Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Катерене по корпоративната стълба

  • 3 382
  • 67
# 30
" Не те ли промотират за година-две: бягай с 200. В корпорация нещата стават по-бавно и тромаво.. понякога твърде бавно и супер тромаво, поради нежелание на директния мениджър да развива служителите. "
Още тук спрях да чета сериозно. Трудно на някого (дори без менидържски опит) би му хрумнало, че директният мениджър разполага с неограничен бюджет да си издига всяка година служителите, само щото има "желание".
Нататък по диагонал минах, предполагам има някакъв препис от цитирани книги, но едва ли нещо с разбиране.
А, и от "преяждане, препиване и цигари, самота и сърдечни проблеми, хронични и дегенеративни болести" умират и много звезди в Холивуд. Без да са началници на аутсорс в България, нали.
Виж целия пост
# 31
Пух, това важи с пълна сила за корпорациите с които си се сблъсквала може би, но съвсем не е така за всички корпоративни фирми в България.   От екип до екип в една фирма има балкан разлика, какво остава за самите фирми.
Виж целия пост
# 32
Много интересна за мен тема, тъй като и аз имам подобна дилема. Работя в международна финансова компания с офис от 1200 човека в БГ. Миналото лято, след една година в сегашния ми екип, говорих с тийм лидера ми, че желая да се издигам (в моя случай от analyst  да стана senior analyst) и да ми дава повече задачи. Той реагира супер позитивно и каза, че е чудесно, че проактивно искам да поемам повече отговорност. В нашата фирма обикновено април-май е периодът на повишенията и имах големи очаквания, че това ще се случи, но уви, шефът каза, че в момента нямало възможност за синиъри, първо трябвало да се разрасне екипът. Ние сме 10 човека, имаме 1 синиър и една синиърка в майчинство, която ще се върне това лято. Само че аз август ще направя 2 години в този екип, а не се случва нищо. С ипотечен кредит съм и сериозно се замислям дали да не се пробвам на друго по-добре платено място. От друга страна сегашната ми работа е много спокойна, никога не се работи извънредно, няма стрес, заплатата ми е добра... Много внимателно трябва да си пресметна плюсовете и минусите.
Виж целия пост
# 33
Всички искат да се развиват и в това няма нищо лошо... Не знам защо обаче много хора си мислят, че развитие = по-висока заплата и това е. Напротив, по-високите длъжности идват и с много повече нерви, отговорности и стрес (особено, ако отговаряш и за други хора под теб), а заплащането далеч не е пропорционално. Та, мечтаят си всички за "на баницата мекото" както някой по-горе се бе изразил, а реално колкото по-нагоре, толкова по-натоварено е. И да, не може всички да са мениджъри, и слава богу
Виж целия пост
# 34
Очевидно е, че за повече пари трябва да работиш повече, или по-качествено, или с повече стрес и нерви. Ей така за сините ти очи няма как да получаваш повече.
Виж целия пост
# 35
Имаше някакъв закон,(но не на Мърфи),че във всяка организация,(включително и корпорацията),80% от работата се върши от 20% от персонала. И мисля че "закона" е верен.
Виж целия пост
# 36
Законът на Парето (или разпределение на Парето). Напълно важи навсякъде и за всичко.
Виж целия пост
# 37
Очевидно е, че за повече пари трябва да работиш повече, или по-качествено, или с повече стрес и нерви. Ей така за сините ти очи няма как да получаваш повече.

Има и друг вариант - да си експерт и да можеш да вършиш това, което другите не могат. Бях още пионерче с червена връзка, когато прочетох "Летище" и там ме впечатли един от второстепенните персонажи - Джо Патрони. Та тоя общо взето си живееше живота, без работно време и други, ама като излезе един самолет от пистата и наруши целия график на летището и всичкият редовен персонал не можа да го изтегли, го извикаха, той дойде, измисли как да стане работата, оправиха всичко и си замина. Няколко часа работа, ама критично важни и подплатени с огромна заплата. Та тогава реших, че не искам да ставам директор или бизнесдама, ами нещо като този Джо Патрони.
Виж целия пост
# 38
" Не те ли промотират за година-две: бягай с 200. В корпорация нещата стават по-бавно и тромаво.. понякога твърде бавно и супер тромаво, поради нежелание на директния мениджър да развива служителите. "
Още тук спрях да чета сериозно. Трудно на някого (дори без менидържски опит) би му хрумнало, че директният мениджър разполага с неограничен бюджет да си издига всяка година служителите, само щото има "желание".
Нататък по диагонал минах, предполагам има някакъв препис от цитирани книги, но едва ли нещо с разбиране.
А, и от "преяждане, препиване и цигари, самота и сърдечни проблеми, хронични и дегенеративни болести" умират и много звезди в Холивуд. Без да са началници на аутсорс в България, нали.

Ами стани звезда в Холивуд. Като не може нищо да споделиш, най-лесно е да нахейтиш някого. Темата тук е за катерене на корпоративната стълбица. И нищо несъм преписвал, а говоря от собствен дългогодишен опит от фирми, корпорации и различни позиции. Мога и книги за израстване да споделя, но май си тук само за спора.

80% процента от развитието ти си е твоя заслуга, но няма ли ги останалите 20% от шефа ти - нищо не става и решението е единствено смяна на отдела или дори напускане на компанията. Каквото и да ми говориш, приказките за нямане на пари съм ги слушал много пъти и ми звучат като дебилно оправдание, лицемерие и снобизъм.

На първата си работа взимах около 700 лв., докато шефа ми вземаша 7000 евро + бонуси. Счупвах се от работа по 12+ часа, направих много иновации и успешни проекти, но повишението не идваше. Едва като тръгнах да напускам казаха "ама чакай сега, как така, дай да поговорим..".

Виждал съм с очите си как се разхищават огромни средства за какви ли не глупости като служебни кредитни карти, смяна на корпоративно лого, служебни обяди, вечери и тим билдинги в чужбина, корпоративни подаръци, наем/строеж на грандомански офиси, нов автопарк, бонуси и дивиденти, консултантски услуги и др., а пари за развитие на персонала, подобряване условията на труд, инвестиции в машини и технологии и т.н. - няма..

Може да катериш корпоративната стълбица, ако си близо до бизнеса, началниците и клиентите в позиции като маркетинг, продажби, УЧР, консултант, асистент. Или да станеш незаминим в работата. Но съвременната корпоративна стратегия е да няма незаменими хора, а просто да си бурмичка в огромната машинария.

За онези, които се чувстват недооценени на работното място, липсва добра корпоративна култура и развитие или имат луди шефове и подчинени ще кажа, че най-правилната дългосрочна стратегия според мен е да се напусне за по-висока заплата (ако не сте на зор искайте поне минумум 20-30%). Често на много места липсва дори годишна индексация, въпреки растящите цени, а заплатата е основния мотивиращ фактор и ресурс за оцеляване.
Виж целия пост
# 39
Но съвременната корпоративна стратегия е да няма незаменими хора, а просто да си бурмичка в огромната машинария.

По принцип това е съвсем вярно. Тенденцията вече не е и много нова. Незаменимият талант е трън в задника, а също е и рисков фактор (ако напусне следват проблеми). От друга страна взаимозаменяемите няма да ти докарат бляскави успехи, но няма да докарат и провали, което значи предвидимост. И няма риск ако напуснат.
Точно заради тази тенденция се въвеждат CRM и прочее системи - целта е информацията да бъде във фирмата, а не (само) в главите на служителите. Така новият идва, отваря CRM-a и почва да работи с минимум преходен период.

Но не винаги става, все още има високо ценени и платени експерти.
Виж целия пост
# 40
Пух, ти може много неща да се виждал, но не си разбрал, че тия неща не ги плаща директният ти мениджър от джоба си и не ги решава той.
Директният ти шеф да взима 20 пъти колкото теб в корпорация, не се сещам какъв може да си бил, освен негова секретарка или шофьор - с уговорката, че това са заплати от миналото, разбира се.
Има йерархия/организационна структура, която в една корпорация няма как да е напълно плоска, за да се различава 20 пъти заплащането от ниво до ниво.
Виж целия пост
# 41
Очевидно е, че за повече пари трябва да работиш повече, или по-качествено, или с повече стрес и нерви. Ей така за сините ти очи няма как да получаваш повече.

Има и друг вариант - да си експерт и да можеш да вършиш това, което другите не могат. ...
Да, и аз това имах предвид с "по-качествено". Ако например се доквалифицираш по подходящ начин, тогава и на това място ще си по-ценен, и друго място по-охотно ще те вземат. Поне аз така съм правила винаги, но то е, защото ми е интересна материята. А ако някой работи само, за да си отседи работните часове, няма да му се получи изкачването по въпросната  стълбичка.
Виж целия пост
# 42
Често е яйцето или кокошката.
"Аз си отседявам работните часове, защото съм демотивирана, че след 1-2 години не ме повишават. Ако шефът иска да ме накара да си размърдам задника, ще трябва да ме мотивира с повишение".
Това съм го чувала многократно и в живота, и в социалните мрежи е пълно с така мислещи.
Не знам кой печели от такива разсъждения.
Виж целия пост
# 43
Пух, ти може много неща да се виждал, но не си разбрал, че тия неща не ги плаща директният ти мениджър от джоба си и не ги решава той.

Напротив - той ги решава, има си заложен бюджет. Затова е началник да планира всяка година (headcount etc.) и управлява разходите. Точно, че на първата работа бях сътрудник и ги разбирах тези неща. Но както кажеш, нямам намерениe да споря.

Виж целия пост
# 44
Пух, нещо се обърках. На първа работа няма как да те наемат на нещо по-високо от първото стъпало. Но шефа над теб е едва ли не Изпълнителен директор?... Правилно ли разбирам?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия