Здравейте, момичета!
Позволих си да разкажа историята си тук анонимно, защото изпитвам безумен срам от това, на което ме подложи човекът, с когото живях близо година и половина. Може би никога няма да събера смелост да разкажа на близките и приятелите си за това.
Имах връзка с хубаво, младо момче. Аз съм на 28 г., той е на 30 г. И двамата имаме сериозно професии и, до съвсем скоро, крояхме планове за съвместното ни бъдеще.
Накратко, всичко вървеше добре, бяхме от близо половин година заедно до 8-ми март, когато, за разлика от повечето жени, аз получих много тежък емоционален шамар. Не мога да отрека, че изначално съм ревнива личност, но категорично това е в рамките на нормалното, дотолкова, доколкото се интересувам къде излиза, с кого е и т.н. Постоянното криене на телефона му, обаче, породи у мен някакво изгарящо съмнение, Та същата въпросна вечер (на 08 март), за щастие или не, въведох първите цифри на егн му, и без да искам, отключих телефона му.
Не мога да Ви опиша какъв ужас изпитах. Човекът, с когото излизах, имаше фетиш да спи с платени жени. Не една, не две, бяха толкова много, че не ги запомних. Четох до 5 часа сутринта. Бях отвратена, от него, от тези жени, от целият съвременен свят, в който живеем. Всички ние сме чували за тези жени, аз, лично, смятах, че повечето от тях имат заможни приятели, които ги издържат. Повярвайте ми, съвсем не е така. Няма да цитирам имена, за да оставя темата, до някаква степен, анонимна, но ще ви кажа, че сред тези момичета бяха известни български модели, певици, момичета, които повечето от нас познават от медийното пространство. Да, оказа се, че всяка от тях си има цена. Конкретна, ясна, на час. Не бижута, не подаръци, а цена. Явно с моят, вече бивш приятел, повечето от тях имаха предишни отношения и му имаха до такава степен доверие, че от личните си профили спокойно коментираха условията си, изпращаха снимки и т.н. Видях как се е уговарял за срещи с тях, докато ми казваше, че е навън с приятели. И как бих могла да се осъмня, даже да се обадих, той отговаряше, тези жени не искат нищо повече от уговореното. Не държат да си лоялен, необвързан и т.н.
Не успях да заспя цяла нощ, а на другата сутрин му отключих телефона пред него и му казах, че приключваме.
Той видимо се срина, избухна в сълзи, буквално ми падна на колене, започвайки да ме моли да му простя. Започна да обяснява, че това било омагьосан кръг, в който е попаднал, че никога досега не е имал сериозна връзка и не е успял да изолира порочните си навици, че иска да се бори за нас. Но аз си отидох, затрих го от всичките си контакти, блокирах го навсякъде. Започна да ми изпраща имейли, умолявайки ме поне да говоря с него.
В крайна сметка се съгласих, мислейки си, че това ще в нищо повече от един цивилизован край. Той отново започна да Се моли, да плаче, обясняваше ми как не иска друга жена в живота си, как иска семейство с мен, кълнеше се, че ще се промени и т.н. Отпратих го и му обясних, че имам нужда от време, за да повярвам, че се е променил.
Започнахме да си пишем отново. След около седмица се видяхме, видимо изглеждаше доста по- привързан от преди, помислих си, че може би всеки от нас заслужава втори шанс. Същевременно, съвсем безобидно, в мен започваше да расте, вече прокълнатото семе, на съмнението. Използвах момента, в който го нямаше и веднага отключих отново телефона му. Разбира се, всички разговори бяха изтрити, но попаднах на разговор в 00:25 през нощта и то, същата вечер, след като беше дошъл при мен, за да ми се моли. Моментално набрах телефона и отсреща се чу таксиметрова диспечерка. А той ми каза, че щом се в прибрал е заспал веднага ... Като добавим и факта, че говорим за човек, който по никаква причина не слиза от колата си, може би вече е достатъчно ясно, че отново беше посетил една от онези жени. Отново избухна в сълзи, бил го направил от отчаяние, през цялото време бил говорил на проститутката за мен... що за мил жест, мисля си. Отидох си, решена, че това ще е завинаги. Отново го изтрих от всичките си контакти.
Знаете ли, ние жените или пък, може би някои от нас, не сме толкова привързани към някого, до преди да ни наранят. Имаше един стар лаф, че трябва да нараниш една жена, за да станеш мъжа на живота й. Нещо такова се получи и при мен. Доста глупаво ще кажете, знам.
Той не спря да ме търси, в офисът ми, идваше до нас, пращаше ми писма по ел. Поща. Обясни ми, че е потърсил психолог и, че работи по проблема си. Каза, че чувствал този си фетиш, цитирам: “като тумор, който ме убива”.
Наречете ме наивен идиот, простих му. Повярвах, че хората заслужават друг шанс в живота си, повярвах, че той ще се промени. Както е казал Яворов: сърце глава не пита.
Започнахме отначало, и сякаш, наистина рестартирахме връзката си, до такава степен, че бяхме още по-привързани един към друг, ако щете и сексуално нещата вървяха много по-добре. Аз, категорично, му заявих, че от тук нататък ще го следя непрестанно и една стъпка встрани ще му коства връзката ни. Че от тук нататък, ще гради доверието ми от нулата.
И така продължихме. Сами разбирате, че през цялото време аз имах съмнения за всичко, бях непрекъснато във всичките му соц. Мрежи, контакти и т.н. Следях го през айклауда на телефона му и той беше съвсем наясно с това. Стигнахме до там, че го подложих на тест с детектор на лъжата. Поради фактът, че беше прекалено рано след изневярата, го издържа успешно.
Няколко месеца след това започнах да откривам нови фалшиви профили в социалните мрежи от неговия телефон. Регистрира се под чужда самоличност и започва да оферира същите жени, за които знае, че са платени. Открих профили в сайтове за секс запознанства, отново с платени жени. Не се е виждал с тях, няма как защото през цялото време знам локацията му. Аз, естествено, направих скандал. Той обясняваше, че това е безобидно, че никога не би ми изневерил и, че е просто глупав фетиш. Не успях да го приема, възбраних всичките му регистрации навсякъде, но той започна да се крие. Хванах още няколко профила, докато той просто стана безупречен в заличаването на следите си.
Започна да изтрива цялата си история в браузърите и през цялото време се кълнеше, че не крие нищо от мен.
А аз вече бях болна, болна от страх, от ревност, от отчаяние. Бях напълно сигурна, че ме лъже.
Същевременно на него започна ужасно да му тежи това непрестанно следене, казваше, че нямал лично пространство. Молеше ме да спра. Не успях. Не можех да се примиря и да заровя главата си в пясъка, мислейки си, че нищо не е станало. Не успях и да му повярвам отново. Изтривах всеки съмнителен контакт в телефона му, всеки разговор, който не ми харесва. Той започна да се сърди. Обясняваше ми колко много се е променил и как има нужда да му вярвам, кълнеше се.
На няколко пъти си събрах нещата и се прибрах в апартамента си, същите вечери го хващах отново да си пише с тези жени. Преди седмица окончателно го оставих, тръгнах си. До последно държеше ръката ми и обясняваше, че ме обича.
Бях си обещала, че няма да погледна повече назад, че няма да се интересувам къде е, с кого е и т.н. Не знам коя сила, обаче, ме накара, за последно да отворя приложението с локацията му (за която той не знаеше). Видях че не си е вкъщи, обадих му се под предтекст, да провери нешо, което съм забравила и той най-безсрамно ми каза, че е във фитнеса (който е на 1-вия етаж на сградата, в която живее), а беше на 15 км от там... веднага щом се обадих се изстреля от въпросната платена госпожица до дома си и ми звънна след 10 минути, за да ми каже, че това нещо не е вкъщи. Казах му, че съм го разбрала още докато е бил на 15 км от там... и че знам всичко. Той си призна, че е ходил при платена жена, отново. Обвини ме, че заради мен го е направил, че бил съсипан и т.н. Аз просто затворих телефона. Опитах се да убедя себе си, че някаква сила ме е пазила и ме е откъснала от този човек, с когото искахме да имаме деца... но всичко премина в неспирен гняв, с който в момента се боря изключително неуспешно. Исках да го унижа по същия начин, по който то унижи мен. Влязох във всичките му профили и изписах ужасни неща. Исках да го накарам да страда по същия начин, по който страдах и аз, но сега се чувствам глупаво.
Все още не мога да преодолея този гняв. Знам, че не желая този човек обратно в живота си, но изпитвам ужасното желание да го накарам да страда. Това е пагубно и съм сигурна, че е породено от ревността, която посях в себе си.
Простете за дългия ферман и Ви благодаря, че изчетохте историята ми докрай.
Цялото ми семейство познава въпросният господин, но не бих споделила на никого през какво преминахме, защото ме е срам от действията му, както и от моите последващи.
Ще се радвам, ако някоя от Вас, е изпитвала същото чувство на ярост и гняв, да ми сподели как го потисна и преодоля? Имам нужда единствено от това.
А ако аз бих могла да дам съвет, след всичко това, той би бил, че хората не се променят. За някои от нас това е ноторно известно, други (като мен) го научиха по трудния начин.
