Здравейте!Публикувах историята си и в друг сайт,но одобряването на коментарите става доста бавно,а на мен ми се иска да чуя повече мнения,доколкото е възможно.
Аз съм момиче на 22г. , студентка по право.
Ще говоря по същество.. Имам приятел от година и 4 месеца. Той е на 30г.
Щастлива съм с него, мисля че той е точният човек, но.. Когато не стане на неговата се сърди като дете!
Той е човек, който много държи на семейството си, в което няма нищо лошо, но иска постоянно да ходя у тях и да се събираме с родителите му. Забравих да спомена, че той живее с тях.
Другото, което е: притиска ме за тези неща. Запознала съм го с родителите си много отдавна, но не са се виждали от тогава. Знаят за него, знаят, че съществува и до там и мен това напълно ме устройва поне на този етап. Сърди се,когато не го поканя на някакво семейно събиране и ми натяква, че не съм го приемала като част от семейството.. Та ние дори не сме сгодени?!
Мисля, че когато излизаме тези моменти трябва да са си само за нас поне за сега.Разбира се, че като заживеем заедно след време бих зачестила вижданията си с родителите и от страната на двамата, но сега ми е доста странно и дори обсебващо. Колкото повече ме притиска на тази тема- толкова повече нямам желание за тези,,семейни” сбирки.
Говори ми, че иска да идва у нас на гости, да си говори с родителите ми и т. н. Случи се веднъж дори да се самопокани, но го отрязах напълно.
Аз ли нещо съм сбъркана или просто той е така да го нарека, , семеен” тип?
Виж целия пост
Аз съм момиче на 22г. , студентка по право.
Ще говоря по същество.. Имам приятел от година и 4 месеца. Той е на 30г.
Щастлива съм с него, мисля че той е точният човек, но.. Когато не стане на неговата се сърди като дете!
Той е човек, който много държи на семейството си, в което няма нищо лошо, но иска постоянно да ходя у тях и да се събираме с родителите му. Забравих да спомена, че той живее с тях.
Другото, което е: притиска ме за тези неща. Запознала съм го с родителите си много отдавна, но не са се виждали от тогава. Знаят за него, знаят, че съществува и до там и мен това напълно ме устройва поне на този етап. Сърди се,когато не го поканя на някакво семейно събиране и ми натяква, че не съм го приемала като част от семейството.. Та ние дори не сме сгодени?!
Мисля, че когато излизаме тези моменти трябва да са си само за нас поне за сега.Разбира се, че като заживеем заедно след време бих зачестила вижданията си с родителите и от страната на двамата, но сега ми е доста странно и дори обсебващо. Колкото повече ме притиска на тази тема- толкова повече нямам желание за тези,,семейни” сбирки.
Говори ми, че иска да идва у нас на гости, да си говори с родителите ми и т. н. Случи се веднъж дори да се самопокани, но го отрязах напълно.
Аз ли нещо съм сбъркана или просто той е така да го нарека, , семеен” тип?
в което няма нищо лошо.