Котето ми на почти 2 години почина преди 2 дни.
Сутринта изглеждаше всичко нормално: гуши се в леглото при нас, моли са за малко мляко, разходи се по терасата. След това приятелят ми отиде на работа, а аз си работя от вкъщи.
Не си спомням дали видях котето ми през деня, не си спомням дали е мяукал. Спомням си само, че чух леко кашляне или кихане и си помислих колко е сладък. Цял ден си мислих само за себе си и изобщо не се сетих да го потърся, защото съм свикнала, че изчезва през деня да си спи някъде.
Когато приятелят ми се прибра отиде да го търси и го намери мъртъв.
Всеки ми казва, че нямам вина и че най-вероятно смъртта е била внезапна и не съм можела да му помогна. Но дълбоко в себе си чувствам огромна вина и не мога да я преодолея.
Ами, ако е измяукал, за да потърси помощ и аз не съм обърнала внимание? А може би това кихане е бил последният му дъх, а аз си седях спокойно и си гледах моите работи.
Котето ми си отиде съвсем само, а толкова обичаше внимание.
Мразя се в този момент!