Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Изнудване и развод

  • 10 126
  • 136
Здравейте,
Преди 10 дни съпругът ми поиска развод.
Ще започна с малко предистория за да добиете представа за какво става въпрос.
Преди около година той постави въпроса за второ дете,при което аз му обясних,че не искам второ дете.
Целия разговор беше спокоен без караници и драми.
Мина даже повече от година,в която си живеехме като всяко семейство.Гледахме си детето,ходехме на работа,на почивки и т.н.
Преди около 2 месеца се скарахме и спряхме да си говорим.През това време.Детето не го намесвам,защото колкото и да имаме проблеми грижата за дъщеря ни си е обща.
Та преди 10 дни той ми казва:
- Помисли ли си по въпроса,който ти зададох преди 1 година,за да знам как да процедирам..?
В първия момент се зачудих за кой въпрос.
На следващия ден звъня на свекърва ми да чуя детето,което в събота остана да спи при нея че не са се виждали цяла седмица.
Свекърва ми,която също иска още едно внуче,без да сме говорили по темата ми казва с шеговит тон:
-Помисли си по моя въпрос да си не си останеш без момиче...
Останах много изненадана,че го казва..
На следващия ден моят ми носи оформена молба за развод по взаимно съгласие и споразумение,в което "урежда" всички последствия от евентуалния развод,предвидени в закона...
- Родителските права да останат за него
- Подробно описан режим на свиждане с детето ми всяка 2ра събота с преспиване и седмица през лятото за мен.
- Описал е че нямаме придобито по време на брака имущество,което да делим и т.н.
Съответно след всичко това последва скандал,при което той ми заяви,че или да родя, или иска развод.
Заявих му,че това е чисто изнудване и че аз този документ няма да го подпиша никога.
Каза ми,че той не можел да живее така,искал да си устрои живота и т.н.
Нямам нищо против щом иска да се разведем,никого не мога да задържа насила,но проблемът е че иска да ми вземе детето.
Казах му щом искаш развод-добре,но детето остава при мен..
От тогава мълчи и нищо повече не предприема-поне засега.
Въпросът ми е може ли наистина да ми вземе детето?
Нямам близки,на които да разчитам.
Баща ми е починал а майка ми е психично болна и нямам други близки.
Живеем в жилище,което е на негово име.Прехвърлено му е по време на брака чрез дарение от родителите му и аз нямам дял.
Във въпросното жилище живеем заедно от 14 години.Заедно го ремонтирахме и обзаведохме.
Като той теглеше заемите за подобренията,защото ползва преференции при лихвите а моята заплата отиваше за сметки и ежедневни битови разходи-храна,ток,вода,дрехи и т.н.
Много ме е страх,защото знам,че разчита на това че нямам близки и дом където да отида с детето.
Имам собствена къща,но тя е почти разрушена и не бих могла да живея там с детето си,просто къщата не е годна за живеене.
Имам съмнения,че може и да си е намерил любовница,щом така изведнъж заговори за развод..
Никога не съм предполагала че ще стигна до това положение и съм много уплашена да не загубя дъщеря си.
Тя е на 8 години и е целият ми свят.
Не бих могла да живея без нея.
Затова ви моля,дайте ми съвет какво да правя.Не искам да загубя дъщеря си.
Всеки съвет ще добре дошъл.Бих се радвала да споделят опита си хора,минали по този път,защото наистина съм много объркана в момента.
Виж целия пост
# 1
Консултирай се с адвокат. Ти си майка на това дете, и имаш правото да си я отгледаш.  Изнудване не звучи добре пред съда, а предполагам че тоя човек си има и други проблеми, които могат да бъдат посочени от един добър адвокат. Пази се.
Виж целия пост
# 2
Ако нямаш жилище и доходи, има вероятност родителските права да бъдат прехвърлени на бащата...
На мен ми е странно мъж да иска второ дете, обикновено тези, които познавам и едно не искат. Явно този амбициозен. Ако мъжът е качествен аз бих му родила дете, само и само да го задържа. Но хората са различни.
Желателно е да наемете жилище и да имате доходи, за да можете да докажете на съда, че можете да се грижите за детето. Съдът отсъжда в полза на детето, а не на майката...
Виж целия пост
# 3
Уплашила си се от адвоката. Но на война като на война. Намери си и ти адвокат! Да ти напише искова молба с развод по негова вина. Да видим кака песен ще запее тогава!
Виж целия пост
# 4
Едва ли ще ти вземе детето. Момиче е, на 8... Няма да го присъдят на него, ако се стигне до дело. Странна е ситуацията обаче...
Виж целия пост
# 5
Не мисля, че имаш повод за притеснения. Той се опитва да те уплаши и изманипулира.
Ако не си пияница и наркоманка, няма как да ти взене детето.
Пусни и ти молба за развод и си вземи адвокат.
Виж целия пост
# 6
Хайде едно мнение от опит.
Съдът, разглеждайки иск за развод, разглежда и въпроса за родителските права, местоживеенето на детето, изплащането на издръжка на дете и на бивш съпруг, общото имущество и др.
Съдът, вземайки предвид доказателствата по делото, отсъжда на база интересите на детето при кого да остане. Преценката е на основание доходи, помощ от близки, дом и др., но никога не са само те определящи. Биха били, ако е налице родителска незаинтересованост от твоя страна, ако си си оставила детето, не го търсиш и не полагаш грижи. Обаче в случая не е така и е твоя грижа да го докажеш - защото съдът отсъжда не по твърденията в исковата молба, а по доказателствата, които са представени.
Според мен е редно да запознаеш със случая си освен адвокат и близки хора - приятели, съседи, колеги, които биха били допуснати до разпит от съда, за да разкажат, че се грижиш за детето, че си била притеснена от ненадейното искане за развод и ей такива неща.
Домът е важен, но имаш право да поискаш от съда ти да останеш в него заедно с детето до навършване на 18-годишна възраст. Или както са ти казали - квартира.
По мои наблюдения по-често детето остава при майката. Не се съгласявай на развод при взаимно съгласие в случай, че не си съгласна и че те натискат. Споразумението се ползва със сила на пресъдено нещо и няма пререшаване, сама ще се вкараш в капан. Смятам за голяма глупост да се яви мъжът ми с вече оформено споразумение, тоест той вместо мен решил аз на какво съм съгласна и идва за подпис. Съжалявам, но смятам, че те манипулират, но дори това да е така, манипулацията изобщо няма да бъде изследвана от съда, това не му е работа в такова дело. Тук ще се защитаваш с гласни и писмени доказателства, хич не задълбавай в поведението на съпруга си - да го обвиняваш как действал прикрито и да занимаваш съда с кофти поведението му.

Недей да пестиш от адвокат, не си заслужава да спестиш едни 400 лв. (хипотетично), а после да ревеш и да патиш от глупост. Като отиваш при колегата, занеси му удостоверението за брак, удост.за раждане на детето, документи за обща собственост ако имате - не казваш да има МПС или друго, но общо е имуществото, придобито по време на брака, освен ако не е наследство или дарение за единия съпруг, виж там земи или друго купено по време на брака.  Предвиди си, че ще са ти нужни и бележки за доход, служебна бележка от училище за детето, хубаво помисли колко е разходът за детето по уроци, школи, и др., за да прецени колегата размер на издръжката.

Жалко е, че жените гледаме семейството да е добре, влагаме в него, отказваме се от себе си и своето бъдеще, а мъжете придобиват на свое име или на някой близък и накрая при развод не смеем да им гъкнем, защото се оказваме с по-нисък доход, без спестявания или без покрив над главата.

Не бих родила от тоя тъпир. Да му треперя дали няма да  му щукне пак да ме гони и да ме плаши, че ще ми вземе и двете дечица, а аз да обикалям като просякиня без дом - не, мерси. И за плановете да знае свекървата, но не и аз - брей! Да пази Господ от такива съпрузи.
И какво значи, че искал  - как го каза - да си устрои живота? Какво значение има броят деца, като той майка им не иска? Ако родиш още едно какво се променя и как - ще те заобича повече?

Редактирам, за да кажа, че в такова дело ще има и мнение на психолог, тоест ще се вземе предвид и при кого от двамата детето иска да остане, при кого се чувства по-добре, по-защитено, по-спокойно.
Виж целия пост
# 7
Егати и гнусния човечец.
Манипулации и изнудване показват, че един човек не е стока.
Консултирай се с адвокат веднага. Не мисля, че ще успее да ти вземе детето.
Освен ако не си наркоманка, алкохоличка и не полагаш грижи за него.
Послушай Daisy^Slava. Веднага си намери адвокат.

Едит:
Запази и неговата молба и я дай на адвоката.
Изнудване според закона не е ли незаконно?
Виж целия пост
# 8
Уплашила си се от адвоката. Но на война като на война. Намери си и ти адвокат! Да ти напише искова молба с развод по негова вина. Да видим кака песен ще запее тогава!

Забравих да допълня,че самия той е юрист и е,въпреки че работата му е свързана по-скоро с наказателно право.Ходих при адвокат,но града ни е малък и всички познават съпругът ми.
Та адвоката ми разясни горе долу ситуацията.
Предупреди ме обаче,че не би могъл да се заеме със случая ако се стигне до исков ред,тъй като
"Нали разбираш..ние работим всеки ден съвместно..а и да наемеш някой друг колега от града не е сигурно,че ще те защитава както трябва"
Чисто човешки ме посъветва да намеря адвокат от друг град.
Виж целия пост
# 9
При положение, че мъжът ви е юрист и съдията може да заеме  неговата страна и в такъв случай наистина си намерете адвокат от друг град, който да изиска делото да се гледа от безпристрастен съд т. е съд в друг град заради работата на мъжа ви. Вероятността съдиите във вашия град да са безпристрастни по вашия развод е минимална.
Виж целия пост
# 10
Че адвокат от друг град ще има ли правото да те защитава в твоя град? Аз много исках конкретна адвокатка от Варна, но тя ми обясни, че няма право да се яви в съда където се водеше моето дело.
По темата-  аз на този идиот не бих му родила дете след такова изнудване, чак и майка му се включила в изнудването... Така ще го осъдя, че дето ще плаща издръжка по-голяма от минималната за страната (следкато е юрист, то дохотите му ще са добри), ами и ще живея в жилището му докато детето навърши 18. Аз като се разделях с бащата на моята дъщеря съжалявам, че  в съда заявих, че не искам нищо с цел да ни остави на мира, но той така и не го направи, само дето аз си блъскам главата цял живот...
Виж целия пост
# 11
Хайде едно мнение от опит.
Съдът, разглеждайки иск за развод, разглежда и въпроса за родителските права, местоживеенето на детето, изплащането на издръжка на дете и на бивш съпруг, общото имущество и др.
Съдът, вземайки предвид доказателствата по делото, отсъжда на база интересите на детето при кого да остане. Преценката е на основание доходи, помощ от близки, дом и др., но никога не са само те определящи. Биха били, ако е налице родителска незаинтересованост от твоя страна, ако си си оставила детето, не го търсиш и не полагаш грижи. Обаче в случая не е така и е твоя грижа да го докажеш - защото съдът отсъжда не по твърденията в исковата молба, а по доказателствата, които са представени.
Според мен е редно да запознаеш със случая си освен адвокат и близки хора - приятели, съседи, колеги, които биха били допуснати до разпит от съда, за да разкажат, че се грижиш за детето, че си била притеснена от ненадейното искане за развод и ей такива неща.
Домът е важен, но имаш право да поискаш от съда ти да останеш в него заедно с детето до навършване на 18-годишна възраст. Или както са ти казали - квартира.
По мои наблюдения по-често детето остава при майката. Не се съгласявай на развод при взаимно съгласие в случай, че не си съгласна и че те натискат. Споразумението се ползва със сила на пресъдено нещо и няма пререшаване, сама ще се вкараш в капан. Смятам за голяма глупост да се яви мъжът ми с вече оформено споразумение, тоест той вместо мен решил аз на какво съм съгласна и идва за подпис. Съжалявам, но смятам, че те манипулират, но дори това да е така, манипулацията изобщо няма да бъде изследвана от съда, това не му е работа в такова дело. Тук ще се защитаваш с гласни и писмени доказателства, хич не задълбавай в поведението на съпруга си - да го обвиняваш как действал прикрито и да занимаваш съда с кофти поведението му.

Недей да пестиш от адвокат, не си заслужава да спестиш едни 400 лв. (хипотетично), а после да ревеш и да патиш от глупост. Като отиваш при колегата, занеси му удостоверението за брак, удост.за раждане на детето, документи за обща собственост ако имате - не казваш да има МПС или друго, но общо е имуществото, придобито по време на брака, освен ако не е наследство или дарение за единия съпруг, виж там земи или друго купено по време на брака.  Предвиди си, че ще са ти нужни и бележки за доход, служебна бележка от училище за детето, хубаво помисли колко е разходът за детето по уроци, школи, и др., за да прецени колегата размер на издръжката.

Жалко е, че жените гледаме семейството да е добре, влагаме в него, отказваме се от себе си и своето бъдеще, а мъжете придобиват на свое име или на някой близък и накрая при развод не смеем да им гъкнем, защото се оказваме с по-нисък доход, без спестявания или без покрив над главата.

Не бих родила от тоя тъпир. Да му треперя дали няма да  му щукне пак да ме гони и да ме плаши, че ще ми вземе и двете дечица, а аз да обикалям като просякиня без дом - не, мерси. И за плановете да знае свекървата, но не и аз - брей! Да пази Господ от такива съпрузи.
И какво значи, че искал  - как го каза - да си устрои живота? Какво значение има броят деца, като той майка им не иска? Ако родиш още едно какво се променя и как - ще те заобича повече?

Редактирам, за да кажа, че в такова дело ще има и мнение на психолог, тоест ще се вземе предвид и при кого от двамата детето иска да остане, при кого се чувства по-добре, по-защитено, по-спокойно.

И мен това именно ме ядоса много..
Написал си там каквото му е изгодно.
Един вид сам решава кое как ще бъде..при кого остава детето най-вече..все едно аз съм някаква малоумна,която няма право на мнение..
По въпроса за "устройването на живота"може би имаше предвид друга жена,която да му роди,защото даде за пример племенницата си(сестра му има дъщеря от първия си брак и още две деца,родени при втори брак)
Не знам поне така го тълкувам.
Иначе нямаме нищо придобито по време на брака на наше име(освен апартамента,който е прехвърлен на негово име по време на брака чрез дарение)Колата сме я купили ние,но е на името на майка му,защото тя е с телк.
Иначе е добър баща но истината е,че след всичко това аз никога няма да му родя още едно дете.Просто не му вярвам вече,все едно пред мен стои един непознат човек.
Съжалявам само,че за толкова години не помислих да се подсигуря в случай на нещо такова,всичко,което изкарвах го влагах в този наш дом и никога не съм мислила на принципа
"Това е мое а това- твое..."
Винаги съм била работеща жена,не съм се оставяла да разчитаме само на неговите пари и имам добър доход.
Виж целия пост
# 12
Не бой се - какво като е юрист, голямата работа. Ако знаеш как се "обичат" един друг и колко си "помагат" в гилдията.. ехее... Между другото, аз и мъжът ми също сме юристи и също по специалността работим, та казвам ти - това да ти е последна грижа.
Даже сега се сещам, преди години имах колега, пак юрист, назначиха го тогава при мен за мл.юрисконсулт, та трябваше заедно да работим. Невеж беше, горкият, и много не в час, но иначе пред хора - вратовръзката, костюмчето. Е, вярно, че в среща се изчервяваше, разтреперваше и след това ходеше да пие в тоалетните, но поне пред себе си си даваше сметка, че не е капацитет. Този същият имаше бивша съпруга, която плюеше на общо основание и която плашеше, че щял да вземе общия им син. Та всяка година господинът завеждаше иск за промяна на упражняването на родителските права и всяка година го губеше. А ние бяхме в малък град и да, всички се познават, в това число - и съдиите. Бившата му нямаше абсолютно никакви познания в материята на правото, но не се отказа и даже след третото дело сама се представляваше и както казах по-горе, успяваше сама срещу него. С това исках само да кажа, че няма значение кой какво работи, защото не само дипломата прави можещия човек, нито едното самочувствие е определящо за експертизата, а за познанствата никога не можеш да си сигурна колко струваш като специалист според хората. Хубаво ти е  казал адвокатът, който си посетила, че той и другите не биха искали да поемат вашия случай, защото познават мъжа ти - ами какво да ти кажат, рискуват собственото си добро име, защото винаги можеш после да кажеш, че си загубила заради техни симпатии или колегиалност например. Аз на твое място бих отишла при друг адвокат в друг град.  Можеш да наемеш адвокат от където пожелаеш и няма нормативно основание да не може да се яви на твоето дело, нищо, че е в друг по местонахождение съд. Избягват го, защото е свързано с пътуване, а то, както знаем, е губене на време, през което те биха се заели с друга работа, която е по-добре платена.
Ако пък те притесняват съдиите, имаш право както ти написаха момичетата да поискаш искът ти да бъде гледан от друг, отвод го наричаме.

Но не се отказвай и го дай спокойно, защото друг това, което имаш, не може да ти вземе освен ако не му го дадеш доброволно.
Виж целия пост
# 13
Здравейте,
...
Преди около година той постави въпроса за второ дете,при което аз му обясних,че не искам второ дете.
Целия разговор беше спокоен без караници и драми.
Мина даже повече от година,в която си живеехме като всяко семейство.Гледахме си детето,ходехме на работа,на почивки и т.н.
Преди около 2 месеца се скарахме и спряхме да си говорим.През това време.Детето не го намесвам,защото колкото и да имаме проблеми грижата за дъщеря ни си е обща.
Та преди 10 дни той ми казва:
- Помисли ли си по въпроса,който ти зададох преди 1 година,за да знам как да процедирам..?
В първия момент се зачудих за кой въпрос.
На следващия ден звъня на свекърва ми да чуя детето,което в събота остана да спи при нея че не са се виждали цяла седмица.
Свекърва ми,която също иска още едно внуче,без да сме говорили по темата ми казва с шеговит тон:
-Помисли си по моя въпрос да си не си останеш без момиче...
...
...
Заявих му,че това е чисто изнудване и че аз този документ няма да го подпиша никога.
Каза ми,че той не можел да живее така,искал да си устрои живота и т.н.
Нямам нищо против щом иска да се разведем,никого не мога да задържа насила,но проблемът е че иска да ми вземе детето.
...
От тогава мълчи и нищо повече не предприема-поне засега.
Въпросът ми е може ли наистина да ми вземе детето?
...
Имам собствена къща,но тя е почти разрушена и не бих могла да живея там с детето си,просто къщата не е годна за живеене.
Имам съмнения,че може и да си е намерил любовница,щом така изведнъж заговори за развод..
...
Крайно нагло е от страна на свекърва ти да ти поставя такъв въпрос. Явно, че тя стои зад цялата драма.
Мъжът ти не се е кротнал, той обмисля следващи действия.
Явно за него устройването на живота е - две деца и нищо по-малко. Не знам, след като взима толкова нелогични решения  като това, дали няма да се разведе с теб, даже и да му родиш второ дете. Не изключвам да няма любовница, но свекърва ти да е намерила някоя подходяща мома, която ще е готова да роди две деца срещу задомяване при този юрист с добра заплата.

Това, което е шокиращо, е, че от нищото той ей така ти излиза с готово решение за развод или второ дете. Без никакви предварителни разговори или намеци, само две изречения преди година. Аз много бих се опасявала, че той крои нещо в момента, точно защото е подмолен.
Бих се съветвала с добър адвокат, и да - от друг град, в най-краткия възможен срок - веднага.
Виж целия пост
# 14
Толкова нелогична история, премълчават се други факти, абсолютно не вярвам, че видиш ли, ако не ми родиш второ дете ти поднасям споразумение за развод, пък и ще ти взема детето. Ей, така, изведнъж!
Но и свекървата и тя хахо и тя намесена, нищо, че е изучила син адвокат. Как им вярвате на тези измислици, ама нали е жена, как да не й повярвате, то жените са чисти като капка роса, просто нямам думи!
Един добър адвокат може да спечели родителските права в полза на бащата! Ако не на първа, на втора инстанция. Най-важният критерий в спор за родителските права е родителския капацитет, за който се прави психологическа експертиза на майката, на бащата и на детето. Е, тогава излиза истината, кой е по-добър за отглеждащ родител. Ако е равен капацитета, чак тогава се гледат жилища и доходи и други материалн интереси. 
Интересно е какво би казала другата страна по въпроса.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия