При почти всички животни се наблюдава такова поведение ако се чувстват спасени. Много ще е забавно като порасне да продължи да ви посещава.
Виж целия пост
Случи ми се нещо странно XXIV
- Публикувана: 11 ян. 2021, 07:08 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2021, 21:01 ч.
# 901
10 ноем. 2021, 08:45 ч.
Да, тия дни даваха репортаж за едно лисиче, което посещава един манастир, където го хранят. Много мило беше.
Сашка, изобщо не си ни отегчила.
На мен ми беше интересно да те прочета.
Ох, някой пита откъде черпя инфо за теориите си, но пропуснах да отговоря.
Комплексно е. Чела съм Майкъл Нютън. Чела съм разна литература, статии, материали, темите във форума с такава насоченост. И с времето съм си изградила мнение по въпроса, както и от мои разни лични наблюдения и достигнати изводи.
Виж целия пост
Сашка, изобщо не си ни отегчила.
На мен ми беше интересно да те прочета.
Ох, някой пита откъде черпя инфо за теориите си, но пропуснах да отговоря.
Комплексно е. Чела съм Майкъл Нютън. Чела съм разна литература, статии, материали, темите във форума с такава насоченост. И с времето съм си изградила мнение по въпроса, както и от мои разни лични наблюдения и достигнати изводи.
# 902
10 ноем. 2021, 09:15 ч.
Това наистина е една свежа и интригуваща история с продължение, за което ще помоля. Особено ако има и снимка на това кученце/вълче/. Защото за да е живо и порастващо, то някой някъде го храни иили то само, но има нуждата да идва.
Не помня къде четох за историята/ в Америка/ на сама жена, която тръгва след проблемен брак/връзка/ с двете си деца, натоварени в колата и някъде в пустошта намират къде да се приютят в някаква изоставена къща/постройка/ временно.
Умираща от страх за живота си и децата от всичко наоколо.
Но още първата вечер от непрогледната тъмнина излиза огромно куче, което добродушно ляга на верандата и така всяка вечер то е пазачът им и разсейва страховете им. Наоколо е нямало постройки, хора, а изобщо не е имало вид на гладно и бездомно.
Виж целия пост
Скрит текст:
Да драсна и аз няколко реда. Края на февруари се замъкваме семейно към вилата да поразчистим това онова. Студено, въпреки, че слънцето пече. Щерката се мота из двора с една метла, имитирайки дейност, когато изведнъж "мамо, тате, бързо!" Тичаме с баща и какво да видим. В шахтата на водомера, която ММ бе забравил предната вечер да затвори, паднало малко кученце.Ръмжи, вие, лае, цял репертоар. ММ сложи едни брезентови ръкавици и го извади. Кученце ама не - вълче/може и да бъркам/. И докато се усетим щерката го грабна и онова замръзна. Ние с баща като стъписани дали това нещо няма да я ръфне и да бягаме да търсим лекари за ваксина против БЯС. Пусна го онова седи. Донесе му храна и животинката се плюсна пред вратата и лежи. На следваща сутрин го нямаше и малката беше крайно разочарована, че "Вълчо" го няма. Следващата седмица в петък се качваме пак към селото, дето ни е виличката и какво да видим - Вълчо пред вратата. Скимти, радва се на щерката, а тя на седмото небе. В събота цял ден се забавляваше с него. В неделя сутринта от Вълчо пак нямаше следа. И тук идва още по-интересното. Сложихме камера и понякога не ходим уикендите, но Вълчо всеки петък е там и спи пред вратата. Все едно брои дните от седмицата. Не знам дали, че усети добрината в детето и не я захапа или просто страх или нещо друго, но явно животното запомни, че му спасихме живота. Някой може да помисли, че съм изплагиадствала от Джек Лондон, но не съм. Явно наистина се случват такива неща не само в романите. Съжалявам ако съм ви отегчила.
Това наистина е една свежа и интригуваща история с продължение, за което ще помоля. Особено ако има и снимка на това кученце/вълче/. Защото за да е живо и порастващо, то някой някъде го храни иили то само, но има нуждата да идва.
Не помня къде четох за историята/ в Америка/ на сама жена, която тръгва след проблемен брак/връзка/ с двете си деца, натоварени в колата и някъде в пустошта намират къде да се приютят в някаква изоставена къща/постройка/ временно.
Умираща от страх за живота си и децата от всичко наоколо.
Но още първата вечер от непрогледната тъмнина излиза огромно куче, което добродушно ляга на верандата и така всяка вечер то е пазачът им и разсейва страховете им. Наоколо е нямало постройки, хора, а изобщо не е имало вид на гладно и бездомно.
# 903
10 ноем. 2021, 10:26 ч.
Това наистина е една свежа и интригуваща история с продължение, за което ще помоля. Особено ако има и снимка на това кученце/вълче/. Защото за да е живо и порастващо, то някой някъде го храни иили то само, но има нуждата да идва.
Не помня къде четох за историята/ в Америка/ на сама жена, която тръгва след проблемен брак/връзка/ с двете си деца, натоварени в колата и някъде в пустошта намират къде да се приютят в някаква изоставена къща/постройка/ временно.
Умираща от страх за живота си и децата от всичко наоколо.
Но още първата вечер от непрогледната тъмнина излиза огромно куче, което добродушно ляга на верандата и така всяка вечер то е пазачът им и разсейва страховете им. Наоколо е нямало постройки, хора, а изобщо не е имало вид на гладно и бездомно.
Ще се постарая. А ако някой има идея как да пусна live stream от камерата тук да свирка. Поне ще се онагледи случката.
Виж целия пост
Скрит текст:
Да драсна и аз няколко реда. Края на февруари се замъкваме семейно към вилата да поразчистим това онова. Студено, въпреки, че слънцето пече. Щерката се мота из двора с една метла, имитирайки дейност, когато изведнъж "мамо, тате, бързо!" Тичаме с баща и какво да видим. В шахтата на водомера, която ММ бе забравил предната вечер да затвори, паднало малко кученце.Ръмжи, вие, лае, цял репертоар. ММ сложи едни брезентови ръкавици и го извади. Кученце ама не - вълче/може и да бъркам/. И докато се усетим щерката го грабна и онова замръзна. Ние с баща като стъписани дали това нещо няма да я ръфне и да бягаме да търсим лекари за ваксина против БЯС. Пусна го онова седи. Донесе му храна и животинката се плюсна пред вратата и лежи. На следваща сутрин го нямаше и малката беше крайно разочарована, че "Вълчо" го няма. Следващата седмица в петък се качваме пак към селото, дето ни е виличката и какво да видим - Вълчо пред вратата. Скимти, радва се на щерката, а тя на седмото небе. В събота цял ден се забавляваше с него. В неделя сутринта от Вълчо пак нямаше следа. И тук идва още по-интересното. Сложихме камера и понякога не ходим уикендите, но Вълчо всеки петък е там и спи пред вратата. Все едно брои дните от седмицата. Не знам дали, че усети добрината в детето и не я захапа или просто страх или нещо друго, но явно животното запомни, че му спасихме живота. Някой може да помисли, че съм изплагиадствала от Джек Лондон, но не съм. Явно наистина се случват такива неща не само в романите. Съжалявам ако съм ви отегчила.
Това наистина е една свежа и интригуваща история с продължение, за което ще помоля. Особено ако има и снимка на това кученце/вълче/. Защото за да е живо и порастващо, то някой някъде го храни иили то само, но има нуждата да идва.
Не помня къде четох за историята/ в Америка/ на сама жена, която тръгва след проблемен брак/връзка/ с двете си деца, натоварени в колата и някъде в пустошта намират къде да се приютят в някаква изоставена къща/постройка/ временно.
Умираща от страх за живота си и децата от всичко наоколо.
Но още първата вечер от непрогледната тъмнина излиза огромно куче, което добродушно ляга на верандата и така всяка вечер то е пазачът им и разсейва страховете им. Наоколо е нямало постройки, хора, а изобщо не е имало вид на гладно и бездомно.
Ще се постарая. А ако някой има идея как да пусна live stream от камерата тук да свирка. Поне ще се онагледи случката.
# 904
10 ноем. 2021, 15:26 ч.
Толкова сладко интервю, лисицата и котките не се разбирали в началото и монахът вика: "Чудехме се какво да правим, КОТКИТЕ СА НИ СКЪПИ" 
Виж целия пост
Да, тия дни даваха репортаж за едно лисиче, което посещава един манастир, където го хранят. Много мило беше.
# 905
10 ноем. 2021, 15:32 ч.
Да, хранели го с идеята да е сито, че се притеснявали да не подпука котаците, защото те си ги обичали. 
Всъщност те си го хранят, защото е кротичко и е живинка, но превантивно и срещу това да не напада котките.
Пп Как сладко хрупаше гранулки. Хрус - хрус.
Виж целия пост
Всъщност те си го хранят, защото е кротичко и е живинка, но превантивно и срещу това да не напада котките.
Пп Как сладко хрупаше гранулки. Хрус - хрус.
# 906
10 ноем. 2021, 15:42 ч.
Изгледах видеото, благодаря!
Добри хора са монасите в тоя неизвестен досега за мен манастир. Има църкви и обители, където гонят кучета и котки, а тук дори на лисичето дали гранулки.
Виж целия пост
Да, хранели го с идеята да е сито, че се притеснявали да не подпука котаците, защото те си ги обичали.
Всъщност те си го хранят, защото е кротичко и е живинка, но превантивно и срещу това да не напада котките.
Пп Как сладко хрупаше гранулки. Хрус - хрус.
Всъщност те си го хранят, защото е кротичко и е живинка, но превантивно и срещу това да не напада котките.
Пп Как сладко хрупаше гранулки. Хрус - хрус.
Изгледах видеото, благодаря!
Добри хора са монасите в тоя неизвестен досега за мен манастир. Има църкви и обители, където гонят кучета и котки, а тук дори на лисичето дали гранулки.
# 907
10 ноем. 2021, 15:49 ч.
През пролетта на тази година бяхме в къща за гости в Родопите, където също си хранеха лисица. Идвала от около 2 г. при тях. Знае кога сервират вечерята и се навърта в двора. Даже и от ръка взима храна. Много мило животинче. И не се страхуваше от нашите кучовци. Но на мен това не ми е странно, защото ние все повече навлизаме в територията на дивите животни, затова те се приспособяват към нас и търсят начин да оцелеят.
Виж целия пост
# 908
10 ноем. 2021, 15:49 ч.
Моите родители бяха спасили бебе лисиче. Уникално добро и умно същество. Като куче носи играчки, да си играеш с него
Виж целия пост
# 909
10 ноем. 2021, 18:37 ч.
Това съм аз, храня с пържола дворната ни лисица - https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.18169-9/301009_2339134 … 5&oe=61B04565
Лисицата беше абсолютно дива, появяваше се като усети миризма на скара. Обаче не намирам нищо странно в това.
Виж целия пост
Лисицата беше абсолютно дива, появяваше се като усети миризма на скара. Обаче не намирам нищо странно в това.
# 910
10 ноем. 2021, 18:52 ч.
Човек, диво животно, природа....всичко в едно - тоест съвършената хармония, в която на пръв поглед няма нищо странно, но е толкова рядко срещана понякога, че си е направо странна случка.
Виж целия пост
Това съм аз, храня с пържола дворната ни лисица - https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.18169-9/301009_2339134 … 5&oe=61B04565
Лисицата беше абсолютно дива, появяваше се като усети миризма на скара. Обаче не намирам нищо странно в това.
Лисицата беше абсолютно дива, появяваше се като усети миризма на скара. Обаче не намирам нищо странно в това.
Човек, диво животно, природа....всичко в едно - тоест съвършената хармония, в която на пръв поглед няма нищо странно, но е толкова рядко срещана понякога, че си е направо странна случка.
# 911
10 ноем. 2021, 19:21 ч.
А, това са дворните сърни - https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.18169-9/10577123_82715 … 0&oe=61B2B70E
https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.18169-9/10342424_82715 … 0&oe=61B1F2FC
На същото място, просто снимката е от друг ъгъл
Няма особена мистика в ситуацията - просто сме последна къща до гората, леко отдалечени от останалите къщи в селото и нямаме преки съседи.
Виж целия пост
https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.18169-9/10342424_82715 … 0&oe=61B1F2FC
На същото място, просто снимката е от друг ъгъл
Няма особена мистика в ситуацията - просто сме последна къща до гората, леко отдалечени от останалите къщи в селото и нямаме преки съседи.
Препоръчани теми