Думите за край

Моят опит е, че рязкото, категорично и дори грубо отношение при някои хора не работи. Нищо не работи, защото на тези хора не им пука за теб и за границите ти, какво искаш или какво е добро за теб.

Слагаш фокуса на погрешно място. Мислиш, че ако намериш правилните думи или ако го обидиш, ще достигнеш до този човек и той ще се спре. Такива думи няма и само хабиш енергия. Трябва ТИ лично за себе си да вземеш решение никога повече да не отговаряш на опитите им за контакт, при никакви условия и по никакви канали за комуникация. Трябва ТИ да вземеш контрола в ръцете си, а не да разчиташ на някаква имагинерна тяхна порядъчност да се спрат да те търсят. ТЕ не са виновни, че се поддаваш и че всъщност искаш да се поддадеш. ТЕ не са виновни, че си поласкана или ти приятно, а после съжаляваш. Няма как и да уважават решението ти, след като всеки път го сменяш. Думите нямат значение, само действията ти. При пореден опит за контакт можеш просто да напишеш "не ме търси повече" (само веднъж! не десет пъти!) без никакви обяснения и диалози, и най-важното - контролирай себе си, тях не можеш. Блокирай, изтрий, продължи. Ключът и решаващата си ти.

Много ме боли, обаче трябва да хвана юздите явно и да спра да очаквам друг да се грижи за мен. Ще мине, нали?

Когато осъзнаеш, че твърдостта е равнозначна на отстояването на твоите лични граници и всичко отвъд това е нездравословно за теб - сама ще намериш правилните думи.

Иначе не виждам нищо толкова твърдо в това да кажеш - тръгвам си, не съм щастлива.

Ще мине, но е нужно време, да се разсейваш с други неща и да не си чоплиш раните като го следиш онлайн или разпитваш трети хора за него.

Най-податливи сме когато сме тъжни, самотни, скучаем - намери си нещо друго за правене в тези моменти. И не отговаряй. Чувствата си не можем да контролираме и е нужно време да улегнат, но действията си можем и е в наш интерес да контролираме. Става все по-лесно с времето, като от време на време има "обостряния" - и те минават и заминават, след време се чудиш, какво си виждала в този човек. Но не и докато поддържаш връзка, дори и най-слаба, само се удължава агонията.

Благодаря! Няма да мине скоро, ако не му дам старт. Ще се отлага още във времето иначе. Скрийншотнах си ги и на двете ви, за да си ги чета постоянно, докато имам нужда и ми липсва.

С манипулатор съм била почти три години. Най-мрачните ми години. Бях загубила себе си, мечтите си, перспективите за бъдещето си, но знаех, че трябва по-скоро да се отърва от него, да избягам и вярвах, че ще бъда по-щастлива. Просто съществувах, аз не живеех, но както казват за всичко си има време и ще дойде правилният момент, така и стана. Тръгнах си завинаги от него, но беше трудно. Първата вечер, в която му казах, че искам да се разделим започна да ми хленчи и да ме манипулира с изразите: "Аз ще се разболея, ще падна на легло, не мога да живея....", прекара криза в колата и всички отвън ни зяпаха и така нищо не стана. На втората вечер отново пробвах и пак не се получи от хленчене и на третата му теглих една майна с извинение и му казах, че вече всичко е свършило - да беше ме оценил навреме...
Сега съм с друг (мой бъдещ съпруг) и съм щастлива. Научих много от миналото си и най-важното е, че осъзнах какво е да живееш в истинския смисъл на думата, да си обичан и обичащ!
Оставям тук едни думи на Стефан Данаилов, които истински ме трогват!
Желая ти щастие с човек, който ще ти покаже какво е да те оценяват, да те обичат и подкрепят! Не си родена, за да си играчка в нечии ръце!
Всичко ще мине, защото и хубавото и лошото минава рано или късно!
Не отлагай дълго, тръгвай си навреме!

Две неща по въпроса с намразването, може да ти прозвучат грубо, но те уверявам, че не ми е това идеята:
1. хората имат право да те намразят, ако решат и ти трябва да можеш да живееш с това;
2. за да те намрази някой, трябва поначало да има високо ниво на страст към теб, което не знам дали е случаят;

С това искам да кажа - отстояването на погазена лична граница си струва цената. Ако някой реши да се засегне от това - прав му път. В някои взаимоотношения неизбежно заемаме ролята на 'лошия', когато не постъпваме спрямо щенията на отсрещния. Но не сме тук, за да изпълняваме чужди желания.
Също - държането на въдичка за четкане на егото не бива да те устройва. Най-често си остава такова - никакво.

Колкото до липсването и невиждането - в момента е най-вече силно необходимо. Ако в някакъв следващ етап си се отървала от несподелените си чувства и отново завържете контакт - може и да се видите. Ако не, здраве.

Може да звучи студено, но не е. Става въпрос за емоционално оцеляване, все пак.

И едно лично наблюдение - 2020 беше сложна за всички. Някои, от скука или самота, решиха да се върнат към комуникация, която никога не ги е устройвала съвсем, към която нямат истински интерес или страст. Към тях нямам толерантност. Ако завръщането е следствие от някаква преоценка и са искрени, тогава може.

Случвало се е да бъда рязка, да. Да обичам силно и да отпратя категорично, защото насреща просто няма същото. Боли, мисля, сънувам, липсва - да. В дългосрочен план е по-доброто решение, защото спирам захранването на една илюзия, която може да се проточи с години или до живот, ако я оставя. А такива илюзии имат склонността да заемат мястото на други истински неща, които иначе биха имали потенциал да се случат.

Колкото до думите, моята стратегия вече е да не се оправдавам. Ако човекът заслужава - кратко и откровено. Ако не заслужава - кратко или нищо.

Успех, няма да се плашиш и да униваш. Тия неща са част от живота.

Това мнение изчерпва темата!!!
Проблемът е в твоите граници, не в неговите.

за съжаление заради пандемията ли, заради това, че бях в болница и какво ли не, сега съм се хванала като удавник за сламка и не знам как да пусна... преди, животът ми беше шарен, пълен с приятели и занимания, спорт. сега, всеки се е затворил вкъщи и само "той" ми запълваше дните. хем знам, че не е за мен, хем той не иска да бъде с мен в пълния смисъл на думата, хем не мога да се откача. чудя се и аз, наполседък ми попадна една рускиня в инста, тъкмо излезе книгата ѝ, дано не се приеме за реклама, ама и аз като теб съм си скриншотнала няколко цитата...
не мога да се позная, никъде не ми се ходи, нищо не ми се прави, ходя по улицата и сълзите ми текат. даже е едно такова неопределено... май ще потърся помощ от психолог, защото наистина се чувствам извън кожата си. натрупали са се няколко фактора и тази изолация изобщо не помага. та, исках да ти кажа, че не си сама. в началото на седмицата му пуснах скриншот от тези цитати по-горе, този за "не ме пуска, но и не ме задържа".. и оттогава не пише, явно ме пуска. повтарям си още по-добре за мен... това за думите

Защо един манипулатор да бъде пощаден с “думи за край”?
Действията ще им проговорят. От раз. Само с пълно безразличие може да се парира манипулаторът и да се сложи недвусмислен КРАЙ. Алтернативата е ясна: Агония без край!
Успех и много здрави нерви! Не си сама!

Бях рязка и казах край, историята не е за разказване във форума, но трябваше да се оттърва...
После намерих приятел, който ме успокои...не ми се влиза в подробности, но съм категорична че трябва да режеш, колкото и да ти е самотно...

Благодаря Ви! Хубаво е да го чуя, че не съм сама. И, че ще боли. И, че ще мине. И да, той може да прави каквото си иска, нищо не ми дължи, а аз трябва да подема контрола. Отговорна съм само за собствените си действия.
А на дамата с пандемията. Да, влияе, но някакси се усещам, че го превръщам в оправдание. Май и ти. По-добре сега го осъзнай.

Нямам думи. Краят не настъпва за ден-два-три.

Няма лесен начин.
Казваш 2 приказки и тръгваш.
И не гледаш назад.
Тежко е, особено ако те търси, но си струва, повярвай !
Кураж и успех !