Влюбена в лекуващия си лекар

Много ти благодаря за милите думи и отделеното време! Много здраве и на теб

Какъв чудесен повод да трансформираш любовта в амбиция и да завършиш медицина. И ти да спасяваш човешки животи.

Това за медицината е добър съвет.Всеки ден благодари на Бога,че си преодоляла тази страшна болест.Колкото и клиширано да ти звучи,тепърва те очакват още много любови.Намери си някакви полезни занимания и всеки ден да си заета с нещо,така нещата ще отшумят по-скоро.

Не знам дали покрай притесненията около здравето ви на вашата майка просто не и е изкочило от ума, но е хубаво двете да седнете и да си поговорите на дълго и на широко.
Важно е  си изясниш какво представлява моментно платонично или дори  чисто физическо увлечение, какво е просто симпатия или дори само интерес, какво са истински дълбоки и осъзнати чувства и най-вече да се научиш сама да преценяваш  какво точно се случва с теб.
Много е важно да умееш да различаваш едното от другото и да подхождаш малко по-овладяно докато си изясняваш какви точно са емоциите, които изпитваш за да не подвеждаш и объркваш околните а и да не си вгорчаваш сама живота.
Важно е за всичко това да говориш именно с майка си, защото дори и да не реагира по най-желания от теб начин , можеш да и вярваш .Знай, че не всеки ,който ти се усмихва и ти казва това,което искаш да чуеш, ти мисли доброто.
Не всичко може да се напише и опише тук и е много възможно да разбереш или да бъдеш разбрана неточно....като това с рязането...Мислиш едно докато го пишеш, а се разбира съвсем друго докато се чете.

И аз в тинейджърските си години съм се влюбвала я в някой учител, я в някоя знаменитост. Сега като се сетя хем ми е смешно, хем ми става едно мило... Но не съм си и помисляла да правя нещо, за да се сближа с обекта на чувствата си, просто ми беше приятно да си седя и да си мечтая. Има нещо чисто и невинно в такъв тип недостижима любов и усещането, което носят тези чувства е безценно. 
По този повод се сетих за един откъс от книгата на Нарине Абгарян - "Манюня":

„Моя първа и засега единствена любов стана по-големият брат на съученичката ми Диана. Братът се казваше Алик и играеше страхотно футбол. (…)
„Ще бъде мой” – реших аз. И зачаках търпеливо Алик да се влюби в мен. Чаках и чаках цели три дни, но положението си оставаше същото – Алик от сутрин до вечер риташе топка и изобщо не ми обръщаше внимание. Тогава реших да взема нещата в свои ръце и съчиних поема за любовта си към него. После откъснах от тефтера на мама един син лист и преписах прилежно творението си.
ПОЕМЪ
Ти, Алик, ще има да се чудиш
кой ли този стих е написъл!!!
Анонимен е той и ти няма да разбереш
ни-ко-га
ништо!
Освен че обичам те ас
и по цял ден за теб мичтая.

Нарине Абгарян 2 А клас
Общообр. У-ще №2 в Берд

Сложих поемата в плик, залепих го и го връчих на Диана с молбата да го предаде на Алик. Не се наложи да чакам дълго отговор. На другия ден Диана не смееше да ме погледне, само ми върна плика с думите:
– Намерила в кого да се влюби!
Извадих намачкан син лист. Оказа се, че е моето писмо. Отзад Алик бе написал в отговор лаконична поема:
ТЪПАНАРКА
Повъртях в ръцете си бележката и я прибрах в джоба на ученическата престилка. Криво-ляво издържах до края на часовете, прибрах се и без да се преобличам, както си бях с престилката и със значката на октомврийче върху гърдите, легнах да мра.
Умирах дълго, цели двайсет минути, и всъщност вече си бях с единия крак в гроба, когато мама се прибра от работа. Надзърна в стаята и видя хладния ми полутруп.
– Защо си легнала с дрехите? – попита тя и ме пипна по челото.
– Легнала съм да мра – изломотих аз и след като извадих от джоба си бележката, й я подадох.
Мама прочете поемата. Захлупи лице върху дланите си. И цялото й тяло се затресе.
„Плаче” – помислих доволна.
После мама махна дланите от лицето си и аз видях, че очите й може и да са мокри, но са весели.
– Да не си се смяла, мамо? – обидих се аз.
– Няма такова нещо – отговори мама, – чакай да ти разкажа нещо, искаш ли?
Приседна в края на леглото, хвана ме за ръка и започна да ми обяснява търпеливо, че още ми е рано да се влюбвам, че всичко ми предстои и в живота ми ще има още много такива Аликовци.
– Колко много? – наострих аз уши.
– Ооо, страшно много – отвърна мама и ме целуна по челото, – ставай.”

Та така, мило момиче, всичко хубаво тепърва ти предстои и в живота ти ще има още много такива "лекари".
Подкрепям идеята да учиш медицина. Имам приятелка, която прекара немалка част от детството си по болници и това я стимулира да завърши медицина.

Съчувствам ти!
И аз имах такива преживявания когато бях тинейджърка, наистина са много силни, помня ги. На момента ти се струва, че целия ти живот ще погълне и че всичко друго няма смисъл. Всички сме минали през това, ще отмине!

Между другото, мен ме радва, че в България си попаднала на доктор, който явно се е отнесъл към теб с човечност и уважение, че даже и до толкова добре, че да се влюбиш в него! Дано да има повече такива доктори и докторки, че и аз да срещна някой такъв Сигурно знаеш, че в нашата страна масово се срещат лекари, които уж ще те лекуват ама са тотално незаинтересовани. Така че е супер, че си срещнала такъв човек и искрено се надявам неговия пример да остане с теб за дълго и да те вдъхнови, каквато и професия да решиш да избереш в бъдеще.

Не се давай на негативните емоции! Ще мине и ще го помниш с умиление и хубави чувства!