Благодаря за отделеното внимание
Съвсем нова съм тук, затова, моля, да ме извините, ако по някакъв начин нарушавам правилата на форума с тема, която се повтаря
Виж целия пост
Позволих си да разкажа историята си тук анонимно, защото изпитвам безумен срам от това, на което ме подложи човекът, с когото живях близо година и половина. Може би никога няма да събера смелост да разкажа на близките и приятелите си за това.
Имах връзка с хубаво, младо момче. Аз съм на 28 г., той е на 30 г. И двамата имаме сериозно професии и, до съвсем скоро, крояхме планове за съвместното ни бъдеще.
Накратко, всичко вървеше добре, бяхме от близо половин година заедно до 8-ми март, когато, за разлика от повечето жени, аз получих много тежък емоционален шамар. Не мога да отрека, че изначално съм ревнива личност, но категорично това е в рамките на нормалното, дотолкова, доколкото се интересувам къде излиза, с кого е и т.н. Постоянното криене на телефона му, обаче, породи у мен някакво изгарящо съмнение, Та същата въпросна вечер (на 08 март), за щастие или не, въведох първите цифри на егн му, и без да искам, отключих телефона му.
Не мога да Ви опиша какъв ужас изпитах. Човекът, с когото излизах, имаше фетиш да спи с платени жени. Не една, не две, бяха толкова много, че не ги запомних. Четох до 5 часа сутринта. Бях отвратена, от него, от тези жени, от целият съвременен свят, в който живеем. Всички ние сме чували за тези жени, аз, лично, смятах, че повечето от тях имат заможни приятели, които ги издържат. Повярвайте ми, съвсем не е така. Няма да цитирам имена, за да оставя темата, до някаква степен, анонимна, но ще ви кажа, че сред тези момичета бяха известни български модели, певици, момичета, които повечето от нас познават от медийното пространство. Да, оказа се, че всяка от тях си има цена. Конкретна, ясна, на час. Не бижута, не подаръци, а цена. Явно с моят, вече бивш приятел, повечето от тях имаха предишни отношения и му имаха до такава степен доверие, че от личните си профили спокойно коментираха условията си, изпращаха снимки и т.н. Видях как се е уговарял за срещи с тях, докато ми казваше, че е навън с приятели. И как бих могла да се осъмня, даже да се обадих, той отговаряше, тези жени не искат нищо повече от уговореното. Не държат да си лоялен, необвързан и т.н.
Не успях да заспя цяла нощ, а на другата сутрин му отключих телефона пред него и му казах, че приключваме.
Той видимо се срина, избухна в сълзи, буквално ми падна на колене, започвайки да ме моли да му простя. Започна да обяснява, че това било омагьосан кръг, в който е попаднал, че никога досега не е имал сериозна връзка и не е успял да изолира порочните си навици, че иска да се бори за нас. Но аз си отидох, затрих го от всичките си контакти, блокирах го навсякъде. Започна да ми изпраща имейли, умолявайки ме поне да говоря с него.
В крайна сметка се съгласих, мислейки си, че това ще в нищо повече от един цивилизован край. Той отново започна да Се моли, да плаче, обясняваше ми как не иска друга жена в живота си, как иска семейство с мен, кълнеше се, че ще се промени и т.н. Отпратих го и му обясних, че имам нужда от време, за да повярвам, че се е променил.
Започнахме да си пишем отново. След около седмица се видяхме, видимо изглеждаше доста по- привързан от преди, помислих си, че може би всеки от нас заслужава втори шанс. Същевременно, съвсем безобидно, в мен започваше да расте, вече прокълнатото семе, на съмнението. Използвах момента, в който го нямаше и веднага отключих отново телефона му. Разбира се, всички разговори бяха изтрити, но попаднах на разговор в 00:25 през нощта и то, същата вечер, след като беше дошъл при мен, за да ми се моли. Моментално набрах телефона и отсреща се чу таксиметрова диспечерка. А той ми каза, че щом се в прибрал е заспал веднага ... Като добавим и факта, че говорим за човек, който по никаква причина не слиза от колата си, може би вече е достатъчно ясно, че отново беше посетил една от онези жени. Отново избухна в сълзи, бил го направил от отчаяние, през цялото време бил говорил на проститутката за мен... що за мил жест, мисля си. Отидох си, решена, че това ще е завинаги. Отново го изтрих от всичките си контакти.
Знаете ли, ние жените или пък, може би някои от нас, не сме толкова привързани към някого, до преди да ни наранят. Имаше един стар лаф, че трябва да нараниш една жена, за да станеш мъжа на живота й. Нещо такова се получи и при мен. Доста глупаво ще кажете, знам.
Той не спря да ме търси, в офисът ми, идваше до нас, пращаше ми писма по ел. Поща. Обясни ми, че е потърсил психолог и, че работи по проблема си. Каза, че чувствал този си фетиш, цитирам: “като тумор, който ме убива”.
