Дали е добро това, което правим когато си мислим, че правим добро или как да постъпя?

От сутринта нещо сериозно не ми дава мира и не знам как да постъпя.
Става въпрос за мой колега, с когото се познаваме от години и преди години бяхме дори приятели. Но животът ни завъртя с ангажименти и в работата като се видим си приказваме, но не се виждаме като някога извън работа.
Човекът е добър, свестен, грижовен, сам отгледа сина си, но заради това, че някога жена му ги заряза, има проблем с алкохола. Проблемът е за него, на околните дори с това не създава проблеми.
Днес сутринта, на път за работа, го срещнах. Спрях да се качи в колата, че вървеше пеша и той едва се качи. Като стигнахме каза, че не е добре от няколко дни, като последно дни преди нова година пак се видяхме и ми направи впечатление нещо, което днес беше вече очевидно и нямаше как да ми се е сторило. А и самият той сподели няколко доста тревожни факта докато се оплакваше, че нещо не е наред. Проблемът е сериозен и се развива бързо, той има нужда от спешна лекарска намеса и болнично лечение, но какъвто е кротък човечец, каза че споменал нещо на личния си лекар, той буквално го е отсвирил... Самият той явно не е съвсем наясно какво му е и защо му се случва това, както и че е нужно бързо да се лекува. Положението е необратимо, но така, ако нищо не се направи е обречен и то... съвсем не далеч в бъдеще. Не искам да звуча като Господ, но положението наистина е спешно.
Та, той живее сам (с котката). Синът му от няколко години живее и работи в чужбина. Последно си беше тук преди 2 месеца. Момчето е оправно и кораво, има силна връзка с баща си защото се гледаха двамата само, но знам, че моят познат няма да му се оплаче, че не е добре като се чуват, за да не го тревожи.
Знам също и че не е моя работа аз да съм приносителя на неприятната вест и да пиша на сина му, че баща му не е никак добре, защото колкото пъти съм опитвала да помогна когато някой е в затруднение, винаги, винаги се е стигало до потвърждение на максимата "направи добро, изяж л@йно". А съм сигурна, че ако момчето разбере, че баща му има спешна нужда от помощ, ще направи каквото е нужно и ще си дойде. Финансово също няма да му е проблем да му осигури лечение. И няма време... Положението е сериозно и става въпрос за дни! Обаче... имам ли това право? Че не ми е задължение или въобще работа дори, е ясно. Но иначе... 😟 А ме изяде отвътре това, че за този добър човек трябва нещо добро да се направи и да получи облекчение. Ако говоря с останалите колеги, не знам дали някой ще се наеме да му помогне. Аз не мога, ако ще кажете "ами направи ти нещо". След ковид сме, изморявам се и още не съм добре, мъжът ми го изкара много тежко и двамата още се възстановяваме. А и не смея да му обясня на колегата ми какво му е всъщност и защо му се случват тези неща със здравето и с тялото... защото не е моя работа. Сигурно задавам отговори... но ми е криво, защото един добър човек е сам и в безизходица. Имам нужда от мненията на безпристрастни хора, защото така, отстрани се вижда по ясно когато човек не е ангажиран емоционално.
Не знам и за тук ли е въпросът ми... Ако не е, модератор ще го премести на подходящото място, но имам нужда от насоки как да постъпя. Ако не направя нищо, нещата ще следват своя естествен ход и няма да продължи дълго. Може би така е редно, да не променяме пътя на съдбата на друг човек, защото после това се отразява на нашия живот по някакъв начин. Казвам го от горчив опит...

ПП. Отговорите в анкетата са формирани по този начин, защото за мен има значение.