Налага се да направя най-трудния избор: любовта или родителите.
Накратко;
На 30+ съм, прясно разведена с малко дете. Имам страхотна кариера и финансова независимост. След развода предпочетох да отида при родителите си, докато си стъпя на краката ( психически).
Бях си казала, че след такъв дългогодишен брак изпълнен с психически тормоз и неприятни емоции няма да погледна друг мъж.
Но любовта не пита.
Преди фактическия развод, който ми отне повече от 2г....срещнах НЕГО - любовта на живота ми. Той е прекрасен, човекът, който цял живот съм търсила.
С 12г по-голям от мен, без деца и брак от преди. Но тук идва проблема - родителите ми го мразят, не искат и да чуят за него. Бил неподходящ, възрастовата разлика била неприемлива, нямали добри впечатления за него, било скоро след раздялата ми и т.н.
Последва психически тормоз с упреци, обиди, заплахи и много рев от моя страна.
Казаха ми, че няма да преживеят връзката ни ( едва ли не ще умират) и да избирам между тях и него.
Много ги обичам, но хората са казали:
"С родители до море, с мъж през море".
Някой да е изпадал в подобна ситуация?
Всички съвети от личен опит биха били добре дошли.
Просто се чудя как да успея да постигна баланс и дали е възможно?