Как да науча детето ми да споделя играчки

Здравейте.
Моят син също вземаше играчките от кака си и не бе склонен да дава. Когато някое дете проявеше интерес му казвах, че ще я дадем за малко и детето ще му я върне. Отначало гледаше несигурно, после казваше "може за малко". Научи се да пита може ли другите деца. Най-много му повлия, когато в парка на площадката влетя малко по-голямо дете. Ние бяхме на пейка до входа на площадката. Детето се наведе, остави до нас своята играчка и грабна една от играчките на сина ми.
На площадката до блока с още две-три деца се научиха да разменят играчките си. В началото винаги е трудно, защото детето не е убедено какво се случва и дали наистина другото дете ще върне играчката. Също така нямат понятие от време и това "за малко" нищо не означава за тях. Опитайте да го учите през други майки. Нека майката да го помоли да даде, щом е склонен да се доверява на възрастните, също така вие помолете някого да видите неговата играчка и предложете своя. Децата се учат като наблюдават. Не изнасяйте най-любимите и скъпи играчки, които не бихте рискували да бъдат повредени или да не бъдат върнати.
В яслата играчките са на групата, там , особено при пандемия, не допускат да се внасят лични играчки.
Примерът на други деца, които разменят играчки помага най-много, защото децата по-лесно учат от други деца.

Не мисля, че можете да го "научите", а не е и нужно. В крайна сметка никой не е длъжен да споделя нещата си. Единствено може постепенно да му покажете, че и другите не са длъжни да споделят с него, т.е. не е ок да не дава своите неща, а да взема чуждите. Но това се научава с времето и опита В яслата е различно, не се тревожете. Пределно им е ясно, че играчките там не са техни.

А другите деца не носят ли играчки? Най-лесно става с размяна на играчките. Чуждите винаги са по-интересни и обикновено номерът минава.
Но и ако това не помогне – просто не го карайте насила. Има време, като порасне, ще проумее, че е добре да дава, ако иска и да получи.
За яслата не се тревожи – там играчките за всички деца са чужди, та едва ли ще проявява собственическо чувство към тях.

Моя е на шест, много трудно споделя, но вече е достатъчно голям, за да знае, че чужди играчки не може да се пипат и вземат. Понякога разменят играчки в градината, понякога сделките им са "кон за кокошка", но както се случи.

Не можеш да го научиш, а и не бива. Децата имат естествени периоди, в които са готови да направят някакви неща. Малките, че и големите не обичат да си делят играчките. Проявата са собственическо чувство дори е положителен знак. Не бих го карала да споделя играчки щом не иска, защото моята грижа е за него, а не как ще изглежда отстрани.  В яслата винаги има дърпане на играчки, дори започват да се научават да си защитават собствеността. В общи линии нормално положение.

Благодаря ви за съветите. Надявам се да отмине по-бързо този период или поне да го приема по-леко, защото се е случвало да си тръгнем от площадката заради това. Особено, ако по-грубо са му взели нещо от ръцете.
На площадката има оставени различни неща. Има едно влакче, което вече е счупено и мръсно, но той си го е знае и го търси, като види, че е в друго детенце, започва да плаче и да стои като наказан. Казвам му, че това влакче е на всички, майките са го оставили да може всяко дете да си играе с него, но в такъв момент изобщо не ме разбира. Вече по-големите деца си го знаят и още с влизането му носят влакчето, за да не плаче 😀 ходим си с наша количка, която зарязва някъде, но след известно време я фиксира в чужди ръчички и бяга за нея, да си я вземе. Радвам се, че не посяга да я вземе сам, чака си, така е и в магазина, дърпа ме аз да взема това, което си е харесал, сам не смее, но като не стане така както си е запланувал....рев. Гръмогласен е и едва си чувам мисълта. Става напрегнато. Забелязвам, че има и няколко майки, които ни избягват, не ми е приятно, но...

Ами така е с малко дете. Цялата пролет и лято има да се учите. Трудно възприемат. С късмет, до септември, може и да му мине. Но пък ще започне да плаче за друго...

Според мен е очаквана човешка реакция да не иска да дава свои вещи. На по-късна възраст се научават, че за да получат, трябва и да дадат, но това става естествено в процеса на общуване с деца, е не насила.
Моят съвет е да излизате с нещо, на което не държи толкова, а не с любима играчка. Ако видите, че някое детенце се устремява към негова играчка, питайте дали я дава, ако откаже - прибирате, отивате на друга площадка, разхождате се и пр.

Дъщеря ми до 4-5-годишна не стоеше на площадка, ако има друго дете, я след това мина през период, когато не търсеше и не общуваше с децата на площадката. Играеше сама и гледаше неразбиращо как други деца й издърпват буквално нейните играчки от ръцете й. В същото време и не плачеше. Била е на 5-6 години, брат й - на 1-2. След като за пореден път той й взе играчката от ръцете и тя се заигра с друго нещо, дойде дете, което се опита да й вземе играчката. Тя не си я даде и бабата изкоментира грубо към внучето си, че има деца, които не си дават играчките, защото са стиснати. Не й останах длъжна и защитих детето си, че току-що за пореден път брат й й е взел играчката и тя също има право да играе, съответно не е длъжна непрекъснато да се раздава, особено на чужди хора. Като по-голяма всички на тази площадка явно смятаха, че тя е длъжна да дава, но не и на нея да дават. Е, няма такова нещо. Мисълта ми е, че винаги ще има някой, който да изкоментира ситуация.
Направи ми впечатление, че детето Ви се разстройва, ако забележи, че някое дете е взело играчка, с която не играе. Вероятно става въпрос за взета зад гърба му играчка. В такъв случай майката на другото дете няма абсолютно никакво право да гледа накриво, че детето Ви протестира. Ако аз дам играчка на моите деца зад гърба им, след това им казвам "Дадох играчката на Х да поиграе и ще ти я върне". На дете, което не връща, а родителите люпят семки/ пият бира и не вземат отношение не разрешавам да пипа нещата на моите деца. Заради такива родители и деца, честно казано избягвам площадките и предпочитам да си водя децата в градския парк.

pipi221 Винаги ще има някои, които няма да хареса теб и/или  детето ти. Моето мнение, е че твоята задача е да обясняваш, успокояваш, пазиш детето. Моето също е имало периоди на рев и писъци, ако не получи това, което иска, даже директно е вземал чуждо нещо, ако го иска. Минава с порастването.
Mama Ru, Имахме ситуация, детето на около 3, или малко по голямо. Качи се на клатушка, количка на която пускаш левче, за да посвири и полюлее детето. Едноместна. Идва баба с внуче, момиченце, и бабата и внучето едрички. Момиченцето почна да се катери, моя се сърди, бучи, бута я. Помолихме я да махне детето, отговора "Ааа, те са деца, ще се разберат", секунди по късно нашия успя да я избута, тя политна, мъжа ми хвана детето, защото и на двама ни беше ясно на къде отиват нещата, баба поведе нацупеното внуче, моето беше окачествено като "Егоист". Ами, добре

С първите деца е така. Роди му братче, няма друг начин , но дори и тогава - първото си върви малко егоист, второто винаги се съобразява. Така е и с хората около мен и техните деца

Въпроса на автора на поста е "Как да науча детето ми да споделя играчки", не мисля, че решението е още едно дете. Аз съм първото дете,  споделях с нея всичко, буквално отгледах сестра ми, която и като възрастен човек е доволно егоистично същество. Но си я обичам, сестра ми е.

Мъничко е момченцето и не може да стигне до идеята за собственост. Особено ако няма братче или сестриче вкъщи, ще му е по-трудно. А който има братче или сестриче, пак си плаща за науката с рев, само че не на площадката, а вкъщи.

Приеми го. Въведи правила, които според теб са справедливи и следи да се учи да ги спазва. Най-честно ми се струва размяна играчка за играчка, но докато осмисли тази сделка, на мъничето му трябва време и тренировки, за да схване как функционира.

Много са милички на тази възраст, цунк!

При моите деца е обратното - малкият не е склонен да дели нищо с кака си, докато тя - да.