Здравейте!
От известно време съм поставена в следната ситуация: да дам ли втори шанс на бившата си половинка...
Имахме бурна 4-годишна връзка, която не се развиваше според очакванията ми, а именно съвместно съжителство и брак. През тези години не ме допусна напълно до себе си, не се разведе с жена си (твърдеше,че тя не живее с него и той гледа децата), не ме запозна с децата(защото те не искали) и не предприе сериозни стъпки към мен. В продължение на тези 4 години търпях обстоятелства, защото го обичах и се надявах, че един ден ще каже "ти си моят човек и искам да бъда с теб, искам да бъдем семейство и т.н.", но нищо такова не се случваше. Преди месеци започнах все по-често да си задавам въпроса "така ли искаш да протече живота ти, в чакане?" и заявявах все по-свободно позицията си, че искам да бъдем семейство и не мога повече да се примирявам с всичко.
Винаги е имало мъже около мен, но не съм ги приемала като възможност за нова връзка, докато не се запознах с едно момче. Запознахме се докато бях на гости на семейни приятели и си разменихме телефоните по предложение на единия от домакините ("вие двамата защо не си размените номерата, все ще има какво да си кажете като нас си няма"). Постепенно започнахме да си пишем и да се чуваме по телефона, като аз споделих това на предишния си приятел с надеждата, че може би вече ще предприеме някакви крачки поне да заживеем заедно, но той не го прие като нещо сериозно и поиска да изчакам детето му да стане пълнолетно и тогава да се разведе с жена си. Струваше му се, че дори и да има нов мъж в живота ми, аз ще чакам него. Казах му, че аз продължавам напред и ще дам шанс на този мъж.
В този момент си казах, че е време да живея живота, а не да чакам нещо и някой и се започнах да излизам с М. (новия мъж в живота ми) и така се преместих у тях. Спрях да отговарям на обажданията и съобщенията на бившия и се наслаждавах на новите емоции, които изпитвах. И така минаха два месеца, когато М. ми предложи да се омъжа за него(прибързано е, знам). Той е много мил, внимателен, споделя мечтите си за бъдещето, всичко което съм искала от бившия си....
През това време бившият ми приятел ми пишеше и звънеше, но аз не му отговарях, до момента в който не дойде на работното ми място. Каза, че е осъзнал какво означавам за него, колко ме обича и как е готов на всичко за мен ВЕЧЕ - да се разведе, да ме запознае с децата, да заживеем заедно, да се оженим, да имаме деца и всичко, което би ме направило щастлива... Добре, но аз съм сгодена. Казах му, че вече е късно и е трябвало да ме оцени тогава, а не сега и го помолих да си тръгне. Тръгна си, но не спря да ми се обажда и да ми пише, че съжалява и че ме обича.
Харесвам годеника си, много дори, но бившият ми е човека, който чаках и който мечтаех, че един ден ще ми каже тези думи, които чух преди дни. Той ми каза "с него няма да си щастлива, готова ли си да живееш с него" и какво ли не, в желанието си да ме накара да се съмнявам в избора си.
Това е и причината да ви помоля за съвет и мнение за втория шанс. Да продължа ли напред или да дам втори шанс на човека, който твърди, че се е осъзнал и че е нов човек?
Виж целия пост
От известно време съм поставена в следната ситуация: да дам ли втори шанс на бившата си половинка...
Имахме бурна 4-годишна връзка, която не се развиваше според очакванията ми, а именно съвместно съжителство и брак. През тези години не ме допусна напълно до себе си, не се разведе с жена си (твърдеше,че тя не живее с него и той гледа децата), не ме запозна с децата(защото те не искали) и не предприе сериозни стъпки към мен. В продължение на тези 4 години търпях обстоятелства, защото го обичах и се надявах, че един ден ще каже "ти си моят човек и искам да бъда с теб, искам да бъдем семейство и т.н.", но нищо такова не се случваше. Преди месеци започнах все по-често да си задавам въпроса "така ли искаш да протече живота ти, в чакане?" и заявявах все по-свободно позицията си, че искам да бъдем семейство и не мога повече да се примирявам с всичко.
Винаги е имало мъже около мен, но не съм ги приемала като възможност за нова връзка, докато не се запознах с едно момче. Запознахме се докато бях на гости на семейни приятели и си разменихме телефоните по предложение на единия от домакините ("вие двамата защо не си размените номерата, все ще има какво да си кажете като нас си няма"). Постепенно започнахме да си пишем и да се чуваме по телефона, като аз споделих това на предишния си приятел с надеждата, че може би вече ще предприеме някакви крачки поне да заживеем заедно, но той не го прие като нещо сериозно и поиска да изчакам детето му да стане пълнолетно и тогава да се разведе с жена си. Струваше му се, че дори и да има нов мъж в живота ми, аз ще чакам него. Казах му, че аз продължавам напред и ще дам шанс на този мъж.
В този момент си казах, че е време да живея живота, а не да чакам нещо и някой и се започнах да излизам с М. (новия мъж в живота ми) и така се преместих у тях. Спрях да отговарям на обажданията и съобщенията на бившия и се наслаждавах на новите емоции, които изпитвах. И така минаха два месеца, когато М. ми предложи да се омъжа за него(прибързано е, знам). Той е много мил, внимателен, споделя мечтите си за бъдещето, всичко което съм искала от бившия си....
През това време бившият ми приятел ми пишеше и звънеше, но аз не му отговарях, до момента в който не дойде на работното ми място. Каза, че е осъзнал какво означавам за него, колко ме обича и как е готов на всичко за мен ВЕЧЕ - да се разведе, да ме запознае с децата, да заживеем заедно, да се оженим, да имаме деца и всичко, което би ме направило щастлива... Добре, но аз съм сгодена. Казах му, че вече е късно и е трябвало да ме оцени тогава, а не сега и го помолих да си тръгне. Тръгна си, но не спря да ми се обажда и да ми пише, че съжалява и че ме обича.
Харесвам годеника си, много дори, но бившият ми е човека, който чаках и който мечтаех, че един ден ще ми каже тези думи, които чух преди дни. Той ми каза "с него няма да си щастлива, готова ли си да живееш с него" и какво ли не, в желанието си да ме накара да се съмнявам в избора си.
Това е и причината да ви помоля за съвет и мнение за втория шанс. Да продължа ли напред или да дам втори шанс на човека, който твърди, че се е осъзнал и че е нов човек?
Че човек жени ли се за някого, когото просто харесва? 
