Как да науча детето ми да споделя играчки

  • 2 243
  • 17
# 15
Просто не се опитвай. Ще стане, когато му дойде времето и е готов за това. Имам същия проблем. Той започна горе-долу На възрастта на Вашето дете, само че вече синът ми е на 3г и 7м. Нищо не дава, дори играчките, с които не обича да играе. Съвети търсих, книги четох, не иска и това е. Между другото в една от книгите по въпроса срещнах нещо, което много ме Накара да се замисля. Беше нещо от рода на: “ако при теб дойде някой и ти каже: дай да си поиграя с телефона ти, ти ще му го дадеш ли?” ... не насилвай детето за нищо. Щом не иска да споделя - има право, играчките са си негови.
Прочетох някои коментари и някъде срещнах съвет да му родиш братче или сестриче и проблема ще се оправи - ами няма. Малкото ми дете е на 1г и 10м. И нищо не й се дава. Само лично нейни (момичешки) или бебешки играчки. Всичко се дърпа от ръцете й и се захвърля някъде...
Просто не забравяй, че всичко е период. Е...някои периоди са по-дълги отколкото ни се иска, но все пак период. Свиква се в времето. 😁
Виж целия пост
# 16
Има си и личностови характеристики, не е само от възрастта. Човек е такъв, какъвто е. Важното е да се научи да не влиза в прекалено много конфликти, защото тогава има проблем. Иначе да си пази каквото е негово, но ще се принуди да не смята за негово всяко нещо, което му хареса.
Виж целия пост
# 17
Според е много рано (и е твърде завишено очакване към дете на тази възраст) да вниква в това кое му принадлежи, как може да се разпорежда с тази собственост,  какво трябва да направи, за да получи нещо в замяна, какво означава нещо да е общо, колко е "за малко" според майка му....

Вкъщи на едно дете почти, да не кажа съвсем не му се налага да споделя или да си пази вещите от чужди набези. Едно бебе има свои дрехи,  които вие не носите, свое столче за хранене, където вие не сядате,  обикновено и свои детски прибори и посуда, свое запазено място в колата итн. И изведнъж от нищото- да си споделя играчките. Къде е проиграло вече то подобна ситуация, къде я е видяло при вас, например, за да вземе пример?

Малък е, но преди да излезете на разходка всеки път му говорете- ще минем през площадката, там децата си носят играчки, които може да дават на другите деца и после си ги взимат обратно. Не взимайте любимите неща, към които е много призвързан. Обяснявате му отново и отново, но като "правилата на мястото", а не като изискване към него. Винаги обяснявайте предварително, а на място му показвайте- ето, децата си носят играчки и си ги дават, играят си заедно и се забавляват, нека свърза обясненията ви с нещо, в което иска да участва. Трудно е да си дадеш ценните неща, особено на непознат човек, който ти ги дърпа грубо от ръцете. Гадно е, когато всички те гледат с очакване да отстъпиш, сякаш не е важно какво искаш ти. Ако и от родителя няма подкрепа ("Изглежда в момента още му се играе с лопатката, може след малко пак да го питаме") тогава детето усеща много остро липса на контрол и защита.
По принцип не го разбирам и аз този напън от бебета още да ги учим да "споделят", битува някакво схващане, че това е основа да се сближи с другите деца. Според мен са глупости това, импулсът да искаш да дадеш идва в едни вече близки отношения на доверие ( както той прави към вас и други възрастни), а на случайно срещнати непознати или бегли познати на никоя възраст няма естествен порив да си раздаваш вещите без да знаеш дали и как ще си ги получиш обратно. Особено ако единственият възрастен, който може да ти вдъхне доверие, че ще се застъпи за теб и ще си ги получиш обратно, е някак си винаги на страната на другото дете в твоите очи. Нормално е да се разстрои детето.
Има го този момент в доста книги, бих препоръчала тази на Карлос Гонзалес, защото е съвсем човешки обяснено. Също и при Йеспер Йуул.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия