Катерене по корпоративната стълба

  • 3 722
  • 64
# 30
Всички искат да се развиват и в това няма нищо лошо... Не знам защо обаче много хора си мислят, че развитие = по-висока заплата и това е. Напротив, по-високите длъжности идват и с много повече нерви, отговорности и стрес (особено, ако отговаряш и за други хора под теб), а заплащането далеч не е пропорционално. Та, мечтаят си всички за "на баницата мекото" както някой по-горе се бе изразил, а реално колкото по-нагоре, толкова по-натоварено е. И да, не може всички да са мениджъри, и слава богу
Виж целия пост
# 31
Очевидно е, че за повече пари трябва да работиш повече, или по-качествено, или с повече стрес и нерви. Ей така за сините ти очи няма как да получаваш повече.
Виж целия пост
# 32
Имаше някакъв закон,(но не на Мърфи),че във всяка организация,(включително и корпорацията),80% от работата се върши от 20% от персонала. И мисля че "закона" е верен.
Виж целия пост
# 33
Законът на Парето (или разпределение на Парето). Напълно важи навсякъде и за всичко.
Виж целия пост
# 34
Очевидно е, че за повече пари трябва да работиш повече, или по-качествено, или с повече стрес и нерви. Ей така за сините ти очи няма как да получаваш повече.

Има и друг вариант - да си експерт и да можеш да вършиш това, което другите не могат. Бях още пионерче с червена връзка, когато прочетох "Летище" и там ме впечатли един от второстепенните персонажи - Джо Патрони. Та тоя общо взето си живееше живота, без работно време и други, ама като излезе един самолет от пистата и наруши целия график на летището и всичкият редовен персонал не можа да го изтегли, го извикаха, той дойде, измисли как да стане работата, оправиха всичко и си замина. Няколко часа работа, ама критично важни и подплатени с огромна заплата. Та тогава реших, че не искам да ставам директор или бизнесдама, ами нещо като този Джо Патрони.
Виж целия пост
# 35
" Не те ли промотират за година-две: бягай с 200. В корпорация нещата стават по-бавно и тромаво.. понякога твърде бавно и супер тромаво, поради нежелание на директния мениджър да развива служителите. "
Още тук спрях да чета сериозно. Трудно на някого (дори без менидържски опит) би му хрумнало, че директният мениджър разполага с неограничен бюджет да си издига всяка година служителите, само щото има "желание".
Нататък по диагонал минах, предполагам има някакъв препис от цитирани книги, но едва ли нещо с разбиране.
А, и от "преяждане, препиване и цигари, самота и сърдечни проблеми, хронични и дегенеративни болести" умират и много звезди в Холивуд. Без да са началници на аутсорс в България, нали.

Ами стани звезда в Холивуд. Като не може нищо да споделиш, най-лесно е да нахейтиш някого. Темата тук е за катерене на корпоративната стълбица. И нищо несъм преписвал, а говоря от собствен дългогодишен опит от фирми, корпорации и различни позиции. Мога и книги за израстване да споделя, но май си тук само за спора.

80% процента от развитието ти си е твоя заслуга, но няма ли ги останалите 20% от шефа ти - нищо не става и решението е единствено смяна на отдела или дори напускане на компанията. Каквото и да ми говориш, приказките за нямане на пари съм ги слушал много пъти и ми звучат като дебилно оправдание, лицемерие и снобизъм.

На първата си работа взимах около 700 лв., докато шефа ми вземаша 7000 евро + бонуси. Счупвах се от работа по 12+ часа, направих много иновации и успешни проекти, но повишението не идваше. Едва като тръгнах да напускам казаха "ама чакай сега, как така, дай да поговорим..".

Виждал съм с очите си как се разхищават огромни средства за какви ли не глупости като служебни кредитни карти, смяна на корпоративно лого, служебни обяди, вечери и тим билдинги в чужбина, корпоративни подаръци, наем/строеж на грандомански офиси, нов автопарк, бонуси и дивиденти, консултантски услуги и др., а пари за развитие на персонала, подобряване условията на труд, инвестиции в машини и технологии и т.н. - няма..

Може да катериш корпоративната стълбица, ако си близо до бизнеса, началниците и клиентите в позиции като маркетинг, продажби, УЧР, консултант, асистент. Или да станеш незаминим в работата. Но съвременната корпоративна стратегия е да няма незаменими хора, а просто да си бурмичка в огромната машинария.

За онези, които се чувстват недооценени на работното място, липсва добра корпоративна култура и развитие или имат луди шефове и подчинени ще кажа, че най-правилната дългосрочна стратегия според мен е да се напусне за по-висока заплата (ако не сте на зор искайте поне минумум 20-30%). Често на много места липсва дори годишна индексация, въпреки растящите цени, а заплатата е основния мотивиращ фактор и ресурс за оцеляване.
Виж целия пост
# 36
Но съвременната корпоративна стратегия е да няма незаменими хора, а просто да си бурмичка в огромната машинария.

По принцип това е съвсем вярно. Тенденцията вече не е и много нова. Незаменимият талант е трън в задника, а също е и рисков фактор (ако напусне следват проблеми). От друга страна взаимозаменяемите няма да ти докарат бляскави успехи, но няма да докарат и провали, което значи предвидимост. И няма риск ако напуснат.
Точно заради тази тенденция се въвеждат CRM и прочее системи - целта е информацията да бъде във фирмата, а не (само) в главите на служителите. Така новият идва, отваря CRM-a и почва да работи с минимум преходен период.

Но не винаги става, все още има високо ценени и платени експерти.
Виж целия пост
# 37
Пух, ти може много неща да се виждал, но не си разбрал, че тия неща не ги плаща директният ти мениджър от джоба си и не ги решава той.
Директният ти шеф да взима 20 пъти колкото теб в корпорация, не се сещам какъв може да си бил, освен негова секретарка или шофьор - с уговорката, че това са заплати от миналото, разбира се.
Има йерархия/организационна структура, която в една корпорация няма как да е напълно плоска, за да се различава 20 пъти заплащането от ниво до ниво.
Виж целия пост
# 38
Очевидно е, че за повече пари трябва да работиш повече, или по-качествено, или с повече стрес и нерви. Ей така за сините ти очи няма как да получаваш повече.

Има и друг вариант - да си експерт и да можеш да вършиш това, което другите не могат. ...
Да, и аз това имах предвид с "по-качествено". Ако например се доквалифицираш по подходящ начин, тогава и на това място ще си по-ценен, и друго място по-охотно ще те вземат. Поне аз така съм правила винаги, но то е, защото ми е интересна материята. А ако някой работи само, за да си отседи работните часове, няма да му се получи изкачването по въпросната  стълбичка.
Виж целия пост
# 39
Често е яйцето или кокошката.
"Аз си отседявам работните часове, защото съм демотивирана, че след 1-2 години не ме повишават. Ако шефът иска да ме накара да си размърдам задника, ще трябва да ме мотивира с повишение".
Това съм го чувала многократно и в живота, и в социалните мрежи е пълно с така мислещи.
Не знам кой печели от такива разсъждения.
Виж целия пост
# 40
Пух, ти може много неща да се виждал, но не си разбрал, че тия неща не ги плаща директният ти мениджър от джоба си и не ги решава той.

Напротив - той ги решава, има си заложен бюджет. Затова е началник да планира всяка година (headcount etc.) и управлява разходите. Точно, че на първата работа бях сътрудник и ги разбирах тези неща. Но както кажеш, нямам намерениe да споря.

Виж целия пост
# 41
Пух, нещо се обърках. На първа работа няма как да те наемат на нещо по-високо от първото стъпало. Но шефа над теб е едва ли не Изпълнителен директор?... Правилно ли разбирам?
Виж целия пост
# 42
...щом шефът му по свое решение си строи грандоманския офис и сменя фирмено лого...
не си го представям по-ниско от CEO
Виж целия пост
# 43
Пух, според мен тръгваш от конкретен пример, който ти е познат на теб и не приемаш в друга корпорация да е по различен начин.
Но пък и аз не искам да споря с непознати в интернет. Wink
Виж целия пост
# 44
Често е яйцето или кокошката.
"Аз си отседявам работните часове, защото съм демотивирана, че след 1-2 години не ме повишават. Ако шефът иска да ме накара да си размърдам задника, ще трябва да ме мотивира с повишение".
Това съм го чувала многократно и в живота, и в социалните мрежи е пълно с така мислещи.
Не знам кой печели от такива разсъждения.
Не знам дали това се отнася отчасти и до моя пост, но както обясних, си "размърдах задника" още миналото лято и в последните 12 месеца, 11 съм на второ място по продуктивност (винаги над 120%), като пред мен е само синиърът. Участвам във всякакви възможни странични дейности, примерно 3 човека от екипа трябва да се обучат на нещо, аз съм една от тях; двама човека от екипа трябва да се обучат и да правят нещо друго - пак съм една от тях. В този смисъл не търся повишение само защото съм работила 1-2 години в екипа, а смятам, че напълно съм го заслужила, което се потвърждава и от мнението на шефа ми на годишното ни performance review, където пак имах втори резултат след този на синиъра. Ясно е, че не зависи само от тийм лидера ми, като гледам как две нови позиции за аналисти в екипа чакаме одобрение 3 месеца от горе, ми е ясно, че за синиър също е трудно. От тук идва и дилемата ми, дали да търся евентуално друг екип в същата фирма/друга фирма или да си седя и да чакам все някога да ме огрее.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия