Изтормозена от следването

  • 4 171
  • 63
Здравейте, чувствам се много изтощена и отчаяна, от много време насам обмислям въпроса със следването, моля Ви за съвети.

Винаги съм имала влечение и интерес към чуждите езици, завършила съм езикова гимназия. И веднага след това записах бакалавър - лингвистика с два чужди езика (редовно обучение). Идеята беше да ми е интересно и не толкова трудно като се има предвид, че имам добра основа по езика - притежавам сертификат B2. Бях разгледала учебните планове, но не предполагах какво ме очаква. Е сега вече съм наясно.

Досега в университета нямам невзет изпит, разбира се, това се дължи на много много усилия, непрестанно четене и психически сривове. Обаче проблема е голям, и то е неудовлетворението у мен в момента, въпреки тези взети изпити - това напрежение което съм изпитвала и ще продължавам да изпитвам още
2 години ... Искам по някакъв начин да променя това психическо напрежение. И единствено може да стане, ако се откъсна от това. Силите ми не стигат, нямам и никакво свободно време от университета. Знам, че няма смисъл от смяна на специалност в същия факултет - филологическия, защото не желая да се прехвърлям към никоя от другите или записване на нещо ново отначало и губене на още време и историята да се повтаря отново.

И също това, което ме тревожи е , че не получавам никакви надграждащи знания, само четене и тормозене с обширна теория, дори имам чувството, че си влошаваш нивото по този начин, защото се чувстваш постоянно изморен и неадекватен заради липса на почивка.

По принцип още първата година усетих, че ще имам проблем нататък, някак предчувствах в самия процес, че не ми харесва, че не се чувствам добре сред тази атмосфера и преподаването, от което не научаваш нищо, а сам трябва да се мъчиш, и разбрах, че не е това, което съм очаквала като начин на обучение и че няма да съм щастлива от това. Въпреки, че се чувствах така продължих, защото все още бях първи курс и се надявах в горните курсове да бъде различно. В момента съм към края на втората година и нямам никаква мотивация за четене ... нищо не се е променило и преподавателите поставят изключително много на брой задачи, дори непосилни с високи изисквания и нямам желания да започна нито една от тях. Докато преди спазвах всичко и четях така да се каже като луда, а сега сякаш просто не мога сама да се убедя да го направя. Чувствам се изключително изморена. Всеки ден си мисля как искам да свърши и да имам спокойствие. Взех да се замислям от много време насам, да се откажа и да не се тормозя.

И въпроса, който си задавам е наистина важни ли са дипломите днес ? И мога ли да си намеря нормална работа с моите знания. Ако се прекъсне обучение по някакъв начин влияе ли при интервю за работа и интересуват ли се от това ?Объркана съм и ако някой е бил в подобно положение да не е издържал на психическото натоварване от следването си и да е избрал завбъдеще да е без диплома и да работи, какво мисли?

Всъщност семейството ми, никога не са се съмнявали, че ще се справя, но сега виждат, че ми идва в много и наистина не мога да реша какво да правя сама за себе си. Ясно ми е, че ще има малка доза разочарование у някой, пък и няма как да се угоди на всички, но здравето ми за тях е важно.

По принцип не съм работила досега. Знам, че първоначално ще ми е непознато и малко по-трудно докато свикна, на кой ли не му е било, с всичко ново е така. Целта ми е не просто да взема лист хартия със сумати причинени здравословни проблеми. Не знам колко от вас ще кажат :  тормози се още 2 години е за по-хубава работа. Целя малко спокойствие и завбъдеще да се пригодя към работа с езика от която да бъда по-спокойна макар и без висше. Но не знам дали ще успея... Според вас възможно ли е това ? Мисля ли в добра посока?

Много ще съм благодарна за съвети от хора минали по този път.
Виж целия пост
# 1
На теория е едно на практика е друго Simple Smile Да в университета заливат с много информация от теб зависи да я пресееш, да си вземеш изпитите и да си завършиш образованието. От там нататък като започнеш да практикуваш вече ще стоят нещата по-друг начин. Без висше незнам как стоят работите, но няма да имаш правото да изискваш от работодателя плюс това навсякъде вече се изисква висше. Зависи колко искаш да растеш и напредваш или пък искаш да си спокойна и да взимаш определена заплата. Колко още ти остава от обучението? Другият вариант е собствен бизнес, но и там се изискват определени познания. Общо взето всичко хубаво се постига с много хъс, учене и старание.
Виж целия пост
# 2
Аз имам само езикова гимназия, не съм следвала филология, а нещо различно (не е някоя лека специалност) и затова не мога да си представя как така не можеш да се справиш с бакалавърската степен за език, който вече знаеш добре.
Може би затова ми се струва, че има  нещо  друго, някаква друга причина да се чувстваш така.

