Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Риска

  • 3 616
  • 77
Здравейте. Ще бъда кратка. На 21 години съм, работя. Още преди година започнах да се замислям да се изнеса от вкъщи, просто защото психически не издържам, постоянни караници и кавги. Все спях при приятелки и т.н. Оглеждах се за квартири и момента дойде, харесах, огледах и я наех. Съвсем импуслвино, скочих с главата надолу. Мисля, че през целия си живот не бях правила нещо подобно. Просто защото искам вече да се отделя от вкъщи и да живея сама и д ами е спокойно. Заради проблемите в къщи, почнах да посещавам психолог, който доста ме нахъса, че ако ще се чувствам по-добре да се отделя. Вие рискувате ли? Разкажете вашите преживявания...
Виж целия пост
# 1
Рискувам, и често рискът се оправдава, но понякога не. Успешните оценявам като добра моя преценка, а неуспешните - като грешки. Макар че и едните, и другите са едно и също - риск, премерен, доколкото съм могла.
Не ми се ще да давам примери за мои рискови решения, независимо дали са се развили добре или зле: не искам да се хваля с добрите, а се срамувам от  лошите.
Мисля, че си направила много добре, че си се изнесла. Желая ти успех!
Виж целия пост
# 2
Мисля, че на 21 години да работиш, да плащаш собствената си издръжка и да се отделиш от родителите си  не е риск, а нормален житейски ход.
Виж целия пост
# 3
Що, ти психологът ли си?
Виж целия пост
# 4
Толкова хора и на 40 си живеят  в детската стая, а и не всички са възпитани в самостоятелност. Много родители са контролиращи и обсебващи. Така че този ход е смел. Да се изтръгнеш от една лепкава прегръдка понякога е доста болезнено.
Виж целия пост
# 5
Аз не съм от най- решителните хора, дълго мисля, преценявам и уж гледам от всички страни, та поне като се хвърля с главата напред да се самоизлъжа , че всичко е под контрол. Някой решения са по-трудни от други.Спомням си първата нощ, след като се изнесох от "вкъщи", легнах си и не просто спах, спах дълбоко, непробудно и спокойно , както не ми се беше случвало от години. На сутринта отворих очи като нов човек. Усетих облекчение.
Виж целия пост
# 6
Ситуацията усещаш като риск, вероятно защото изпитваш страх, че няма да имаш подкрепа ако останеш без пари, а си сама на квартира. Разбирам от написаното за проблемите в семейството. Именно това трябва да те нахъсва да вървиш само напред, за да не се връщаш в изходна позиция. Вземи живота в ръцете си и следвай мечтите. Имаш чисто нова страница.
Аз рискувам, да. Обичам новото, неизвестното. Това ме зарежда.
Виж целия пост
# 7
<Редактирано, защото съдържа лична информация.>
Не знам дали очакваш коментар на историята ти, но мисля, че си поела по трънлив път, който изобщо няма да ти е лесен, но поне не е токсичен. Нещо, което повтарям по повод и без повод е, че най-добрите грешки са тези, които сам направиш. Не казвам, че това е грешка, но тепърва предстоят и ще ти е по-леко, ако се подготвиш за тях. Успех Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Това твоето е свобода, не е риск. Щом имаш собствени доходи, нищо не те спира да се изнесеш от вкъщи. Още ти е трудно да се възприемеш като самостоятелен човек, но ще свикнеш. И не бързай да се обвързваш, мъж не ти трябва сега, наслаждавай се на свободата да правиш каквото и когато поискаш. Успех!
Виж целия пост
# 9
С къде къде по-сериозни неща рискувам. Винаги съм рискувала и като дете и сега. Не съжалявам. Ако не поемах рискове животът ми щеше да е много различен и скучен.
Виж целия пост
# 10
Еми риск си е,  на 20години не на всеки му стига да живее със заплата, която покрива само наем, сметки и храна. На хората им се живее, искат това-онова, лесно се набълбукват с бързи кредити и лизингови продукти на тази възраст. Бъди внимателна, намери си евтини хобита, приятелски кръг, който не е много по нощният живот и ще се оправиш Simple Smile
Виж целия пост
# 11
Ако у вас е имало караници и кавги. то истинския риск е бил да продължиш да живееш там. В момента не си рискувала нищо според мен.
Виж целия пост
# 12
Рискувам ли.... Опитвам се да не рискувам - в това има хазарт. Трябва да се вземат добре обмислени решения, които да доведат до постигане на целите ти. Решението да се изнесеш е продиктувано от това, че не си се чувствала добре вкъщи. Приела си, че ще плащаш определена цена (наем, сметки и т.н.) вместо да си купуваш дрешки, телефони и др. за да живееш спокойно. Няма никакъв риск в това, просто си взела решение.
Виж целия пост
# 13
Ами всъщност съм доста рисков играч по отношение на работата. При мен няма сигурност. Ще ме харесат ли, ще ми платят ли, ще има ли работа, ще мога ли да я свърша в срок....
Виж целия пост
# 14
Не знам до колко е риск на тези години да се изнесеш, но ако трябва да споделям личен опит - аз се изнесох, на 20години с бебе на 40 дни, чакайки да събера последните месеци стаж за майчинство и с мъжа ми, който не вземаше кой знае каква заплата по онова време. Вярно, става дума за квартира на цена от 80лв и сметки за вода и ток общо 40лв, но не ни беше лесно.Лазиха ни хлебарки на един тавански етаж от 30кв.м., лятото на 35градуса целодневно. Справихме се, сега живеем различно - в собствено жилище, с прекрасни (за нас) доходи, гледаме  си децата, пътуваме, когато може и сме щастливи. Успех ти желая, просто вярвай в себе си и ще се справиш и ти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия