Нидерландия или Германия за Биомедицина

По въпроса за университета не знам, но тя има ли представа как се заминава в Канада? Не с цел туризъм. Има толкова система, има различни провинциални стриймове, но за федералната програма трябват толкова точки, че ти трябват точки за стаж и точки за френски, освен за английски. Тоест, след магистратура без стаж и без френски е почти невъзможно да.събира точките за нея. Провинциалните пък са най-вече за трейдс и търсени професии като шофьори на ТИР. Ако има идеи за Канада е добре да се поинтересува от условията, за да знае какво да очаква.
Немският не и върши работа за Канада, трябва й френски над средно ниво. За реализация с беомедицина там не съм убедена, че е възможно, дори и да събере по някакво чудо точките за имиграция. Искат местни дипломи за работа и ще трябва да учи отново там, може и само магистратура.

И накрая, бак в Канада за нерезидент е а пъти по-скоро от тези за резидент, от порядъка на 10-15  К долара и нагоре само такса на година. Отделно издръжката. Това в случай, че се замисли дали да не иде още сега там да учи. Като цяло, емиграцията в Канада е трудна работа. Да си провери изискванията И точковата система, всичко го има на сайта на имиграционните

Не, няма представа за емиграция  в Канада. Само знае, че там иска да живее. Да започне там да учи е много скъпо и затова търсим малко заобиколни пътища. Много благодаря за уточненията.  За сега да видим къде да учи любима специалност. Френския ще го научи по време на следването.
Очаквах мнения от участниците в двете теми (Нидерландия и Германия) да се обединят тук. От друга страна, темата има доста преглеждани, което означава, че е интересна и актуална, но няма мнения.
Подканвам ви да се включите, за да ни помогнете с личен опит.
Благодаря!

kassii, за емиграция в Канада не е нужно да е в чужбина, няма никакво значение откъде й е дипломата. Дори няма значение каква е точно дипломата. Точки се получават за бак., магстър и ПиЕйчДи, съответно най-много за последното. Дипломите се пращат в оторзирани организации в Канада и се приравняват към местните дипломи, за да получат точките.  Диплома от България тежи точно колкото диплома от Холандия или Германия, зависи вътре колко са курсовете и годините на обучение само. Ако целта е Канада, спокойно може да учи биотехнологии/биомедицина (ако има такава) в България. И няма значение за реализацията също откъде е дипломата, след като емигрира, откъдето и да е, все искат местно образование, поне магистратура на място, но желателно и бак.. И още нещо,медицина в Канада е регулирана специалност, за биомедицина не знам как стои въпросът, но ако е регулирана, това означава още по-трудна реализация.

Няма такава специалност в България. И изобщо е нова в световен мащаб - къде повече, къде по-малко.
Знам, че системите и принципът на обучение в двете държави е различен ( и двете й харесват).
Ето конретен въпрос: къде има повече възможности за практика в реална среда, лабораторна работа в учебна среда, обмен на студенти?
Благодаря!

Няма универсален отговор на този въпрос, но по мои наблюдения разлика между Германия и Холандия по отношение на биотех-специалностите няма. Вероятно на едното място даден предмет ще се преподава по-добре, друг по-зле, но това са фактори, които така или иначе флуктуират и между  университети в рамките дори само на 1 държава. Практика в реална среда, както и интеграция в лабораторната работа се предлага и в двете държави, като част от бакалавърските и магистърските програми. Обмен на студенти също е възможен и на двете места, защото са в ЕС и участват по общи програми, например Erasmus.

Ако нямате определени предпочитания за развитие в точно определена насока - например в някакво конкретно направление като онкология или в специфичен институт ХХ, на ваше място бих направила избора на базата на това, коя програма на кой университет повече ми допада и дали начинът на живот в съответната държава ми приляга + дали е поносим финансово.

Където и да попаднете, най-важният съвет е да не остава на едно и също място, особено в една и съща работна група, за бакалавъра и магистъра, защото за да си конкурентноспособен в тия среди, се налага да разполагаш с богата палитра от техники, които владееш, а работата на едно единствено място не дава тази възможност.

Ако се вярва на класации ( а не трябва  според мен само по тях да се съди), немските унита са с една идея по-напред позиционирани.  Същото важи и за топ 200 research institutes по света (на част от тях ако гледа човек като на евентуални места за работа/развитие в областта), занимаващи се активно с biomedical sciences. В челната петица по този параграф са :
1   Harvard University (USA)
2   National Institutes of Health  (USA)
3   Chinese Academy of Sciences (China)
4   Stanford University (USA)   
5   Max Planck Society (Germany)
Oбщо в топ 200 има 17 изследователски центрове в Германия и 5 в Нидерландия.

Безкрайни ви благодаря! Толкова ценни съвети ... адмирации!
Тя иска да се занимава с рисърчи и научна работа (За сега) в лабораторна среда. Не е далеч и от идеята за съдебна медицина и/или forensic science за магистратура. Това са двете основни направления.
Това, което я спира за Германия е,че не се чувства толкова комфортно с немския, както с английския. По-близък й е, по-добре се изразява, знае повече, вече е правила рисърч на английски ... затова, Нидерландия.
От друга страна има усещането (след няколко он лайн срещи с уни Маастрихт и Уни Амстердам), че "нещата не са много сериозни ... ". Това е нейно усещане, не е нещо доказано. И затова, за да се работи по-сериозно и задълбочено - Германия, въпреки дискомфорта с езика. ...
Та затова още мислим ...
Като споделям и на други места за дилемата чувам и мнения от сорта: никой, който знае немски и може да отиде в Германия, не би избрал Нидерландия. ... Ако тези, които отиват в Нидерландия можеха да отидат в Германия, със сигурност биха го направили, просто не знаят немски, ...
Мнения всякакви! Аз не деля нещата по този начин. Ние избираме по специалност, не по държава.

Ако целта е да се занимава след това с тази област в Канада, ми се струва, че има смисъл да се търси обучение на английски, вместо на немски. Просто предположение, далеч съм от биомедицината.

При наличен интерес да се занимава с научна работа, с две ръце препоръчвам да кандидатства след бакалавърската степен не за магистратура, а за докторат, директно в Канада, щом там й се живее. И в Канада, и в САЩ системата на финансиране на този етап от образованието е еднаква - учещите за магистър обикновено си плащат обучението, докато на докторантите им плащат, за да учат. В точните науки в Северна Америка обикновено не се изисква магистратура, за да кандидатстваш за докторат.

Повечето добри канадски университети публикуват на страниците на съответния факултет имена и профили на настоящи или завършили студенти, особено докторанти - едно прелистване може да покаже горе-долу какъв профил имат успешно кандидатствалите там, къде са завършили, какво са завършили, какви постижения имат преди да влязат в програмата (например, участвали ли са в изследователски екипи, имат ли публикации вече) . Съответно може да се прецени коя бакалавърска програма ще й позволи да изгради такъв профил. Една на пръв поглед лежерна програма може всъщност да дава много повече възможности на амбициозните студенти да асистират и даже да правят собствени изследвания, отколкото една силно структурирана и на вид сериозна програма, където се набляга повече на пасивно усвояване на знания, отколкото на трупане на практически опит. Така че нека да погледне какво правят студентите в тези програми в допълнение към вземането на изпити. Изнесена информация за участия на студенти в студентски или професионални конференции, асистиране при изследвания, участие в публикации, са все добри признаци, че обучението в програмата е на ниво.

Не знаех, че може да кандидатства за докторска степен без магистърска... т.е. след 3 години в Нидерландия, може да кандидатства направо за Доктор в Канада? Правилно ли съм разбрала?
Безкрайно благодаря за този изчерпателен отговор. Тя явно не знае за всички трудности, които ще срещне по пътя си за там. Само ми каза: "Знаеш, че щом го искам, ще стане! Не се притеснявай!".

Дали тригодишно обучение ще е достатъчно, за да кандидатства за докторат, трябва да провери с всеки университет поотделно. Аз работя в хуманитарна област и при нас обикновено на завършилите в ОК (три години за бакалавър) им искаме и една година магистратура, но точните науки имат друга структура и изисквания.

В Канада и САЩ има варианти, ако кандидатства без магистратура, да завърши такава като част от обучението си като докторант. Но и в този случай трябва да се проверят точно изискванията на университета, в който кандидатства.

Има много време за проучвания - наистина, щом го иска, ще стане. Аз проучвах и кандидатствах три години навремето, но в резултат получих пълна стипендия за магистратура и докторантура в най-добрата тогава програма в моята област в САЩ. Категорично не съм някакъв изключителен случай, просто проявих достатъчно упорство и желание. Успех на детето!

В Канада има магистърски програми, които са директно свързани с PhD, тоест когато те приемат в програмата, е за 5 години, първите две вземаш курсове за магистър и защитаваш магистърска теза, а в следващите три започваш работа по докторат без селекция, тоест, приет си по подразбиране, само трябва да  си избереш/одобрят тема (едит, научният ти е известен още на този етап). Ето линк за университета на Торонто, един от най-престижните в Канада, сигурно има и на други места:
Guidelines for Five-Year PhD Direct-Entry Programs
To be admitted as a candidate for the degree, the applicant must be accepted by the Admission Committee of the relevant graduate unit. A candidate accepted on the basis of a bachelor’s degree will be admitted to a five-year PhD program with a seven-year time limit for completion of all requirements for the degree.

https://www.sgs.utoronto.ca/policies-guidelines/five-year-phd-di … t-entry-programs/

Има и условията за прием.

Where a graduate unit allows direct entry from a bachelor’s degree to a PhD program, the academic requirements for admission will be as follows:

A. an appropriate U of T bachelor’s degree, or its equivalent from a recognized university, with at least an A-minus average in courses in the relevant discipline;

B. demonstration that the applicant is capable of independent research at an advanced level in the subject matter of the relevant program;

C. at least two strong supporting letters of recommendation attesting to the applicant’s research potential; and

D. other qualifications as may be specified by the graduate unit.

Като цяло, обаче, в Канада не е като в САЩ спрямо чуждестранните студенти, много по-трудно е, когато става въпрос да ти дадат стипендия. Ако си плащаш пълната такса, е друго. Мое близко дете учи в такава програма, но е канадски гражданин.

Ето и биомедицина:
https://www.sgs.utoronto.ca/programs/biomedical-engineering/

Научният ръководител, обаче, се осигурява от самият апликант, тоест първо трябва да си си намерил преподавател, който те иска, и тогава те приемат, не е като в България.
Is a supervisor identified before or after admission?   
MASc, PhD:
Before

MASc, PhD:
Secured by the applicant

MASc, PhD:
Before

MASc, PhD:
Secured by the applicant

Kassii,

Позволявам си да ти отговоря вместо ianajar . Да, правилно си я разбрала, че в САЩ и Канада можеш да кандидатстваш за докторантура след бакалавърска степен ( В Европа ти трябва магистър).

Не мога да направя паралел с Германия, защото нямам преки наблюдения.

Но си признавам, че съм пристрастна към Нидерландия. Пак казвам, не правя паралел, защото нямам инфо за Германия, споделям каквото знам за NL

В Нидерландия местата за рисърч са малко, но са много добри. В държавата има общо 14 университета и те са профилирани . Тоест данните, които ти е дала Русалка, че 5 холандски унита са в топ 100, означават, че всички в които се учи биомедицина там, са в топ 100. Рисърча в Нидерландия е на високо ниво. Не случано тази мъничка държава има 19 учни с нобелови награди! и то предимно във физика и химия.
Мое лично неангажиращо мнение: Чужденците имат висок шанс за намиране на PhD в Нидерландия

Не знам как стои въпроса със заплащането на PhD студент в Германия, но в Нидерландия са доста добре платени ( имам лични наблюдения в близка област. Както и не бих казала,че има висока конкуренция при кандидатстване за Phd място.) Препоръчвам, ако изберете Нидерландия да потърсите през лятото стаж. Холандчетата, които учат в университет, си почиват през лятото. Рядко някое дете прави стаж. А това после при кандидатура за докторантура е предимство.

Успех с избора!

И продължавам да любопитствам, защо иска Канада , а не Австралия или САЩ ))

Допълвам се: В Нидерландия докторант получава заплата/стипендия според стандарта на държавата и според финансирането на проекта.

Допълнение 2: В Нидерландия биомедицината я гласяха за "нумерус фиксус", което ще рече доста труден прием. Също така проверихте ли предлага ли се бакалавър на английски език за тази специалност. (Не съм проверявала, но имам някакъв спомен, че я има на англ в Маастрихт и/или Гронинген)

И още нещо. Помислете и за някаква комбинация с биоинформатика . Твърде много се набляга на възможностите за дигитален рисърч

Не знам каква е ситуацията в момента със стипендиите за докторски програми в Канада, но преди години, когато аз и колегите ми кандидатствахме, там възможностите за пълни стипендии бяха същите като в САЩ, самото обучение беше значително по-евтино, и даже влизането беше по-лесно, но възможностите за реализация след това в нашата област бяха по-ограничени. Имам двама колеги, които отидоха там, и двамата бяха с пълни стипендии - в МакГил и в Бритиш Колумбия, същото беше и кандидатстването, и системата на обучение и финансиране след това.

При кандидатстване в докторски програми задължително трябва да можеш да посочиш минимум един преподавател в програмата, който да може да ти е научен ръководител, тоест да има сходни с твоите интереси. Затова при кандидатствате на това ниво обикновено първо се пише на потенциални научни ръководители, за да се представиш и да провериш дали ще приемат нови докторанти в дадената година и дали ще искат точно теб да приемат. Но това не е някакво непреодолимо препятствие.

Така или иначе, след като започне бакалавърската си степен, тя сама ще се ориентира какво иска да учи и кои са имената в избраното й направление. Също след като започне програмата си, ще има преподаватели, които да я насочат и да помогнат в избор и установяване на контакти. Най-добре ще е да потърси директни контакти с докторанти в Канада, които ще й дадат най-адекватна информация в момента на кандидатстването, защото нещата първо се променят, и  второ се различават от провинция до провинция.

Не знам дали има разлика, моите наблюдения в Канада са за сега, не преди години, и за специалност, свързана с информатика. И да, за да кандидатстваш за  PhD, трябва да имаш преподавател от тази катедра, където искаш, който да е съгласен да вземе точно теб. На-лесно е за студентите в същия университет или в някой от държавата. За интернационални не е невъзможно, но тогава трябва да търси университет, който да има обмен или други връзки с канадски университет, за да има шанс да се запознае и впечатли преподавател, за да предпочете нея пред другите. В момента конкуренцията за докторанти в Канада хич не е малка, поне в информатиката. Но с PhD точките за Канада стават много повече, след като иска там да се установи, това е добра опция.

За мен няма значение дали ще е в Германия или Холандия, и на двете места има такива университети, рисърча също е добър, а вече конкретно тя трябва да си проучи и реши. Така или иначе, пейпърите и участията в конференции са на английски навсякъде.
Конкретно за биомедицина за бак трябва да си види къде я устройва най-добре.