Самотно осиновяване и ужасен страх

  • 19 769
  • 55
Здравейте, моля за помощ или за друга гледна точка. От три години съм вписана в регистъра. Преди 1 месец получих писмо за момиченце на 8 месеца. И аз блокирах. Ще осиновявам сама. Моля, има ли самотни осиновители. На 47 години съм. Мисля, физически здрава. Но и тук е първият ми страх. Ще бъда ли жива да я отгледам? После, финансово. Работя от 22 години, но до кога и как в тази държава. Доход 1200,00лв. Ще мога ли да се справя с това? Възможно е да я гледам без подкрепа, защото майка ми отказва. Тя е на 77 години, но здрава. има обаче притеснения от произхода на детето. Нямам братя и сестри. Роднини, да, но не мога да разчитам на тях. Сигурно изглеждам нелепо, но споделете опит. Все пак трябва да взема решение и то за живота и на друго живо същество? Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 1
Не изглеждате нелепо и не сте сама. Страховете Ви са напълно разбираеми. Фактът, че мислите за всички тези неща, означава, че сте отговорен и мислещ човек.

Решението ще е Ваше, но каквото и да е то,  ще е правилно за Вас. Не бива да забравяме, че никой /дали на 20 или на 40/ не знае какво го чака утре. И когато става дума за конкретни съдби, статистиката няма особено значение.

Успех!
Виж целия пост
# 2
Средната продължителност на живот на жените в България е 77 години. Има реален шанс да отгледате детето поне до 30 годишната му възраст. Оставете предразсъдъците и си подарете щастие в лицето на малка принцеса.
Виж целия пост
# 3
Здравейте и поздравления за смелото решение от мен ❤Пожелавам ви да се справите❤ Господ да е с вас ❤подкрепям мнението на Tanja111 👍 бъдете живи и здрави🧡
Виж целия пост
# 4
Нормално е да имате притеснения. Всеки бъдещ родител изпитва съмнения в собствените си възможности. Решението е Ваше и е много отговорно. Помислете, за какво бихте съжалявали повече- че сте пропуснали тази възможност или, че сте я приели? Майка Ви, вероятно ще омекне, когато види че сте щастлива. Aз лично, бих приела. Децата носят голяма радост. Познавам няколко дами на около Вашата възраст, които предприеха тази стъпка и не само се стравят, а и направо разцъфтяха.  Успех Ви пожелавам!
Виж целия пост
# 5
MIRAJ74, ако го искаш, ще се справиш. Мисля, че и майка ти едва ли ще остане равнодушна. То, като роди една жена, кой дава гаранции, че ще е здрава, че ще работи, че ще има всички възможности да осигури и отгледа собственото си дете. Всичко е възможно в тоя живот и за всички. Хубаво ги мислиш нещата, но не зацикляй на лошото. Ще влезе дете в живота ти, искала си го, надявам се, ще внесе много неща в него и промени, сегашните ти мисли ще се изпарят. Други неща ще имаш за мислене.
Виж целия пост
# 6
Здравейте. Аз съм самотна майка осиновила две деца. Работя като учител, заплатата ми е чисто малко над 1300лв, справям се. За щастие майка ми, макар и ограничена във възможностите си ми помага с децата, когато се налага съм наемала помощ. През юни ще навърша 49. Синът ми през март навърши 7г, а дъщеря ми седмица след моя РД ще навърши 11г. Майка ми е на 88г.
Както знаете гаранция няма нито за здраве, нито за дълголетие, нето за работа, но детето е най-силният стимул да се борим.
Произходът на детето не влиза в работата на никого, освен на Вас. Вие сте тази, която трябва да посрещне детето без предразсъдъци относно това, защото това ще е Вашето дете. Ако Вие не се притеснявайте от това и детето ще е уверено и щастливо.
Успех и честита Ви радост.
Виж целия пост
# 7
Много благодаря на всички отзовали се. Загубих се в страха. Брагодаря Ви!
Виж целия пост
# 8
Адмирации Мама Ру 🤍💜💙 бъдете живи и здрави цялото семейство ❤

Здравейте. Аз съм самотна майка осиновила две деца. Работя като учител, заплатата ми е чисто малко над 1300лв, справям се. За щастие майка ми, макар и ограничена във възможностите си ми помага с децата, когато се налага съм наемала помощ. През юни ще навърша 49. Синът ми през март навърши 7г, а дъщеря ми седмица след моя РД ще навърши 11г. Майка ми е на 88г.
Както знаете гаранция няма нито за здраве, нито за дълголетие, нето за работа, но детето е най-силният стимул да се борим.
Произходът на детето не влиза в работата на никого, освен на Вас. Вие сте тази, която трябва да посрещне детето без предразсъдъци относно това, защото това ще е Вашето дете. Ако Вие не се притеснявайте от това и детето ще е уверено и щастливо.
Успех и честита Ви радост.
Виж целия пост
# 9
Страховете Ви са страховете на всеки един бъдещ родител, без значение биологичен или осиновител (имам и осиновено, и биологично дете), без значение от възрастта, без значение от пола. Страхът се появява всеки път, когато излезем от зоната си на комфорт, а пък страховете на родителите са разнопосочни, безкрайни и доживотни:)
Ще се справите. Мечтата Ви се сбъдва, радвайте й се Simple Smile
Виж целия пост
# 10
И аз осинових самичка на по-голяма възраст. И аз нямам кой да ми помага. Няма да лъжа, трудно е. Ако детето кихне - отивате на лекар, но ако ти кихнеш и веднаха се вдига кръвното, защото ако на теб ти стане лошо няма нито на кой да оставиш детето, нито кой да ти помогне.

От друга страна вече не ти е сив живота. Буквално има кой да ти бъбри на главата от сутрин до вечер, а дори и когато спи. Изправяш се пред нови предизвикателства. Ти сега си мислиш след 30 години какво ще е, а след няма и месец като си го вземеш детето вкъщи ще видиш как мисленето ти ще се ограничи до макс 2 дена напред.

Това, което мога да ти дам като съвет е да не се отказваш ако си си харесала това детенце. Да не се притесняваш да скъсаш дори роднински връзки, ако някой реши, че не му харесва цвета на детето ти. Да си преследваш собственото щастие и ако това да си майка ти изпълва живота да си го постигнеш и да си щастлива без да плащаш данък обществено мнение.

Намери си детегледачка за по час два ако ти се наложи нещо да можеш да го оставиш. Опитай първо да видиш как е с някой близък, приятел, познат, доверен човек, за да си спокойна. На мен така колоноскопия ми направиха сутринта, следобяд се подписах, че не желая да стоя три дни в болницата и час след това си взех детето и отидохме вкъщи.

Намери и приятелка или две, на които да се обаждаш ей така да си говорите. Ще ти трябва. За детето може да не е толкова шокова промяната в начина на живот, но за теб ще бъде пълна промяна.
Виж целия пост
# 11
Здравейте, моля за помощ или за друга гледна точка. От три години съм вписана в регистъра. Преди 1 месец получих писмо за момиченце на 8 месеца. И аз блокирах. Ще осиновявам сама. Моля, има ли самотни осиновители. На 47 години съм. Мисля, физически здрава. Но и тук е първият ми страх. Ще бъда ли жива да я отгледам? После, финансово. Работя от 22 години, но до кога и как в тази държава. Доход 1200,00лв. Ще мога ли да се справя с това? Възможно е да я гледам без подкрепа, защото майка ми отказва. Тя е на 77 години, но здрава. има обаче притеснения от произхода на детето. Нямам братя и сестри. Роднини, да, но не мога да разчитам на тях. Сигурно изглеждам нелепо, но споделете опит. Все пак трябва да взема решение и то за живота и на друго живо същество? Благодаря предварително!
Много ясно, че си притеснена. Всеки родител е преминал през трудности.
Защо да не си жива да я отгледаш? След 20 години ще си едва на 67, в тази възраст  обикновено хората са още физически и психически в добро  състояние. Виж майка ти, даже на 77 е в добро здраве.
При всяко положение детето ще има по-добър шанс с теб, пишеш като  грамотен  и отговорен човек, отколкото (очевидно) в биологичното си семейство, които са се отказали от него.

На 8 месеца дечицата  започват да пълзят, така че подготви дома си за това. Детенцето  скоро ще започне и да се изправя, поне на един детски ръст трябва да е обезопасено. Някоя приятелка,  която е гледала деца, ще ти  помогне със  съвети.

Ако все пак предпочетеш да се откажеш, това е твое право, не е нелепо, срамно или необикновено. Ангажиментът все пак не е за месец или два, а до живот и ще обърне живота  ти.
Виж целия пост
# 12
Здравейте, моля за помощ или за друга гледна точка. От три години съм вписана в регистъра. Преди 1 месец получих писмо за момиченце на 8 месеца. И аз блокирах. Ще осиновявам сама. Моля, има ли самотни осиновители. На 47 години съм. Мисля, физически здрава. Но и тук е първият ми страх. Ще бъда ли жива да я отгледам? После, финансово. Работя от 22 години, но до кога и как в тази държава. Доход 1200,00лв. Ще мога ли да се справя с това? Възможно е да я гледам без подкрепа, защото майка ми отказва. Тя е на 77 години, но здрава. има обаче притеснения от произхода на детето. Нямам братя и сестри. Роднини, да, но не мога да разчитам на тях. Сигурно изглеждам нелепо, но споделете опит. Все пак трябва да взема решение и то за живота и на друго живо същество? Благодаря предварително!
Нормално е да,имате притеснения.Откакто съм родител и аз размишлявам над подобни неща.В една тема четох наскоро за  жена родила на 47с ДЯ така,че смело напред Simple Smile.Според мен се фокусирайте  над хубавите неща  и за това което ви предстои.
Виж целия пост
# 13
Поздравявам ви за смелостта и нищо да не ви спира да осиновите.
Попитайте майка си какъв човек е, че да не се радва на вашето щастие и на едно внуче, а да сипе прокоби.
А ако се притеснявате дали ще го обичате - любовта не е константа, винаги и на всяка цена. Идвало ми е да му откъсна главата, нищо че съм го родила (или точно по тази причина)
Малко народен хумор - "Деца...Докато са малки, ти идва да ги изядеш, като пораснат, те е яд, че не си ги изял"
Виж целия пост
# 14
Здравейте и отново благодаря. Много е важно за мен да видя ситуацията през очите на хора, като мен. Майка ми я разбирам. И при нея е страх. Може би  защото аз иззех всички функции и тя до сега живя относително спокойно. Освен всичко останало, се чувствам и виновна, че разрушам това статукво. Успях да премина през всички рационални и ирационални страхове. Всички. Още повече, ме притеснява фактът, че ми обясняват, как всеки като си е видял детето, е знаел, че това е неговото...... А, аз не получих това усещане....Детенце, здраво. Лично аз мисля, че грижата и любовта идват после, но и това ме обърква...И как да знам, че това е моето, като това не е пазар..наредени като грънци и да си избираш.
Виж целия пост
# 15
Всеки интерпретира усещанията си както може. Няма начин двама души да чувстват едно и също и да го изразят еднакво.
Има хора екстроверти, има и по-обрани, аз съм от вторите.
Големите думи не значат непременно дълбоки чувства, дори мен малко ме дразнят.
Виж целия пост
# 16
MIRAJ74, когато родих първия си син, никакво усещане за мое дете нямах. Все едно свърших там някаква работа и вече шапка на тояга. Гледах го като някаква нова кукла. Просто с грижите и прекараното с него време се получи- Дотам, че като тръгнах да раждам второто, при мен стана бързо, породени деца имам, беше ме яд , че си оставям детето самО, без мен, за да ходя по болници и да раждам. Това второто за бройка не го броях, дето се казва. Като се роди вече друго стана. Хората животинки гледат и се привързват и страдат за тях, като си отидат, та дете да те остави равнодушна, не вярвам. То и при мен така стана, не мога още да си прежаля лабрадорчето, миналата година си отиде. Ще си го гледате с мама, ще му се радвате и ще му треперите.....Няма как да си уверена за всичко, голяма промяна в живота си е. Но все пак добре си преценявай, ти се познаваш, тук пишем отстрани и водени от собствени преживявания и схващания.
Аз много исках и трето дете, но нито ММ, нито батковците бяха съгласни. И тогава си взех куче, просто имах нужда да се грижа за някого, не че вкъщи нямаше за кого. Но, да, при всеки е различно.
Виж целия пост
# 17
Мира, когато ми прочетоха досието на дъщеря ми, светът ми се срути. Отидох с нагласата да срещна моето дете, а ми четат досие на дете с голямо изоставане в развитието, майка алкохоличка, бе отказ, посещавано, не влизало в контакт с възрастни... Бях в шок. Два часа гледах детето и се чудих, дори след като ме допусна до себе си. Чудех се и премислях какво съм писала, какво ми предлагат и ще имам ли друг шанс и какъв. И докато слизах от втория на първия етаж взех решението - вземам я, пък каквото ще да става. С решението си хвърлих в шок и социалната на майката, която ме придружаваше до ЦНСТ и социалните в РДСП. Любовта и цялостното приемане дойдоха много по-късно. Адаптацията ни беше трудно е продължителна. Синът ми беше идеалното предложение тип "такива деца няма". Но не почувствах нищо. Нямаше пеперуди или нещо подобно. Отново взех решението в същия ден, в момента на срещата. Той беше бебе на 3м и приемната майка го доведе при социалната в РДСП. Какво да ти кажа, минаха 7 години. Това са моите деца. Щерката прилича по характер на мен и по лице на баба си, моята майка. Синът ми е мое и на покойния ми баща копие - физически и в някои черти на характера и вкусове.
Майка ми беше разочарована и се отдръпна при трудностите с щерката, не искаше изобщо да ходя на срещата за второто дете, дори подмяташе да върна първото. Вярно, животът ни се преобърна, тя се учи да бъде баба. С малкия създадоха силна връзка, така както беше против осиновяването му, с каката значително по-трудно станаха нещата.
Виж целия пост
# 18
Това с приликите е много смайващо. Мой братовчед и жена му си осиновиха дете, после имаха и свое, но това осиновеното беше одрало кожата на таткото и бабата по таткова линия. Същите големи черни очи, такова изражение, абе през ум да не ти мине, че не е тяхно. Много интересно!
Виж целия пост
# 19
Здравейте и отново благодаря. Много е важно за мен да видя ситуацията през очите на хора, като мен. Майка ми я разбирам. И при нея е страх. Може би  защото аз иззех всички функции и тя до сега живя относително спокойно. Освен всичко останало, се чувствам и виновна, че разрушам това статукво. Успях да премина през всички рационални и ирационални страхове. Всички. Още повече, ме притеснява фактът, че ми обясняват, как всеки като си е видял детето, е знаел, че това е неговото...... А, аз не получих това усещане....Детенце, здраво. Лично аз мисля, че грижата и любовта идват после, но и това ме обърква...И как да знам, че това е моето, като това не е пазар..наредени като грънци и да си избираш.
Родител е този който се грижи за детето,не само да го роди това е мое мнение.Птиче кацва 1път на рамото.
Виж целия пост
# 20
Здравейте отново, благодаря на отзовалите се. Подадох молбата. Сега обаче идва най-трудната част. Борбата с моята майка. Тя е категорична, че това дете ще унищожи живота ми, че няма да бъда щастлива и още и още..И се питам, имам ли право да го взема това дете и да го подложа на тази борба?
Виж целия пост
# 21
Майка ти е като всички майки, нали си чувала:"да не ти се случва това, дето го мисли майка ти". Майките винаги се тревожат за децата си. Важното е ти да нямаш съмнения, ако ги имаш, пак помисли.
Виж целия пост
# 22
Извинявай, но майка ти се отнася доста егоистично към теб. В крайна сметка твое е решението, че искаш да имаш дете и да се грижиш за него.
Тя за себе си е решила когато трябва- имала е и е отгледала. Защо трябва да съди нечии чужд избор?
С какво по-точно ще унищожи живота ти детето? Това значи ли, че ти си унищожила нейния, че не е била щастлива?
Борбата ще бъде твоя, личностна, борба с предразсъдъците на хората.
Виж целия пост
# 23
Съмнения имам и то от всичко. Но щях да ги имам и ако бях бременна. Знам, че е страх, аз затова написах и така темата. Но много ми се искаше да имам нейната подкрепа. Да не се боря с нея. И исках да чуя мнения на хора, които са минали и през такава трудност. Това е....
Виж целия пост
# 24
Заедно ли живеете с майка ти?
Виж целия пост
# 25
На 47 си. Ако не го приема това дете майка ти по-добре да се примириш с това, отколкото да се бориш с нея.
Виж целия пост
# 26
На 47 си. Ако не го приема това дете майка ти по-добре да се примириш с това, отколкото да се бориш с нея.

Малко не схванах, предполагам става въпрос да си го вземе и да не се занимава с майката или да се откаже да осинови заради борбата с нея? Днес, май прекалих с новия парламент и ми се отразява на мисленето. Simple Smile

Малко ми е трудно да повярвам, че майката на авторката ще остане равнодушна към детето или пък чак да го намрази. Трябва съвсем да няма сърце, за да го направи. Обезоръжават малките деца, няма как да не им се радваш.
Виж целия пост
# 27
Майка ви ще е до време,живеете своя живот на на някой друг.Тя как е преценили че ще има само негативи?
Виж целия пост
# 28
Майка Ви ревнува. Сега цялото Ви време и внимание ще бъде окупирано от детето и тя се притеснява, че няма да се грижите за нейните нужди и да й отделяте същото внимание както до сега.
 Егоистично, но на тази възраст са такива, бетер от децата.
Виж целия пост
# 29
Малко не схванах, предполагам става въпрос да си го вземе и да не се занимава с майката или да се откаже да осинови заради борбата с нея?

Имах предвид, че да се бори с майка си е кауза пердута. На 47 би трябвало това да го е осъзнала. Майките винаги знаят повече, могат повече и искат да ги слушаш. Въоросът е в кой момент малкото момиченце ще порасне и ще каже: Благодаря ти за мнението, но за това нещо ще си преценя аз какво да направя.
Виж целия пост
# 30
Преди да тръгна да правя опити за бебе чрез инвитро, говорих сериозно с майка си, защото нямах партньор, а и не можех да чакам повече, пък и не исках. Бях на 37-38, за кога да чакам? Та изрично й казах, че много го искам, но имам нужда от нейната подкрепа, защото това не е куче/ коте. Та тя тогава ме подкрепи. Пак тя беше човекът, който ме подкрепи и окуражи да осиновя. Мисля, че повече се тревожеше как инвитрото би се отразило на здравето ми е затова предпочете осиновяването. Аз пък като ю знам характера е особеностите като майка, я замъкнах с мен на курса, за да чуе някои неща отстрани. Не, че това помогна да приеме дъщеря ми, когато се появиха проблеми с адаптацията. Но пък бебето, което категорично не искаше я разтопи доста бързо.
С това искам да кажа, че майката на авторката най-вероятно се тревожи за своето си дете (авторката) повече отколкото от факта дали ще има или не внуче. А и ако детенцето е от видимо по-различен произход може да се тревожи как обкръжаващата среда ще го приеме.
Мира, мисля че майка ти ще приеме детето и ще го обикне. То е бебе и няма начин да не й влезе под кожата.
Виж целия пост
# 31
Точно това щях да напиша на авторката. Даже детето ти да е на 47, ти си загрижена за него, това си остава твоето дете.
Не й връзвай кусур, тя мисли само доброто за теб. Коя раждала жена няма да се трогне от малко здраво бебе.

Но се настрой, че не е лесно. Прочети или питай какво правят децата на осем месеца. Много стават шавливи и изискват  голямо внимание и грижи. Това е за мен по-важното, да се настроиш и да си подготвена.
Виж целия пост
# 32
Адаптацията на толкова малко дете и привързването на родител към него става много по-бързо и лесно, отколкото при по-голямо детенце. Голямото детенце има минало, спомени, много по-осъзнато е какво се случва, има изградени навици и характер... С бебето е много по-лесно опознаването и нагаждането, няма ги травмите, по-бързо се привързва.
Виж целия пост
# 33
Живеем заедно. И това е проблема. Аз също съм осиновена. Тя беше и е майка-орлица. Но и с тарторски наклонности. И понеже живеем заедно, не разбра кога пораснах, че и поостарях. Да, плащам всичко, правя ремонти, всичко, но тя да каже... Кое и как.. Зае позицията ти и аз срещу света. Ако има мъж, той трябва да е третият в нашата връзка. Дълго време се пробва и мъж да ми намери, че като тръгна един поход на годеници... Леле.. А имаме и проблем с религията. Ортодоксален християнин, но с негово виждане. Сега вече всичко е грешно.. Дори и да се смеем, пак не е добре. Разви особен вид страх от края на света. Четирите конника на Апокалипсиса..Както и да е. Сега като го пиша това имам и отговор на въпроса. Благодаря на всички.
Виж целия пост
# 34
MIRAJ74, може и да не съм права, но като те чета, ми приличаш на много послушна щерка. Сега, като прочетох и за това, че си осиновена......Защо, защо да нямаш право и ти да си осиновиш дете и, като няма мъж до теб (това условно, никога не се знае дали няма да се появи) на стари години също да имаш близък човек, с когото да живееш. Не че е гаранция, но е предпоставка. Майка ти, като всеки човек си има особеностите, ами нека, но ти имаш твоя си живот, живей го, както искаш и както ще се чувстваш добре, не под диктовка. Диктат ми идеше да напиша.
Може в нищо да не съм права, извинявай, но така схванах нещата.
Виж целия пост
# 35
Едно бебе в дома ще озари обстановката.Обяснете на майка си,че няма да я изоставите.
Виж целия пост
# 36
Отделете се, ако има възможност, поне за малко. Аз нямах финансовата възможност да го направя и стана още по-сложно да се адаптираме с каката. Майка ми я отхвърли на първата седмица и бях поставена между чука и наковалнята, въпреки, че предварително ме подкрепяше.
Виж целия пост
# 37
Това искам да избегна. Да и май съм точно това... Послушна...като че ли нямам право да се боря за собствения си живот. И това чувство за вина, че разстройвам нейния свят...
Виж целия пост
# 38
Това искам да избегна. Да и май съм точно това... Послушна...като че ли нямам право да се боря за собствения си живот. И това чувство за вина, че разстройвам нейния свят...

Мен, ако питаш, изобщо не го разстройваш, напротив, ще го обновиш, ще стане по-разнообразен и наситен светът ѝ.
Просто ти трябва да си сигурна искаш ли го или не. Това ще е твоето дете, мама остава встрани, тя ще е баба. И ти имаш право на това. Но само, ако си уверена в себе си. Колебаеш ли се, не е на добре, според мен, но пък аз не те и познавам, та е трудно да се правят заключения. Себе си питай какво искаш, за себе си си изясни, другите около теб ги остави, големи хора са. Един ще одбрява, друг ще мрънка, те си имат право на мнение, а ти на действие - такова, каквото си решила. А според мен, това, което си имала намерение да направиш, е нещо прекрасно. Но, ти вземаш решението.
Виж целия пост
# 39
Майката май я е страх да не загуби не само вниманието, ами и финансовия ресурс, който ще се пренасочи към детето. Особено ако е на възраст за пенсия и й минава през акъла, че един ден можеш да поискаш да живееш сама с детето и съвсем ще я "втаса". Ние си мислим, че за всяка майка детето и неговото щастие е на първо място, но уви не винаги е така.
За решението не мога да дам съвет, това е много лично. Но майката няма друг избор, освен да се примири рано или късно. Ако ти действително толкова много искаш дете, а се откажеш само заради нея, ще я намразиш.
Виж целия пост
# 40
Това искам да избегна. Да и май съм точно това... Послушна...като че ли нямам право да се боря за собствения си живот. И това чувство за вина, че разстройвам нейния свят...
Точно това право имаш. Тя си има своя свят, ти си част от него и завинаги  ще бъдеш, това няма да се промени. Дъщеря да няма дете, за да не промени света на майка си... извинявай, но  ако всички разсъждаваха така, животът на човешката раса ще спре. Ти имаш отговорност за майка си дотолкова, доколкото да й помагате финансово и фактически, но не да се чувстваш като в манастир и да нямаш  живот, за да живее тя своя.
Виж целия пост
# 41
Покажи й тази история. Сигурно я знаеш, върти се от поне година из нета, сега са направили и интервю с човека.
https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/spasenite-samoten-b … gi-semejstva.html
Много е тъжно, когато родител в стремежа си уж да предпази детето си, го лишава от възможността да стане и той родител.
Доколкото разбирам майката също Сава е отгледала осиновеното си дете (авторката), вероятно се е сблъскала с трудности и отношение поради този факт и сега свръхпротектира дъщеря си. На мястото на авторката аз бих я попитала грешка ли съм била, съжалява ли, че ме има. И според отговора й бих определила по нататък отношенията си с нея.
След като прочетох обаче, че става въпрос за възрастен човек, залитнал силно по религията, не знам доколко има смисъл. Аз самата бягам надалеч от хора, обсебени от религията.
Виж целия пост
# 42
Не съм чела предните коментари, но ще ви кажа една малко по-различна гледна точка- на осиновеното дете отгледано от един родител. На кратко майка ми и баща ми ме осиновяват на 5 месеца,майка ми на 40г, баща ми на 50г. След 5 месеца баща ми се разболява и умира, дори нямам снимка с него. Майка ми ме отгледа сама(с помощ от дядо ми докато беше жив, лека му пръст) . Никога не ни е бил лесен животът, но и никога нищо не ми е липсвало, и най-важното любов подкрепа и това, че някой би дал мило и драго, би дал живота си за мен....това в домът за изоставени деца не се усеща. Обичам майка си безкрайно много, и всеки ден съм и благодарна, че е била до мен, че не ме оставила там... когато са ме взели съм била слабичка недохранена, далеч от нормите за всяко 5 месечно бебе, когато са ме вдигнели крачетата ми са висяли,била съм най кроткото бебе, и как е нямало да бъда, кой по дяволите е обръщал внимание на плачещо бебе при наличието на кой знае колко още там...  Това дете без значение етническата  принадлежност ще ви обича безусловно, а ВИЕ, ВИЕ ще сте неговият герой дори и без геройства Wink
Виж целия пост
# 43
Бившата ми зъболекарка - прекрасна жена, красива, стилна, усмихната. Тя до 55 беше отглеждала майка си. След това най-накрая имаше позволението (защото майка й си беше заминала) да започне да ходи по срещи. Ами познай - мъжете на 55-60 са вече дядовци.. Та така с чакането и отлагането.
Виж целия пост
# 44
Елфичка, същата е съдбата и на лекарката, която роди на 62г.
Понякога животът наистина ни постила гадно, но когато родител е пречка за щастието на детето си, вместо да дава кураж и подкрепа, то такава любов става отровна. А за порасналото дете е много трудно да се отърси от оковите, защото дори и възрастен човек, няма куража и силите да взема решения за собствения си живот и търси одобрение дори и подсъзнателно.
Мира, на 47 нямаш за кога да чакаш. Птичето е кацнало на рамото ти, грабвай го и лети. Ще се справиш, уверявам те. И финансово, и с грижите. Това са най-сладките грижи, а децата наистина растат като гъбки. 7 години и половина от първото ми осиновяване дори не ги усетих кога минаха. Ежедневието те грабва, на моменти е тежко, но грижите отминават и идват други, но освен грижи има любов, има щастие, има пълен дом, има смях, има и сълзи. От всичко има, но най-вече го има чувството, че най-после си жива, че наистина живееш.
Между другото има много жени, осиновили сами. Не си сама. Аз познавам и мъж, който осинови сам.
Виж целия пост
# 45
Здравейте и отново благодаря. Много е важно за мен да видя ситуацията през очите на хора, като мен. Майка ми я разбирам. И при нея е страх. Може би  защото аз иззех всички функции и тя до сега живя относително спокойно. Освен всичко останало, се чувствам и виновна, че разрушам това статукво. Успях да премина през всички рационални и ирационални страхове. Всички. Още повече, ме притеснява фактът, че ми обясняват, как всеки като си е видял детето, е знаел, че това е неговото...... А, аз не получих това усещане....Детенце, здраво. Лично аз мисля, че грижата и любовта идват после, но и това ме обърква...И как да знам, че това е моето, като това не е пазар..наредени като грънци и да си избираш.
Когато срещнахме за първи път нашия младеж, нямаше прилив на любов. Просто ми се искаше да го гушна. Каквито и колебания да съм имала, много бързо изчезнаха.

Първите месеци след осиновяването имате право на подкрепа от психолог. Попитайте. В нашия град всеки месец се организират срещи на осиновители, които са доста полезни. Проверете при вас има ли такива. Може да потърсите опора в някоя близка приятелка, братовчедка или колежка. Кураж и много щастие пожелавам!
Виж целия пост
# 46
Не се учудвам на реакцията на майката, след като до тази възраст сте били винаги заедно. Виж, на Вас се учудвам донякъде
Виж целия пост
# 47
Здравейте! Страховите Ви са нормални и обясними - отглеждането на дете си е трудна работа и за двама родители, а при един - още повече. И пред такъв сериозен житейски избор всеки нормален човек би имал нужда от подкрепата на най - близките си. Извинявайте, че така ще се изразя, но поради специфичния си характер, вероятно без да иска, майка Ви Ви е превърнала в своя патерица, така че сега не очаквайте да Ви подкрепи (ако с времето това стане, добре дошло). И още по- лошо - допуснала е да Ви вмени, или Вие да си вмените вина за всяка своя постъпка или мисъл, която не обслужва нейните интереси. А Вие кога ще живеете, кога ще вземате свои решения, ще правите свои грешки, ще постигате свои мечти? В крайна сметка трябва да си отговорите само на един въпрос - Вие какво искате? Искате ли да сте майка, искате ли да отгледате и обичате дете, вярвате ли (гаранции никой не може да даде, дори и да го родите), че това ще Ви направи щастлива, ще осмисли дните Ви, ще даде дом и топлина на едно човече? И какъвто и избор да направите - направете го заради себе си, не от страх, неудобство или вина към майка си. Животът ни се дава веднъж, ето по-голяма част от него вече е минала, как искате да продължи? Дали ще сте добра майка - никой не знае за себе си преди да му се случи. Но може именно детето да е Вашия късмет, то да постеле пътя към откопчване от влиянието на майка Ви, да си заживеете свой собствен живот, да започнат да Ви се случват и други хубави неща. Желая Ви здраве и щастливи мигове!
Виж целия пост
# 48
Надявам се да сте се харесали с детенцето. Пишете ни . След прочетеното до тук започнах да изпадам в размисли да не се превърна в особено обсебваща майка. В същото време в моя живот има два случая като вашия и повярвайте симбиозата майка -дъщеря изобщо не е добра за бъдещето на дъщерята.
Подарете си щастие, заслужавате го.
Виж целия пост
# 49
Здравейте Мира,
разбирам страховете Ви и опасенията Ви дали ще се справите, как ще се справите и т.н. Така би трябвало да разсъждава всеки отговорен човек. Аз съм в подобна, разбира се само донякъде, на Вашата ситуация - все пак няма две напълно еднакви истории.
Моята история е следната: също съм сама и също съм на почти 47 години, но до тук с приликите.
Сега разликите: преди до около 3 години (последно 2018 г.) забременявах естествено и около третия месец и нещо "губех" бебето, защото все пътувах по чужбина, все работех в адски стрес, все нещо си... До преди около година (последно 2020 г.) пробвах инвитро - 3 неуспешни опита, пак "губех" бебетата (бебето) около третия и малко месец. Преди до около половин година отново ми извадиха  няколко яйцеклетки, няколко се оплодиха с материал на мъжа ми, но ние двамата все "с нещо бяхме заети",  все се мотаехме да ги върнат в мен, все не знам какво правихме - той работеше в чужбина, договорът му изтичаше сега в края на 2021 г., аз работех тук като луда тук (от вкъщи на работа и обратно - само това...). Знаехме, че годините минават, но като пълни безотговорници не правихме НИЩО, през октомври, ноември, когато беше втората вълна на КОВИД пандемията, него пак го нямаше в БГ и говорихме няколко пъти по тел., че "за всеки случай", след нова година (2021 г.) ще подадем документи за осиновяване на детенце и после като върнат в мен въпросните замразени оплодени яйцееклетки, ако нещо стане - стане...
Е, днес вече моят обичан съпруг почива на небето. Не подадохме документи...Не са ми върнали въпросните оплодени яйцеклетки, не знам какво ще стане..., но...
в едно съм сигурна: ще подам още този месец документи за осиновяване и то не на едно, а на две дечица. И знаете ли, за това решение ме вдъхнови и Вашата история, и подкрепата, която намирате тук и съм сигурна, че ще се справя. Убедена съм, че Вие също ще се справите! Дайте да го направим и да бъдем щастливи! Майка Ви ще го приеме, казват че най-мило е внучето, даже по-мило от детето...
Много се извинявам и на Вас, а и на всички четящи за дългия пост, но благодаря на всички ви за разбирането...]
Виж целия пост
# 50
Тони, съжалявам за съпруга ти. Каквото и да решиш, ти желая да бъдеш щастлива.
Виж целия пост
# 51
Тони, съжалявам за съпруга ти. Каквото и да решиш, ти желая да бъдеш щастлива.
Благодаря много!
Виж целия пост
# 52
Момичета, и самотното майчинство може да бъде прекрасно. Никога, никога, никога не съм съжалила, че съм се "уредила" с такова прекрасно същество, което не спира да ме държи на гребена на вълната. Да се чувстваш постоянно "на педал", да преживяваш нейните страхове, хубави моменти, постижения и падения е просто невероятно. С толкова много хора се запознах покрай детето /и с много кучета, че ги обожаваме/, че никога не ми е тежало, не съм си помислила, че можеше да е по-различно. Аз също живеех с майка си, но тя ме подкрепи за осиновяването. Все пак обаче ревността я имаше и при нас. С времето нещата се нормализират. Сега аз съм постоянно с детето, а баба, когато пожелае, идва с нас. Всичко ще ви се нареди и ви очакват прекрасни, невероятни  моменти. Е, ще има и сътресения, но и тях ще приживеете. Винаги съм била на принципа, че човек трябва да живее живота си така, както той чувства, че е правилно. Дори и да сгреши, поне го е искал и го е имал. Пожелавам ви от все сърце да сте най-вече здрави и щастливи. Другото е преходно.
Виж целия пост
# 53
cveti_75, аз също вярвам, че и самотното майчинство ще е прекрасно, просто с Мира се страхуваме как ще се  справим, все пак на доста години сме се "сетили" да ставаме майки.
Виж целия пост
# 54
cveti_75, аз също вярвам, че и самотното майчинство ще е прекрасно, просто с Мира се страхуваме как ще се  справим, все пак на доста години сме се "сетили" да ставаме майки.
То и аз станах късно, и други жени познавам, които на 40+,че и по-близо до 50 станаха майки. Познавам и една - две, които го направиха на 50 и малко отгоре. По-важно е здравословното състояние. Добре е майката да е относително здрава и все още с енергия, докато детето е по-малко. Но пък по-малко дете се гледа и адаптира по-лесно. Да искате направо две е доста смело за сам човек. И не тръгвайте с нагласата, че ще чакате няколко месеца или година. Повечето момичета чакат вече година и половина - две преди първото писмо.
Моят съвет е да обмислите внимателно какво дете можете да приемете и да го посочите в профила. Окончателно се прави след курса. Аз първоначално бях заявила 3-8 години, но с психоложката на курса стигнахме до мнението, че е твърде смело и е по-добре да посоча 3-5 години. В последния момент написах 0-5.
Изчислете си го така, че при едно двегодишно чакане разликата с детето да не е повече от 45 години. То май и по закон е така, въпреки, че познавам жени осиновили бебета под 1 годинка и при по-голяма разлика.
Обмислете различни ситуации, при които ще имате нужда от помощ в грижите и кой ще помага - роднини, приятели, детегледачка.
Виж целия пост
# 55
То всеки, или почти всеки се е притеснявал как ще се справи. Аз например открай време обичам деца, гледала съм толкова много, включително са пребивавали у нас със седмици, деца на роднини и мислех, че съм супер подготвена и мен нищо не може да ме уплаши. Но, когато моето дете си дойде в къщи, седнах на сутринта и чета режима й, за да знам в колко часа яде, кога спи и т.н. Четейки го, в един момент изпаднах в ужас. Само като си помислих, че трябва това дете да го гледам 24 часа, седем дни в седмицата, направи ми прималя. Без да преувеличавам си помислих защо си причиних всичко това, колко хубаво си живеех като волна птичка. Мислех си, че ще го уморя това дете от глад, че няма да мога да се справя. Буквално забравях да ям през деня, толкова ми беше в повече стреса. Обаче всичко минава, заминава, нещата си влизат в релси. Просто трябва време да се нагодите един към друг. На мен ми трябваше повече време, отколкото на нея, признавам си. После ежедневните неща те връхлитат, пренареждаш приоритетите си и всичко си идва на мястото. Към днешна дата, почти шест години по-късно си давам сметка, че това е най-прекрасното нещо, което съм направила за себе си. И в този ред на мисли онзи ден беше невъзможна, че се бяха събрали с братовчед  й у нас и ме качиха на черешата, та не можах да сляза два дни от там, и й казвам, че като аз давам толкова много за нея, правя всичко, което я кара да се чувства добре, правя жертви, за да е доволна и щастлива, тя трябва също да дава, а не само да получава. На което отговора беше: "Е, аз ти давам любов". Замлъкнах.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия