Предателство ли е старческият дом ?

  • 22 160
  • 405
# 360
Да разчиташ синът (де факто снахата) да те гледа, вместо родната ти дъщеря - e щуротия.
Макар че при бащата на баща ми стана точно така - майка ми и баща ми го догледаха. Идеята беше да му купят жилище в София и двамата да се редуват с грижите, но мъжът на леля ми имал нещо против тя да се занимава. Компенсацията - по-голям дял от парите, които получиха от продажбата на апартамента на дядо ми в провинцията.
Виж целия пост
# 361
Затова не е хубаво да се предписват разни имоти приживе. Още по-малко по такъв конфликтен начин.
За мен не е предателство възрастен човек, за когото не можеш да положиш адекватни грижи да намериш страчески дом / хоспис. В моментът сме изправени точно пред такава ситуация за моята майка, която е с деменция. Нямаме възможност да зарежем работата си и да оставаме по 24 часа при нея.
Това с приписването на имоти е неадекватно познаване на законите и консултация с адвокат. Старото соц. поколение си знае само "приписване" на имот и " е за какво да дам пари за консултация на адвокат, като му/й приписвам имот" . Дарение на имот може да се направи със стотици условия, има вариант със завещание, има вариант и с продажба / издръжка до живот. Накърненият с наследствените дялове , последствие трябва да води дълги дела и представи доказателства за положени грижи по условията на дарението. Продажба с условие за издръжка не може да се развали в съда. Действията по прехвърляне на имот си имат законови тънкости при които и вълка сит , и агнето цяло.
Виж целия пост
# 362
От днес свекър ми е в хоспис. Човека е с тежка деменция, иначе физически здрав.
Много трудно решение, радвам се, че двамата му сина най-накрая се организираха и го взеха.
Радвам се и, че сина при когото живееше досега най-после ще има нормален живот и този няколкогодишен стрес и тормоз приключва.
Обмисляли сме какво ли не ... хора в такова положение трябва да са в контролирана среда каквато в домашна обстановка няма как да се осигури.

Моята баба е на 98 години и никой никога не е и помислял да я извежда от жилището и. Сляпа е от 2 години, има си болежките естествено, но мозъка и е здрав. Удоволствие е да разговаряш с нея. Грижи за нея полагат едната и дъщеря и сестра ми.

Та хора и ситуации различни, трябва да се мисли и търси решение така, че да се съхранят и възрастните, болните, но и младите и здравите.
Имоти и такива неща при нас няма намесени. Това са родителите ни.
Виж целия пост
# 363
Един родител не създава деца за да го гледат на стари години, а ако го прави заради това си е чист егоизъм. Едно е да уважаваш родителите си, но те да се справят сами и да им помагаш без това да "взима" живота ти, силите ти и да си 24 часа около него. Авторкота пише, че майка й гледа бабата и не спи и утре отива на работа и какво поболява се и тя, защото организма има нужда от почивка, сън и т.н.
За мен по-големият проблем е условията в който се гледат възрастните хора в старческите домове, това е по-притеснителтото, а не, че възрастен човек има нужда от грижа, която в домашни условия няма как да се предостави.
Никой имот не може да компенсира ужаса да си 24 часа до такъв човек, не случайно казват, на болната жена, мъжът и почина и този израз не се е появил случайно, защото за околните е много по-тежко.
Затова по-добре е ако говорим за имоти, да се продаде и с парите да се подсигури частен старчески дом, където все пак се предполага, че условията са по-добри. От трупане смисъл няма, много имоти щастие не носят, животът го е доказал един трупа, друг разпилява на готово. И все пак родители, деца, тоя, оня най-важни сме ние, всеки първо трябва да помисли за себе си, за своя живот, затова да се чувства добре и здрав. Авторке за какво предателство  говорим, когато майка ти и тя в напреднала възраст се предполага, рухне от преумора, недоспиване и непосилни грижи, защото майка й на 90 вече си е изживява живота
Виж целия пост
# 364
Дядо ми в края на живота си имаше психически проблеми, следствие от пиенето на бета-блокери с десетилетия. Та неговият кошмар беше, че са го пратили в старчески дом, явно внушение от баба ми, която почина преди него. Тя дуднеше с години как ще им вземат апартамента и ще ги изхвърлят в дом.
В реалността майка ми, която е 1 дете, ги изгледа (разбира се, с наша помощ) и двамата до 85-години, вкл. няколко години живяхме заедно - 6 души в едно жилище. Обаче в главата му даваха съвсем друг филм
Виж целия пост
# 365
Според мен е задължително да се намери баланс, така че и старите да са обгрижени и "младите" (то колко да сме млади, ако родителите ни са на 80-90?) да водят нормален живот т.е. да работят, да могат да се грижат за деца и внуци, да пътуват...
5 години  майка  беше трудноподвижна, но можеше да стигне до WC. Т.е. минимум един път дневно трябваше да има човек за храната, а и за да я раздвижи. Голям проблем беше, когато пътувах - спасяваше ни Пиа матер.
От 2 години е съвсем на легло, даже и да седне сама не може. В момента плащаме на 2 жени, които се сменят през седмица и са денонощно при нея - в жилището има стая за тях. От половин година съм назначена като неин личен асистент и това помага с плащанията. Намирането на читави жени е голям проблем- сменихме няколко. Същевременно правиш компромиси с някои от изискванията си. Свела съм ги до: да е чиста, нахранена, да получава своевременно точните лекарства и що-годе да се поддържа прилично стаята й. Протоколи, лекарства, храна, хигиенни материали, раздвижване са моя отговорност. Сметки, ежедневното пазаруване на дребни неща - на брат ми, който се върна да живее там след развода си. Къпането - двамата с него + жената.
Домовете бяха възможност, която сериозно обмислях. Но при условие, че исках да е сама в стая и да е наблизо, прецених, че ще плащаме горе долу същото, ако не и повече, а ще имаме по-малък контрол над ситуацията. А и тя няма да е в дома си и ще ни вижда по-рядко.
Виж целия пост
# 366
Статистиката в България едва ли отчита социално-икономическите фактори. Баба ми например се грижеше години наред за дядо ми и вече когато положението стана изключително критично, започнахме да мислим за дом, но той почина в болницата. Ако бяхме го настанили в дом, едва ли щеше да изкара повече от няколко дни. Ако баба го беше изпратила в хоспис още когато се разболя тежко, може би щеше да живее живота си, както и вкъщи. Имам предвид, че за манталитета и икономическите възможности на повечето българи хосписът е краен вариант и до него се опира най-често малко преди смъртта на болния. В този смисъл да, статистиката ще покаже твърде висок процент смъртност даже още в първите седмици след настаняването.
Виж целия пост
# 367
А статистиката не отчита, колкоюот грижещите се за терминално болни се разболяват или умират от изтощение, физическо и психическо.
Виж целия пост
# 368
Предателство или не, замислям се аз. В момента 85г ми майка е с грип. Тичам да я наглеждам какво, кога. Прибирам се и тя ми звъни, че нещо пипнала, телевизорът се изключил да ида да оправя....Съвсем умишлено търси начин да привика, това не е от вчера. А вече се усеща се деменцията, получава микроинсултчета, пада, пука някоя кост. В същото време, трябва да ударя рамо за внучката, че майка й я цепнаха и пак си задържа кърма, вече 20 дни превръзки и манипулации.
А моята мечта е 2 дни телефонът ми да не звъни.
Виж целия пост
# 369
Няколко пъти трия, изтривам. Много тежка тема е. Не знам дали в някои домове ги уморяват скоропостижно, но мисля, че не е това което ги мори. Последните години имам в близкото обкръжение вкарани в домове/хосписи четири човека. Всички, абсолютно всички разбират , че са на доизживяване. Всичките те не можаха да преживеят и 1 месец. И не, не обвинявам никой от хората, които са се грижили за тях. Обвинявам хората, които са им близки. Защото не може да вкараш човек с деменция в  стрес и непозната обстановка и непознати хора и да си щастлив, че си си изпълнил дълга. Да не отидеш един път на свиждане.  Ето, ще се грижат за него, пък като се гътне, най-лесно е да обвиним другите. Които тихомълком се грижат, но не могат да запълнят липсата на този човек от най-елементарно внимание, от което има нужда. Липсата от най-близките. Която може би е най-важната и поддържаща живота му енергия.
Виж целия пост
# 370
Като почнете така, че не можело. А може да живее дементният с невръстни деца например и да ги плаши и дори да ги застрашава. Никой не прибягва до хоспис от кеф. Особено заради кожодерските им цени. Прави се по принуда. Когато не може повече.
Виж целия пост
# 371
Тежка тема е и си права, че хич не са щастливи и усещат, че са на доизживяване. Лошото е обаче, че няма как някой да си седи вкъщи и да обгрижва 24/7. А някои стават опасни за себе си. Дядо пускаше всички възможни  уреди, за едното чудо да се запали къщата.
Виж целия пост
# 372
Миналата година тук, във Франция, имаше инцидент, при който цяла сграда се срути, с много загинали, защото жена с Алцхаймер пуснала газовата фурна и не я спряла.
Виж целия пост
# 373
Няколко пъти трия, изтривам. Много тежка тема е. Не знам дали в някои домове ги уморяват скоропостижно, но мисля, че не е това което ги мори. Последните години имам в близкото обкръжение вкарани в домове/хосписи четири човека. Всички, абсолютно всички разбират , че са на доизживяване. Всичките те не можаха да преживеят и 1 месец. И не, не обвинявам никой от хората, които са се грижили за тях. Обвинявам хората, които са им близки. Защото не може да вкараш човек с деменция в  стрес и непозната обстановка и непознати хора и да си щастлив, че си си изпълнил дълга. Да не отидеш един път на свиждане.  Ето, ще се грижат за него, пък като се гътне, най-лесно е да обвиним другите. Които тихомълком се грижат, но не могат да запълнят липсата на този човек от най-елементарно внимание, от което има нужда. Липсата от най-близките. Която може би е най-важната и поддържаща живота му енергия.
Недей обвинява докато не дойде у вас. Отстрани е много лесно.
Виж целия пост
# 374
Няколко пъти трия, изтривам. Много тежка тема е. Не знам дали в някои домове ги уморяват скоропостижно, но мисля, че не е това което ги мори. Последните години имам в близкото обкръжение вкарани в домове/хосписи четири човека. Всички, абсолютно всички разбират , че са на доизживяване. Всичките те не можаха да преживеят и 1 месец. И не, не обвинявам никой от хората, които са се грижили за тях. Обвинявам хората, които са им близки. Защото не може да вкараш човек с деменция в  стрес и непозната обстановка и непознати хора и да си щастлив, че си си изпълнил дълга. Да не отидеш един път на свиждане.  Ето, ще се грижат за него, пък като се гътне, най-лесно е да обвиним другите. Които тихомълком се грижат, но не могат да запълнят липсата на този човек от най-елементарно внимание, от което има нужда. Липсата от най-близките. Която може би е най-важната и поддържаща живота му енергия.
С какво право обвиняваш? Грижила ли си се за такъв човек?
Аман от хора дето идея си нямат какво е, ама обвиняват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия