Представете си момиче, което цял живот търси любовта и някой да я обича истински...
Попадала съм на няколко варианти за мъже...
И един ден съдбата ме запозна с мъж много отговорен и всеотдаен,всичко би бил дал аз да съм щастлива.
Обичах до такава степен, че ме беше страх да му споделям чувствата си,за да не го ангажирам и да го претеснявам, за да не го загубя....
Той има дете от друга жена и детето живее с него,той е взел правата нз как, но явно жената се е съгласила....
ок когато се запознахме, ме попита за мнение.
"трябва ли да вижда детето или не"
а аз тогава на времето му отговорих...
"Че всяко дете трябва да знае кой е баща му, няма значение какъв е бащата"....
Почнахме да се виждаме в продължение на 6 месеца и накрая заживях при него, и забременях...
Мисля, че тогава избързахме и двамата да се вържем....
хем той да не остане сам с детето си,
хем аз да не би да остана сама цял живот...
.и кво направих...?????
Сега в днешно време съм с две деца....
Сама...
Защото през първата бременност майка му ме тормозише,само ми се караше и обиждаше. Аз ревах и пишех писма какво ми е направила...и ме беше страх да му кажа защото нямаше да ми повярва....
Трябваше да избира между мен и майка му....
Детето му после почна и то да се държи така,както виждаше пример от баба си.
То не е виновно...то гледаше и така копираше,така мислише, че трябва да се държи...
Ако виждаше Любов и то щеше да ме приеме за майка....но не...
От както и започна да ходи и при истинската си майка още повече не можех да контролирам нещата....
А как да кажа на бащата или на мъжът ми, че детето му се държи така. И пак нямаше да ми повярва....
Или аз така си мислих или ме беше страх да му кажа за да не ми се скара.....
Аз се затварях в себе си и продължавах....
Къде е бащата??????
....цял ден работи на работа...излиза в 7 и се пребирам за малко на обяд в 14 после излиза в 17 и до 23 чеса....
Никакво време за нас...има собствен бизнес...По точно за мен нямаше време.
На децата обръщаше внимание на мен не само когато той реши....ако ме разбирате...
Сега проблема е,че неговото дете тормози моето голямото дете и той не вярва....той вярва на неговото дете....
и си мисли, че моята майка ме настройва против него....
Напротив от както живея с него тя винаги ми е казвала, че той е много добър и много работлив.
Да не мрънкам много много, че да гледам от добрата страна.
Да не обръщам внимание на неговата майка да си гледам децата....че те са най важното нещо сега, че са малки още...
И така общо взето....
Сега искам да си тръгна и не искам да живея там и да се тормозя...
Той не ми дава да си тръгна с децата мойте две....
Чуди се какво толкова е станало, щял да се промени...за кога ?
Но аз искам да живея далеч от онази среда в която той живее...но не ме разбра....
Искам да си живеем сами...с децата.
Но той не можел да си зареже ей така работа зареди мене.
И да остави всички заеми на брат си защото, техния бизнес е общ...
И аз да търпя майка му, детето му да се държат така арогантно с мене....
И неговото дете да командва моето,
И аз да не смея да кажа нищо, защото ме е страх,че ако направя забележка, няма да ме разберат....
Хем го обичам,а го губя зареди другите,
хем той не иска да ме последва
Хем иска и да ми вземе и сега мойте деца....
Нямаме брак той не искаше да ми подари пръстен...
Казах му че искам пръстен в знак на обич, че ме обича от сърце някакъв жест, а не че е много пари и аз искам скъпи бижута.... Абсурд
Да направи ми ремонт на съседната къщата до на свекървата но, когато направя забележка на неговото дете и то тичаше при баба си и се оплакваше.
Всички му угаждаха...
Баща му че няма майка.
Аз че да ме обикне като майка...
Баба му че е без майка...
и майка му компенсираше Любовта си като го взимаше и купуваше всичко което пожелае....
Разглезена работа.....
А пък баща им компенсираше отсъствието си със телефони атевета ховърборди и много други неща...
Никога за тези години не сме ходили заедно така за един ден някъде като семейство....
Защото той работише и искарваше пари за нас и ние трябваше да сме доволни...
Децата да те бяха доволни от факта, че имат много вещи...
Но вещите не прави човека...
Любовта прави от детето човек
Децата ставаха егоистични един към друг...
Това ме измъчваше всеки божи ден
Аз бях сама в отглеждането на три деца и ходех и на работа и тормоз без подкрепа от мъжът ми който явно беше сляп за всичките неща....и като си тръгнах, беше гръм от ясно небе за него.... Съжалявам го....Той е женен за работа си не за мен....
Втора жена си тръгна от него, а той даже иска да се самоубие зареди мен....да каже че аз съм виновна за всичко, защото той гледай само да ни помогне....
Да така е но той липсваше в картинката и нямах неговата подкрепа....
Какво да правя вече незнам ???????