Здравейте,
Имах доста дълга връзка със съвместно съжителство, но така се случи, че пътищата ни се разделиха с тогавашния ми партньор. От тогава заживях сама в собственото ми жилище. Имам си добра работа, доходи, завършила съм бакалавър, в момента завършвам магистратура. Т.е. винаги съм се стремила да съм самостоятелна. Дори и в предишната ми връзка си деляхме сметки, разходи и т.н. Няколко месеца след приключването на връзката ми, срещнах нов човек, разбираме се чудесно и вече сме година и половина заедно. Допреди 3 месеца аз си живеех вкъщи, той в тях и така се виждахме вечер или на едното или на другото място. Има една подробност, че към момента родителите му също живеят там и това ще бъде така още 1 2 месеца. Има причина, поради която се налага. Партньорът ми също си има работа, самостоятелни доходи и причината не е финансова. Та от 3м. аз живея при него в неговия дом, където са и родителите му, но започнах да се чувствам неудобно, макар че абсолютно нормално ме приемат, казват ми да се чувствам удома си и т.н Причината е, че искам да се включвам в плащането на сметки, ток, пазаруване, но срещам отговор от рода на "не ми тежи, спокойно". Обяснявала съм, че за мен е важно. Отговорът е "добре, следващия път" и така постоянно до поредния "следващ" път.. проявявам инициатива, пазарувам каквото преценя, но за сметките ми е много неудобно. Отделно, че аз съм на работа по цял ден и майка му готви. Когато реша, че искам аз да направя нещо го предупреждавам да я предупреди. Жената наистина е много добър човек, никога не се меси, не ме кара да се чувствам на гости, но просто аз така не мога да се почувствам част от този дом. Споделих на моя приятел, той каза, че е временно и няма какво да направи за момента. Това донякъде е вярно. Но ми тежи, че не иска да дойде при мен да живеем за това оставащо време, заедно в моя дом (никой друг не живее в жилището ми освен мен). Неговото обяснение е, че ако не бил готов да осигури дом на една жена, значи не е готов за семейство. Не е мамино синче и има причина, поради която към момента нещата стоят по този начин, но на мен вече започна да ми дотежава по този начин. Явно съм свикнала да живея сама, да се оправям сама и сега просто не се чувствам комфортно от всичко това... не е въпроса само в сметките, а просто и това, че искам и има къде да бъдем само ние двамата. Той е изключително грижовен и всеотдаен, затова ми е гузно да го притискам да дойде вкъщи като знам, че не иска. Но от друга страна и аз не се чувствам добре по този начин. Не мога да свикна така. Попадали ли сте в подобна ситуация и как постъпихте? Да преглътна известно време и да продължа по този начин или за тези месец-два да си отида вкъщи и да се виждаме, както преди?...се колебая.
Виж целия пост
Имах доста дълга връзка със съвместно съжителство, но така се случи, че пътищата ни се разделиха с тогавашния ми партньор. От тогава заживях сама в собственото ми жилище. Имам си добра работа, доходи, завършила съм бакалавър, в момента завършвам магистратура. Т.е. винаги съм се стремила да съм самостоятелна. Дори и в предишната ми връзка си деляхме сметки, разходи и т.н. Няколко месеца след приключването на връзката ми, срещнах нов човек, разбираме се чудесно и вече сме година и половина заедно. Допреди 3 месеца аз си живеех вкъщи, той в тях и така се виждахме вечер или на едното или на другото място. Има една подробност, че към момента родителите му също живеят там и това ще бъде така още 1 2 месеца. Има причина, поради която се налага. Партньорът ми също си има работа, самостоятелни доходи и причината не е финансова. Та от 3м. аз живея при него в неговия дом, където са и родителите му, но започнах да се чувствам неудобно, макар че абсолютно нормално ме приемат, казват ми да се чувствам удома си и т.н Причината е, че искам да се включвам в плащането на сметки, ток, пазаруване, но срещам отговор от рода на "не ми тежи, спокойно". Обяснявала съм, че за мен е важно. Отговорът е "добре, следващия път" и така постоянно до поредния "следващ" път.. проявявам инициатива, пазарувам каквото преценя, но за сметките ми е много неудобно. Отделно, че аз съм на работа по цял ден и майка му готви. Когато реша, че искам аз да направя нещо го предупреждавам да я предупреди. Жената наистина е много добър човек, никога не се меси, не ме кара да се чувствам на гости, но просто аз така не мога да се почувствам част от този дом. Споделих на моя приятел, той каза, че е временно и няма какво да направи за момента. Това донякъде е вярно. Но ми тежи, че не иска да дойде при мен да живеем за това оставащо време, заедно в моя дом (никой друг не живее в жилището ми освен мен). Неговото обяснение е, че ако не бил готов да осигури дом на една жена, значи не е готов за семейство. Не е мамино синче и има причина, поради която към момента нещата стоят по този начин, но на мен вече започна да ми дотежава по този начин. Явно съм свикнала да живея сама, да се оправям сама и сега просто не се чувствам комфортно от всичко това... не е въпроса само в сметките, а просто и това, че искам и има къде да бъдем само ние двамата. Той е изключително грижовен и всеотдаен, затова ми е гузно да го притискам да дойде вкъщи като знам, че не иска. Но от друга страна и аз не се чувствам добре по този начин. Не мога да свикна така. Попадали ли сте в подобна ситуация и как постъпихте? Да преглътна известно време и да продължа по този начин или за тези месец-два да си отида вкъщи и да се виждаме, както преди?...се колебая.
