Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Повтаря ли се историята на семейните отношения?

  • 7 017
  • 113
Ей на, едната част на родителското тяло ми вдигна нервите, та,замислих се, ще стана ли някой ден като родителите си? Повтаря ли се семейният модел като шаблон?
 Виждам и отчитам грешките и на двамата. Старая се в посока да не ги допускам.
 Все пак, считате ли, че е възможно да не ги повторим, да сме съвсем различни?
Виж целия пост
# 1
Мисля, че в някаква степен се повтарят нещата. Може да се минимизират донякъде, но не смятам, че могат да се избегнат на 100%.
Виж целия пост
# 2
Като черти на характера виждам повторяемост в моя род Simple Smile Като семейни отношения не. Конкретно за нас.
Виж целия пост
# 3
Това е хубаво, нали, все нещо съм наследила, ама не гарантира, че ще повторя грешките.
Виж целия пост
# 4
Точно грешките според мен няма да повториш. Аз не повтарям нещата, от които съм се възмутила в моите родители в детството или юношеството си. И с теб ще е така.
Някакви други неща несъзнателно ще повториш.
Виж целия пост
# 5
Научно е установено, че ако има развод при родителите, е много по-голяма вероятността за развод при децата.
Виж целия пост
# 6
И аз си мислех, че няма да съм като майка ми, но сега откривам, че повтарям някои неща. Което всъщност не е толкова лошо. Виждането за света се променя с възрастта, а оттам и поведението.
Някои неща ще избегнеш, други ще повториш, ще допуснеш и своите си грешки... Така върви светът и така се трупа опит.
Виж целия пост
# 7
Има някаква повтаряемост определено.
Виж целия пост
# 8
Машинално повечето хора повтарят модела, в който са отраснали.
Аз бях копие на майка ми към сина ми и същевременно беснеех като малка от нея.
В един момент се осъзнах и разбрах, че и той скача бурно срещу този модел и си обещах, че ще се променя.
Направих го.
Промених и живота и връзките си след това.
Виж целия пост
# 9
Според мен може да е и така, и иначе. Някои хора копират семейната си среда, според мен това са такива, които я възприемат за нормална и я харесват. Други не харесват средата в семейството си и активно се опитват да избегнат същата ситуация по-късно. Аз съм от вторите - нищо, ама нищо общо няма между моето семейство и това на родителите ми.
Виж целия пост
# 10
Имало е ситуации, в които се хващам, че реагирам по “шаблона” и се ядосвам на себе си.
 По едно време в ранната си младост, дори си казвах, че брак- не! никога, не е хубаво нещо. Ето сега, омъжена, се самонаблюдавам и си имам притесненяита, да не взема да ги пресъздам нещата.
Виж целия пост
# 11
Ох, че сложна тема..
За повторяемост не знам..
Аз се опитвам да възпитавам и да се държа с детето си обратно на родителите ми.
Откровеност и доверие.
Да казвам често "обичам те" , да му давам избор, да гласувам доверие. Не забрамявам.
Мен ме възпитаваха с много забрани и ограничения, без доверие, което ме накара да лъжа в тийн възраст.След няколко месеца младежа ще стане на 18, не съм го хващала в лъжа до сега.

Още някоя година и ще разбера, кое е било за добро или зло.
Виж целия пост
# 12
Според мен ключът е в осъзнаването и критичното мислене. Това вече е една стъпка към евентуална осмислена промяна. Сигурно има дълбоки инстиктивни модели, които трудно се променят, но това вече психолозите могат да кажат. И за мен ще е интересно да разбера.
Виж целия пост
# 13
Аз съвсем съзнателно, възпитавам децата си съвсем различно от моите родители. И резултатите ми харесват.
Виж целия пост
# 14
Всички се опитваме да избегнем, това, което смятаме, че е било грешно при родителите ни, но нещата се подреждат така, че става същото и при нас за съжаление...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия