвест- едва ли и другите му познати не го виждат, но хората станаха егоисти. Гледат си собствения комфорт и не ги интересува дали съседа/ колегата/ приятеля е в беда и има нужда от помощ... Доброто винаги се връща! А да помогнеш на приятел е добро. Да реагираш по някакъв начин, не да седиш безучастен. Браво на вас! Дано се стабилизира човека и да види детето си скоро...
Виж целия пост
# 33
Родителите ми също не казват какво ги боли, зле ли им е и т.н., а аз много се ядосвам от това, защото каквото и да има, винаги искам да знам на време. От какво ме пазят? Рано или късно ще разбера каквото има и после ще обвинявам себе си, че не съм забелязала. Та от тая гледна точка бих постъпила както искам да постъпят с мен - веднага ще кажа на когото трябва, още повече като знам, че го е грижа и ще помогне. Не бих се замислила изобщо... пък нека съдбата си действа както сметне за добре след моята намеса.

"не се меси в чуждите работи" (когато виждам, че е наложително), ми е най-отвратителната фраза. Но това е добро оправдание за хора, на които им е все тая дали някой бива болен, тормозен и т.н. В спор не бих се намесила, но ако видя насилие или човек да има нужда от помощ, ще взема мерки. Все повече обаче забелязвам, че много хора си стоят настрани от такива неща, щото те "в чуждите работи не се бъркали, съдбата си знаела работата". Щот' са много извисени, нали...
Виж целия пост
# 34
А какво ви пречи, след като имате връзка и със сина, просто да се обадите и да кажете нещо от сорта:виж, видях баща ти. Не изглежда добре,но отрича да има проблем. Лекарят нищо не направил....Познаваш си го, знаеш, че ще се опита да те успокои, но опитай да си дойдеш.

С подобно обръщение вие правите необходимата стъпка, а оттам нататък са другите участници.
Виж целия пост
# 35
Все си мисля, че ако сте прочели дори само първия пост, щеше да ви е ясно какво точно ми пречи, но както и да е.
Направих каквото трябваше според моята съвест. Сега остава човекът да си пие стриктно лекарствата поне до 1-ви февруари, когато ще си дойде синът му и ще се заеме с него. За момента има терапия, дано помогне.
Виж целия пост
# 36
Не се обвинявайте, особено след като сина е реагирам културно. Все пак мисля, че е добре да е наясно със състоянието на баща си. От друга страна е добре, че и колегите Ви са се свързали с него т.е ще разбере, че има нещо притеснително. Когато близка не са в България, родителите избягват да ги тревожат, понеже знаят, че не е толкова лесно да пристигнат бързо от друга държава. Все пак е добре близките да са наясно със здравословното състояние на родителите и членове на семейството.
Виж целия пост
# 37
Не се обвинявайте, особено след като сина е реагирам културно. Все пак мисля, че е добре да е наясно със състоянието на баща си. От друга страна е добре, че и колегите Ви са се свързали с него т.е ще разбере, че има нещо притеснително. Когато близка не са в България, родителите избягват да ги тревожат, понеже знаят, че не е толкова лесно да пристигнат бързо от друга държава. Все пак е добре близките да са наясно със здравословното състояние на родителите и членове на семейството.

Съгласна съм с вас. Шокът ще бъде по-голям ако синът му звънне и не го намери или някой да му се обади, вече с лоша новина.
Виж целия пост
# 38
Обаче... имам ли това право?
Няма значение.Просто го направи сега и да става,каквото ще.Диагнозата тиктака ,после ще е късно.
Виж целия пост
# 39
Ако някой от тях двамата се разсърди, значи с него нямаш повече работа и си сбъркала, че сте близки. Но към момента нямаш конфликт с нито един от двамата, така че решението ти е единствено правилното.
Скрит текст:
Това, което си цитирала като негативен отговор, не трябва да те отказва. Може да не си разполагала с цялата информация, но си имала добри намерения и отсрещната страна би трябвало да го оцени.
Виж целия пост
# 40
Благодаря, Cuckoo.
За цитираното - това е така и не е така... Тогава ставаше въпрос за лични взаимоотношения между двама души, а там нещата са малко като да вървиш по косъм над пропаст. Трети няма място, особено пък да взима страна или да дава акъл. Просто се явих посредник по молба на единия пред другия. Е, не им се получи, нито на мен посредничеството, но опитах, защото ми бяха близки. Сега, след толкова години, те двамата вече са с добри приятелски отношения, все пак имат дете. Аз си останах близка с единия от тях. Но, ако срещна другия, ще се поздравим поне.
Обаче съм на мнение, че не ми е било работа дори посредник да съм в такива отношения.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия