Стиснати ли сте?

Хм, правя си сметката, никога не съм взимала заеми и винаги имам настрани пари "за черни дни", но обичам да си доставям удоволствие, като си купувам  разни неща ей така, от които реално нужда нямам. Обичам да изненадвам близки и приятели с подарък без повод. Това ме радва. Всичко е в границите на разумното и не ми нарушава сериозно бюджета.

Правя си сметка и се старая да възпитавам децата си да са финансово отговорни. Държа да съм информиран потребител. Не съм стисната за качествена храна, дрехи и обувки. Няма да откажа да купя книга или да платя на децата уроци по тенис примерно. Обаче не обичам да харча за скъпа козметика, ноктопластика , масажи и пр. За мен това са излишни разходи и дори пари хвърлени в коша за боклук, защото реално всичко е маркетинг и никакъв крем няма да те спаси от бръчки. Ползвам крем на nivea soft за лице от години и си оправям ноктите сама.  Пренасочвам парите си другаде, за неща които са важни за мен и за семейството ми (пътувания, ремонт вкъщи и др).

И аз мразя да харча пари за много скъпа козметика. За дрехи също избирам по-бюджетни вече.Преди все се хвърлях на скъпото. За обувки ги подбирам да са качествени и бих дала повече пари, но до 100-150лв някъде. Но за пилинги за лице, серуми, води и не знам си какво за лице-не. Имам два крема Laroce Posay, на френски е името, нямам идея вярно ли го написах. Един за лицето, един за около очите. Имам мицеларна вода Гарниер и измивен гел за лице на Гарниер и ползвам също захар за ексфолиант. Понякога утайка от кафе. Харесват ми сто пъти повече от готовите продукти, защото частиците са по-абразивни и наистина вършат работа. Бих отишла някъде за два дни да почивка за още някой лев, отколкото да си взема кремче за 100лв. или да ги дам за маникюр и педикюр. И него си го правя сама.За книги, образование и т.н не ми се свидят, това е инвестиция.

Същата съм и аз. За козметика хич не обичам да давам пари. Нокти и коса си правя сама. Преди съм купувала скъпи кремове, ами ефект нулев и престанах. Дрехите също са ми на нормални цени.  Преди само маркови дрехи купувах. Не виждам никаква разлика между дънките от Лидл и от Версаче, съжалявам. Сега се чудя на глупостта си на младини да изкупувам бутиците. Можех да спестя за апартамент...Сега само обувките, слънчевите очила и чантите са ми скъпи, защото харесвам естествена кожа и имам проблем с очите, но имам малко и ги ползвам години наред. Часовници имам само 2 и са скъпи, подарък от ММ. За образование съм дала много пари. И за хубава храна давам. Също и за хубава здравна застраховка, това ми е важно. Но и там сравнявам много внимателно офертите.

Специално скини дънките от Лидл се оказаха супер за мен, и като кройка, и като материя. Имам 3 чифта и си ги харесвам повече от повечето ми маркови.

Но много ме е яд, като губя пари, тези дни съм изтървала някъде 50лв. Още ме е яд. Изпаднали са и аз не знам как.

Аз давам с удоволствие за козметика и процедури, но покрай Ковид ограничих ходенето в салон. Давам с удоволствие за пътувания, храна, театри, концерти. И пак заради Ковид като се ограничи, взех да спестявам неусетно.
За детето имах някаква мания да купувам помагала и учебни материали. Като видях, че интересът му не е какъвто бих искала да е, спрях.
Обичам да си купувам книги, но в последните години рядко намирам нещо стойностно. Предпочитам да препрочитам от наличната ми библиотека(по скоро е на майка ми), интересно звучат някои неща в различна възраст.

Мен могат сериозно да ме зарибят с масажи и хубави лосиони за тяло и ръце; обожавам да ми ухае на нещо приятно. Последния път, когато можех да отида (много сложно стана напоследък да се ползват тези услуги, а и станаха по-скъпи за съжаление), миришеха ръцете на масажиста на канаела, ванилия и сладкиши. Веднага разпитах какво е ползвал и си намерих начин да ми пратят крема от САЩ. После от офиса се зарибиха много хора, направо им изкупихме коледното издание на кремчетата  

Аз пък почти винаги си купувам торбички. Ако ходя специално на пазар си взимам голяма пазарска чанта, удобна за носене. В колата си имам големи и здрави пазарски чанти, както и пластмасов контейнер за покупки. Но много мразя да си държа използвани найлонови торбички в чантата и никога не го правя. Най-много да имам някоя по-малка, в която съм купувала дрехи или козметика, за да прибера нещо инцидентно. Също не обичам да ходя на маникюр или педикюр, даже не толкова заради парите, все ме притеснява каква е хигиената. Скоро се чудех дали може само да ми лакират ноктите на краката, правят го по-добре от мен. Покрай тоя Ковид започнах сама да се подстригвам и боядисвам, чакам с нетърпение втората игла ваксина, за да ида на фризьор.

Не съм стисната. Не съм и развей прах.

Имам проблематична кожа. И аз все така казвах, че плащам за марката, но откак намерих моята - лицето ми е като бебешко дупе. Така че от козметика се отказах да пестя.

От качествена храна не пестя - месо, плодове, зеленчуци, варива. Джънковете ги избягвам по други прични, но ако ми се яде бургер, няма да се лиша от качествен такъв.

Аз се отказах да следя промоции, защото осъзнах, че покрай уж изгодна покупка, харча много пари. Не са съществени намаленията в повечето случаи, ама щото е на промоция нали, хайде... опитвам се да купувам само онова, което ми е необходимо и да не задръстваме къщата с вещи и храна, че са на добра оферта.

Колкото до фризьор, маникюр и педикюр - с удоволствие бих давала пари за тях, проблемът е, че когато има възможност за записване на час - аз не мога, та ми е трудно да се организирам. Със сигурност са професионалисти, висок клас са лаковете и трайността е по-голяма. А искам много точно да докарат цвета на естествената ми коса, та там няма мърдане.

Няма да живея 100 пъти, нито 1000 години, така че умерено се глезя. Убедих се, че качествените дрехи ползвам доста дълго, търся оптимално съотношение на цена-качество. Обувки купувам само кожа, тъй като имам алергии и проблемни стъпала. Понякога залитам с няколко парфюма, но и Асан е Ора, така да се каже.

За децата - купувам качествени дрехи от добри материи. Те вече имат и собствени виждания, но се опитвам хем да им угодя, хем да не изглеждат като вариететни актриси (от пайети и чудесии). Работя с тях да им изградя някакъв малко по-класически вкус, тъй като голяма част от нещата (като размъкнато дъно на панталоните, например) са преходни, бързо излизат от мода.

То като се чета, май излиза, че хич не съм пестелива...

Имам приятел, който е безумно, ненормално, извратено стиснат.

Според него обаче, той просто има добра финансова култура.

Явно всичко зависи от гледната точка.

Удхаус има сравнение:
"А сега урунгелът му с урунгел е милионер на квадрат. Но и толкова богат, той все е нащрек как да стане още повече. Никога не изпуска момента. Ако му се предостави възможност да търчи два километра в чепици с три номера по-малки от неговите, само и само за да изменти някого с пет гроша, запретва ръкави"

Всъщност в това няма лошо - своите крака ще разрани, нали? Лошото е, че други хора, нямащи желание, визия или воля да забогатеят, после обвиняват такива, че сигурно са крадци и мошеници, защото иначе не може да се забогатее. Това е свързано с нашата действителност по-скоро, не с цитата толкова.

Точно затова цитирах първо финансовото състояние на героя - вече "милионер на квадрат".
А неслучайно се казва "да си в обувките на някого" - защото тясната и изобщо неудобна обувка не може да се сравни с тясна дреха. За 3 номера по-малки обувки дори не ми се мисли

За съжаление се присъединявам към последното мнение на Станцията. Отношението към богатите хора в България не е никак добро и е винаги поддържано от идеята за тъмен бизнес.

Един пример:
Последно като  бях у нашите, те ми разказваха за някакъв известен и, доколкото разбирам, полулегален български бизнесмен (ако запомних правилно, Васил Божков), който регистрирал някаква лимузина на баба си (инвалид), за да не й плаща данъците, другата кола си я писал фирмена и т.н. Пред закона, всичко било легално. Ами, казвам, щом е легално, човекът просто използва това, което му позволява законът по най-добрия начин. Да, ама как можело така. Ами - може. Щом е така направен законът, няма лошо да се възползваш.

Това е съвсем елементарен пример, но много хора просто използват неурегулирани ситуации и правят най-доброто от тях, а после всички смятат, че са излъгали или направили нещо нелегално. Не познавам нито бизнеса на този човек, нито знам дали е легален, но разбрах, че конкретно при колите му, били изрядни нещата, примерът ми е принципен, та не се хващайте в конкретиката.

Това аз не го виждам като стиснатост, а като добро управление на ресурсите. Всъщност, да дадеш 2 лв, ако можеш да дадеш 1 за същото, за мен лично е прахосничество. Изключвам някакви крайни ситуации на живот и смърт, разбира се.