Най-тежката работа?

Бях почнал като общак на строеж, за да събера къси джобни преди почването на университета. Работата, разбира се, бе физически натоварваща до колосални нива. Всяка сутрин разтоварвахме техника и тежки инструменти, а след работа  оставахме допълнително, за да си ги измием и приберем. Бригадирът ни беше доста прибран човек и държеше на реда. Като най-млад и неук  трябваше да се уча бързо, защото имахме крайни срокове, а това ме напрягаше, тъй като не бях свикнал да гоня подобни неща. Това се компенсира от прословутата обедна почивка от 12 до 13.  Хапвах кюфтенца, а по-възрастните работници разказваха истории от доброто старо време. Често се пускаха лафове по време на работата и то от самия бригарид, което водеше до бурен смях у всички ни. Времето летеше бързо и не разбирах нито кога почваме, нито кога приключваме. Прибирах се изморен и исках само да почивам за утрешния ден, но се прибирах с усмивка и кенче биричка закупена с мои парички.
За мен всяка работа, дори общ работник на строеж, може да бъде приятна, ако обстановката е прилична. Коментарът на Ели-Мели го разбирам, тъй като през същото време, когато бях на строежа, моя съученичка си намери работа в мол. Почваше преди мен, свършваше след мен. Шефовете ѝ я наблюдаваха през камери. Постоянно трябваше да върши нещо, дори когато няма нужда - нито клиенти, нито магазинът е мръсен, нито някоя дреха намачкана. Споделяше ми как постоянно са ѝ давали зор да се бута при клиенти и да им пробутва неща, от които те нямат нужда (не е странно, но няма да влизам в подробности какви абсурдни неща ѝ се водят като сценария, по който трябва да говори). Постоянно са влизали "тайни клиенти" (от фирмата), които да я инспектират как върши работа и налагане на постоянни глоби.  За мен си бе подигравка с личността.

О, да, дори и да няма нищо за вършене в молския магазин, трябва да си намираш. Подреждаш дрехите по номера към 120 пъти дневно и оправяш закачалките да са на равни разстояния една от друга. Толкова се бях побъркала, че като идех в някой друг магазин да разглеждам и пазарувам, ходех и им сгъвах дрехите по стилажите, подреждах им номерациите и нареждах закачалките То не е смешно, де. Но се усещах след 20-30 секунди и си излизах...

А „тайният клиент” е идеалния инструмент да превърнеш служителите си в тотални зомбита. Най-вече по-алчните и нестабилните психически. Имах колеги, дето се бяха вманиачили и смятаха всеки тъпак, дето се заяжда за тайния клент. Защото тайния клиент по правило се държи зле с продавача, за да провокира скандал и после да му отрежат на продавача бонуса. Тия неверояни 20 лв бонус Имала съм колежки, дето са ревали със сълзи и глас, защото са обслужили тайния клиент „лошо” и рейтинга на магазини ни е спаднал. Ще кажеш, че им е бащиния този магазин. Абе.. денят, в който си намерих друга работа и напуснах, беше най-щастливия в живота ми.

За мен най-тежко физически и психически - работа в частен детски кът на 10ч смени. Няма сядане, нито почивка, тичаш след деца на всякакви възрасти, внимаваш да не се наранят. През целия ден си длъжен да си с усмивка, да се държиш перфектно и с родители, и с деца. Прибирах се разбита, издържах 6 месеца и дотам.

Склад за дрехи втора употреба.
Мръсотия, мизерия, студ.
Халето беше в една гора. Лятото вън имаше змии, зиме срещахме някоя лисица.
Пристигат контейнерите от чужбина, ние окачествяваме и пълнехме чували.
Намирахме по някоя умряла мишка из дрехите, а жената на бельото ревеше- използвани и мръсни гащи, превързочни материали..
Зимата работехме с якета, ръкавици и калци върху ботушите.
Нямаш право да говориш, и работиш бързо, иначе- забележки.
Шефовете бяха сирийци.
Минимална заплата, много ясно, в пликче.
Но се намираха чат пат евра, злато, и седяха хората.

 

Ужас, голям терор си изкарала. И на продавачите, не им е лесно.

Хей, аз пък съм била таен клиент. Сладка работа..😂

Ама, вие в магазин ли сте работили, или в досиетата Х?

В маркетингова агенция. И взех да навивам дъщеря ми да завърши социология, няма такова забавление, просто.😁

Аха! Значи ти си един от Бродниците, които обикалят магазините и не оставят продавачите да спят спокойно Не те е срам!

Разкажете някой интересен случай в кариерата еи на таен клиент.

На 19 години правех промоции за различни фирми по веригите.

И аз имам няколко работни дни като промоутърка, които мога да сложа към графа кофти работа. Промотирах цигари, облечена като някоя фея от приказките, а навън беше зима. Все ме слагаха до вратите на магазините, за да дебна клиентите като влизат. Беше кошмарно досадно да говоря заучените фрази, цял ден на крак, изслушах личните драми на всички продавачки и касиерки. Парадоксът беше, че рекламирам цигари, а не пуша, даже са ми неприятни, а трябваше да убеждавам разни хора да си купят. Също така облечена като фея, все мъже се спираха, а промотирах дамски цигари с розова опаковка. Познайте кой мъж ще си купи, само.се спираха на лафче. А жените ме гледаха с пренебрежение и възмущение. Пък аз съм такъе интроверт и хич не мога да досаждам на някой като ми каже „Не искам”. Ще питате защо въобще съм се навила на тази работа, просто правех услуга да замествам приятелка и парите наистина бяха много добри. Но не е за мен тази работа, повече не се навих.

Работила съм като сервитьорка почти 10 години. Смея да твърдя, че в зависимост от мястото е в пъти по-добре заплатено от повечето работи. Карала съм смени по 12-14часа и отгоре, но много рядко. Не ми се вижда тежко. Така или иначе съм свикнала да съм по цял ден на крак и физически активна.
Най-лошата и психически тежка работа за мен беше като фактурист в един офис. 😁 Цял ден без движение, вторачена в компютър, безкрайни таблици, заявки, документи и архиви... Изкарах 3 месеца, а все още ми се струва че са били 3 години.
Така че доста си зависи от човека.

Физически беше най-трудно на пазар, напълно открит, работата сама по себе си беше приятна, колеги и конкуренцията веселяги, по цял ден лаф и смехории, но зимата... Бях много зле с парите и не можех да си позволя хубави апрески и ползвах такива китайски, които пропускаха още по пътя ми за работа. Отивах на работа с мокри крака и краката ми стояха цял ден заровени в сняг, нон-стоп замръзнали крака. Имаш и по 1 час сутрин и 1 час вечер вадене/прибиране на маса, ти си с 100 пласта дрехи, които ти пречат да се движиш. Не съжалявам изобщо за тази работа, сега не боледувам изобщо, а ако случайно някакво вирусче хвана за 1-2 дена минава без лекарства.
Психически беше най-трудно във фирма за мобилен оператор, напрежението е ужасно, не искам да обяснявам, защото не искам да си спомням.
А като цяло комбинирано от двете бяха работите по морето. Цял ден на крак, туристи, подути крака, някви измислени осигурени квартири с досадни съквартиранти колеги... Най-накрая те изгонят без да платят. Много бързо ми мина мерака да работя по черноморието.

Е, има ли хора, дето да нямат „хубави” спомени от работа по Черноморието. Първи курс, първа работа, при познати на нашите на Златни пясъци. Работя на бар, на 4 часа, всеки ден без почивка, защото съм САМО на 4 часа. От 20-24 часа. Реално бачкаш до 1-2-3 пре нощта. Колегите, стари кучета, се държат като с парцал с теб, а и си връзкарка... Осигурен транспорт няма, по нощите се чудиш как да се прибереш във Варна. Накрая заплатата 200-300 лв, защото си на половин ден... Преди 12 години говоря. Бакшиши почти няма, защото старите ги прибират. А бях с връзки, моля ви се, от тогава съм пас за работа по Черноморието.