На кръстопът

  • 3 745
  • 44
Няма как като всички да Ви разкажа цялата си история...
Представете си момиче, което цял живот търси любовта и някой да я обича истински...
Попадала съм на няколко варианти за мъже...
И един ден съдбата ме запозна с мъж много отговорен и всеотдаен,всичко би бил дал аз да съм щастлива.
Обичах до такава степен, че ме беше страх да му споделям чувствата си,за да не го ангажирам и да го претеснявам, за да не го загубя....
Той има дете от друга жена и детето живее с него,той е взел правата нз как, но явно жената се е съгласила....
ок когато се запознахме, ме попита за мнение.
"трябва ли да вижда детето или не"
а аз тогава на времето му отговорих...
"Че всяко дете трябва да знае кой е баща му, няма значение какъв е бащата"....
Почнахме да се виждаме в продължение на 6 месеца и накрая заживях при него, и забременях...
Мисля, че тогава избързахме и двамата да се вържем....
хем той да не остане сам с детето си,
хем аз да не би да остана сама цял живот...
.и кво направих...?????
Сега в днешно време съм с две деца....
Сама...
Защото през първата бременност майка му ме тормозише,само ми се караше и обиждаше. Аз ревах и пишех писма какво ми е направила...и ме беше страх да му кажа защото нямаше да ми повярва....
 Трябваше да избира между мен и майка му....
Детето му после почна и то да се държи така,както виждаше пример от баба си.
То не е виновно...то гледаше и така копираше,така мислише, че трябва да се държи...
Ако виждаше Любов и то щеше да ме приеме за майка....но не...
От както и започна да ходи и при истинската си майка още повече не можех да контролирам нещата....
А как да кажа на бащата или на мъжът ми, че детето му се държи така. И пак нямаше да ми повярва....
Или аз така си мислих или ме беше страх да му кажа за да не ми се скара.....
Аз се затварях в себе си и продължавах....
Къде е бащата??????
....цял ден работи на работа...излиза в 7 и се пребирам за малко на обяд в 14 после излиза в 17 и до 23 чеса....
Никакво време за нас...има собствен бизнес...По точно за мен нямаше време.
На децата обръщаше внимание на мен не само когато той реши....ако ме разбирате...
Сега проблема е,че неговото дете тормози моето голямото дете и той не вярва....той вярва на неговото дете....
и си мисли, че моята майка ме настройва против него....
Напротив от както живея с него тя винаги ми е казвала, че той е много добър и много работлив.
Да не мрънкам много много, че да гледам от добрата страна.
Да не обръщам внимание на неговата майка да си гледам децата....че те са най важното нещо сега, че са малки още...
И така общо взето....
Сега искам да си тръгна и не искам да живея там и да се тормозя...
Той не ми дава да си тръгна с децата мойте две....
Чуди се какво толкова е станало, щял да се промени...за кога ?
Но аз искам да живея далеч от онази среда в която той живее...но не ме разбра....
Искам да си живеем сами...с децата.
Но той не можел да си зареже ей така работа зареди мене.
И да остави всички заеми на брат си защото, техния бизнес е общ...
И аз да търпя майка му, детето му да се държат така арогантно с мене....
И неговото дете да командва моето,
И аз да не смея да кажа нищо, защото ме е страх,че ако направя забележка, няма да ме разберат....
Хем го обичам,а го губя зареди другите,
хем той не иска да ме последва
Хем иска и да ми вземе и сега мойте деца....
Нямаме брак той не искаше да ми подари пръстен...
Казах му че искам пръстен в знак на обич, че ме обича от сърце някакъв жест, а не че е много пари и аз искам скъпи бижута.... Абсурд
Да направи ми ремонт на съседната къщата до на свекървата но, когато направя забележка на неговото дете и то тичаше при баба си и се оплакваше.
Всички му угаждаха...
Баща му че няма майка.
Аз че да ме обикне като майка...
Баба му че е без майка...
и майка му компенсираше Любовта си като го взимаше и купуваше всичко което пожелае....
Разглезена работа.....
А пък баща им компенсираше отсъствието си със телефони атевета ховърборди и много други неща...
Никога за тези години не сме ходили заедно така за един ден някъде като семейство....
Защото той работише и искарваше пари за нас и ние трябваше да сме доволни...
Децата да те бяха доволни от факта, че имат много вещи...
Но вещите не прави човека...
Любовта прави от детето човек
Децата ставаха егоистични един към друг...
Това ме измъчваше всеки божи ден
Аз бях сама в отглеждането на три деца и ходех и на работа и тормоз без подкрепа от мъжът ми който явно беше сляп за всичките неща....и като си тръгнах, беше гръм от ясно небе за него.... Съжалявам го....Той е женен за работа си не за мен....
Втора жена си тръгна от него, а той даже иска да се самоубие зареди мен....да каже че аз съм виновна за всичко, защото той гледай само да ни помогне....
Да така е но той липсваше в картинката и нямах неговата подкрепа....
Какво да правя вече незнам ???????
Виж целия пост
# 1
Взимай се децата и си тръгвай.
Виж целия пост
# 2
Да бе, иска да се самоубие ама друг път. То да не би да му вярваш?

Вземи си децата и напускай, никой не може да те спре. Ако това искаш де.
Виж целия пост
# 3
Първо се успокой.Вземи си децата и отиди при родителите си за няколко дни за да си поемеш дъх.Работата с неговото дете е изтървана щом има баб и майка в картинката.
Съсредоточи се върху своите деца.Ако има някакви драстични прояви на детето,запиши с телефона и осведоми бащата.
Опитай да говориш открито с всички учасници в историята и ако няма резултат или поне подобрение ,мисли в посока на раздяла.
Сега прочетох ,че си си тръгнала.Щом така ще се чувстваш по-добре,продължава напред.Никой няма да се самоубие и ти нямаш вина.
Виж целия пост
# 4
Като кажат," има бизнес", сякаш е петролен магнат 😁...За да си родител е нужно да обичаш децата, независимо чии са!Мои,твои,негови,на Петранка и Драганка,няма значение-децата са деца и от възрастния зависи какъв човек ще излезе от детето.Както се казва-дете по обич,куче по комат.Свекървите като цяло,са враг номер едно на майката на децата (с малки изключения).Темата е На кръстопът- няма кръстопът!Или оставаш,или си тръгваш.Всеки сам взема решение и си носи последствията,реди обиците на ухото и продължава да живее според собствените си възгледи.
Виж целия пост
# 5
Текстът беше тегав за четене и преди редакцията, нямаше нужда от нея. Разделете се за малко, за да си изясните нещата и кой в каква посока иска да върви.
Виж целия пост
# 6
    Първо се успокой.Вземи си децата и отиди при родителите си за няколко дни за да си поемеш дъх.Работата с неговото дете е изтървана щом има баб и майка в картинката.
    Съсредоточи се върху своите деца.Ако има някакви драстични прояви на детето,запиши с телефона и осведоми бащата.
    Опитай да говориш открито с всички учасници в историята и ако няма резултат или поне подобрение ,мисли в посока на раздяла.
    Сега прочетох ,че си си тръгнала.Щом така ще се чувстваш по-добре,продължава напред.Никой няма да се самоубие и ти нямаш вина.
    Първо се успокой.Вземи си децата и отиди при родителите си за няколко дни за да си поемеш дъх.Работата с неговото дете е изтървана щом има баб и майка в картинката.
    Съсредоточи се върху своите деца.Ако има някакви драстични прояви на детето,запиши с телефона и осведоми бащата.
    Опитай да говориш открито с всички учасници в историята и ако няма резултат или поне подобрение ,мисли в посока на раздяла.
    Сега прочетох ,че си си тръгнала.Щом така ще се чувстваш по-добре,продължава напред.Никой няма да се самоубие и ти нямаш вина.

    Ми ако реши да ме съди и да ми вземе децата.
    Както е взел правата на първата жена...
    Смисъл ако не се върна, ми пуска дело
    И както сега няма работа...
    Виж целия пост
    # 7
    Тази история много ми напомня на една друга история.
    Виж целия пост
    # 8
    Колко са големи децата? Неговото и вашите?
    Виж целия пост
    # 9
    Колко са големи децата? Неговото и вашите?
    На 10 на 6 и 4
    Виж целия пост
    # 10
    Не ми се струва,че ще предприемеш нещо. Поставяш се в ролята на жертва и сякаш нищо не зависи от теб. Струва ми се, че и мъжът ти е манипулатор. Един ден и децата ти ще те тъпчат и унижават, такава е средата, това виждат, това ще научат.
    Решението ти е да си вземеш децата и да се махнеш. После борба в съда, ако заведе дело за правата.
    Виж целия пост
    # 11
    И ако ги вземе, кой ще ги гледа тия деца, а? Той ли, дето от тъмно до тъмно го няма? Или бабата, която вече обработва голямата внучка? Майката явно се е навила да даде голямата дъщеря, а бабата - да помага за гледането. Ама едно е да помагаш за едно дете, друго за три. Не ми се вярва да рита да ти взима децата. Ползва ги като средство за манипулация.
    Виж целия пост
    # 12
    Според мен тя гледа и най голямото неговото дете. Може да доведе дело или други проблеми да и прави за да я накара да се върне. Вързал я е с 2 деца, а дори едно вричане/обещание не и дава.
    Виж целия пост
    # 13
    Ти си доста неуверена в себе си. Две деца си му родила на този мъж, гледаш и най-голямото обаче те е страх да направиш забележка, ходиш на пръсти и трепериш от всеки. Защо? Като го отглеждаш като родител първото дете, ще се държиш като такъв. Не може сама да се свиваш като мишка, да не смееш забележка да му направиш и после да се чудиш защо се държи лошо с теб. Защото не те приема като родител.
    Не можах да разбера за свекървата, с вас ли живее, какво се случва.
    Както и да е, като си решила да го напускаш, направи го. Съдът в България в изключително редки случаи присъжда децата на бащата. Най-вече, когато самата майка не ги иска.
    Бъди малко по-уверена, стига се свива и трепери от всеки. И ти си човек, тропни малко с крак, отстоявай си решенията и си наеми адвокат.
    Виж целия пост
    # 14
    Тормозят те, ти стоиш, мълчиш и търпиш. Като ти е непоносимо, махни се при вашите. Само си прецени финансово ще се оправите ли, и те дали са склонни да помагат.

    На другата жена не й е взел той детето,  а тя го е дала, предполагам не е могла да го издържа. Така че си направи първо сметката.
    Виж целия пост

    Започнете да пишете...

    Страница 1 от 1

    Общи условия