Наречете ме наивен идиот, простих му. Повярвах, че хората заслужават друг шанс в живота си, повярвах, че той ще се промени. Както е казал Яворов: сърце глава не пита.
Започнахме отначало, и сякаш, наистина рестартирахме връзката си, до такава степен, че бяхме още по-привързани един към друг, ако щете и сексуално нещата вървяха много по-добре. Аз, категорично, му заявих, че от тук нататък ще го следя непрестанно и една стъпка встрани ще му коства връзката ни. Че от тук нататък, ще гради доверието ми от нулата.
И така продължихме. Сами разбирате, че през цялото време аз имах съмнения за всичко, бях непрекъснато във всичките му соц. Мрежи, контакти и т.н. Следях го през айклауда на телефона му и той беше съвсем наясно с това. Стигнахме до там, че го подложих на тест с детектор на лъжата. Поради фактът, че беше прекалено рано след изневярата, го издържа успешно.
Няколко месеца след това започнах да откривам нови фалшиви профили в социалните мрежи от неговия телефон. Регистрира се под чужда самоличност и започва да оферира същите жени, за които знае, че са платени. Открих профили в сайтове за секс запознанства, отново с платени жени. Не се е виждал с тях, няма как защото през цялото време знам локацията му. Аз, естествено, направих скандал. Той обясняваше, че това е безобидно, че никога не би ми изневерил и, че е просто глупав фетиш. Не успях да го приема, възбраних всичките му регистрации навсякъде, но той започна да се крие. Хванах още няколко профила, докато той просто стана безупречен в заличаването на следите си.
Започна да изтрива цялата си история в браузърите и през цялото време се кълнеше, че не крие нищо от мен.
А аз вече бях болна, болна от страх, от ревност, от отчаяние. Бях напълно сигурна, че ме лъже.
Същевременно на него започна ужасно да му тежи това непрестанно следене, казваше, че нямал лично пространство. Молеше ме да спра. Не успях. Не можех да се примиря и да заровя главата си в пясъка, мислейки си, че нищо не е станало. Не успях и да му повярвам отново. Изтривах всеки съмнителен контакт в телефона му, всеки разговор, който не ми харесва. Той започна да се сърди. Обясняваше ми колко много се е променил и как има нужда да му вярвам, кълнеше се.
На няколко пъти си събрах нещата и се прибрах в апартамента си, същите вечери го хващах отново да си пише с тези жени. Преди седмица окончателно го оставих, тръгнах си. До последно държеше ръката ми и обясняваше, че ме обича.
Бях си обещала, че няма да погледна повече назад, че няма да се интересувам къде е, с кого е и т.н. Не знам коя сила, обаче, ме накара, за последно да отворя приложението с локацията му (за която той не знаеше). Видях че не си е вкъщи, обадих му се под предтекст, да провери нешо, което съм забравила и той най-безсрамно ми каза, че е във фитнеса (който е на 1-вия етаж на сградата, в която живее), а беше на 15 км от там... веднага щом се обадих се изстреля от въпросната платена госпожица до дома си и ми звънна след 10 минути, за да ми каже, че това нещо не е вкъщи. Казах му, че съм го разбрала още докато е бил на 15 км от там... и че знам всичко. Той си призна, че е ходил при платена жена, отново. Обвини ме, че заради мен го е направил, че бил съсипан и т.н. Аз просто затворих телефона. Опитах се да убедя себе си, че някаква сила ме е пазила и ме е откъснала от този човек, с когото искахме да имаме деца... но всичко премина в неспирен гняв, с който в момента се боря изключително неуспешно. Исках да го унижа по същия начин, по който то унижи мен. Влязох във всичките му профили и изписах ужасни неща. Исках да го накарам да страда по същия начин, по който страдах и аз, но сега се чувствам глупаво.
Все още не мога да преодолея този гняв. Знам, че не желая този човек обратно в живота си, но изпитвам ужасното желание да го накарам да страда. Това е пагубно и съм сигурна, че е породено от ревността, която посях в себе си.
Простете за дългия ферман и Ви благодаря, че изчетохте историята ми докрай.
Цялото ми семейство познава въпросният господин, но не бих споделила на никого през какво преминахме, защото ме е срам от действията му, както и от моите последващи.
Ще се радвам, ако някоя от Вас, е изпитвала същото чувство на ярост и гняв, да ми сподели как го потисна и преодоля? Имам нужда единствено от това.
А ако аз бих могла да дам съвет, след всичко това, той би бил, че хората не се променят. За някои от нас това е ноторно известно, други (като мен) го научиха по трудния начин.
Благодаря за отделеното внимание
Съвсем нова съм тук, затова, моля, да ме извините, ако по някакъв начин нарушавам правилата на форума с тема, която се повтаря
