Ревност

  • 6 585
  • 108
# 90
И няма дете.
Виж целия пост
# 91
Боже, с каква завидна бързина стигнахме до хепи енд.
Мармотите още ли завиват?
Виж целия пост
# 92
Е какво толкова, понякога човек има нужда от подкрепа когато се съмнява в решенията си. Наклонихме везните и момичето взе правилното решение. Може просто да иска да си поговори с някой, а да няма много приятелки. Щом му вижда всичките кусури на тоя мъж, значи не е чак толкова сляпа относно ситуацията. Нещо на стокхолмски синдром мяза.
Виж целия пост
# 93
А, то нашата работа - защо си с шапка, защо си без шапка?
Споделя жената, търси съвет. Даваме съвети. Ако се съобрази с тях - много бързо действала, пързалка. Ако не се съобрази - мазохистка, защо не слуша, заслужава си тормоза!
Виж целия пост
# 94
Авторката се покри. Май съм познала.
Виж целия пост
# 95
Авторката се покри. Май съм познала.
Да, докато си пия кафето си викам:"Чакай да видя кайво стана с момата с лудия момък", пък то - нищо.
Виж целия пост
# 96
Щото тя е длъжна да ни се отчита през час. Нещо като подписката в полицията.
Виж целия пост
# 97
Щото тя е длъжна да ни се отчита през час. Нещо като подписката в полицията.
Не е длъжна, ама преди моя коментар пишеше. А после спря.
Виж целия пост
# 98
Щото тя е длъжна да ни се отчита през час. Нещо като подписката в полицията.
Не, не е длъжна, но тя потърси помощ тук, защото не може да говори с никой друг. Изнесе се и 100 % ѝ е криво, макар да осъзнава, че това е единственото правилно решение. И изведнъж спира да пише. Приятелят и пълен откачалник, който я следи постоянно, но докато живее с него коментира темата си. Като се изнесе и вече няма надзирател спира да пише. Отделно, че на човек, когато прекратява връзка и е пуснал тема за това, му е криво и иска да говори, да говори, ако ще и с някой непознат, ама да излиза всичко навън. Да, ама не, момата каза хоп и се изнеесе, после хоп и забрави цялата драма. Завиждам на хора с такава къса памет.
Виж целия пост
# 99
Може да не  се е изнесла, казва каквото трябва да приключи писането-животът си е неин.
Виж целия пост
# 100
Или пък темата е истинска и оня я е пречукал.
Ама според мен е пързалка.
Виж целия пост
# 101
Темата си е реална за съвременната действителност. От болестно ревнив човек, спасение няма, освен прекратяване на отношенията..
Виж целия пост
# 102
Преспокойно може да е пързалка. Може да се е забавлявал/а да гледа реакции и да му / й е омръзнало.
Виж целия пост
# 103
Здравейте, дами!
Накратко, имам връзка от година, в която никога не съм се чувствала спокойна, случвало се е човекът до мен да ми посяга заради реновст, никога не съм давала поводи за такава, проверявана съм всяка секунда...не само от него, а и от негови познати, приятели. Не помня от кога не съм излизала по женски, за да не го разярявам, има локацията ми на телефона му, дала съм всичко от себе си, за да върви, за да го успокоя, но вече не издържам, дори и при тези обстоятелства, той отново ревнува, заплашва, че ще ме разкрие и после света ще ми се сторел тесен, а не правя нищо зад гърба му...ако някой ме погледне, това автоматично означава, че му изневерявам, понасяла съм и много обидни думи, скандалите зачестяват, случват се може би през 2-3 дни и ме тормози психически. Чувствам се ужасно, имали ли сте подобни връзки, как сте се справяли?


Бях в подобна ситуация  наскоро като твоята в началото всичко беше по мед и масло (както съм си мислела)
след това последваха скандалите ревността от негова страна,имах един приятел беше в болница аз от човещина ходих да го видя...и след това той дойде до нас с пред текст че иска да се видим в момента в който се видяхме се започна кой е това момче и какво правиш ти в болницата и защо го виждаш, да може би ми е била грешката че не съм му казала за това момче че е в болница...накара ме да си изтрия в фейсбук всички приятели мъже...заради това да не го загубя го направих примирих се с това..После пак почнаха подобните изцепки имах чуството че ме следеше или някой му докладваше аз какво правя! Когато го попитах ти ли ме следя или някой ме  видял(почти всичките му  приятели познавам) отговоряше ми няма значение кой ми е казал...последваха раздели 3 пъти се събирахме обикновено той ме търсеше да ми се извинява, аз естествено му прощавах защото казвах че не мога без него всеки ми говореше остави го не е за теб аз не той е човека..и всичко свърши наскоро за 1 вечер аз взех решението да се разделим.. просто му казах че нямам сили да продължавам повече по този начин да живея...понеже се имаше за много набожен човек каза че ако ходим на църква нещата ще се нормализират казах че това няма да ни помогне събра си багажа и си тръгна не бяхме нито сгодени нито женени бяхме само гаждета, но за това време аз достатъчно изстрадах заради него. От както го няма ми е по-леко
така че според мен просто го напусни няма да има оправяне той няма да се пречупи и аз така казвах..но не го направи ... живота е пред теб Simple Smile
Виж целия пост
# 104
...може би ми е била грешката че не съм му казала за това момче че е в болница...

Глупости, грешката ти е, че не си скъсала ма момента.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия