Искам да споделя нещо, което ме мъчи от едно известно време. Става въпрос за най-добрата ми приятелка от детинство.. по време на гимназията и дори на университета, никога не съм имала никакви съмнения спрямо нея.
С течение на времето започнах да забелязвам, че се държи странно с мен - обиждаше ме, караше ме да се чувствам зле спрямо себе, с коментари от сорта “мале колко си надебеляла”, “как може да носиш такива обувки”, “как може да си толкова смешна”
Все едно се стреми да изпъкне пред мен, правила го е и пред други хора - нещо, което още повече ме вбесява. Много други приятели са ми казвали, че нейното държание не е ок.
Отдалечихме се, защото учих в Англия 1 година, през това време се чувахме понякога. Когато се върнах в БГ, започнахме да се виждаме и осъзнах, че си е все същата само дето коментарите и бяха по-хапливи (може би ми се струваше така, защото не бях в най-добра форма тогава, така да се каже). С триста зора ми сподели, че е започнала да се вижда с един мой бивш, но не било сериозно (вече са официално заедно). На мен не ми стана много приятно, но ако са щастливи - нямам против. По-лошото е, че когато аз излизах с него беше “най-грозния, тъп и смотан човек” според нейните думи..
Съзнателно се отдалечих от нея след това. Чувахме се само по празници. Тя имаше рожден ден тази седмица и като се чухме беше супер настоятелна да се видим, да си разкажем и т.н. Уговорихме някаква среща, но й казах, че трябва да потвърдим през идната седмица все пак.
Въпросът ми е - дали има смисъл изобщо? Чудя се, дали си заслужава да се обяснявам и да ми насажда някакви комплекси. Чак ми е странно.
Да, по принцип, хората се държат с теб както им позволиш и аз мога да не приемам коментарите й с обида, ами през едното влязло, през другото излязло..но да си губим времето по тоя начин?
Имали ли сте подобни ситуации?
Благодаря предварително за отговорите.
Sunnypom