Започнах авантюра с проблемен мъж с идеята за по-лесна раздяла (понеже си се знам, какво съм лайно)
и сега с неудоволствие откривам, че той май е хлътнал не на шега.
Вчера ми довери, че ме обсъждал с най-добрия си приятел и последният ( atta boy!) без да ме познава мен, но познавайки ситуацията му го посъветвал да не се твърде привързва, защото не вижда голямо бъдеще в нашата връзка. Да, ама моят човек спори с него, че съм добър човек (да бе, понеже не ме познава!) и дори са се обзаложили, че лятоска ще сме още заедно и ако е прав ще ме запознае с него.
Хъммм, опитах се леко да му загатна, че може би приятелят му има право, ама той не иска и да знае за това.
Та в заключение, виждам големи проблеми на безоблачното си небе.
И искам да попитам. Изпадала ли е някоя в такава ситуация и как е излязла от нея?
Засега връзката ни не се консумира. Обаче той ме търси по телефона и ще продължи. Знам го, то се усеща.
Изяви и желание да ми пише писма. Не съм влюбена в него, но го уважавам като човек и не ми се иска да го наранявам.
Пуснах си тест за болести предавани по полов път с надеждата (знам, че звучи налудничаво, защото никой не иска да е болен) нещо спестено ми да послужи като повод за раздяла. Ама, честно казано не ми се вярва. Досега е бил напълно честен с мен ( Има си хас! Човек като няма какво да губи, играе с открити карти.)
Докато аз не бях.
От една страна за чувствата ми, които ги нямам и от друга за онази тъмна страна от характера ми, която твърде ме отдалечава от определението за ''добър човек''.
Все пак притчата за кутията на Пандора със свилата се на дъното надежда като в тъмна мрачна килия е част от древногръцката митология, а той е наполовина грък...
Виж целия пост
и сега с неудоволствие откривам, че той май е хлътнал не на шега.
Вчера ми довери, че ме обсъждал с най-добрия си приятел и последният ( atta boy!) без да ме познава мен, но познавайки ситуацията му го посъветвал да не се твърде привързва, защото не вижда голямо бъдеще в нашата връзка. Да, ама моят човек спори с него, че съм добър човек (да бе, понеже не ме познава!) и дори са се обзаложили, че лятоска ще сме още заедно и ако е прав ще ме запознае с него.
Хъммм, опитах се леко да му загатна, че може би приятелят му има право, ама той не иска и да знае за това.
Та в заключение, виждам големи проблеми на безоблачното си небе.
И искам да попитам. Изпадала ли е някоя в такава ситуация и как е излязла от нея?
Засега връзката ни не се консумира. Обаче той ме търси по телефона и ще продължи. Знам го, то се усеща.
Изяви и желание да ми пише писма. Не съм влюбена в него, но го уважавам като човек и не ми се иска да го наранявам.
Пуснах си тест за болести предавани по полов път с надеждата (знам, че звучи налудничаво, защото никой не иска да е болен) нещо спестено ми да послужи като повод за раздяла. Ама, честно казано не ми се вярва. Досега е бил напълно честен с мен ( Има си хас! Човек като няма какво да губи, играе с открити карти.)
Докато аз не бях.
От една страна за чувствата ми, които ги нямам и от друга за онази тъмна страна от характера ми, която твърде ме отдалечава от определението за ''добър човек''.
Все пак притчата за кутията на Пандора със свилата се на дъното надежда като в тъмна мрачна килия е част от древногръцката митология, а той е наполовина грък...