В твоя град ли си? У вас ли живееш  - с близките си? Ако това не е така, може това да е причината.
А  ако си си у вас,  пак може да има друга причина: да не се чувстваш  комфортно сред състудентите си например, да не си си намерила приятели и да се чувстваш изолирана.

Ходила ли си на профилактични  прегледи напоследък? Иди при личния си лекар, кажи, че се чувстваш изтощена, нека ти направи пълна кръвна картина, да ти изследва щитовидната жлеза и други изследвания, които биха  могли да доведат до обяснение за това изтощение.

Не мисля, че добре ще се реализираш само с диплома за средно образование. Висшето образование има  значение, определено.
Писа, че следваш два езика: с другия език как са нещата?
Виж целия пост
# 3
Аз имам само езикова гимназия, не съм следвала филология, а нещо различно (не е някоя лека специалност) и затова не мога да си представя как така не можеш да се справиш с бакалавърската степен за език, който вече знаеш добре.
Може би затова ми се струва, че има  нещо  друго, някаква друга причина да се чувстваш така.

В твоя град ли си? У вас ли живееш  - с близките си? Ако това не е така, може това да е причината.
А  ако си си у вас,  пак може да има друга причина: да не се чувстваш  комфортно сред състудентите си например, да не си си намерила приятели и да се чувстваш изолирана.

Ходила ли си на профилактични  прегледи напоследък? Иди при личния си лекар, кажи, че се чувстваш изтощена, нека ти направи пълна кръвна картина, да ти изследва щитовидната жлеза и други изследвания, които биха  могли да доведат до обяснение за това изтощение.

Не мисля, че добре ще се реализираш само с диплома за средно образование. Висшето образование има  значение, определено.
Писа, че следваш два езика: с другия език как са нещата?

Не следвам в моя роден град, на общежитие съм. Имах приятелка от гимназията, с която записахме заедно, имаше отлични познания, но не издържа психически и прекъсна още първи курс и замина да следва в чужбина. Много малко хора останахме 4 души.
Виж целия пост
# 4
Аз имам само езикова гимназия, не съм следвала филология, а нещо различно (не е някоя лека специалност) и затова не мога да си представя как така не можеш да се справиш с бакалавърската степен за език, който вече знаеш добре.
Може би затова ми се струва, че има  нещо  друго, някаква друга причина да се чувстваш така.

В твоя град ли си? У вас ли живееш  - с близките си? Ако това не е така, може това да е причината.
А  ако си си у вас,  пак може да има друга причина: да не се чувстваш  комфортно сред състудентите си например, да не си си намерила приятели и да се чувстваш изолирана.

Ходила ли си на профилактични  прегледи напоследък? Иди при личния си лекар, кажи, че се чувстваш изтощена, нека ти направи пълна кръвна картина, да ти изследва щитовидната жлеза и други изследвания, които биха  могли да доведат до обяснение за това изтощение.

Не мисля, че добре ще се реализираш само с диплома за средно образование. Висшето образование има  значение, определено.
Писа, че следваш два езика: с другия език как са нещата?

Не следвам в моя роден град, на общежитие съм. Имах приятелка от гимназията, с която записахме заедно, имаше отлични познания, но не издържа психически и прекъсна още първи курс и замина да следва в чужбина. Много малко хора останахме 4 души.

Ами аз като започнах ( не съм била твоята специалност) стартирахме 32 души. Втори курс бяхме на половина и до края на бакалавъра останахме 5 и завършихме 2-ма Simple Smile Разбира се ако не желаеш да продължиш и ти се вижда напрегнато прекъсни и запиши други или се прехвърли в друга специалност.
Виж целия пост
# 5
Завършила съм арабска филология и напълно разбирам за какво говориш, от втори курс нагоре само се чудеха с каква теория да се запълни програмата вместо да ни сцвепват от практика на езика. И ние завършихме 4-5 човека, и ни тормозеха много, да не говоря как са ни и обиждали. Но те съветвам да стиснеш зъби - иначе тези две години ще се хвърлени на вятъра.
А чисто практически дипломата за завършено висше образование може и да е важна, ако ще ставаш лекар или адвокат примерно, в твоя случай не е точно така, защото език се овладява и извън университета. На никоя от местоработите ми не са искали доказателство за каквото и да е завършено образование, но винаги е имало проверка на знания. Мисълта ми е, че ако не можеш да се справиш с естеството на работа, все тая колко дипломи имаш. Може би обаче е време да помислиш с коя сфера искаш да се занимаваш, защото повечето възможности за работа с чужд език изискват и други умения, най-често висока компютърна грамотност.
Виж целия пост
# 6
Няма идеално съвпадане на очакванията с реалността. Истината е, че всички сме си представяли, когато сме кандидатствали за висше образование, едни неща, които впоследствие не са се оказвали така. Разочаровали сме се, обвинявали сме се за избора ни. Но истината е, че точно този избор е един урок, през който трябва да преминем и да излезем от него с достойнство - независимо дали ще избереш да се откажеш от специалността, или ще продължиш да се обучаваш, докато завършиш. Мисълта ми е да не се подлъгваш, че има идеално място, на което всичките ни представи ще бъдат удовлетворени - няма такова, защото такова място би било утопично.

Истината е, че всички университети в България все още карат по доста остарели методи на преподаване, целта е да се предаде възможно най-голямо количество материя, която трябва да бъде назубрена, за да се вземе даден изпит, тъй като няма време да бъде осмислена. Програмите и изпитните конспекти са безкрайно обемисти и тежки, не остава време за дообясняване на някои неща и се наблюдава едно често препускане през термини и понятия. Но това е реалността, в която се намираме - за добро или за лошо. Сами трябва да успеем да извлечем полза от всяка ситуация.

Разбираемо е да се чувстваш по този начин, тъй като си обезверена, не виждаш има ли смисъл да продължаваш това начинание, след като ти носи само горчилка и разочарование. Но истината е, че има смисъл. Винаги има смисъл и решение, не се отчайвай. Да, може би не е точно това, което си си представяла, но все пак тази специалност е била твое желание и щом си успяла да стигнеш до този момент, вярвам, че ще успееш и да я завършиш. Просто се научи да не бъдеш максималистка. Аз също се боря в момента с моя максимализъм и осъзнавам колко е деструктивен, тъй като вследствие на него развих някои не дотам приятни за моята психика неща. Но не е казано, че трябва непременно и винаги във всичко да бъдеш първа. Пред кого се доказваш? Убедена съм, че вече доста хора са те преценили като умно и амбициозно момиче, каквото съм сигурна, че си. Дори и да не вземеш даден изпит - не е болка за умиране, все пак вече си в университет, където не всичко зависи от теб, има голяма доза субективизъм от страна на преподаватели и система като цяло.

Ако предположим, че напуснеш тази специалност или дори университет и кандидатстваш наново някъде другаде - каква е гаранцията, че ще останеш удовлетворена? Остави всичко останало, но тепърва адаптация към нова среда също е доста голям стрес. Пак нямаш гаранция за нищо. Ще се наложи да рискуваш. Ще си в състояние ли да поемеш риска и да понесеш евентуално неудовлетворение отново? Задай си този въпрос.
Виж целия пост
# 7
1. Може ли да определиш какво точно те натоварва в ученето? Много литература за четене, разминаване с досегашните познания, чувство за прекалено много излишни задачи?
2. Какви бяха очакванията, когато записа?
3. Какво е нивото ти на свободно владеене - писмено, устно, предимно разбиране...? Питам, тъй като всеки си има сила в определена ниша - на някои им се отдава говоримо, на други предимно писмено, трети си остават с ниво разбиране, но трудно правят самостоятелни изречения....

За някои специалности дипломата е много важна, включително за чужд език. Ако ще си IT например - няма да ти искат диплома. Но за да имаш сериозна работа, свързана с преводи или нещо подобно, е много вероятно да държат на документ, т.е. диплома.

Може да се преместиш друга специалност, но си помисли дали ще е по-лесно.
Виж целия пост
# 8
1. Може ли да определиш какво точно те натоварва в ученето? Много литература за четене, разминаване с досегашните познания, чувство за прекалено много излишни задачи?
2. Какви бяха очакванията, когато записа?
3. Какво е нивото ти на свободно владеене - писмено, устно, предимно разбиране...? Питам, тъй като всеки си има сила в определена ниша - на някои им се отдава говоримо, на други предимно писмено, трети си остават с ниво разбиране, но трудно правят самостоятелни изречения....

За някои специалности дипломата е много важна, включително за чужд език. Ако ще си IT например - няма да ти искат диплома. Но за да имаш сериозна работа, свързана с преводи или нещо подобно, е много вероятно да държат на документ, т.е. диплома.

Може да се преместиш друга специалност, но си помисли дали ще е по-лесно.

Напротив ако е IT ще и искат диплома Simple Smile Виж ако е секретарка на шефа на IT-то тогава няма да и искат.
Виж целия пост
# 9
За IT сферата е достатъчно да изкараш курс към някаква академия и да имаш сертификат след това. Не е казано, че трябва да следваш първо бакалавърска степен, после магистърска. Даже в академиите обучението е много по-практически и съвременно ориентирано, отколкото в университетите, където изяждат учебници с корици и още учат нещата по начин, присъщ за миналия век. Това го знам от приятел, който направи грешката да запише IT специалност в университет.

Иначе се допълвам към предишния ми пост - наистина авторката най-добре сама да се изясни със себе си. Не разбрах в кой университет учиш? ВТУ или ПУ? Доколкото знам, само там има лингвистики. Не е зле да посетиш психолог или психотерапевт, щом чувстваш негативни влияния на психично равнище, защото не е добре, когато проблемите се задълбочават. И най-важното - престани да се тревожиш толкова за изпити и оценки, не го взимай присърце. Приеми го като необходимото зло - учиш, за да завършиш. Представи си вече финалната цел, само че изпълнена - държиш дипломата в ръка, вече си завършила висше образование, имаш купища възможности пред теб. Не бъди черногледа, според мен ще успееш да преодолееш кризата. Такива кризи всеки един от нас ги е имал, има и ще има и занапред, просто така е устроен животът, още по-чести ще са и в пандемичното време, в което живеем, за съжаление.
Виж целия пост
# 10

Напротив ако е IT ще и искат диплома Simple Smile Виж ако е секретарка на шефа на IT-то тогава няма да и искат.

Половинката ми е програмист, учи две години Софтуерно инженерство, намери си работа и прекъсна, няма и намерение да завършва. Никой от колегите му няма диплома, че дори и собственикът на компанията, в която работи. В днешно време масово работодателите искат диплома само ако става въпрос за нещо, което няма как да научиш извън специализирано учебно заведение.
Виж целия пост
# 11
Навсякъде искат дипломи. Сега дори и да започне някой някъде без рано или късно ще трябва да завърши нещо, а колкото повече остарява човек по-трудно му става да учи. Към авторката, стисни зъби и си вземи дипломата сега, докато те издържат мама и татко, защото после ще се окажеш вероятно във варианта едновременно да учиш, работиш и да гледаш семейство. Което е много по-трудно. Или да си останеш със средно и с такова заплащане, което е още по-трудно.
Виж целия пост
# 12
Навсякъде искат дипломи. Сега дори и да започне някой някъде без рано или късно ще трябва да завърши нещо, а колкото повече остарява човек по-трудно му става да учи. Към авторката, стисни зъби и си вземи дипломата сега, докато те издържат мама и татко, защото после ще се окажеш вероятно във варианта едновременно да учиш, работиш и да гледаш семейство. Което е много по-трудно. Или да си останеш със средно и с такова заплащане, което е още по-трудно.
Може ли малко по-конректно какво визираш под навсякъде? Защото аз се сещам за няколко сфери, в които би било задължително условие, но чак пък навсякъде...
Виж целия пост
# 13

Напротив ако е IT ще и искат диплома Simple Smile Виж ако е секретарка на шефа на IT-то тогава няма да и искат.

Половинката ми е програмист, учи две години Софтуерно инженерство, намери си работа и прекъсна, няма и намерение да завършва. Никой от колегите му няма диплома, че дори и собственикът на компанията, в която работи. В днешно време масово работодателите искат диплома само ако става въпрос за нещо, което няма как да научиш извън специализирано учебно заведение.

Ама това, че при вас не искат не значи, че е навсякъде така. В международни компании се изисква Simple Smile Съпругът ми е в IT сферата и не е имало компания, с която да мине само със знания. Прост пример DXC Technology преполагам сте я чували. Няма да коментирам повече понеже се отклоняваме от темата.
Виж целия пост
# 14

Напротив ако е IT ще и искат диплома Simple Smile Виж ако е секретарка на шефа на IT-то тогава няма да и искат.

Половинката ми е програмист, учи две години Софтуерно инженерство, намери си работа и прекъсна, няма и намерение да завършва. Никой от колегите му няма диплома, че дори и собственикът на компанията, в която работи. В днешно време масово работодателите искат диплома само ако става въпрос за нещо, което няма как да научиш извън специализирано учебно заведение.

Ама това, че при вас не искат не значи, че е навсякъде така. В международни компании се изисква Simple Smile Съпругът ми е в IT сферата и не е имало компания, с която да мине само със знания. Прост пример DXC Technology преполагам сте я чували. Няма да коментирам повече понеже се отклоняваме от темата.

Казах масово, не казах навсякъде. Въпросната компания, която споменах по-горе, е контрактор към японския клон на одиторска фирма от Големите четири. Не става въпрос за сайтове за пердета примерно, правят доста сериозен счетоводен софтуер. Според мен дискусията е по темата, важно е момичето да разбере, че уменията са по-важни от това дали си излизал с тога на подиума. Кофтито е, че от личен опит знам, че с филология от университета не се излиза с кой знае какви умения.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия